dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Четвъртък, 09 Юли 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Архив на новинитеRSS - Последни новини
  Пътеводител на търсача на северното сияние
  06 Януари 2020 г. [36 прочитания]

  По пътя от Абиско, Швеция към Нарвик, Норвегия, в долината, в която вероятно снимат пощенските картички от този край на Арктика – ярко синьо небе, ярко бял сняг, ослепително слънце и заскрежени, напълно опаковани в замръзнал сняг храсти, термометърът на колата започва да показва обезпокоителни стойности навън. От минус 20-те в Абиско постепенно температурата навън стига минус 30. Наоколо няма нищо, дори звуци и вятър, само замръзнал скован пейзаж. Не искаш колата да се повреди точно тук – помощ ще дойде от Абиско, но ще отнеме поне половин час, който е плашещо предостатъчен.
   
    Колата не се поврежда, продължава през арктическата пустош до напълно човешките минус 7-8 градуса в Нарвик. Това е най-близкият до малкия Абиско град – на 80 км. Шведската Кируна е на над 90 км. И въпреки това е пълно с туристи.
   
    Абиско се смята за добро място за наблюдение на северното сияние. А полярният, екстремен север е новата екзотика. Туризмът в Арктика и най-северните точки на Земята бележи ежегодно нови върхове – затоплянето на климата прави температурите далеч на север по-приемливи.
   
    Освен с ледници, извънземни пейзажи и недокосната природа полярните зони привличат търсачите на северното сияние, а все по-утъпканата туристическа пътека прави наблюдаването му по-достъпно и лесно. Но не и гарантирано. Това е основното, което трябва да има предвид всеки, в чийто лист с желания челно място заема Aurora borealis – бъдете готови да платите ужасно много пари, да отидете на края на света, да понасяте адски студ и да не видите северното сияние.
   
    Къде?
   
    Aurora borealis – Зората на Севера, е оптичен феномен, при който слънчевият вятър – потокът заредени частици от слънцето, са привлечени от магнитното поле на Земята. Когато то ги улови, ги насочва към двата магнитни полюса. Там те взаимодействат с газовете в атмосферата на Земята, а резултатът от сблъсъка на слънчевите частици и газовите молекули, е енергията, която се вижда като светлина, която сякаш се движи по небето. Има и южно сияние – aurora australis, но то може да се наблюдава най-вече от Антарктида.
   
    Слънчевата активност бележи 11 годишни цикли, при които има максимум и минимум. В момента тя е в своя минимум, т.е. сиянието е най-слабо, а следващият пиков период се очаква да е около 2024 година.
   
    По принцип се смята, че колкото по на север отиде човек, толкова повече се увеличава шансът да се види северното сияние. Това не е напълно вярно – например норвежкият архипелаг Свалбард – най-северната населена точка на света, далеч не е най-добро място за наблюдение на сиянието – там то се появява по-рядко и с по-ниска активност в сравнение с други части на Скандинавия, Аляска и северните части на Канада и Русия.
   
    Гугъл е пълен с класации за най-добрите места за лов на Аурора. От България вероятно най-подходящи са северните части на Норвегия, Швеция и Финландия и Исландия. Или по-точно – районът на Трьомсо в Норвегия, Кируна и националният парк Абиско в Швеция, Рованиеми (в най-южния случай) във Финландия и горе-долу цяла Исландия.
   
    Трьомсо е на близо 300 километра северно от полярния кръг, но благодарение на Гълфстрийм температурите там са по-поносими, както е и в Исландия. Това обаче значи повече вятър, който дава усещане за далеч по-студено време, а също и по-бърза промяна на времето и облачността. В Лапландия – и в шведската, и във финландската част, времето е по-стабилно, в района на Абиско облаците са рядкост, но температурите лесно стигат минус 20 градуса.
   
    За да се види северното сияние, освен висока слънчева активност, задължително трябва да има ясно небе – без облаци, и отсъствие на други светлини. Това означава, че ловецът – освен ако няма рядък късмет, трябва да излезе извън населеното място.
   
    И да чака.
   
    Шансът за появата на светлините е най-голям между 10 вечерта и 2 през нощта, но и това е относително. Има купища приложения и сайтове, с които се следи активността на слънцето и които дават прогнози за появата на сияние по дни и часове. Това е доста удобно, защото дори най-запалените не са в състояние да стоят на едно място часове наред на минус 20 градуса. Прогнозите обаче също не дават 100% гаранция. Ако наистина искате да видите танца на аурора, бъдете готови за будуване и излизане навън на всеки час-два. Малцина са имали късмета да стъпят на полярния кръг и точно над прозореца им моментално да се появи сиянието.
   
    Удачно е, особено в по-големите населени места с повече светлинно замърсяване като Трьомсо и Рованиеми, да се наеме тур за наблюдение на северното сияние – водачите знаят най-добре къде и кога трябва да се отиде, особено когато се налага шофиране извън града посред нощ и зима. В Абиско е достатъчно да се отдалечиш на 200-300 метра от хотела, също и в Исландия, ако си извън Рейкявик.
   
    Добрата новина е, че противно на очакванията, при равноденствията през септември и март магнитното поле на Земята позволява повече слънчеви частици да взаимодействат с атмосферата и не е нужно човек да ходи в полярните части части на планетата в най-лютата зима.
   
    Малко хора имат шанса да видят северното сияние още през първата си нощ на север, има и такива, които не успяват да видят нищо и за една седмица. Затова при планиране на подобно пътуване е добре да се отделят поне 3-4 нощи за търсене на аурора. Но най-важното, основното, е нагласата. Ако тръгвате само за да видите северното сияние и някакси да изтърпите студа, мрака и пустошта на Арктика – изобщо не тръгвайте. Има смисъл да похарчите всички тези пари, енергия и време, да минете през аклиматизация, която при студено време може да е тежка, и безсънни нощи, само ако отивате да видите Севера през зимата с бонус Аурора, а не обратното. Иначе разочарованието е гарантирано.
   
    Измамата
   
    Да, изумителното светлинно шоу, което виждаме на снимките на северното сияние, е леко измамно. Човек лесно може да се подведе от кадри със зелено-лилаво-розово небе, под което непринудено позират щастливци-очевидци на магията. Истината е, че човешкото око не вижда северното сияние по същия начин, по който го запечатва добрата камера. Заради спецификата на зрението ни, в тъмнината ние виждаме цветовете по-бледи и най-вече в бяло-сиво-черния спектър. При по-слабо сияние човешкото око вижда бледа бяла светлина в небето, която може да се сбърка с облак. За да се провери дали това наистина е сияние, небето се снима. Ако петното е зелено – значи е аурора. При по-силно сияние цветовете се виждат и от човешкото око, но на снимка изглеждат в пъти по-наситени. На живо, например, човек може да види само зелено-бяло-сиво сияние, а на снимката може да се окаже запечатано и ярко розово или лилаво. Но дори и с ограниченията на зрението ни танцът на светлините е впечатляващ и изумителен.
   
    Колкото до позиращите под небето хора – те всъщност стоят неподвижно по една минута в студа и позата им е далеч от непринудена. За да се снима аурора е нужна добра апаратура и поне базови познания по фотография. И да – не става с телефон.
   
    За добра снимка е препоръчително фотоапаратът да е DRSL. Той трябва да стои неподвижен, което изисква и трипод и таймер или дистанционно за самата снимка. Скоростта на снимане обикновено е от 15 до 30 секунди, с високо настроено ISO и ниска експозиция. Ако има обект на снимката, например човек, той трябва бъде осветен за кратко в момента на снимане – например с фенерче. За неизкушените от фотографията това е още една причина да се запишат в организиран тур – обикновено гидовете осигуряват и снимки.
   
    Струва ли си всичко това? За всеки е различно. Някои остават разочаровани, други се оказват обсебени от сиянието, а трети – омагьосани от Арктика.

Източник: Дневник.bg

Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация
 Още новини
Венеция монтира броячи за туристите
12 Февруари 2020 г. [83 прочитания]

Румъния с най-малко туристи в ЕС
06 Февруари 2020 г. [34 прочитания]

Само 1398 легални екскурзоводи у нас
04 Февруари 2020 г. [40 прочитания]


Общо 815 записа в 55 страници:
« предходна ... 3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13 ...  следваща »



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Избрахме за вас...
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Туристически новини | Пътеводител на търсача на северното сияние
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com