dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Събота, 19 Октомври 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:90
  Новини:836
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Статия
Флаг   България
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия | E-магазин 

  Велики Преслав
  Публикувана на 16 Октомври 2007 г.
  Тази статия е прочетена 3465 пъти, рейтинг: 5.33

  

    Местността, разположена в северното подножие на Преславската планина, там където река Тича (сега Камчия) излиза от Герловския пролом, за да приеме своя приток Румската река, старите българи наричали Забуите, т.е. Зъберите.
    И това било съвсем основателно, защото до преди няколко века там стърчали зъберите на отдавна разрушен и неизвестен град. Остатъците от многобройни варовикови пещи днес говорят за османлиите, които безжалостно са превръщали във вар широките до 3 м, и високи до 15 м, защитни стени от бели варовикови блокове.
    Ако се изкачите на високия планински дял на запад от река Тича и погледнете надолу към реката, пред вас се открива живописна долина, сред която още се открояват каменните стени на древния град.
    Основите на седемкилометровата външна каменна стена пълзят покрай Тича, издигат се на запад по местността Черешето и се спускат от хълма отново към реката, за да затворят територия от 3,5 м, в която се е простирала втората столица на България, седалище на самодържеца на българи и ромеи – цар Симеон.
    В средата на това пространство все още личат границите на вътрешния град. Във формата на неправилен четириъгълник, ориентиран в посока север - юг, той е бил ограден от мощни крепостни стени.
   


    Оттатък завоя на Тича се намира височината Аврадак, където се намира изцяло разкопан и запазен на открито манастир, а малко по-на юг от него, към местността Бял бряг, друг манастир постепенно изчезва от ерозията на времето.
    Археолозите твърдят, че в северния край на външния град е съществувал манастирски комплекс с първата по рода си дървена църква, издигната върху богата настилка от мозайка с разноцветни плочи. А в центъра на местността Селище край завоя на Тича в границите на външния укрепен град още личат основите на кръстокуполна църква. Това е християнски храм със сводести покрития, разположени във формата на кръст, върху центъра на които е лежал куполът. В нея е открит един от най-големите паметници на нашата история, написани на кирилица. От надгробния надпис на Чръгобиля Мостич (висш държавен сановник) четем: „Тук лежи Мостич, който бе чръгобиля при цар Симеон и при цар Петър, като стана на 80 години той остави чръгобилството си и цялото си имущество и стана черноризец и в това си положение свърши живота си.”
    Влизането в обширната външна крепост е ставало през източната врата край Тича, през северната – отвъд Румската река, през западната и вероятно през южната – край югоизточния ъгъл на града. Те са били вградени в почти квадратни масивни входни кули, издигащи се само по вътрешното лице на стената.
    Докато Плиска не успява да се развие изцяло като пълноценна столица, то Преслав през цялото свое съществуване е бил главен административен и производствен център.
    В местността Селище, край завоя на р. Тича, освен каменните пътеписи разпръснато лежат основите на множество църкви и на заобикалящите ги манастирски сгради. По-голямата част от тях са построени от видни феодали, в които те са вграждали единични малки гробници. По-значителни от тях са църквите: Гебеклисе, което означавало главна църква, разположена в източния край на терасата с дворците и двете църкви на изток на изток от вътрешната градска крепост, основите на които все още представляват голям интерес за археолозите.
    Когато наближим южния вход на вътрешния град, пред нас се разстилат очертанията на площад, заобиколен в миналото от множество търговски сгради, основите на които днес личат, опрени на защитната стена. Намерените кости от домашни животни, съдове за течности, остатъци от зърнени храни, чаши и други предмети, носещи отличителните белези на местното и чуждестранно производство, показват многостранното развитие на търговската дейност в българската столица.
    В най-южната част на площада се намира един от най-величествените паметници на тази епоха – Кръглата или Златната църква, изградена от цар Симеон през 908 г. И днес още силуетът на възстановените и основи и руини привличат любознателни посетители със своите значителни по обем останки и напомнят за отдавна изчезналия от това място манастир, посещаван тогава единствено от царската династия и нейните приближени.
    За църквата ясно и недвусмислено говори старобългарският ръкопис, преписан по заповед на Симеон от неговия братовчед – монаха от манастира – Тудор Доксов. Влизането в църквата е ставало през квадратния атриум (двор). Той е бил заобиколен от аркади, стъпващи върху каменни колони от трите му страни, а оттам през малко преддверие се е влизало в главното църковно пространство – наоса – заобиколено с дванадесет полукръгли ниши. Покрит с огромен за времето си позлатен купол, храмът е завладявал със своя неповторим образ всеки пристъпил неговия праг и е напомнял за високата строителна култура на старите българи.
    Живописната мозайка на златен фон, която е покривала пода, издигащите се над нея каменни колони от зелен мрамор, покритите сводове и стените с цветна мозайка, стъклените и каменните кубета по стените, както и богатата мраморна мебелировка, са оживявали от слънчевите лъчи, проникващи през оцветените прозоречни стъкла. Цялото това многообразие на светлини и краски създавали атмосферата, която поддържала духа и самочувствието на владетеля и неговите приближени, единствени с правото да посещават този храм на българското изкуство и архитектурно творчество.
    Там, край шумната врява на български и чуждоземни търговци, до безмълвно прекосяващите площада монаси и плахо пристъпващите селски люде се издигала високата кула на южната порта – пряката връзка на града с най-големият манастир от това време – Патлейна. Ярко отделящата се от двете страни на стената, както всички други входни съоръжения на вътрешната крепостна стена, тя е служела и като опорен боен пункт, в който са се намирали жилищата на войниците и техния команден състав.
    Тук са и следите от стръмна стълба, по която по време на въоръжена схватка защитниците са се изкачвали до билото на стената или до „ходника”, така наречената бойна пътека, от която, криейки се зад зъберите на укреплението, бойците са изпращали своите стрели и горещо масло върху проникналите във външния град нападатели.
   
    „... И ако някой селянин, човек беден и странен като пристигне отдалеч към крепостната стена на княжевския двор и като го види, изпитва удивление и като пристъпи към вратите, той се чуди и разпитва. А като влезе вътре, вижда от двете си страни сгради, украсени с камък и дърво и изписани.
    И като влезе по-нататък в двореца и види високите палати и църквите, прекомерно украсени с камък, дърво и краски, отвътре с мрамор и мед, със сребро и злато, не знае с какво да ги оприличи, защото в своята земя не е виждал друго освен бедни сламени хижи – та им се чуди там, като да си е загубил ума. Но ако му се случи да види и княза, седящ облечен в обсипана в бисери далматинка, носещ на шията си огърлица от монети, а на ръцете си гривни, препасан с кадифен пояс и с висящ на бедрото златен меч, а от двете му страни седнали боляри със златни огърлици, пояси и гривни и ако някой го попита, когато се завърне в своята земя какво е видял там, той ще каже, че не знае как да го разкаже. Само със своите очи вие бихте могли да се учудите както подобава на тази красота...”
   
    Така знаменитият книжовник от времето на Симеон – Йоан Екзарх – разказва живота и архитектурата на преславските дворци, от която днес виждаме само разкритите основи на дворцовия комплекс със заобикалящите го жилищни и обществени сгради.
    С помощта на това изключително по своето значение описание днес край развалините е възправена единствената досега намерена колона от тронната зала от тъмнозелен мрамор, която се издига като безмълвен символ на едно минало величие.
    И затова, обогатени от видяното, въодушевени от върховете на нашата история, култура и архитектура през тази епоха, ние напускаме този храм на българщината, изпълнени с благоговение към нашите велики предшественици.
   

Дайте Вашата оценка за тази статия

--------------------------------
Снимките в статиите са взаимствани от Wikimedia Commons при спазване условията на Creative Commons лиценза

Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Избрахме за вас...
Пътепис
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Статия | Европа | България | Археологически туризъм | Велики Преслав
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com