dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Петък, 03 Юли 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Статия
Флаг   България
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия | E-магазин 

  Древен и старинен Пловдив
  Публикувана на 16 Октомври 2007 г.
  Тази статия е прочетена 2877 пъти, рейтинг: 5.50

  

    Пръснатите по равнината тракийски могили ни съпровождат по пътя към така наречената „южна столица на България” – Пловдив. Тя се откроява на хоризонта с островърхите, издигащи се над равнината пловдивски тепета.
    Данните за селището датират още от неолита, бронзовата и желязната ера. През времето на траките, живели по тези земи от IV век преди новата ера, градът се развива върху разположеното край Марица Трихълмие. Като крепост-цитадела той е заобиоклен с поселищата на местното население. Легендите говорят, че тук е живял тракийският митически герой и певец Евмолп, на името на когото градът е бил наречен Евмолпия.
   


    Плодородието и красотата на тази земя привлича погледа на Филип II Македонски, който през 342 – 341 година преди новата ера върху основите на тракийската кулутура създава голям и красив град, който назовал със своето име Филипополис. Възвърнат по-късно от траките, наречен от тях Пулпудева, през I век от новата ера той наново бива завладян от римляните, които го издигат като център на провинцията Тракия.
    Горе, над отвесните скали на Трихълмието, те изграждат добре защитена крепост, а в подножието величествени сгради, стадиони и каменни пътища от печена тухла, мрамор и гранит, обкичени с пищна архитектурна украса. Затова всеки от властващите римски императори му дава своето име – Юлпий, Улпия и Флавия.
    Около 160 г. от новата ера старогръцкият писател – сатирик Лукиан, наречен от Енгелс „Волтер на класическата древност”, посещава този град и го определя като „най-големия, най-красивия от всички градове, чиято красота блести отдалеч”.
    Въпреки че, през 251 г. готските племена го опожаряват, при Юстиниян Велики (VI в.) той отново се превръща в преуспяващ административен и стопански център на Византия. Но добре защитеният град не устоява на пристъпите на българите, които през времето на хан Крум го включват в пределите на Българската държава. Преминал в следващите пет столетия няколкократно в ръцете на българи и византийци, през 1364 г. неговите защитници склоняват глава пред ударите на освирепелите османски пълчища, които го превръщат в седалище на Румелийския бейлер.
    Макар и потънал в четиривековна пустош, в края на XVIII и особено през XIX век градът се съвзема. Върху развалините на античното всеславие и варосаните невзрачни къщи се издига пъстроцветния град на Българското възраждане, завоювал отново името на „най-красив град на Балканите”
    В книгата „Сейяхатнаме” на турския пътешественик Евлия Челеби, Пловдив е описан като голям търговски и занаятчийски център. Затова в края на XVIII и през XIX век стопанският възход на града става причина за духовното и национално пробуждане на българското население.
    Богати и разнообразни са историческите събития, които съпътстват развитието на града. Всичко това оказва сериозно влияние за създаването на възрожденската пловдивска архитектура, която сякаш е изникнала естествено върху основите на античния град. В нея ориенталското влияние започва да се преплита с барокови форми, характеризиращи се със симетрично изградената композиция на сградите, дооформени от сложни овални и начупени елементи. Обемното многообразие, играта на светлини и сенки, живописният колорит на фасадите и богатият детайл стават неразделна част от новата самобитна култура. Често сградите излизат на улицата, която с калдъръма си се превърща в цветен тунел и с лекота се вие по стръмните тепета.
    По време на Възраждането Пловдив се развива значително извън пределите на Трихълмието. Тази епоха не закъснява да даде новото име на града – Филибе, забравено бързо след Освобождението.
   


    При старата архитектура сякаш големите и богати къщи на Трихълмието притискат малките домове на бедното население, а издигащите се сред тях разпръснати вертикали от църковните камбанарии и минарета създават типичния силует на късно възрожденския град Пловдив. От този период най-характерен си остава кварталът разположен на върху Трихълмието.
    И днес по старите калдъръмени улички ни съпровожда непрекъснатият декор от разноцветни, притиснати едно в друга двуетажни къщи със силно надвисналите си еркери.
    Към края на XVIII и началото на XIX век замогналото се българско население установява преки търговски и културни връзки с изтока – от Цариград до Египет, на север – до Одеса, а на запад – до всички по-големи европейски градове. Така то пренася в паметта си видяното и го пресъздава в своята самобитна българска архитектура.
    Започва строителството на представителни жилищни сгради, със симетрично решение, което днес е образец на така наречената пловдивска къща. Обширният салон с тържествените стълби в дъното или встрани разделя плановата композиция и служи за ос на симетрия по отношение на разположените от двете му страни стаи. Тази симетрия често се отразява и на фасадите на сградите, което допринася за тяхната изключителна монументалност. Тя често е подсилена с обогатената централна част с представителните входове, оформени с колони, които носят горната част на сградата или с претенциозно изградените средни еркери, увенчани с корнизи във формата на кобилица, често обградени от двете им страни с допълнително издадените еркерни етажи.
    Забогателият духовно и материално българин през Възраждането търси да създаде свое удобно и красиво жилище. Стените на стаите често са оформени с изящни дървени вградени долапи или с характерните ниши алафранги, богато изографисани с растителни, животински и архитектурни орнаменти.
    Най-значителният елемент във вътрешното обзавеждане на пловдивската къща остава дървеният таван, оформен с най-причудливи елементи, в средата на който стои типичното пловдивско слънце.
    Това, което отделя старият Пловдив от другите градове на България, е живият колорит на сградите, оцветени в червено, синьо, охра, лимонено жълто, лилаво и тъмно зелено. Всеки собственик в стария град е оцветявал своя дом, като се е съобразявал с местоположението, от желанието неговата къща да се наложи или да се подчини на общия ансамбъл или от необходимостта колоритът да дооформи художествения образ на сградите.
    С чувство на удовлетвореност напускаме старинната част на Пловдив и с мисълта, че това което е достигнало до нас трябва да се укрепва и обновява, за да може и тези, които ще ни наследят, да му се радват така, както и ние.

Дайте Вашата оценка за тази статия

--------------------------------
Снимките в статиите са взаимствани от Wikimedia Commons при спазване условията на Creative Commons лиценза

Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Избрахме за вас...

Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Статия | Европа | България | Археологически туризъм | Древен и старинен Пловдив
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com