dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 19 Ноември 2018 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:515
  Оферти:235
  Новини:836
  Снимки:2037
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3774
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Статия
Флаг   България
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия | E-магазин 

  Изгубеният свят
  Публикувана на 29 Ноември 2007 г.
  Тази статия е прочетена 2226 пъти, рейтинг: 4.67

  

    На няколко километра от Бургас, навътре в морето, има затрупано истинско съкровище. Само че не от злато и скъпоценни камъни, а от... кости.
   
    Гмуркачите, които смело се спускат в морските дълбини, разказват, че в пясъчна плитчина, намираща се недалеч от брега, на дъното на морето има истински подводен "Джурасик парк". Той е част от дълбочинния пейзаж от незапомнени времена. Става дума за богато находище от останки на древни животни. Точното място познавачите пазят в тайна, за да не дават повод за набези на така наречените подводни иманяри. То е трудно достъпно заради опасните течения в района и само най-добрите водолази се осмеляват да се гмуркат там. През различните периоди от годината останките или се появявали, или изчезвали в зависимост от пясъчните наслагвания. Имало случаи, когато особено след силна буря те се виждали много ясно. Друг път пясъкът бил разместен до неузнаваемост от капризите на Нептун и те просто изчезвали.
   
    Първата голяма научна експедиция, посветена на изследванията на мистериозните останки, била проведена през 1973 г. Тя била организирана след сигнали, че на няколко десетки метра под водата пясъкът е осеян с огромни
   
    бивни, зъби и кости
   
    Тогава специалистите установили, че те са от мастодонти - прародителите на днешните слонове.
   
    Според един от най-добрите познавачи на древните хоботни бозайници - палеонтолога доктор Георги Марков, тези животни са обитавали земите около Бургас преди около шест милиона години. Това са показали задълбочените изследвания, които той е правил над находките, съхранявани в Бургаския природонаучен музей. Точното определяне на възрастта им е изключително трудна задача. В справочната литература периодът на съществуване на мастодонтите варира във времето отпреди 65 милиона години допреди три милиона години.
   
    Там са изложени също и останки от древен носорог, открити по време на строителство на сграда в центъра на града преди няколко години. Зъби и бивни от мастодонти са намирани при изкопни работи и в Морската градина на Бургас, разказват специалистите. Преди пет години на подобни находки се натъкнаха край морето на юг от Бургас и скаутите от организация "Орли". Тогава младежите предоставиха намереното от тях за изследвания на Българската академия на науките.
   
    Историята сочи, че първите в света регистрирани изследвания на фосили от мастодонти били направени още през 1698 г. в университета в Гота, след като историографът на херцозите на Саксония Вилхелмус Ернестус Тенцелиус убедил тогавашните учени, че намерените в Тюрингия огромни кости не са просто прищявка на природата, а са принадлежали на гигантски слон, доста по-различен от съвременните.
   
    Мастодонтите са били високи над пет метра и тежали по няколко тона, сочат енциклопедичните данни. Във времето, когато те обитавали Земята, динозаврите вече ги нямало. Ако се опитаме да си представим тогавашния пейзаж, то той би изглеждал подобно на този в саваната на днешна Северна Африка. Преобладавала тревистата растителност и редките, ниски гори. В небето през тази епоха най-вероятно са прелитали предимно грабливи птици, подобни на сегашните орли и соколи. Съвременници на мастодонтите са били също и саблезъбите тигри махайродус, праисторическите антилопи и газели, маймуните мезопитекус, леопардоподобният метайлурус и някогашните предци на днешния жираф. В праисторическата савана са препускали древните трипръсти коне - хипариони. За тяхното присъствие тогава обаче може да се съди само чрез съпоставяне на данните за страната изобщо, тъй като останки от такива архаични видове в региона не са открити. В България техни кости са намерени край град Хаджидимово в Южен Пирин. Те са изложени в експозицията на музея в Асеновград. Палеонтологичната история на човека сочи, че през този период Homo Sapiens (разумен човек) още го е нямало.
   
    Думата мастодонт се използва много често в съвременната публицистика, за да бъде придадена образност на грандиозен обект или притежаваща особено силно влияние в определена област личност: хотели мастодонти, политически, промишлени и филмови мастодонти, дори писатели мастодонти. Тази интересна аналогия, която правят много автори, най-често се използва за обозначаване на определен отрицателен аспект в отношението към лицето или обекта, за който се отнася. Въпреки че според задълбочените научни изследвания истинските мастодонти всъщност са били хрисими тревопасни животни.
   
    Тези гиганти са изчезнали като вид от лицето на Земята в началото на кватернера по време на последния ледников период. Техни наследници по хронология са мамутите - съвременниците на праисторическия човек.
   
    Друго архаично свидетелство от морето също ни дава представа за някогашния облик на земите край днешното крайбрежие на Черно море. Близо до Созопол, на няколко десетки метра под водата, в посока север-североизток има място, което подводничарите наричат вкаменената гора. Огромни минерализирани стволове стърчат от дъното, подобно на колони от древен храм. Изследванията показали, че става дума не за руини от архитектурно чудо - плод на човешката ръка, а за останки от гигантски иглолистни дървета, расли на това място преди повече от сто милиона години.
   
    Само на около 70 километра от Бургас има друго интересно находище на останки от древни видове - пясъчната кариера край карнобатското село Венец. Там на площ от 500 квадратни метра в рохкавата земя работници многократно са намирали бивни и зъби от мастодонти. За съжаление малко от тях са запазени. Част от спасените екземпляри се съхраняват в Природонаучния музей в Карнобат. Историята за това как са попаднали там ми разказва биоложката Йорданка Статева - уредник на отдел "Природа" в музея. Тя от години изследва находището. За пръв път огромен зъб от изкопаемо бил донесен в музея през 70-те години. Неговият откривател великодушно го дарил за експозицията. През 1991 г. по време на теренни проучвания в района били намерени още няколко зъба и части от бивни. Подобни находки били открити и край сунгурларското село Бероново.
   
    Заедно с биоложката посещаваме пясъчната кариера
   
    И въпреки че съм аматьор в областта на палеонтологията, изгарям от любопитство да науча дали подводното находище край Бургас има някаква връзка с това край Венец.
   


    До мястото се стига по черен, труднопроходим път. В момента на пристигането ни двама работници товарят пясък и ние прекъсваме работата им, за да поговорим с тях. Те с въодушевление разказват за откритията си. Единият от тях обяснява, че наскоро е намерил огромен зъб. Дори предлага да ни го подари, щом за нас той е толкова интересен. И без това го използвал за пепелник у дома. Оставя адреса и телефона си и ни уверява, че щом става въпрос за наука, е готов да се раздели със сувенира от миналото.
   
    Оказва се, че доста от местните хора са чували за странните зъби и кости, но повечето от тях не са наясно, че те представляват някаква ценност. Някои дори се страхуват от тях, мислейки ги за заразни.
   
    "Преди няколко години попаднах на нещо като бивна, като тези на слоновете, които показват по телевизията. Опитах се да я изровя, но не успях. Беше дълга около два метра с дебелина колкото юмрук. Когато се върнах след няколко дни, я намерих разтрошена", разказва Шефкет Реджеб - един от членовете на бригадата, копаеща пясък. Друг работник споделя, че често се случвало да попадне на кости по време на работа, но обикновено не им обръщал особено внимание.
   
    Не е такова отношението към подобни находки на колекционерите. Запалени по естествената история любители проявяват интерес към тях. Веднъж сдобили се с вкаменелостите, те просто ги поставят в градината на къщата си или оставят екземплярите да събират прах на някой рафт у дома. Има и такива, които се опитват да ги изучават и плащат големи суми, за да се сдобият с нови попълнения, с които да обогатят колекцията си. Ако не са консервирани по подходящ начин обаче, фосилите съвсем скоро се разпадат на парчета. Дехидратацията бързо ги унищожава. Понякога притежателите им се опитват да ги импрегнират с различни консерванти или да ги лакират с лак за дърво. Това почти винаги води до същия плачевен резултат - в зависимост от мястото, където се съхраняват, времето ги унищожава по-бавно или по-бързо. За да се запазят, е нужна специална, доста скъпа обработка.
   
    Добрите палеонтолози в България, а и в света изобщо са малко и дори за тях е трудно да датират с точност находките, без те да бъдат подложени на специални анализи и експертизи. Тази задача е съвсем непосилна за любител, така че, попадайки в частна колекция, един зъб или чифт бивни например е почти сигурно, че ще останат неизследвани. За научните работници често се оказва непосилно да убедят притежателите на подобни ценности, че мястото на останките от праисторически животни е в музея.
   
    За съжаление все още няма сигурни данни за това каква точно е връзката между хоботните бозайници, живели в района на Бургас, и тези от пясъчната кариера край карнобатското село Венец. Специалистите са на мнение, че известните находища трябва да бъдат подробно изучени, преди да се окаже, че вече не съществуват. Само така със сигурност ще бъде хвърлена светлина върху най-древната история на региона и науката ще се сдобие с нови ценни доказателства, убедени са изследователите.
   
    Съществува идея в бургаския Природонаучен музей да бъде открита специална постоянна експозиция, която да представя праисторическата флора и фауна. Замисълът на специалистите е тя да бъде подредена в двора на музея и в нея да бъдат изложени макети на различните животни, обитавали някога Земята. В бургаския "Джурасик парк" наред с изкуствените модели ще бъдат аранжирани и различни интересни растения - живи природни паметници от Странджа.
   
    Автор: Таня Атанасова
    Дневник.bg

Дайте Вашата оценка за тази статия

--------------------------------
Снимките в статиите са взаимствани от Wikimedia Commons при спазване условията на Creative Commons лиценза

Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Избрахме за вас...
Пътепис
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Статия | Европа | България | Археологически туризъм | Изгубеният свят
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2018. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com