dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Събота, 04 Април 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Статия
Флаг   Германия
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия | E-магазин 

  Аахен – любимият град на Карл Велики
  Публикувана на 04 Юни 2007 г.
  Тази статия е прочетена 4066 пъти, рейтинг: 5.50

  

    Това е град с множество имена. Италианското Aquisgrana и испанското Aquisgrоn са варианти на латинското му название и заедно с немското Aachen и холандското Aken насочват вниманието към намиращите се тук минерални извори, докато френското Aix-la-Chapelle слага ударението върху някогашния дворцов параклис St. Marien или Св. Богородица, превърнал се по-късно в катедралата Aachener Dom.
   
    Кратка историческа справка
   
    На това място рано възниква селище, заради наличието на топли минерални извори. Римляните го наричат Aquae Grani или Aquisgranum в чест на келтския бог Grannus, почитан като покровител на лечебната сила на минералната вода. В ранното Средновековие свои резиденции тук разполагат представители на династията Меровинги. През 765 г. градът бива “открит” и от краля на франките Пипин – бащата на бъдещия Карл Велики. Самият Карл го избира за своя зимна резиденция и построява тук през 778 г. дворец. С течение на годините Аахен става любимия му град, бива провъзгласен от него за столица на владенията му на север от Алпите и така се превръща в духовен и интелектуален център на империята му и отправна точка на културното обновление, станало известно като Възраждането на Каролингите. След като Лудвиг Благочестиви - синът на Карл Велики, приема тук своята корона, от 936 г. до 1531 г. в Аахен се провеждат коронясванията на почти всички следващи императори (30 на брой, от Ото І до Фердинанд І).
   
    Карл Велики
   
    Аахен е и си остава градът на Карл Велики – на франка, който продължава делото на баща си и чрез християнството обединява половин Европа; на покровителя, който дава шанс държавата Ватикана да се превърне в това, което е сега; на държавника, който създава училище на изящните изкуства в двореца си.
   
    Макар първоначално привлякъл Карл с минералните си извори, градът постепенно се превръща не просто в негова столица, а във фундамент и крайъгълен камък на вижданията му за развитието на възродената Свещена Римска империя.
   
    През ХІV в. култът към него се възражда и по поръчка на Карл ІV е изработен златен бюст на Карл Велики (който може да се види в Съкровищницата на Катедралата, увенчан със златната корона на Карл ІV). От 1349 г. насам с този бюст неизменно са били посрещани пристигащите за коронацията си владетели. А от 1950 г. насам ежегодно в Аахен се връчва награда на името на Карл Велики на личности, допринесли за европейската кауза.
   
    Катедралата
   
    Без съмнение най-важен исторически паметник в Аахен е Катедралният храм. Негово ядро представлява датиращият от около 800 г. дворцов параклис Pfalzkapelle на Карл Велики, състоящ се от осмоъгълна централна част – най-старата в Северна Европа, заобиколена с коридор (галерия) и завършваща с т.нар. westwerk или своеобразен западен олтар, което представлява важна част от строителното изкуство по времето на Каролингите, Отоните и през романския период. В предверието са запазени порти от ІХ в. Издигнат е и островърх купол над осмоъгълната централна част, като над нея се спуска дареният от Фридрих І Барбароса към 1165 г. полюлей.
   


    От 1200 г. Катедралният храм става обект на ежегодни поклонничества, от 1300 г. те се организират на всеки седем години.
   
    В катедралата могат да се видят и т.нар. Златен портал, изпълнен в стила на изкуството по времето на династията на Отоните, мраморен трон на Ото І, както и декориран със слонова кост и инкрустирани скъпоценни камъни амвон, императорски дар от 1014 г.
   
    В Съкровищницата (Domschatzkammer) се пазят освен вече споменатият бюст на Карл Велики и мощите му, съхранени в златно сандъче с фигури на Дева Мария, неговата покровителка Света Катерина и самия император, както и мощи, съдържащи се в т.нар. Реликва с трите кули – пак от времето на Карл ІV. Сред съкровищата са и обкована в златo кост от дясната ръка на Карл Велики, датиращ от ІІ в. саркофаг на Прозерпина, в който е било положено тялото на императора, и кръстът на Лотар. На преклонението пред Дева Мария е посветена цяла една зала. В друга зала са изложени златни и сребърни обкови за книги и одеяния, използвани при коронации – като Cappa Leonis, при литургии или за незнайни цели - като Schutzmantelbild или мантията на Девата на милосърдието.
   
    Атмосферата на храма напомня за Византия - витиеватата форма на централната част, прекрасните мозайки също са в този стил, макар и налепени доста по-късно. Като че човек попада в роман на Фани Попова-Мутафова. Или пък дори може да се върне още по-назад и да се опита поне за миг да си представи, че пред него поне за час се е материализирала описаната в “Шестоднев” от Йоан Екзарх красота на Преслав през същия този ІХ в., от който датира централната част на храма.
   
    Кметството
   
    През 1334-1337 г. на мястото на изгорелия кралски дворец, върху основите на Тронната му зала, бива построено идентично по размери Кметство. Запазилата се от времето на двореца на Карл Велики и надстроена източна кула Granusturm е подслонила най-големия в Германия карильон, наброяващ 49 камбани, които покриват четири октави. Първоначално сградата е изпълнена в готически стил, но поредица от пожари “дава възможност” тя да бъде префасонирана след 1656 г. в бароков стил от родения в Аахен архитект Йохан Йозеф Кувен и наново след 1883 г. в неоготически стил.
   


    Понастоящем в Кметството за посетители са отворени пет зали. Във фоайето отдясно може да се види картина от 1600 г., на която е изобразен Карл Велики с т.нар. негов герб, съчетание от френски (бурбонски) лилии и германски орел, появил се за пръв път гравиран върху златния му бюст, съхраняван в съкровищницата на Аахенската катедрала (една алюзия за родените от разпада на империята му Франция и Германия). Отляво във фоайето е окачено копие от 1925 г. на картина на Албрехт Дюрер от 1510 г., изобразяваща император Сигизмунд.
   
    Вляво на фоайето е входът към Заседателната зала. Там са фреските на холандеца Паулус Андрис, посветени на четирите добродетели според Платон, приели образите на жени, изобразяващи Истината в ръка с книга, Справедливостта с везни, Смиреността с огледало и Смелостта в компанията на лъв. От потретите “ни гледат” Карл Велики, копие по Албрехт Дюрер от 1510 г., Наполеон, който изпитвал особена привързаност към Карловата “свещена римска” столица и тук е изобразен именно като римски император, и първата му съпруга Жозефина.
   
    Вдясно от фоайето е входът за Бялата зала, чийто бароков интериор остава недокоснат по време на неоготическото префасониране на кметството.
   
    Докато се изкачвате по увенчаното с арки стълбище, можете да разгледате потретите на удостоените с Карлова награда; не пропускайте да забележите още във фоайето и монограма на Карл Велики, представляващ изрисувани в четирите посоки на света по часовниковата стрелка съгласни K R L S и стилизирани като по-малък и по-голям кръг в средата гласни A O U, образуващи името Karolus.
   
    В предверието на Залата за коронации се намира фреска от Алберт Баур, посветена на откриването на Аахенските минерални извори от брата на император Нерон, Серений Граний. Легендата разказва, че всъщност на него Аахен дължи римското си име Aquae Grani. С размерите си 18,50 на 45 м тази зала е една от най-големите в Германия, датиращи от Средновековието. Чувство на смирение обзема човек, попаднал сред светлината, струяща от тесните прозорци и укротена сред безбройните гънки на арките. След като погледът успее да обхване пространството, посетителят може да се насочи към бронзовата статуя на Карл Велики или да разгледа фреските на Алфред Ретел, една от които изобразява коронацията на императора в Рим.
   
    Останалото
   
    Недалеч от центъра, в посока юг, запад и север могат да се видят запазени порти (Marschiertor и Ponttor) и кулата Langer Turm, представлявали части от някогашните крепостни стени.
   


    Между Кметството и Ponttor, на Pontstrasse се намира Международният музей на печатните издания, Zeitungsmuseum, побрал около 160 000 музейни експонати, сред които първи и юбилейни издания и - разбира се - т.нар. “куриози”, а на Wilhelmstrasse ще откриете Suermondt-Ludwig-Museum, в чиято основна колекция са намерили място създавани от Средновековието до наши дни скулптури от областта на Долен Рейн и Южна Германия и живопис от Фландрия и Северна Холандия. Експозициите в Couven-Museum на Huechnermarkt са посветени на т.нар. жилищна култура през ХVІІІ и ХІХ в., проследявайки развитието на стиловете рококо, класицизъм, ампир и Бидермайер и представяйки богата колекция от мебели, порцелан и стъкло от Аахен и Лиеж.
   
    В заключение може да се опитате да потърсите потвърждение на мнението, което жителите на Аахен имат за себе си, че по отношение на стила на развлечение се родеят по-скоро със съвременниците си от средиземноморските страни. Или пък да си направите снимкова колекция от бронзовите фигурки, намиращи се почти на всяко площадче или на неочаквано място в града, сред които са слонче, момиче с голяма бисквита, марионетки, момче с риби. Или да си загубите времето по етажите на книжарница Mayersche на Buchkremerstrasse 1-7 (www.mayersche.de).
   
    За повече информация за Аахен, можете да се поровите във www.aachen.de
   
    Автор: Мария Равен
    Дневник.bg

Дайте Вашата оценка за тази статия

--------------------------------
Снимките в статиите са взаимствани от Wikimedia Commons при спазване условията на Creative Commons лиценза

Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Германия
Цени на билети до Германия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Статия | Европа | Германия | Културен / фолклорен | Аахен – любимият град на Карл Велики
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com