dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Неделя, 17 Ноември 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:108
  Новини:834
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3789
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Статия
Флаг   Танзания
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия | E-магазин 

  Килиманджаро
  Публикувана на 25 Май 2007 г.
  Тази статия е прочетена 7904 пъти, рейтинг: 4.83

  

    На езика на племето суахили названието Килима Нгара означава „блестяща планина”, а жителите от племето масаи, което живее в подножието на същия масив, наричат Килиманджаро „планина на бога на студа”.
   


    Тези названия еднакво вярно отразяват величието и бляскавата белота на покрития с вечен сняг африкански първенец. Възможно ли е на екватора под палещите лъчи на африканското слънце да съществува планина, покрита със сняг? Това било загадка, която преди стотина години карала учените да се съмняват в съществуването на такава планина и да правят най-неправдоподобни догадки. В средата на ХIХ век пътешественикът Ребман изследвал земите около Килиманджаро. Той видял лично снежните върхове на планината и преценил, че височината им е 3 800 м. Туземните жители не познавали снега и леда, а смятали че планината е покрита със сребро. Те разказвали на Ребман следното предание: Един от местните вождове искал да му донесат много сребро от Килиманджаро. Изпратените хора успели да достигнат до „сребърните върхове”, но когато се връщали обратно, „среброто” се стопило в ръцете им. Оттогава хората смятали, че то е собствственост на “бога на студа” и не посмели повече да се докоснат до него.
   


    Известието за сняг на екватора било посрещнато с недоверие и насмешка от мнозина. Английският географ Уилям Кули даже се постарал да даде „научно обяснение” на този невероятен факт. Той считал, белоснежното видение е резултат на оптическа измама, дължаща се на блясъка на кварцитни скали и кристални соли. Въпреки това мнозина географи и алпинисти се заинтересували и замислили експедиции за изкачването на планината. Няколко опита завършили неуспешно, а само на едни се удало да достигне до снежните простори, на височина около 5 200 м. През 1 887 г. лайпцигския географ и алпинист Ханс Майер предприел изкачване на планината. Той достигнал границите на снеговете, но силна снежна буря и пълно изтощение го принудили да се върне. След две години Майер повторил опита си и на 28 септември 1 889 г. при невероятно тежки условия успял да достигне най-високата точка на Килиманджаро – вулкана Ухуру (Кибо). За първи път пред очите на човека се открил блясъкът на заледения кратер и снежната панорама на африканския първенец. По този начин съобщението за снеговете на екватора напълно било потвърдено и научно обяснено.
   


    В източна Африка се простира обширно лавово плато с над 1 000 м височина. В югозападната му част се намира така нареченото „Плато на гигантските кратери”, единствено по своя род, наподобяващо лунен пейзаж. Между десетките вулкански кратери, високо над 3 000 м, рязко се откроява снежното чело на Килиманджаро. Този масив се намира на около 3º южно от екватора. От север към юг се простира на повече от 60 км., а от запад на изток – на 90 км. Килиманджаро наподобява обширен елипсовиден корпус, образуван от сливането на трите вулкана Ухуру, Мавензи е Шира. Най-високият от тях, Ухуру, има височина 5 895 м. Следователно правилно ще бъде да се казва: най-високият връх в Африка е Ухупу, издигащ се в планината Килиманджаро. Той е отдавна изгаснал вулкан. Неговият кратер има ширина 2,5 км в диаметър и дълбочина 180 м. В този кратер допълнително се е образувал по-малък вулкански конус с ширина 800 м и височина 580 м, който е изригвал по-късно – след затихването на големия кратер на Ухуру.
   


    Конусът на загасналия вулкан Мавензи има височина 5 355 м и се намира близо до Ухуру. Двата конуса си приличат твърде много, поради което местното население ги оприличава на близнаци. На Мавензи също вали сняг, но той бързо се стопява. По-нисък и по-отдалечен от тях е затихналият вулкан Шира (4 006 м).
    Първенецът Ухуру обикновено е забулен в сива облачна пелена и пълзящи по склоновете му мъгли. Но когато тази пелена се пробие, когато лъчите на екваториалното слънце облеят гордото му чело с ярки снопове лъчи, тогава се откроява необикновена гледка. Високо някъде на д гъстите екваториални гори проблясват сребърно белите ледници на Ухуру и за миг ни карат да забравим непоносимия зной. Невероятно е, че на екватора, където температурата обикновено е над 30º, може да съществува сняг. Голямата надморска височина на Ухуру е причина тук много често температурата да бъде далеч под 0º, да вали сняг вместо дъжд и да се образуват ледници. Границата на вечните снегове преминава по източните склонове на 5 300 м, а по източните склонове на 5 300 м, а по останалите на 5 400м.
    По склоновете, обърнати към Индийския океан, годишните валежи са около 2 000 мм, а по останалите склонове, средно по 1 000 мм. Средните годишни температури във височина се понижават, а денонощните амплитуди нарастват. На 1 800м денонощната амплитуда надвишава 10º и нощите стават твърде прохладни.
    Растителността на Килиманджаро е най-добрата илюстрация за големите контрасти в неговата природа. От подножието до билото на масива се наблюдават различни растителни покривки. На височина до 1300-1400м, масивът е опасан с гъсти вечнозелени екваториални гори, които не отстъпват на тези в басейна на Конго.
    Изкачим ли се на височина до 1800 м настъпва разреждане на гората. Дърветата са почти същите, както във влажната екваториална гора, само че са по-дребни и без подлез. В горната част на този пояс гората съвсем се разрежда и се появява саваната. Голяма част от саваните са разработени и този пояс представлява важен селскостопански район. Тук населението е най-гъсто и са създадени модерни плантации за кафе, чай, памук, захарна тръстика, батати. Изкачим ли се още по-нагоре до 2800 м, наново ще прекосим горист пояс. Дърветата тук наподобяват тези в умерените ширини. Те са дебели, покрити с мъх и рядко надхвърлят 20 м височина. В пояса на височина над 2800 м значителни пространства се заемат от ливади, а дърветата отстъпват място на ниски храсти. Прехвърлим ли 4000м, растителността става все по-бедна. Тревите постепенно оредяват и отстъпват място на лишеи, които покриват тук-там голите скали. Над 4500 м до границата на вечния сняг се простират обширни голи лавови полета с еднообразен вид.
    На 28 януари 1948 г. чехословашка експедиция се изкачи на Ухуру. Ето впечатления:
    „Ние дочакахме края на изгрева на слънцето, но умората все повече нарастваше. Термометърът показваше - 8º. Действието на разредения въздух си казваше думата. Болките в главата се усилваха, а пред очите ни изникваха кръгове. Но върхът ни влечеше към себе си неутолимо, както магнитът привлича желязото, и ние се приближавахме към него метър след метър. И ето накрая пред нашия взор се откри целият огромен кратер на Ухуру. За миг сърцето замря!...
   


    Накрая ние сме там, където в продължение на толкова дни бяха устремени нашите мисли. Беше студено. Поривистият вятър свиреше сред скалите, прониквайки във всички кътчета и ни подгонваше към тесните пукнатини, където можехме да намерим убежище. Изведнъж вятърът утихна, тогава под краката ни в дълбочините на кратера се откри удивителна картина. Над гладката повърхност на овално ледено езеро се издигаха два високи ледени пилона. В огледалото на беда се отразяваха причудливи ледени сталактити и сталагмити. Ние, мълчейки, се спускахме край този кристален дворец и се чувствахме като в приказно царство. Фотографирахме трескаво. Около час стояхме на дъното на грамадния кратер, образуващ широка тераса във вътрешността на кръглия връх. Отрупан от всички страни с мощни каскади лед, кратерът приличаше на замръзнал водопад. След три часа ние достигнахме до дъното на кратера. Искаше ни се да изследваме центъра, но стените му така стръмно се спускаха, че беше рисковано да се слиза повече. Набързо заснехме няколко кадъра, боейки се да не се отровим от изпаренията, излизащи от кратера. Тук беше значително по-топло, отколкото в горните му широки части и наоколо нямаше и следа от сняг и лед. След като крачка по крачка преодоляхме височината над леденото езеро и хвърлихме последен прощален поглед на разкошната панорама, ние тръгнахме по обратния път надолу по леда и каменните лавини, които сутринта преодоляхме с такива нечовешки усилия.”

Дайте Вашата оценка за тази статия

--------------------------------
Снимките в статиите са взаимствани от Wikimedia Commons при спазване условията на Creative Commons лиценза

Коментари
22058
Нерегистриран
2011-11-29 14:52:09
  аз съм ученик от 6 клас и обожавам Килиманджаро.

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Танзания
Цени на билети до Танзания
Избрахме за вас...
Фотогалерия
www.OkoloSveta.com - Статия | Африка | Танзания | Планински туризъм | Килиманджаро
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com