dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 21 Май 2018 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:509
  Оферти:119
  Новини:887
  Снимки:2037
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3765
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Статия
Карта   Южна Америка
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Карибите - история на пиратството
  Публикувана на 27 Май 2007 г.
  Тази статия е прочетена 5823 пъти, рейтинг: 4.57

  

    Ерата на пиратството в Карибския регион започнала някъде около 1560 г. и отмряла около 1720 г., когато европейските държави, които имали колонии в района, наложили по-усилен контрол върху морските пътища в Новия свят. От 1640 до 1680 г. бил златния век на пиратството в Карибско море.
   
    Карибите били център на международната търговия в колониалната епоха и пиратството играло важна роля в тази търговия. Първоначално новоткритите земи били разделени между Испания и Португалия. Испания получила голяма част от контрола над Америките, където стратегически селища били Картахена, в днешна Колумбия, Порто Бейо и Панама, в днешна Панама, Сантяго, на югоизточния бряг на Куба и Санто Доминго, на остров Испаньола. През ХVІ век Испания сложила ръка на златните находища в Сакатекас (Мексико) и Потоси (днешна Боливия).
   


    Огромните количества скъпоценности пренасяни от испанците от Новия свят в Стария привлякло пирати, които действали по пътя между Карибите и Севиля. За да се преборят с постоянната заплаха, испанците въвели режим на конвой за търговските превози. Кораби ежегодно тръгвали от Севиля към колониите, превозвайки пътници, войска и продукти. Всичко това обаче било само баласт, тъй като истинската цел била превозването на годишния добив от злато и сребро. Корабите спирали обикновено в пристанищата в Панама или Веракрус (Мексико), където докато разтоварвали обичайната си стока, товарели златото и среброто. На връщане тези кораби ставали лесна плячка на пиратите. Холандия и Англия, и двете протестантски държави, си съперничели с Испания, която била най-големия поддържник на католицизма.
   
    От друга страна Франция искала да увеличи колониите си в Новия свят, след като видяла колко доходоносни са те. През 1564 г. Франция основала първото неиспанско селище на Карибите - Форт Каролин, близо до днешен Джаксънвил, Флорида. Така скоро споразумението за подялбата на Новия свят между Испания и Португалия било нарушено и запачнала яростна надпревара между европейските велики сили за надмощие в региона.
   
    Макар и най-богатата държава по онова време, Испания не можела да защити търговските си интереси и надмощие в колониите и скоро между европейските държави избухнала война, а това дало възможност за развитие на пиратствто на Карибите.
   
    Междувременно европейците донесли на местното население болести и експлоатация, от което района почти се обезлюдил. Това наложило да бъде внесена работна ръка - роби от Африка. Така Испания станала още по-зависима от английски, френски и холандски търговци, които скоро започнали да основават свои селища в района. Холандия се превърнала в световен лидер в морската търговия.
   
    Забогатяващите холандски търговски компании финансирали военни експедиции срещу колониална Испания. Така на историческата сцена се появили холандски пиратски консорциуми. Скоро залежите от злато и сребро намалели и се увеличило значението на земеделски продукти като тютюн и захар. Скоро Испания, която трябвало да се сражава на няколко фронта, започнала да губи своето надмощие и своята роля в региона, което дало още един тласък на пиратството.
   
    Първа стъпка в развитието на пиратството било увеличаване на значението на търговията с тютюн и спекулацията с цената му. Неспособността на Испания да контролира производството и търговията в колониите си оставило място за предприемчиви търговци-прекупвачи от Англия, Холандия и Франция да наложат истински контрол над търговията в района. В действителност пиратите по онова време били подкрепяни от страните противнички на Испания и често дори били на държавна служба. Често пиратите използвали важни пристанища, като например това в Тринидад, за да пласират стоката. Там спекулантите препродавали на европейските търговци купения на безценица от плантаторите тютюн, а в замяна купували храни и продоволствия на много ниски цени.
   
    Отслабените във военно и икономическо отношение испански власти били неспособни да се противопоставят на тази търговия, която очевидно ощетявала Испания. Освен това пиратите използвали за свои бази колониалните поселения на французи и англичани, които незаконно се настанявали върху испански територии. Испанските поселения в Новия свят били оставени на произвола на съдбата, тъй като самата континентална Испания била на границата на банкрута. Без продоволствия и без армия, която да ги защитава, испанските колонии били лесна плячка за пиратите. Те, от своя страна, не пропускали възможността с минимум усилия да извлекат максимална полза.
   
    Хаосът и мизерията завладяли следвоенна Европа (след края на 30-годишната война) накарали много хора да емигрират в колониите, с надеждата там да обработват земя и да преживяват, а други подхранили редиците на пиратите.
   
    След края на войната холандските компании започнали да предпочитат търговията с колониите пред финансирането на пиратски акции. По това време Барбадос се превърнал в истински рай за търговците. Там имало огромно изобилие от стоки, а захарната тръстика произвеждана на острова, се продавала на най-добри цени. Всъщност в цяла Европа търсенето на захар се повишило и благодарение на това колониите, произвеждащи този продукт, процъфтявали.
   
    Най-благоденстващият френски остров бил Тортуга - съвсем близо до бреговете на остров Испаньола - който бил рай за пиратите. За холандците остров Курасао бил центъра на търговията със захар и роби. Скоро колониите - испански и неиспански - започнали да забогатяват от износа на захар и тютюн, а притока на работна ръка с увеличаване на пазарите за роби довело до по-добър добив от мините и по-добро обработване на земята.
   


    Така колониите ставали все по-независещи от европейските държави и по-богати. Проблемът им бил в сигурността. Европейските държави не били способни да осигурят защита на колониите си, затова селищата в Новия свят се обръщали за помощ към пиратите, които ги охранявали срещу заплащане. Не били рядкост и случаите, когато пиратите се обръщали срещу спонсорите си.
   
    Англия, разтревожена от нарастващата икономическа сила на Холандия, започнала търговска война с нея, като наложила редица ограничения в търговията - като например до английските колонии да се доставят само английски стоки, превозвани с английски кораби. Това било сериозен удар по търговския флот на Холандия, но от друга страна дало още по-голям тласък на спекулацията и пиратството. Новото завоевание на Англия - Ямайка, се превърнало в новия рай за пиратите.
   
    Към 1700 г. европейските държави успели да стъпят на краката си след кризата от войните и успели да изградят по-големи и силни армии и по-голям и по-добре въоръжен флот, с които можели да осигурят защита на колониите си, без да прибягват до услугите на пирати. С това златният век на пиратството приключил. След 1720 г. пиратите почти изчезнали, преследвани от английския кралски флот, базиран в Порт Роял, Ямайка.
   
    Края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век било време на разцвет за всички държави в Карибско море. Това дало тласък на мирната търговия, отглеждането на тютюн, ориз и захар и оставяло все по-малко място на спекулата и пиратството. Пристанище Насао, Бахамите, било последната крепост на пиратската търговия.
   
    След 1720 г. пиратството в класическия му вид било изключителна рядкост в Карибите, понеже европейските сили преследвали и жестоко наказвали всяка проява на пиратство. По това време с пиратство се залавяли отчаяни безработни моряци, за които това било единствения начин да свържат двата края и всичко се свеждало до най-обикновени кражби, в които нямало нищо героично.
   
    Известните пирати на ХVІІІ век били бледо копие на своите предшественици и това, което ги очаквало накрая - било залавяне и обесване. За пример в златната епоха на пиратството Хенри Морган бил удостоен с титла рицар и получил поста губернатор на Ямайка.
   
    Източник: Кариби БГ

Дайте Вашата оценка за тази статия

--------------------------------
Снимките в статиите са взаимствани от Wikimedia Commons при спазване условията на Creative Commons лиценза

Коментари
speleo
Нерегистриран
2015-07-18 01:48:04
  Чудесна статия.

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети

Онлайн магазин за парфюми и козметика
www.OkoloSveta.com - Статия | Южна Америка | | Карибите - история на пиратството
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2018. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com