dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Петък, 21 Февруари 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:423
  Статии:521
  Оферти:70
  Новини:824
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3793
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Статия
  Пешеходен туризъм
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Петима поляци по "Мъртвия път"
  Публикувана на 28 Февруари 2014 г.
  Тази статия е прочетена 826 пъти, рейтинг: 1.00

  

    1297 километра за 30 дни през "дивия Изток" на границата на Полярния кръг - с кораб, моторница, хеликоптер и пеша. Това е равносметката от миналогодишното пътешествие на петима поляци по Трансполярната железопътна магистрала. "Мъртвият път" е последният от грандоманските проекти на Йосиф Сталин, по който миналата година преминават юристът и журналист Томаш Гживачевски, бившият мениджмънт консултант Мачек Циприк, историците Лукаш Орлицки и Аня Хайман и операторът Марек Козакевич.
   
    Целта на експедицията, съвпаднала с 60-годишнината от смъртта на Сталин, е била да открие и проучи лагерите на строителите - затворници в "Гулаг" по един от най-трудно достъпните участъци на железницата. Магистралата е трябвало да съедини Салехард в Ямало-ненецкия автономен окръг с новия порт Игарка на Енисей, прекосявайки недостъпни части от тайгата и тундрата. В строителството са участвали над 100 хил. мъже и жени, които за шест години - между 1947 и 1953 г., успяват да положат 700 км релси.
   
    Според участниците полската експедиция до няколко години природата ще заличи изцяло следите от строителството на "Мъртвия път".
   

В откритите от тях лагери намерили добре запазени охранителни кули, бодлива тел, руините на затворническите бараки, лични вещи на лагерниците. Личат останки от пералня, печка на открито, канчета, затворнически куртки и много женски обувки.
   
    Изследователите са се натъкнали дори на ръждясващи локомотиви и талиги за вагони, докарани тук, за да не потеглят никога повече. Сред находките им е дори парен локомотив, произведен в американския щат Пенсилвания, върху който ясно личи надписът US ARMY.
   
    "Видяхме, че строителите на магистралата са разполагали само с най-прости инструменти - лопати и чукове, а основните им материали са били пясъкът и дървото", разказват участниците в експедицията. Част от дървените жп мостове вече са подмити от блатата и преминаването по тях е голямо предизвикателство, на места релсите буквално висят във въздуха, защото насипът вече е изравнен със земята.
   
    В пътуването от Красноярск до крайната точка на маршрута полската група попада на 85-годишно летище, където в тоалетната вместо тоалетна хартия все още се използват нарязани местни вестници. Запознават се с местния ловец Дима от племето селкупи, убил осем мечки, между които и онази, чиято жертва станал синът му. Прелитат над блатистата тундра, където, според местните, зимата е най-благоприятният сезон. Единственият човек, когото срещат по жп линията, е друг ловец на име Руслан. Той прекарва по шест месеца от годината в тайгата, живее в "избушка", храни се с улова си и горски ягоди, а първият му въпрос при срещата с чужденците е: "Имате ли часовник?"
   
    Участниците в експедицията описват себе си като опитни пътешественици и дългогодишни изследователи на сталинизма.
   
    Водачът - Томаш Гживачевски, наричан в родния си Лодз "местния Индиана Джоунс" е докторант по право, работил е като журналист в полски издания, има публикации в National Geographic Traveler, Reader’s Diges и Explorers Web.
   
    Това не е първото му пътуване в Сибир, преди това е преминал по пътя на полски бегълци от "Гулаг" от Сибир до Индия. Пропътувал е осемте хиляди километра пеша и на колело, а след това е описал наученото в книгите "Дългият път към свободата" и "През дивия изток". Разказва, че се опитвал да разбере как са се чувствали хората, преминали по същия път преди половин век, но без подготовка, оборудване, пари, дрехи и храна. "Разбрах, че когато се стреми към свободата, човек е способен на невероятни неща", разказва пътешественикът в интервю за полски медии. Казва, че след пътуването си е разбрал, че търсенето на подобни истории и разказването им на хората е неговото призвание. Намира пресечната точка между пътуванията и юридическото си образование в международното право, и това му харесва.
   
    Отдавна мечтая за "Мъртвия път", проектът престоя две години в чекмеджето, но все пак успях да събера добър екип, разказва инициаторът на пътуването. По думите му отправна точка е станал установеният от групата факт, че има съвсем слабо проучена отсечка по трасето, на която практически не е стъпвал нито един изследовател от Запада.
   

Запитан дали експедицията е постигнала целите си, Гживачевски отговаря - и да, и не. Крайната точка на сталиновския, а и на техния маршрут, е достигната, но само месец преди това лагерът на същото място изгаря при пожар. "За щастие не изцяло, една част заварихме. Така или иначе, не ни достигна месец. Имахме 60 години, но закъсняхме с 30 дни", обобщава пътешественикът.
   
    Томаш намира нещо символично в случката - тя показва, че историята на това място изчезва пред очите ни."Историята на Гулаг все още е непълна, а отлитат последните минути за проучванията на терен. Лагерите изчезват опожарени, пропадат в блатата, нещата се разнасят от местното население, няма и охрана", обобщава експертът.
   
    Не харесва да го наричат "пътешественик", защото намира думата за изтъркана - все повече хора пътуват и пишат книги за това, а белите петна по картата вече са запълнени.
   
    Където и да отида, старая се да отбележа не само явленията, но и причините за тях, казва в едно от последните си интервюта Гживачевски. Смята, че задачата на репортера не е да съпреживява трагедията на местните хора, а да опита да посочи причините и да предложи решения. Сибир за него е последното останало място на света, където човек може да се почувства наистина самотен в нищото.
   
    Източник: Дневник.bg

Дайте Вашата оценка за тази статия

--------------------------------
Снимките в статиите са взаимствани от Wikimedia Commons при спазване условията на Creative Commons лиценза

Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до
Цени на билети до
Избрахме за вас...
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Статия | Европа | Русия | Пешеходен туризъм | Петима поляци по "Мъртвия път"
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com