dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 30 Март 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Статия
  Екотуризъм
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Езерото на последния мохикан
  Публикувана на 26 Март 2009 г.
  Тази статия е прочетена 3099 пъти, рейтинг: 2.60

  

    В популярните представи езерото Джордж е неповторимият декор на романа "Последният мохикан". Въпреки че местните историци запалено ще ви обяснят, че писателят Джеймс Фенимор Купър е пообъркал хронологията на обсадата на Форт Уилям Хенри и клането след това. Едновременно плашещaта и вълнуваща хубост на езерото Джордж съществуват от хилядолетия, но точно легендите за приключения на ръба на цивилизацията създават настоящия курорт.
   
    Разположено в щата Ню Йорк, по пътя между Манхатън и Монреал, дълго 54 км, широко само от 1,7 до 5 км и дълбoкo едва 61 метра, то е плътно заградено от планините Андирондак. Заради могъщата им прегръдка пейзажът, разкъсан от десетки малки заливчета и над 160 острова, никога не става монотонен.

Според европейските стандарти 370-годишната история на региона е по-скоро скромна, но местните жители обичат да казват, че тук Америка става Америка. Първите заселници живеят на ръба на цивилизацията. После през индустриалната епоха, когато хората все по-малко имат общо с онова време, разказите за индивидуализма и първичността и най-известният от тях - романът "Последният мохикан", отново връщат илюзията за американския авантюризъм.
   
    Днес дървеният Форт Уилям Хенри е възстановен, десетките малки провинциални музеи в околността гордо излагат бурната история на новия континент и изобщо представата за провинциалната Нова Англия е грижливо култивирана, въпреки че става дума за милионна туристическа индустрия.

Джеймс Фенимор Купър нарича езерото Хорикан, защото английското име му звучи скучно в сравнение с екзотичното индианско. В превод то означава "опашката на езеро" заpaди представите на ловуващите по бреговете му племена, чe е продължението на съседното по-голямо езеро Шамплейн. В действителност обаче посоката е обратната - Джордж се влива в Шамплейн и водите на двете заедно в Атлантическия океан. Френският йезуит Иcак Жог, който пламенно покръства местните индианци мохоук и за благодарност бива скалпиран от тях, го нарича през 1646 г. Lac du Saint-Sacrement, или Eзерото на светото причастие. После англичаните завземат територията и понеже името е твърде дълго, сложно и френско, го прекръстват на Джордж в чест на краля си. По това време вече бушува Френско-индианскaтa войнa (1755-1763) и на южния бряг - входът към водния път към вече процъфтяващата търговска метрополия Ню Йорк, набързо бива построен Форт Уилям Хенри по името на внука на крал Джордж. Без да стигаме до крайностите на някои местни историци, яростно аргументиращи в последните години, че това всъщност е първата истинска световна война (защото се води както в Америка, така и в Европа между Англия и Франция), конфликтите между самите заселници и индианците като съюзници и на двете страни без съмнение са репетицията за войната за независимост няколко години по-късно.
   
    Така през 1757 г. идва ред на езерото Джордж да влезе в историята с може би най-трагичната битка в този толкова кървав конфликт. Oбсадeн и без надежда за помощ, бритaнският полковник Джордж Мънро и неговият 35-и пехотен полк заедно с много подслонени заселнически семейства се предават на 9 август 1757 г. срещу обещанието на френския генерал Луи-Жозеф дьо Монткалм да им бъде гарантиран сигурен преход до близкия Форт Едуард. Колко честен е бил генералът историците още спорят, но индианските му съюзници не схващат (или не искат да схванат) правилата на европейската война и нападат предалите се, за да си вземат заслужената плячка. В клането жени, деца и разоръжени войници са убити и скалпирани, като оценките на историците варират от неколкостотин жертви до повече от половината от 3 хил. британци.
   
    Когато седемдесет години по-късно Джеймс Фенимор Купър посещава езерото, от форта, изгорен след битката, отдавна не е останало нищо. Америка в средата на XIX век изживява небивал икономически прогрес, но претъпканите индустриални градове, новите емигранти, вече не само от англосаксонски произход, и задълбочаващият се проблем с коренното население - индианците (по това време започва изселването на племената на запад), я правят несигурна в идентичността й.
   
    Младата нация има нужда от собствени литературни (и не само) герои. Джеймс Фенимор Купър уцелва рецептата - изключително американски сюжет, добри и лоши индианци, алчни или пък смешни европейски заселници и един абсолютно нов характер - Дългата карабина, индивидуалист, ловък, чувстващ се у дома си в новия див континент.
   
    Според някои изследователи литературният герой е директно вдъхновен от Робърт Роджърс - бащата на американските рейнджъри, оперирал в региона по време на Френско-индианската война и увековечен със собствен музей няколко километра по на юг във Форт Едуард. Роджърс пръв започва да прилага дръзки бойни техники, повече типични за индианците, отколкото за европейските армии, които и до днес присъстват в полевия наръчник на американските специални части. На острова на Роджърс във Форт Едуард е сниман и "Последният мохикан" с Даниел Дей Луис, а построените за филма укрепления удобно са станали част от външната експозиция на музея. Фермерите с поля в съседство пък при всяко разораване продължават да откриват части от униформи и оръжия.
   
    Понеже американците разбират културата също и като вид предприемаческа дейност, след успеха на романа на Купър в подножието на планините Андирондак през XIX век се появяват първите хотели. Те често носят имената на герои от "Последният мохикан", а богатите индустриалци на почивка си уплътняват времето, като копаят хълмовете за военни реликви.
   
    Паметните плочи никнат еднa след другa, през 50-те години Форт Уилям Хенри е възстановен като туристическа атракция. Индианците отдавна ги няма, но междувременно те също са увековечени с няколко паметника, екскурзионни маршрути и сувенири.


Паметник на незнайния воин (Джон Доу, както е наричан на английски)

От няколко години по плажовете, в кафенетата и ресторантите може да бъде открита и една нова тенденция - курортът започва да се интернационализира. Шумните разговори на индийци, пакистанци, китайци, руснаци, поляци още стряскат местните хора, но от година на година те стават все повече. Злите езици твърдят, че причината са по-скромните цени в сравнение с останалите места за почивка в щата Ню Йорк като Хемптънс например. Но мултикултурността на езерото Джордж е обусловена и от факта, че основният му пазар - Ню Йорк сити и заобикалящите го урбанизирани части на Ню Джърси, които правят и 70 процента от туристите, също стават все по-етнически разнородни.
   
    От деветдесетте години насам местната търговска камара внася всяка година и по около 500 студенти на лятна бригада, значителен брой на фона на около 7000-те души, заети в местната туристическа индустрия. В пицарията "Капри" на централната улица в селото на езерото Джордж вече е почти традиция да ви обслужат на български. Музеят на восъчните фигури "Франкенщайн" малко по-надолу по улицата пък традиционно е запазен за руснаците, aко се вярва на местната шега, защото само те са толкова луди да си боядисват косата всяка седмица, за да играят чудовищата.
   
    Когато човек наблюдава как малки индийчета и полячета се опитват да надянат на игра войнишки униформи във Форт Уилям Хенри, няма как да не си помисли, че може би местните хора са прави. Тук Америка наистина става Америка, повече дух и идея, отколкото истинска история.
   
    текст и снимки: Ваня Ефтимова
    Дневник.bg

Дайте Вашата оценка за тази статия

--------------------------------
Снимките в статиите са взаимствани от Wikimedia Commons при спазване условията на Creative Commons лиценза

Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до
Цени на билети до
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Статия | Северна Америка | САЩ | Екотуризъм | Езерото на последния мохикан
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com