dolu
05_01
05_03
  Ќачало  |  Ќовини  |  “ур оферти  |  —амолетни билети  |   аталог  |   нига за гости  |  –еклама  |  «а сайта
      —р€да, 21 јвгуст 2019 г.
06
 онтиненти
≈вропа
јвстрали€ и ќкеани€
јзи€
јнтарктида
јфрика
—еверна јмерика
ёжна јмерика
ƒържави
¬ сайта
  ‘орум:422
  —татии:518
  ќферти:136
  Ќовини:825
  —нимки:2038
   аталог:231
  ѕътеписи:949
   онкурси:6
   нижарница:10
  ѕотребители:3787
јнкета
ƒоволни ли сте от състо€нието на плажовете у нас?

ѕо-скоро да
ѕо-скоро не
Ќе мога да прецен€
   

¬иж резултатите
ќнлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Ќовини
  ќферти

—тати€
‘лаг   »нди€
  ѕътеписи | —татии | ќферти | ‘орум | √алери€ | E-магазин 

  ƒо »нди€ и навс€къде
  ѕубликувана на 05 ёли 2007 г.
  “ази стати€ е прочетена 4891 пъти, рейтинг: 4.43

  

    ‘отографът Ќиколай √енов за разликата между пътешественика и туриста
   
    ћонголи€, »нди€, ћароко, ≈гипет, »спани€Е јко човек потърси в интернет, ще открие, че н€ма такова нещо като Ќиколай √енов, живеещ в град —офи€. »мето му върви все в н€какви пъстри комбинации Ц той ту се връща от  ашмирските ’ималаи, ту заминава по поречието на Ќил или пише за степите на ћонголи€. ќт първо лице.
   
    ѕърви€ път, когато му звън€, той се намира н€къде из –одопите. » н€ма намерение да се връща скоро. ѕосле, когато го хващам в —офи€, се оказва, че тази истори€ не може да е разказ само за един човек. “е са двама Ц Ќиколай √енов и –ум€на Ќиколова. ∆иве€т заедно, пътуват заедно и както се случва в такива случаи - вс€ка истори€ е обща и те € разказват на два гласа. ≈дини€т знае репликите на други€ и бърза да вземе думата. »ли пък благородно му отстъпва правото да говори, като маха с ръка: " ажи де, кажи за онова пътуванеЕ"
   
    —амо за протокола Ц Ќиколай √енов е фотограф, пътешественик, автор на книги и човек, който не се задържа дълго на едно м€сто. –ум€на Ќиколова е журналист и му прави компани€ във всичките начинани€. ∆иве€т на последни€ етаж на столична коопераци€, навън се вижда как над ¬итоша се спуска мъгла, чуват се клаксоните от поредното задръстване долу, а те разглеждат на компютъра си снимки от »нди€. ¬ общи линии е €сно, че за т€х
   
    —офи€ е нещо като гара разпределителна,
   
    колкото да презаред€т, да попаднат за малко в плен на градското всекидневие, да посвършат н€ко€ и друга работа и после да направ€т планове накъде ще тръгнат.
   
    ¬ъпреки това Ќиколай не се нарича пътешественик, въпреки че всички му леп€т този етикет. "ќще от ¬ъзраждането хората тук са гледали да имат къща, две овце, н€какви кошари. јко са пътували, пак е било по търгови€. ƒокато, гледай какви хора са били истинските пътешественици Ц хора като ƒейвид Ћивингстън, който е отишъл на кра€ на света, или журналистът Ц ’енри ћортън —тенли, който е обходил половин континент, за да го открие."
   
    “ук е м€стото на едно об€снение. Ќе може да има знак за равенство между онези хора, които пътуват с раници на гърба, хващат стоп, сп€т на палатки или в хотели за два долара, и онези, които се придвижват от точка ј до точка Ѕ по системата ол инклузив. » поне до кра€ на този текст е задължително да се прави разлика между едните и другите пътуващи.
   
    "ƒнес светът е достъпен и с разумни средства винаги можем да го опознаем и да отидем навс€къде", казва –ум€на. Ќиколай потвърждава с кимане на глава.
   
    ѕосле се сеща: "ћного е неповратлив българинът. Ќакъдето и да пътуваме, срещаме все млади хора, хора с бебета, които обикал€т насам-натам, а при нас е истинско приключение да тръгнеш на екскурзи€ в чужбина. “ова са измислени страхове."
   
     нигата им "Ќикой не си тръгва от »нди€ завинаги" (изд."’ермес"), ко€то излезе преди седмица-две, също е като потвърждение на това, че и двамата не си поплюват много, когато стане въпрос за пътуване. "∆ив€хме в »нди€ три години и за това време натрупахме камари от дневници, снимки и километри лента. ј всичко започна съвсем просто - ≈двин —угарев ме покани да отида като шофьор в »нди€ и аз не мислих много. »маше и други, които беше поканил, но те €вно страдаха от н€какви предразсъдъци. ѕосле б€ха размислили, но аз вече б€х казал "да", без много-много да мисл€", спомн€ си Ќиколай. –ум€на тръгнала с Ќиколай също без много-много да мисли, просто това било в реда на нещата.
   


    "ƒа си призна€, »нди€ в началото ме ужаси, въпреки че Ќиколай вече ми беше разказвал за не€. ѕървоначално »нди€ ми дойде в повече", спомн€ си –ум€на. ѕървите й впечатлени€ са още от самолета Ц индийците просто изчакали да се вдигнат във въздуха и започнали да се държат подомашному Ц събули джапанки и обувки, кръстосали крака върху седалките, децата плъзнали навс€къде. » т€ още помни онзи аромат на »нди€, в който има хил€ди нюанси Ц на прах, дезинфектанти, ароматни пръчици и кравешки изпражнени€, пот и още нещо, подгр€то от температурата на много тела.
   
    » двамата могат да говор€т за »нди€ с часове. Ќиколай казва, че се радва, когато може да разкаже на н€кого и да го потопи за малко в тази атмосфера, ко€то е попил той. "Ќепрекъснато хора ни питат къде да отидат в »нди€, кое къде да намер€т, какво не тр€бва да прав€т. ј това е една страна, ко€то не можеш да опишеш. “р€бва да знаеш какво да гледаш. –азбира се, можеш да останеш на нивото на екзотиката. Ќо
   
    »нди€ е най-добрата страна за пътуване
   
    и от всички други цивилизации, запазени до наши дни, »нди€ е единствената, където нещата от миналото се припокриват с това, което е днес."
   
    » двамата казват, че сигурно не са много индийците, които са пътували из страната, колкото т€х. "—ъбрахме в книгата толкова информаци€, че много хора казват, че сме се олели, че човек ще припадне от информаци€", казва –уми гордо.
   
    ќттук нататък разговорът може да продължи само с избро€ване на руини и ритуали, на древни храмове и планински върхове. –ум€на се улав€, че се дразни, когато отвс€къде хората говор€т за »нди€, без да разбират от не€, или когато размахват пред носа думички като карма и медитаци€. "ћасовата култура ги дотъркал€ тук тези думи. ј карма не означава да се оставиш просто в ръцете на съдбата и оттук нататък да не правиш нищо, а зависи от това как постъпваш днес." “е казват, че »нди€ може да даде на всеки много мъдри уроци. ƒори без да отиде там.
   
    ѕрез това време една гол€ма черна котка скача по терасата и –ум€на праща Ќиколай да провери какво става.  отката е «ита. Ќиколай и –ум€на обикновено € представ€т като четвъртата си дъщер€, което предизвиква интерес у познатите им, които не са € виждали. ¬прочем и книгата им е посветена на четирите дъщери Ц "ћилена, Ћора, ≈л€ и «ита".
   
    «ита влиза в ста€та, отърква се в крака на масата и насочва разговора към себе си. "≈то, «ита е повод да се прибираме вкъщи. “€ внас€ уют", казва –ум€на. –ум€на Ќиколова е редактор в списание за интериор и въпреки че не е домошар, видно е, че е отделила много внимание на подредбата вкъщи. Ќе, това не означава изчистен дизайн и скъпи мебели. ¬ече стана €сно за какво си дават парите Ќиколай и –ум€на.
   
    " огато сме по света и
   
    когато сме тук, ние пак сме по света
   
    казва домакин€та и сочи с ръка картини, статуетки, книги и карти. «а снимките въобще не става въпрос.
   
    Ћюбопитна подробност е, че в »нди€ Ќиколай почти не е правил снимки. «а сметка на това непрекъснато се е движил с камера в ръка. »ма заснет материал за около двайсет филма, но засега са готови само два. ѕо ред прозаични причини и най-вече заради това, че в Ѕългари€ н€ма телевизии, които да оцен€т това, че н€кой разполага с автентичен материал, а предпочитат да пускат сапунки.
   


    —амо преди месец Ќиколай откри и фотоизложба "„адар - път€т на ламите" със снимки от един недостъпен район в  ашмирските ’ималаи в —еверна »нди€, откъдето се е върнал през €нуари тази година. "“ова е територи€та на двете бивши тибетски кн€жества Ћадак и «анскар. “е са изолирани от света, но докато в Ћадак може да се достигне от ƒелхи със самолет, единствената възможност да се попадне в «анскар през зимата, е като се върви по замръзналата река.
   
    “ова ледено трасе местните жители наричат „адар - опасен и пълен с изненади път, дълъг над 120 км, който само в едната посока се изминава в продължение на седмица. “емпературите тогава варират около минус 30-35 градуса." “ук условието за истинско пътешествие е изпълнено на шест Ц по време на пътуването хората сп€т не в хотели, а в пещери или на открито, преходът е бил труден и дори на места се е налагало да се катер€т. » понеже вс€ко правило си има изключение, –ум€на не се включва в това пътуване, а Ќиколай заминава заедно със сво€ при€тел ƒжери - √ерасим ¬еличков.
   
    Ќиколай казва, че имало една сентенци€, ко€то глас€ла: "јко мразиш н€кого, подари му фотоапарат."  огато получава първи€ си фотоапарат от родителите си, той е на петнайсет години. —ега знае, че
   
    —нимките помагат там, където думите са бедни
   
    » понеже е преди всичко фотограф, може да разказва безброй истории. јз обаче си харесах тази от прочути€ «латен храм на сикхите в индийски€ град јмритсар. "“ам е абсолютно забранено за снимане и затова се опитахме да получим разрешение от един служител, омайвахме го с приказки близо час, но той и дума не даде да се отвори. Ќакра€ ни връчи едно писмо, написано на азбуката гурмукхи, и ни отпрати. –азмахахме същото писмо пред охраната и започнахме да снимаме. —тигнах само на метър от свещената книга јди √рантх, ко€то те в€рват, че е божествена.
   


    «а да не ми задават въпроси и да не губ€ време, с една ръка държах писмото и с другото снимах. ўом н€кой ни доближеше, просто показвах писмото. „ак след един час н€кой реши да провери какво пише там и се оказа, че вътре изрично ни се забран€ва да снимаме. Ќаправихме се на ударени, все пак н€маше как да разчетем това писмо, и си тръгнахме с доста снимки от храма."
   
    ѕрограма, изпълнена стопроцентово е и последната обиколка из –одопите. Ќиколай участва в една археологическа експедици€ из праисторически скални светилища в »зточните –одопи. ј понеже обикал€нето из стари гробници и природни феномени винаги е заразно, сега той може дълго да говори как откритите там светилища са с 1000 години по-стари от известните в ц€л св€т египетски пирамиди и от цивилизаци€та в ћесопотами€.
   
    "¬иждам как се връща едно такова пътуване", об€сн€ва –уми философски. ј това значи, че на човек не му тр€бват скъпи коли и имоти, а прежив€вани€.
   
    ¬прочем при толкова много приказки за пътуване сега се сещам, че не ги питах колко страни са обиколили досега. Ќо нито Ќиколай, нито –ум€на изглеждат като почитатели на статистиката. ј и всичко е въпрос на време.
   
    јвтор: ќл€ —“ќяЌќ¬ј
    ƒневник.bg

ƒайте ¬ашата оценка за тази стати€

--------------------------------
—нимките в статиите са взаимствани от Wikimedia Commons при спазване услови€та на Creative Commons лиценза

 оментари
  ¬се още н€ма добавени коментари!
  ¬сички полета са задължителни!
  Ќаправете сво€т коментар:    
   ѕодател:*
  од за оторизаци€:
*
 од за оторизаци€



»зпрати на при€тел  –азпечатай   



[Ќазад] [Ќачало] [√оре]

÷итирането на материали от ќколо—вета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


–аздели
ѕланински туризъм
ћеждународни екскурзии
≈кскурзии в Ѕългари€
ћорски туризъм
—елски туризъм
’оби туризъм
јрхеологически туризъм
”икенд

ѕешеходен туризъм
”ченически / ¬аканционен
ѕочивен туризъм
ќздравителен / балнеоложки
≈кстремен туризъм
≈котуризъм
Ѕотанически туризъм
‘ото туризъм

Ћовен туризъм
¬инарен туризъм
 ултурен / фолклорен
ќбучение
Ќедвижими имоти
ѕразнични пътувани€
 онгресен туризъм
ѕещерен туризъм


»згодни резервации на самолетни билети до »нди€
÷ени на билети до »нди€
»збрахме за вас...
‘отогалери€
Ќашето предложение...

www.OkoloSveta.com - —тати€ | јзи€ | »нди€ | ƒо »нди€ и навс€къде
  ѕри€тели: Idi.bg | ’отели | Bultourism.com | «а’отелите | —илистра Online |  азанлък.com | Online  алкулатори | —писание за туризъм | MyHoliday.bg | —андански.org | Ѕ√сервизи.info
—паси, дари на... √ласувайте за този сайт в Ѕ√ чарт ќказион за бебешки и детски стоки  ниг»ко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" Eќќƒ, 2007 - 2019. ¬сички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com