dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Четвъртък, 24 Октомври 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:90
  Новини:836
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Антарктида - земята на пингвините
  Публикуван от svilenpan на 03 Януари 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 4419 пъти, рейтинг: 3.23

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Екзотично пътешествие"

    - О-о-о, добре дошъл, завърна ли се най-после? Е, как са пингвините?
    Тази стандартна реплика дочух десетки пъти с малки вариации след завръщането си от Антарктида.
    -Добре са си! - отговарям малко разсеяно и за кой ли път пред очите ми се мяркат образите на чудатите изправени птици, които там, по дългите, начупени брегове на остров Ливингстън от антарктическия Южношетландски архипелаг наистина са си добре !
   
    ...Вървя по плажа и се любувам на природата. Намирам се във вдлъбнатата част на острова, известна като “Байа Сур” (Южният залив) и стъпвам по каменистия и осеян с миди и водорасли плаж, наречен “български”, заради разположението на нашата антарктическа база. Отсреща, на около 3 км, но сякаш на една ръка разстояние, е северозападния край на залива – ниска хълмиста земя, плътно покрита с дебел ледник, от чиято гранична зона, висока поне 20 м, непрекъснато се отчупват малки и големи парчета и с грохот се стоварват в морето. Времето е прекрасно – няколко градуса над нулата, полускрито зад облаците слънце и лек ветрец. До брега се плацикат малки и големи парчета синкав лед с най-разнообразни форми и цветове.
    Още на първите двеста метра забелязвам това, което очаквам да видя – пингвин! Стои между камъните изправен, върти любопитно глава и очевидно очаква снимка. Приближавам внимателно и по черната подбрадна линия на бялата гушка разпознавам антарктическия пингвин – така наречения “полицай”. Изпружила шия, черно-бялата птица ме допуска на два метра разстояние, след което започва смешно да върти глава и да издава леки разтревожени крясъци. Снимам, снимам, снимам... Накрая оттегчен от еднообразието на ситуацията, пингвинът се оттегля с комична патрава походка към водата, буквално се пльосва в нея и с неочаквано грациозни и бързи движения на плавниците изчезва в дълбините. Седя очарован и напразно очаквам да подаде отнякъде глава.
    Продължавам напред и малко по-късно на близкото връхче всичко се повтаря. Този път пингвините са два и са по-плашливи, но непреодолимата сила на любопитството ги кара да изкачат по стръмния склон стотина метра, само за да разгледат червено-зелената ми фотографска раница. След като се повъртяват около раницата и “поразмислят”, те важно се отдалечават по своите си работи...
   
    ...Такъв беше Ден Първи от пристигането ми на острова. Оттогава минават дванадесет дни, през които суровата Антарктида не ни допуска до пингвиновите обиталища – т. нар. “пингвинарии” на местния биоложки жаргон. Най-близката от тях се намира зад залива на испанската станция и до там се пътува с гумена лодка - зодиак. Всяка сутрин със съжаление гледам как знамето, издигнато над българската антарктическа база плющи на силния вятър и “пристанището” се пълни с ледени блокчета, които потракват в синхрон с дългите бели вълни, идващи от входа на Южния залив. И всяка сутрин благоразумието надделява над сгъстената научна програма на биолозите.
    Днес обаче Крумов камък сияе като черен бисер над снеговете и усещам, че идва снимачен ден. На закуска се обсъждат вариантите за малко пътешествие до близката пингвинария. Морето пак не е най-спокойно, но вълните са умерени и пътешествието започва. Натоварената с шест души и доста багаж лодка преминава на километър от испанската база, заобикаля нос Пунта Полака и навлиза в заливчето Калета Архентина, където е колонията от пингвини “папуа”. Ето я острата, приличаща на статуя скала, която познавам от множество снимки, ето я и пингвинарията. Акостираме внимателно на стотина метра и веднага потъвам в бита на птичото население.
    Само след час знам повече от всичко, което съм чел по книгите, защото сцената на живота на малките животинчета е пред очите ми! В действителност тази колония не е много голяма – общо стотина млади и още толкова възрастни пингвинa. Младите вече са “юноши”, на около два месеца и по ръст почти са достигнали родителите си. Различават се по все още сивото оперение и тинейджърското си поведение. Купчинките камъни, които са служили за гнезда, вече са полуразрушени. Монтирам статива на няколко метра от най-близките пернати, снимам и наблюдавам.
    Юношите са разделени на групички от по пет-шест и около тях винаги има по някой възрастен. Това не им пречи да се разхождат свободно със смешната си патрава походка и с полуразперени плавници за равновесие, да спят разплескани на земята до някой камък, да се карат и викат навсякъде или да гонят някой възрастен за храна. Това последното е уникално за гледане и още в началото привлича интереса ми. На моменти някъде из колонията се вдига силна врява, няколко малки подгонват един възрастен и един от тях обикновено успява да го догони и “заклещи” някъде. Провирайки се под него, малкият започва да трие клюна си о клюна на големия, като с това дразни чувствителни точки и предизвиква рефлекс за повръщане на храна у възрастния папуа. “Акупунктурата” обикновено е успешна и за малкия остава само да се напъха до шията в отворената човка на родителя и да погълне получената “неправомерно” храна. Най-често гледката на хранещ се юноша предизвиква завист у околните и гонитбите продължават. “Изнудвачи и разбойници”, разнежено казва метеорологът Крум и очевидно е прав!
    Едновременно с това, друг един “разбойник” дебне наоколо за нещо хранително. Отвреме на време широки криле се мяркат над колонията, хищната антарктическа чайка “скуа” прелита ниско, на не повече от метър над главите на пингвините, и каца някъде насред “стана”. Невероятно приличайки на случаен зяпач с ръце в джобове, тя тръгва да се разхожда между групичките, като обаче внимателно разглежда обстановката. Тук скуата няма шанс да нападне пингвин, пък и тя не закача здрави и силни екземпляри, а предпочита само болни и умиращи. Очевидно, обаче, има какво да се открадне, защото внезапно птицата протяга шия и клъвва нещо на земята. Подгонена от най-близкия възрастен (не рядко се включват и юношите), скуата бяга позорно с плячката в уста, като размахва криле и излита, само за да кацне на десет метра по-нататък. И играта за набавяне на насъщния продължава. Понякога скуите са две и правят организиран полет над колонията, като едната привлича вниманието на пингвините, докато другата открадне нещо.
    Част от пингвините излизат извън колонията, гмуркат се в морето, разхождат се по брега или по мъхестата зелена ивица, а други са се качили по околните скали и линеят.
    “Линеенето” е процес на смяна на оперението на възрастните пингвини с ново за идващите студени зимни месеци. Качвайки се на високи и ветровити места и обръщайки се с гръб към вятъра, те дават възможност старите пера да се отскубнат, като по този начин заприличват на разрошени таралежи, а скалите наоколо се покриват с бели пера. Линеенето трае сравнително дълго време, през което пингвините не се хранят и естествено не е желателно да бъдат обезпокоявани. Затова и аз, качвайки се нагоре по скалите за да заснема цялата колония от “птичи поглед”, минавам внимателно покрай няколко пернати, без да ги смущавам. Тук, в Антарктика, по-лесно от където и да било по света, може да се наруши екологическото равновесие и затова винаги се допитвам до биолозите какво може да се прави и какво не.
    Неусетно изтичат няколко часа, вълните започват да се надигат, а и филмите ми застрашително са намалели. Прибирам и опаковам водонепроницаемо техниката и лодката потегля сред бурното море.
    Седнал съм на носа и не преставам да се удивлявам и възхищавам на дългите вълни, които ту се надигат над борда, ту образуват криволичещи сини дерета от вода, в които зодиакът се стоварва от високо. Красиво е и не мисля за опасността от обръщане, за двата градуса на водата, за това, че издържливостта на човек в подобни условия се измерва в минути. Непривичната красота наоколо не дава повод за такива мисли, а и Крум управлява гумената лодка, водейки се по посоката на вълните толкова уверено, че дори не се намокряме.
    Все още има възможност за продължаване на експедицията към Фалшивият залив и рулят се завърта в посока към голямата пингвинария, където освен хилядите антарктически пингвини имало и морски слонове. Вълните вече са по-съществени, пръските се увеличават и започвам да съжалявам, че не съм си надянал дъждобрана. На няколко пъти минаваме покрай безформени предмети във водата, които приличат на сивобели парцали, завързани с дълго въже. “Разкъсани от скуите пингвини”- обяснява кратко водещият лодката и пак се съсредоточава в морската обстановка пред носа ù. Небето просветва, минаваме още един залив и внезапно остра миризма ни удря в носовете и това е миризмата, която вятърът носи в морето от голямата пингвинария. Последната очевидно наистина е голяма, съдейки по разстоянието, на което се усеща смрадта.
    Акостирането тук не е проста работа – промъкването между нахвърляните в морето скалички изисква опит, затова внимаваме и когато дъното на лодката задира в пясъчния бряг, сме истински изненадани. На няколко метра от нас, на късата заоблена пясъчна ивица, се е разположил в целия се триметров ръст леопардов тюлен. Никога не съм виждал отблизо този вид тюлени, а и никой от групата не е чувал “леопард” да се види на брега. Обикновено се срещат върху айсберги, където почиват след “работа”, или не дай, Боже, под водата, където срещата е опасна не само за пингвините, но и за вида “хомо сапиенс”. Очевидно уверен в силата си, тюленът само веднъж изправя голямата си хищнически заострена глава, изревава, показва дълбоко гърло и остри зъби и след това заспива с пълно безразличие към слабите двуноги фигурки пред себе си. Наоколо се търкалят няколко раздърпани пингвинови останки, което е ясно указание за нас да не преминаваме границата от двата метра. Докато се трупаме да снимаме, от водата излиза пингвин и напълно объркан от сложната брегова обстановка, минава между мен и устата на тюлена. Отсреща пътят му е запречен от зодиака, пингвинът е озадачен, връща се отново и окончателно шашнат за трети път минава покрай опасната паст, след което се запрепъва паникьосано към колонията.
    Изтегляме лодката на брега и едва сега успявам да възприема цялата картина пред мен с всичките си сетива: носът ми усеща силна смрад (с която обаче бързо се свиква!), ботушите ми се пързалят по розовата лепкава кал, която някога е била крил, ушите ми чуват невероятна какафония от звуци и караници, но за очите е най-интересно.
    Колонията се намира на върха на полуостров Хърд, по раменете на стръмноспускащите се склонове на връх Пико Бин, както и по околните скали в морето и заема площ от няколко хектара. Гледката на хилядите изправени птици, “накацали” по камъните е толкова живописна, че за трийсетте минути, които прекарваме там, изщраквам пет филма. Първите пингвини, гледащи ококорено посетителите, са на метър от мен, а последните се губят като чертички някъде далеч и нависоко по склона.
    Общо взето преобладават три цвята – черен (гърбове), бял и розов (кореми) и наситено розов (земята). Между другото, розовият цвят идва от мъничките червени рачета, наречени “крил”, които са в основата на хранителната верига в Южния океан.
    Горе, където са линеещите пингвини, скалите са покрити с пера, които се носят при всяко подухване на вятъра. По-надолу е смесица между възрастни и млади индивиди, които стоят, лежат, щрапат навсякъде, гонят се и вдигат страшна олелия. От време-навреме два или повече пингвина по неясни за мен причини изведнъж се скарват, нападат се с клюнове, казват си в скоропоговорка и на висок глас всичко, каквото имат да си кажат и пак внезапно се успокояват. В съседство “юноша” изнудва възрастен и получава дажба храна, няколко доста позацапани “младежи” се гонят в група и пищят ужасно, по-нататък друг се е проснал до камък и спи, а над всички се носят неуморните скуи и внимателно контролират обстановката. Този път те имат достойни съперници – белите антарктически лешояди, които разчитайки на малкия си ръст и бърза реакция, тичат смешно с късите си крачка наоколо и видят ли нещо за храна се спускат и го измъкват под носа на пингвините. Последните ядно ги подгонват, но гълъбите са пъргави и винаги оттървават кожата.
    На всяка крачка околните високи и остри скали предлагат изкушението да бъдат увековечени посред розовата земя отпред и зеленикавия залив с черно-белите върхове зад тях. Незабравима и впечатляваща картина, на която мога да се любувам часове наред, но от лодката вече ме викат. Слизайки от високите части на пингвинарията, мимоходом снимам един кадър с наредените като в свинеферма кафяви шишкави тела на морските слонове, на които така и не мога да обърна повече внимание.
    Леопардовият тюлен вече го няма на плажа, затова пък без да искам, стряскам един заспал пингвин-полицай, който явно е сънувал кошмари, защото подскача и така хуква да бяга, че пясък хвърчи изпод ципите на краката му. Обръщаме зодиака и след един последен кадър на отдалечаващите се скали с безбройните черно-бели точки, бавно се плъзваме между скалите.Връщането през бързо сгъстилата се “ледена супа” в залива и внезапно завалялия сняг е изпитание за всички, като отвреме-навреме се налага първите двама в лодката да отблъскват с веслата иначе впечатляващите с необичайните си форми ледени замъци, които сега са потенциална заплаха за гумените бордове. Но такава си е Антарктида, необикновено красива, но и сурова и опасна!
    Антарктида – Земята на пингвините!

Добави във Facebook   


Антарктически пингвин "зове" любимата сиАнтарктически пингвин "зове" любимата сиДивата красота на АнтарктикаДивата красота на Антарктика
Пингвини по скалите - една неочаквана срещаПингвини по скалите - една неочаквана срещаАнтарктически пингвин-полицайАнтарктически пингвин-полицай
Колония на антарктически пингвини - т.нар. пингвинарияКолония на антарктически пингвини - т.нар. пингвинария"Урок" по пеене"Урок" по пеене
Лежбище на тюлениЛежбище на тюлениДвойка ушати тюлениДвойка ушати тюлени
Обичайно акостиране на брегаОбичайно акостиране на брегаЗалез над Южния залив на о. Ливингстън Залез над Южния залив на о. Ливингстън

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
hektor
2010-01-03 20:48:03
  Всичко изглежда много екзотично. Поздрави!

Lyublyana
2010-10-31 20:30:02
  Здравей, много е интересно. Искаш ли да поговорим за публикуване и в списание. Пиши ми ако имаш интерес- lyubliana@mail.bg

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Антарктида - земята на пингвините
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com