dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Сряда, 21 Август 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:136
  Новини:825
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3787
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Един ден на нос Хана Пойнт
  Публикуван от svilenpan на 03 Януари 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 4390 пъти, рейтинг: 1.50

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Екзотично пътешествие"

    Ръката на Капитана рязко дръпва въжето на стартера, двигателят на зодиака изревава и припалва. Вдигнатият нос на гумената лодка се насочва към сините ледени стени на отсрещния край на Южния залив и ... пътешествието започва!
    Още от сутринта е ясно, че днес Антарктида ще се смили над нас – по небето плуват леки прозрачни облаци, вятърът е слаб и морето е спокойно.Тук, на о-в Ливингстън от Южношетландския архипелаг подобни условия са рядкост, затова надеждите за успешна експедиция до отстоящия на 12 км. по права линия нос Хана Пойнт растат. Напуканите стени, които гледам от три седмици само през бинокъла, се увеличават бързо и се радвам, че най-после ще пресечем тези прословути три километра.
    Ледената стена вече е близо и лодката тръгва успоредно на високите назъбени сводове. Сега ясно и отчетливо се виждат дълбоко насечените пукнатини, “годишните кръгове” на ледника – черни ивици от вулканска пепел и надвисналият лед, който само чака някой по-топъл ден, за да се сгромоляса с гръм в подкопаващите го отдолу вълни. Ледената бариера грее в десетки нюанси на синьото – от светлосиньо, почти бяло по осветените от премреженото слънце ръбове, до плътносиньо в дълбоките пукнатини и пещери, издълбани от нестихващото море.
    Зодиакът се носи леко по вълните и сега вече наистина вярвам, че ще стигнем до Хана Пойнт. Минаваме покрай красивия нос Пунта Ереби и сечем по правата към излизащия вече от синевата назъбен силует, зад който почти всеки ден виждаме, че се скриват турис-тическите полярни кораби.
    Районът не е добре познат и Капитана държи курс встрани от бреговата ивица, следейки за издайническа бяла пяна от острите подводни скали. Отдясно се носи дългата-предълга ледникова стена, а отляво вече се открива широка панорама към южната част на острова. Българската полярна база, скрита между две хълмчета, става все по-трудно откриваема, а зад нея се възправят ред бели върхове и планински вериги, на някои от които дори не знам имената. Заобикаляме няколко грамадни скали с накацали по тях множество птици и пред нас се открива десният залив на Хана Пойнт, чиято пясъчна ивица е около километър дълга и завършва с началото на ледниковата стена.
    Още отдалеч на брега се вижда голямото розово петно на пингвиновата колония. Намираме удобно място и акостираме на широкия плаж. Изтегляме зодиака и към него веднага се запътват група пингвини за да проучат новодошлите. Не се забелязва никакъв страх от едрите същества, облечени в яркочервени якета и обути в дълги до кръста зелени ботуши и скоро сме щателно “проучени” и “изкоментирани” от любопитковците.
    Мястото е просторно и наоколо се виждат близки и далечни пингвинови фигурки. Съвсем наблизо, по жълтозелените лишеи на израслата направо от морето и пясъците голяма скала има множество гнезда на гигантски петрел. Във всяко от тях се гуши по едно едро, пухесто и чаровно петрелче, чийто мек и сив пух се развява от вятъра. Почти веднага забелязвам двете успоредни тръбички, разположени на горната част на човката му, за които зная, че служат на петрелите да се ориентират по въздушните течения. На мен обаче повече ми приличат на двуцевка!
    Малко по-късно, крачейки внимателно покрай петрелчетата, впечатлението за оръжие се засилва, тъй като пилетата от определено разстояние започват да се защитават, изстрелвайки от клюна си срещу ботушите ми гъста и миришеща маслоподобна течност. Иначе те не мърдат от мястото си и в повечето случаи се задоволяват само да се надигнат и да изкрякат срещу натрапника с фотоапарат. Скоро обаче установявам, че застанал неподвижно на половин метър от едно от тях, мога да снимам колкото си искам, следен от внимателните кръгли очички. Всяко рязко помръдване от моя страна е придружено от регистриращо изкрякване и заплашително повдигане на топката пух.
    Снимам до насита по-красивата от филм действителност. Скалата с петрелите и лишеите се издига нависоко и дава чудесен изглед към околност от десетки километри. Наблизо има друга подобна скала със стотици пингвини и лежбище на морски слонове, отляво е дългият плаж и ледникът в дъното, отпред е синьо-зеленото море с нахвърляни безразборно малки и големи скали, над които непрекъснато летят птици – петрели, чайки, рибарки, бели антарктически гълъби, скуи...
    Хоризонтът е зает от най-невероятната гледка, която съм виждал и това не е сън! Вижда се целият южен Ливингстън, като отпред се е проснал дългият осем километра п-в Хърд с всички познати ми вече заливи и носове, с едва видимата през телеобектива къщичка на Българската антарктическа база и червените точици на Испанската база. Зад него, в лъчите на грейналото вече слънце, блестят белите куполи на гигантската планина Фризленд и множество други върхове, като един безкраен тъмен облак е отрязал главите на всички в една изумително права линия. Отстрани на хоризонта е белоглавият остров-вулкан Дисепшън, а пред него са закотвени няколко снежнобели айсберга с различни форми. Един от тях толкова прилича на бял туристически кораб, че дълго време не мога да осъзная заблудата си.
    Вадя видеокамерата и с разочарование поемам удара на съдбата върху себе си – забравил съм да сменя касетата и имам само пет минути свободно място за запис! Това е като да се качиш на Еверест с превръзка на очите и да не можеш да я свалиш. Успокоявам се, че поне осемте фотофилма ще ми стигнат, но след два часа и тази заблуда се разсейва – последният филм е цеден кадър по кадър и при тръгването ни обратно единственото, за което се моля, е да не срещнем точно сега китове! Чувствам се абсолютно обезоръжен, но това пък ми дава възможност да попия повече от красотата наоколо с очите си! Дори малко рискувам и не слагам слънчевите очила, за да мога да видя и усетя този чуден свят по-добре! Вечерта очите ми парят от поетата доза ултравиолетови лъчи, но това няма значение!
    Минал е час и половина, аз още съм на първата скала, а останалите вече се виждат като миниатюрни фигурки, изкачващи ръба на Хана Пойнт. За кой ли път си давам сметка колко чист и прозрачен е въздухът тук и колко лъжливи са видимите разстояния. За един жител на София, свикнал с дима и праха, това тук си е чиста измама!
    Скоро се прехвърлям на съседната скала, където мирно съжителстват пет-шесткило-грамови пингвини с няколкотонни тюлени – морски слонове. Изкачвам невисока скална площадка и се озовавам в нещо като кално езерце, с налягали там десетина едри, пъшкащи и сумтящи кафяви тела. Гледката удивително наподобява машинен парк с изпоцапаната и залята с машинно масло земя, безредно разхвърляните танкове наоколо и улея, по който машините се отправят на път.
    Между тюлените има няколко мъжки, които наистина вдъхват респект с големината и килограмите си. Гледани откъм главата, те приличат на някаква разплескана безформена маса с очи, която при всяко помръдване и наместване на тюлена дълго след това се люлее. Приближаването ми по-близо предизвиква изненадано окръгляване на бездруго кръглите им очи и беззвучно отваряне на големи червени усти, в чиито дълбини се виждат розови езици и жълти зъби. Понякога червената паст се отваря докрай, тюленът си поема дъх и въздухът се раздира от басов вибриращ рев, примесен с гъста зловонна мъгла, след което “слонът”, явно изпълнил дълга си, отново си полягва върху другите тела, не преставайки да ме следи с поглед. Наоколо, “накацалите” по околните издатини пингвини, любопитно наблюдават, като явно едва се сдържат да не изучат по-подробно обстановката. По едно време покрай тюлените наистина се проточва редица от странстващи пингвини, които минават без страх близо до няколко пъти по-големите от тях муцуни. Една от птиците се спира отстрани на туловището и явно забелязала нещо хранително в лющещата се кожа, го клъвва. Тюленът не е доволен, рязко се извръща към нахалника, който отскача, но после пак се връща и всичко се повтаря няколко пъти. Пингвинът или е много смел или не е наясно, че само с едно замахване на опашния плавник, може да отхвърчи на двайсет метра. Впрочем, същото важи и за мен, затова внимавам! Изведнъж, без видима причина най-едрият мъжки, очевидно водачът на групата, който до скоро блажено дремеше, внезапно “побягва” страхливо с едри “скокове” към морето, развивайки неподозирана скорост и разтърсвайки земята с тоновете си. Удивлявам се на скоростта, която развива и не ми се мисли какво ще стане, ако попадна на пътя на “бягащ” слонски тюлен към морето! След като вече е във водата, поуспокоен, че е на безопасно място, тюленът извръща врат и ме гледа отдалече. Малко прилича на набито и изгонено коте, но за мое учудване никой не го последва и другите задрямват пак.
    Долу, на плажа, попадам на семейство ушати тюлени – майка с две дечица. Майката предупредително изревава и застава нащрек, децата също се обръщат и залайват срещу мен. Неочаквано двете тюленчета се сбиват (или си играят), приближавам непредпазливо и изведнъж едното се спуска срещу мен, оголвайки жълти зъби с пределно ясни намерения. Отказвам да бъда нахапан от ушат тюлен, колкото и да е екзотично, обръщам се и избягвам позорно, също както мъжкия “слонски” тюлен.
    Накрая трима човека не се сдържаме и правим нещо доста рисково – минаваме под грамадната остроръбеста стена на ледника, по немного широката камениста ивица между морето и леда. За първи и сигурно за последен път съм толкова близо до челото на ледник и впечатлението е трудноописуемо. Ледниковата стена започва от нулата, издига се до шеметните двайсет метра и слиза отново до брега на другия край. В подножието на нацепените вековни сини ледове трите червени фигурки сигурно изглеждат много беззащитни и слаби и това е абсолютната истина. Само онова дребно парченце на върха, което може да падне всеки момент и което изглежда смешно малко на фона на страховитите количества замръзнала вода, е поне 10 тона! Страшно е, но е и страхотно вълнуващо! Последните ми два кадъра падат безславно - извисяващите се ледени кули с изваяни всевъзможни фигури просто не могат да бъдат обхванати наведнъж от широкоъгълния ми обектив!
    По радиостанцията вече ни викат и скоро се присъединяваме към останалата част от екипажа, като по пътя събираме интересни камъчета за приятели “от нос Хана Пойнт на о-в Ливингстън, Антарктида”.
    Връщането по дългите плавни вълни по нищо не прилича на вчерашното бурно, мокро и ветровито приключение, но такава е Антарктида – различна всеки ден! В близост до “българския“ плаж заиграват веслата, ледените айсбергчета са разбутани и зодиакът пристава успешно. Слънцето вече е ниско и отсрещните ледени скали са обагрени във феерични жълти и сини цветове. Изкачвам покрития с дебела снежна пряспа склон към базата и хвърлям поглед назад. Отсреща ледникът свети с отразена светлина, а отново далечният нос Хана Пойнт се губи в леката мъглица. Оставам навън да се полюбувам на гледката уж само за малко ..
    ...Час по-късно зад нос Хесперидес вече догарят последните огньове на залеза, а далече на север ледникът потъва в синкавия мрак. Отварям вратата и влизам в топлия, шумен и задимен свят на човека.

Добави във Facebook   


Нос Хесперидес на о. Ливингстън, в дъното - н. Хана ПойнтНос Хесперидес на о. Ливингстън, в дъното - н. Хана ПойнтАнтарктически пингвин-полицай по брегаАнтарктически пингвин-полицай по брега
Безименният ледникБезименният ледникЛеко нервен ушат тюлен защитава територията си Леко нервен ушат тюлен защитава територията си
Антарктическо безвремие...Антарктическо безвремие...Тюлен морски слон наблюдава внимателно снимащия натрапникТюлен морски слон наблюдава внимателно снимащия натрапник
Ядосан тюлен "морски слон"Ядосан тюлен "морски слон"Малкото на гигантски петрел си проси хранаМалкото на гигантски петрел си проси храна
Гнездо на гигантски петрел по скалите на н. Хана ПойнтГнездо на гигантски петрел по скалите на н. Хана ПойнтПрез "ледената супа"...През "ледената супа"...

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Избрахме за вас...
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Един ден на нос Хана Пойнт
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com