dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 14 Октомври 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:90
  Новини:838
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Австрия
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Виена - красота без край
  Публикуван от makena_lei на 07 Декември 2008 г.
  Този пътепис е прочетен 1916 пъти, рейтинг: 3.50

  

    Красотата и почудата започва още при влизането в града. Съвсем краен квартал. Идеални улици. Думата „дупка” я няма в речника. Идеални тротоари. А между тях - павиран участък - без маркировки и знаци. Място за паркиране. Колите спират успоредно на движещите се по пътя коли, а между всеки три коли има дърво. Засадено специално, в маркиран участък, ограден с камъчета. Зад тротоара -сгради - чисти, здрави, с красиви перденца и цветя по прозорците.
    Честна дума, имах чувството, че са ме пуснали в макет на някой архитект. По подобен начин продължавам да се чувствам и в хотел „Климт”, наречен на прочутия местен художник. Фоайето е като илюстрация в детска книжка -кокетно, уютно, с картини на художника - пъстри и слънчеви.
    Пъстри са и сънищата ми. А след добрата закуска ( но без виенска кифла), се отправяме за Двореца Шонбрун. Отново ме връхлита нереално усещане при вида на огромния замък и няколкото каляски с коне отвън. Този път май съм попаднала в машина на времето. Влизаме вътре, и за съжаление ни посрещат табели „Забранено снимането”. Нищо, ще гледаме и ще помним. А има какво. Всяка зала грее със собствена красота. Мен най ме възторгва Залата с огледалата, защото там Моцарт е свирил, когато е бил на 6 годинки. Почти усещам присъствието му наоколо. Не се е усещало обаче присъствието на слугите, за тях бил построен таен коридор. Вратите са почти незабележими. А екскурзоводката ни разказва любопитни факти, как, по време на важни срещи на императора, са наемани по 250 слуги, които да отговарят за... гърнетата. Не знам колко души са отговаряли за топлината, но камините са като произведения на изкуството, изглеждат като огромни яйца на Фаберже. Както казах, всяка зала е различна - керамична, копринена...В една от тях е посмъртната маска на починалия единствен син на Наполеон - Орлето.
    В друга виждаме леглото, на което Мария - Терезия е родила 16-те си деца. Тогава са се надявали повече на момичета, за да ги омъжват из различни краища на света и така да скрепяват междудържавните отношения. В наши дни в една от залите продължават да се срещат държавни глави.
    Любопитното е, че държавата не финансира по никакъв начин Шонбрун. Дворецът се издържа изцяло от постъпленията от туристи. Някак ми става мило, че с моите 15 евро ще бъдат почистени няколко сантиметра китайска коприна. Примерно.
    От над хиляда зали, ние разглеждаме петнайсетина. Но и това е достатъчно, за да видим разкоша и неповторимата атмосфера. И още нещо, което отбеляза нашата екскурзоводка - за да са собственост на държавата тези дворци, още навремето е имало изпипани договори. Откажеш ли се от трона, не царуваш ли по една или друга причина, автоматично губиш своите и движими, и недвижими имущества. Така че в България трябва да си се сърдим на българските закони, добави тя.
    След красотата на Шонбрун, попадаме на красотата на Белведере - друг дворец с невероятна градина. Не случайно „бел ведере” в превод означава „хубава гледка”. Няма как да я опиша. И черно-бялата вестникарска снимка едва ли ще успее да ви предаде очарованието.
    Веднага след двата двореца посещаваме нещо коренно различно. Толкова коренно различно, че чак се чудя как управата на Виена се е съгласила да даде простор на фантазията на архитекта. Името му е Фрийденсрайх Хундертвасер, и веднага се сещате за много цветове и неправилни форми. Всъщност това е псевдонима на този шантав творец, и означава „Царството на мира Сто води”...И докато в България, сиреч в София вече с години се влачи сагата с боклука, във Виена проблемът е решен така - в самият център е завода за преработване на боклуците, а автор на сградата е Хундертвасер. Гледаш отвън, представяш си галерия, център за изкуство, детска градина, изобщо всичко друго, но не и завод за боклуци. Подобни са и останалите сгради на архитекта. Отиваме и до един квартал, където живеят социално слаби австрийци. Сградите са държавни, традиционни. Без една. Тя е шарена, с природни форми, и една странна полукръгла стена. Вътре е детска градина и стената всъщност представлява пързалка. Капакът на всичко обаче е малко по-надолу по улицата - в един сувенирен магазин тоалетната е променена от същия нетрадиционен архитект. Пъстра мозайка, неравен под, тоалетна чиния в предверието, за събиране на благотворителни средства ( иначе не се плаща).
    Напускаме с усмивка пъзеловия свят на твореца, и се запътваме към площад „Мария Терезия”. Полягаме на тревата и обхващаме с поглед двете сгради близнаци - на Музея на история на изкуствата и Природонаучния музей. После продължаваме с типичните места за туристи - площад „Грабен” с паметника на Чумата, катедралата „Свети Стефан”, помпозния Парламент в римо-гръцки стил.
    Пием типичното за Виена кафе „Меланж”, а в съседство момиче от азиатски произход свири на пиано на улицата. До него с маска на лицето момче рисува картини с графити. По-нагоре виждаме огромна тълпа, събрана в кръг, ръкопляска под звуците на класическа музика. Гледката обаче изобщо не е типична - в средата 7-8 рапъри в зелени анцузи играят странен брейкобалет. На мен ми е гротесктно, но тълпата ентусиазирано стои, гледа и аплодира. Може би защото е различно.
    Различно е изглежда и мнението ми за Виена. Мислех, че живота тук кипи и денем, и нощем. Нищо подобно! Всичко затваря в 18 ч. Музеи. Магазини. Сувенирни павилиони. Хранителните маркети дори. А заведенията - мъъъничко по-късно. Нощен живот тук няма. То и няма кой да го води. Местните млади са се изселили. Заради скуката. И заради високите цени. Сега във австрийската столица 70 процента от населението са пенсионери. Повечето от тях могат да си позволят да живеят в скъпа Виена, защото се възползват от наследствен наем. Тук наемите се наследяват. Сключени са преди войните от прародители. Защо собствениците са били недалновидни и няма клауза „Актуализиране”, не можахме да разберем. Както и какво печели рентиера от наем в стотинки. Печелят, разбира се, потомствените наематели - хем не плащат данъци за собствено жилище, хем наемът е безумно нисък. Културният живот за сметка на нощните развлечения е богат. Опери, концерти, изложби. А ако искате да отидете на традиционния новогодишен концерт в Операта, купете си билети....15 години по-рано.
    Не чакайте обаче толкова, за да посетите Виена, ако още не сте го сторили. Гарантирам ви, че ще отворите широко ръце в градините на Белведере, да речем, и ще извикате като мен „Аз оставам тук. Завинаги!!!”

Добави във Facebook   


Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
wave
wave
2008-12-09 22:12:54
  makena_lei, твоят разказ ме накара да извикам като малко дете \"Искам и аз!\" :) и да сложа Виена на първо място в \"списъка си\" с екскурзии в чужбина. Разказвали са ми, че Коледа във Виена е прекрасна... Надявам се, само да мога да си позволя скоро да видя този прекрасен град, за който, за сега само мечтая. Но за съжаление със сигурност няма да е тази Коледа. :(

vladimir1974m2
vladimir1974m2
2009-01-29 12:52:28
  Набързо посетен град. Малко повече дни и нощи там ако бяхте стояли и съвсем други неща щяхте да напишете. Пропуснали сте Пратера (увеселителният парк), не казвате нищо за Виенското колело, едва ли сте се качвали на кулата с въртящият се ресторант - Донаутурм. А може би не сте и чували за Виенската гора, дълга около 50 км, която се намира около хълма над града - Каленберг. А що се отнася до нощният живот, няма да го намерите в идеалният център на Виена. Колоритните ресторанти например се намират около Шведен плац, а огромните магазини са по Марияхилферщрасе. Нищо - другият път като идете, ще си намерите и други неща за разглеждане. А дали сте били в двореца на Императрицата (не ми се смейте, но ми се губят от паметта точните имена и места)

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Австрия
Цени на билети до Австрия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | Австрия | Виена - красота без край
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com