dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Четвъртък, 09 Април 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   Австрия
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Viena
  Публикуван от kamo69 на 30 Юли 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 2956 пъти, рейтинг: 4.31

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Моето незабравимо лято"

    До Виена и назад
   
    Камен Петров
    Снимки Авторът
   
    - Слизай! Багажът и билетите за проверка!... Ти, ти, ти и ти - долу с ръчния багаж...
    Разсънвам се бавно и слизам от автобуса. 2 часа следобед. Естествено - българо-сръбската граница. И естествено аз съм единият от четиримата съмнителни събекти в автобуса, набелязани от бдителния митничар за щателна проверка.
    - Какво има в този пакет цигари? Какъв е този сгъваем нож? Изпразни джобовете!
    Старателно се подчинявам на почти нацистките команди и съзнателно обяснявам, че в евтините ми български цигари има предимно тютюн и катран, че ножчето е да си мажем сандвичите по пътя, а в джобовете ми дрънкат най-вече семки и бонбонки - валутата и документите ми предвидливо са прибрани в дамската чанта на приятелката ми /нея естествено не я проверяват/. След час и четиридесет минути проверката най-сетне свършва. През това време по-отраканите вече са напазарили обилно алкохол и цигари почти без пари от Фрий-шопа. Аз не успявам.
    Качваме се на автобуса и потегляме през най-западналата част на Сърбия, която може да съществува. Баири, поля и нивя, затлачени рекички, каручки, "Лади" и "Застави", недовършени селски къщи и плетове. Почти като у нас...
    На първата почивка влизаме в някакво ханче край магистралата. "Едно кафе, моля". "Едно евро", отвръща атапичната сервитьорка. Едно евро за кафе?! Аха, вече приближаваме Европа.
    Няколко часа по-късно на сръбско-унгарската граница проверката се повтаря /пак съм сред съмнителните, може би заради дългата коса и брадата/. Шофьорът пробутва стек "Марлборо" на униформения сърбин и контролата свършва "само" за някакви си 40 минути.
    Не виждаме нищо от красива Унгария, защото пътуваме през нощта, а и вече сме гроги от близо 20 часовото пътуване. Шест часа от Варна до София /42 лв. в двете посоки/ и още 18 часа до Виена /173 лв. двупосочния билет/ - през цялото време клатушкащи се заклещени в тясната седалка, докато слушаме боботенето на химическата тоалетна, вяло зяпаме поредния евтин и стар филм по видеото и дъвчем домашните си сандвичи /по-евтино излиза/, полети с предвидливо купения още във Варна стек с кутийки "Каменица".
    Унгаро-австрийската граница е като всяка друга граница по света, само дето е по-чиста от нашата, тоалетните вече са безплатни, митничарите - учтиви, и дори не ни карат да слизаме от автобуса. Просто ни бият печата в паспортите и ни пожелават приятен път.
    В 5 часа сутринта автобусът ни изсипва на огромната Зюдбанхоф /Южна гара/ в покрайнините на австрийската столица. Стоим и зъзнем около камарата с багаж, сърбайки поредното кафе от автомат /1 евро и 10 цента/. Накрая с нежелание хващаме такси до квартирата на нашия български приятел-емигрант, където ще нощуваме в идните 3 дни. Лелката, която кара таксито е учтива и делова - 10 евро, данкешьон. Пристигнахме! Душ, поредното кафе, две приказки за добре дошли и час по-късно вече спим с безпаметния сън на изтощението.
    Ден първи.
   
    Събуждаме се около обяд. Във Виена сме! Навън слънцето е необичайно силно за тук. Гълъби гукат и врабчета бръщолевят по стрехите досущ като у нас. Само дето самата стряха е някак различна - в нея прозира класа, каквато не познаваме. Пием пак кафе, отново вземаме душ, грабваме раниците и фотоапаратите и с карта в ръка поемаме на първото си пътешествие из непознатия град на Виенските валсове, виенското кафе, виенския шницел, виенското колело...
    За да стигнем до центъра, където е съсредоточието на известни сгради, паметници и музеи, решаваме да минем по протежение на прословутия "Нашмаркт" - огромен открит пазар за храна и напитки, за дрехи и обувки и всичко друго, за което се сетите, който се точи в протежение на километри, притиснат между натоварения автомобилен трафик на два успоредни булеварда. Шум, екзотика, тълпи - пазар. На един ъгъл клиент и купувач спорят разгорещено на бърз немски. "Абе, ти на къв ми се направи, бе! Български не знаеш ли?", възкликва единият. "Абе, знам бе брато, аз съм от Разград", отвръща другия и спорът се разгаря отново - този път на нашенски. Първи стъпки във Виена и кого да срещнеш - българин. /По-късно щяхме с изненада да установим, че за няколкото си дни тук почти няма да чуем немски. Български, сръбски, турски, румънски, италиански, френски, английски - да. Немски щяхме да чуем седмица по-късно... след завръщането си във Варна.../.
    Виена е голям град. На всяка крачка има нещо интересно. Дни не могат да ти стигнат да го обходиш и да се насладиш на фасадите и архитектурата му. Още много дни са ти нужни, за да влезеш във всичките му музеи, дворци, градини, галерии и концертни зали. А ние имахме на разположение едва три. Бодри пешеходци, в този първи ден решихме да пренебрегнем удобствата на градския транспорт /таксита, влакове, тролеи, трамваи, файтони, автобуси и метро/ и поехме пеша към центъра. Тук - отвъд импозантната сграда на Операта - чак до трите ръкава на Дунава, се простира един квадрат от няколко квадратни километра, в който са събрани повечето чудеса на Виена - Пратера с всеизвестното Виенско колело, летният дворец Белведере, Центъра на ООН, дворецът Хофбург, Карлсплатц, Колоната на Чумата, катедралите "Свети Стефан" и "Свети Петър", Площада на героите, ул. "Грабен", Кметството и Парламента, къщите на Моцарт и Йохан Щраус, десетки музеи, галерии и концертни зали, стотици статуи, колонади и триумфалми арки. За три дни снимахме общо с четири фотоапарата и... почти нищо не успяхме да заснемем. За българина във Виена общо взето остава само това - разходката, гледането и снимките. Входът за музеите, дворците и галериите варира от 10 до 20 евро. Едно безалкохолно или австрийска бира в някое от стотиците кокетни заведения е между 2 и 5 евро. Кафето е 2-2,50 евро. Транспортът и храната отделно...
    Убити от ходене и преситени от възприятия, няколко часа по-късно - успели някак да се ориентираме по картата - се дотътряме обратно към квартирата на нашия приятел. Часът наближава осем и половина вечерта и вече се здрачава. Кафенетата и ресторантите по пътя ни са пълни с австрийци, които вече са се навечеряли и пият по часа бяло вино на хладно, преди да се приберат след работа у дома. Ние лично сме се запътили към магазина на "Хофер" в близост до пазара "Нашмаркт" - вече знаем, че това е най-евтината верига маркети в света и бързаме да напазаруваме храна и бира за вечерта - гладни сме и сме жадни, колкото ни се иска. "Хофер" обаче е затворен. Работното му време е... до 19 ч. В съседната "Билла" положението е същата. Опитваме в още няколко магазина в квартала - затворено. Работят само няколко турски и ориенталски магазинчета, но някак си не ми се дават 5 евро за бутилка съмнителна виетнамска бира. /Едва на другия ден разбираме, че тук магазините НИКОГА не работят след 17-19 ч., а през неделите и националните празници не отварят ИЗОБЩО. Денонощни магазини няма. Има автомати за кафе, безалкохолни и цигари по ъглите и автомати за напитки и пакетирана храна по станциите и метрото, където всичко струва в пъти по-скъпо./.
    Ден втори.
   
    Днес задачата ни е непосилна. Трябва за един следобед да видим прословутата резиденция Шьонбрун, Пратера и ръкавите на Дунав, които се намират в двата срещуположни края на града. Нямаме избор - трябва да използваме метрото, което тук наричат U-ban /подземна железница/. След кратка суетене с автомата в станцията, успяваме да се снабдим с целодневни карти по 5 евро едната и да ги перфорираме. До Шьонбрун са 6 спирки. Броим наум, после се опитваме да слезем. Вратите обаче не са автоматични като по филмите и изпускаме спирката си. Псувайки България, българите и българщината като цяло, слизаме на следващата спирка и се връщаме обратно. Този път всичко е наред.
    Шьонбурн е направо чудовищен. В града има десетки дворци - да се чудиш кой на кого е и защо му е, кой е зимен и кой летен, кой - представителен и кой - не. Всеки е от огромен по-огромен. Шьонбрун обаче наистина е ЧУДОВИЩЕН. Не случайно в организираните екскурзии му е отделен цял един ден. Тук се намира една от най-старите зоологически градини в Европа, построена от мъжа на Мария Терезия - Франциск де Лотринген, в далечната 1752 г. Има огромен дворец, сгради за прислугата, триумфална арка, зоологическа градина, няколко езера, фазанария, лабиринт, ферма за пеперуди, розариум, алпийска градина, гора и километрични алеи, по които местните виенчани тренират джокинг. За няколко часа успяхме да видим една малка част от всичките тези чудеса. И обратно в метрото - напред към чистия /поне тук/ и бял Дунав.
    На станцията преди реката обаче ни изненадва пороен дъжд с градушка, за който не сме подготвени. Продължаваме до следващата спирка, където има панорамна тераса над самия Дунав. Оставаме дълго там, загледани в прекрасната панорама. Реката се е проснала в дъжда - на единия и бряг блести огромен кино-център, на другия е издигнала купол поредната средновековна катедрала. От двете страни на острова между двата ръкава във водата плават десетки пъстри нощни заведения, в които се вихрят предимно нашенци, гърци и латиноамериканци - все гореща кръв, за разлика от тукашните доста консервативни в забавленията си австрийци. Там през лятото тече голям безплатен музикален фестивал, на който свирят десетки австрийски рок и поп групи.
    На връщане се отбиваме през Пратера. Не се качваме на Виенското колело, което удоволствие струва 10 евро /пък и какво толкова - колело като колело, само че малко по-старо и по-голямо/. Затова пък попадаме на рокерски събор, на който с благотворителна цел са се събрали 3 000 австрийски собственици на култовата марка "Харлей Дейвидсън".Струваше си да се види.
    Прибираме се в квартирата. Този път сме подготвени и успяваме да напазаруваме в "Хофер" в последния момент. Наистина е евтино.
    Ден трети.
   
    Тръгваме си. Каквото сме видели - видели. Другият път още. Домакинът ни предлага да изпием по бира в една типично виенска домашна кръчма на ъгъла, преди да ни изпрати до автобуса и до поредното уморително 24-часово лашкане към дома. Бирата е наливна, естествено австрийска. Не успяхме да опитаме виенско кафе или шницел, но виж за три дни изпихме литри местна бира. Тук друго не пият.
    След дълъг разговор на немски със сервитьора уточняваме поръчката помежду си на български, чудейки се какво е това засукано непознато име на ястия, в което има явто предимно картофи.
    - Със зеле са... - учтиво се обръща към нас на български сервитьорът. Поредният земляк. И последният човек, с който разменяме дума във Виена. Отново българин.
    Час по-късно сме отново в автобуса. Химическата тоалетна бучи. Видеото върти стар филм. Дъвчем сандвичи и ги поливаме с бира - този път австрийска. Граница след граница. Заспиваме...
    Събужда ни категоричен глас:
    - Слизай! Багажът и билетите за проверка!... Ти, ти, ти и ти - долу с ръчния багаж...
    Разсънвам се бавно и слизам от автобуса. 2 часа следобед. Естествено - българо-сръбската граница. И естествено аз съм единият от четиримата съмнителни събекти в автобуса, набелязани от бдителния митничар за щателна проверка.
    Ясно - вече сме си у дома...
   
    Варна - Виена
   
   

Добави във Facebook   


Снимка 1Снимка 2
Снимка 3

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Австрия
Цени на билети до Австрия
Избрахме за вас...
www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | Австрия | Културен / фолклорен | Viena
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com