dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 14 Октомври 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:90
  Новини:838
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Австралия
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Моята красива австралийска приказка - 2
  Публикуван от stoyankapavlova на 15 Декември 2009 г.
  Този пътепис е прочетен 5583 пъти, рейтинг: 3.20

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Екзотично пътешествие"

    1.ГОЛД КОУСТ
    Това е един от най–красивите туристически градове на океана в Австралия. Пристигаме по обяд. Времето е над 25 градуса, чудесно за разходка. И тъй като има много зелени площи с красиви цветя и дървета, първата ни работа е да се снимаме.
    После отиваме в хотела на Версаче. Той е в римски стил. Дворът и паркингът за гости са постлани с малки цветни камъчета, подредени в красиви геометричн мозайки, оградени с висока, полукръгла колонада. Това е комплекс от постройки.В средата има красив басейн,към който са обърнати част от терасите. Другите гледат към океана или към града.
    Влизаме в огромна зала. Подът е от мрамор с цвят на злато,жилките на който преливат във всички нюанси на оранжевото и жълтото. Само по края минава тясна сивозелена ивица от лозови клонки и листа. Стените са от бял мрамор с цвят на сребро, макар че сега не мисля за скъпоценните метали. Радвам се, че съм тук да видя красотата.
    Като че ли безразборно са поставени кръгли пейки във формата на весели, шарени, меки шапки. На периферията им могат да седнат десетина души, а бомбенцето служи за облягане. Пищни полюлеи, внушителни, дебели, кръгли колони–като в дворец. Вървим из големия салон. Той е на две нива.По-високото е кафе ресторант. Ограден е с парапет от ковано желязо. Върху еднометрови правоъгълни колони са поставени саксии с папрат, раздиплила царствено листата си на всички страни.
    Разглеждаме тоалетите на Версаче.Има чанти, обувки, бижута, мебели, сервизи. Без цени. Казват, че стоката им купуват хора, за които парите на са проблем. Във всички зали има много посетители. Тихо е. Някои са като у дома си. Разговарят с приятели, пият кафе или обядват. Други – като нас. И тъй като много пъти в такива случаи нямам думи,сега имам.Една.– Блясък. А може би ще изплува още една като простичко обяснение-богатство. Но дали те не идват от началото,наречено талант. Излизаме. Още съм в захлас от видяното.
    Решаваме да разгледаме града отвисоко.Качваме се на най–високата сграда за живеене в света.Тя има 80 етажа.Единият от единадесетте асансьора ни придвижва за 40 сек. до 77 етаж. Там има остъклена широка тераса. На метални плочи на пода е написана историята на сградата. Построена е за по–малко от три години на площ от 12 дка. Има 526 апартамента.
    Дизайнът на сградата е вдъхновен от факлата на олимпийските игри,а самата факла е инспирирана от операта в Сидни.Под нас са всички други сгради. И многоетажните в Ситито,и къщите, и хотелите. Красиво е. Виждат се заливи, езерца, басейни, канали. И океанът, с безбрежната си яркосиня шир,която става изумрудена с наближаването към брега.Вълните скачат,играят,шумят,клокочат.Застигат се,побелели от пяна и се разливат успокоени на брега.Всичко наоколо прелива от цветове,които блестят,огрени от слънцето.
    Слизаме от сградата отново за 40 сек.и отиваме към търговския център.Заставам на едно местенце- сграда за хранене с големи тераси, над изкуствено езерце,в което плува жива риба.Красиви мостчета водят навътре към къщички,построени над водата.Старец,седнал на столче,лови риба и чака с хвърлена въдица.Оказва се,че не е истински човек,а изкусно направен манекен.
    Вътре в сградата има няколко дебели дървета с големи корони от клони и листа.Гледам към тавана,за да видя дали покривът не е изрязан.Не е.Чудя се как не им падат листата,като не получават светлина,колкото им е необходимо.Оказва се,че и те са изкуствени.Не вярвам.Оглеждам ги,опипвам кората–приличат ми на истински.
    Колко ли такива интересни неща има наоколо,но нямаме време да ги обиколим,защото се обаждат от тайландския ресторант да попитат ще потвърдим ли вечерята си.
    Спираме на паркинга и още със слизането от колата започва срещата ни с една друга култура,която е все още като жива приказка.Сградата е правоъгълна,с широки тераси.Покривът е дъгообразно извит навътре и заострен на върха.По окръжностите на дървени колелета светят лампички.На няколко места горят и специално направени факли.
    Между цветя,храсти и палми,пътечки и мостчета водят към миниатюрни къщички с по една маса.Със своята дантелена изящност те сякаш надничат от картинките на книжки с приказки.
    Отвън, на терасата,и в антрето има няколко дървени слона в естествен размер.А по–малките слончета...О–о–о,на тях сядаме.Столовете всъщност са кресла,изрязани в тялото на слон.Главата му е зад гърба на всеки,като истинска-с очи,уши,хобот,бивни.Вероятно ,според вярванията на тайландците не само да имаш слон,но и да се докоснеш до него или изображението му,носи щастие.По този начин те го пожелават на всеки свой посетител.Между масите също има слонове.На гърба на някои са поставени огромни букети с орхидеи.
    В средата на салона има няколко фигури на дракони.Сякаш са от злато.С раззината паст и завити опашки.Горди,но и разярени.Един до друг–в синхрон.Други-в противоположни посоки.Висят във въздуха,сякаш дошли от нищото и блестят в здрача,осветени от десетки малки лампички.
    Поднасят ни вечерята в големи сини чинии с формата на грациозна риба.Парчетата зеленчуци са изрязани в точни и еднакви пропорции.Чушка като лале,морков като лотос.Вкус,аромат,цветове и форми.Казвам си.че трябва да ям бавно,да се насладя на мига.Опитвам се да си наложа на волята.Не мога.Цял живот съм се хранила бързо.Спирам.Вкусотия,но аз съм сита.
    Рибата ме гледа безизразно със своето синьо око.Не ѝ обръщам внимание,защото гледам златните дракони и се възхищавам на ръцете,които са ги изработили.Ръце на художник ваятел,мечтател,с душа на дете,което обича да слуша приказки.Но и на мъдрец,който ги създава.
    Излизаме навън.Нощта е паднала.Пълнолунието,лампичките,огънят от факлите,цялата феерия от светлини правят листата на дърветата,цветята и храстите,малките островърхи къщички да изглеждат още по-фантастични и загадъчни,сякаш в тях се крият елфи и джуджета,Малечки Палечки,Снежанки,Пепеляшки и още кой ли не.
    Толкова е тихо.Океанът е наблизо.Едрите звезди се оглеждат на гроздове в притихналата вода.Пипам съзаклятнически големия слон за ухото и му казвам тихичко,така че само той да ме чуе:
    –Ти ми върна детството,приятелю.Ще запомниш ли една жена,която те гледаше с любопитство на дете?Аз не мога да те забравя.Сбогом.На теб и на магията.
   
    2.БОТАНИЧЕСКИТЕ ГРАДИНИ
    През 1828 год.общината в Бризбейн дава част от земята край реката на заселниците,за да се прехранват като сеят зеленчуци край нея.Но през 1855 год.решават на това място да основат Ботаническа градина.Отправяме се към нея по моста,който е само за пешеходци и колоездачи.Под нас в спокойната вода се оглеждат къщи,плуват корабчета.
    Дърветата са хиляди.Клоните на едно се простират на пространство,колкото декар.От тях се спущат множество корени и се впиват в земята.На табелата четем,че е донесено преди повече от 130 години от Индия,където този вид дървета се почитат много.Индийците вярват,че бог Брама се е преродил в това дърво и душата му живее в него.Затова не секат клоните му,които понякога разрушават пътища,къщи,храмове или манастири.Едно от най–старите дървета от този вид в Индия се простира на 15 дка,а висящите му дънери са над 1000.
    Вече не се чудя как са създадени източните приказки.Няма нужда да ги измисляш.Човек,застанал под такова дърво,е като мравчица.Какво не му минава през главата,че една приказка няма да измисли.Гледайки клоните,те обхваща необяснимо страхопочитание.Докосваш висящ корен,гледаш към небето и земята,а фантазията ти ражда какви ли не образи на великани и джуджета.Мислиш,че си в някакво вълшебно царство.Хубаво ти е.Забравяш за реалния свят,в който се връщаш само след миг.
    Не липсват езерца с лилии,водопади,патици,гларуси,ибиси,папагали.Храсти,нацъфтели във всички цветове на дъгата.Коледната звезда е бухнала в червено,жълто или оранжево и за мое учудване е не цвете в саксия по прозорците на къщите,а едър храст,висок колкото мен.
    Четем и четем имената на дърветата.Баньовото дърво прилича на бор,но клонките му са с дебели,остри и твърди шипове,правилно подредени и завити на верев диагонално.Шишарките висят на кичури,тесни и продълговати.
    Листата на дървото Чадърче са като на фикус,но събрани в една основа по 10,15.Надвесени от височина няколко метра,те наистина приличат на детски чадърчета.Стволът на някои дървета е като бутилка,на други–като правилно оформена бъчваН а трети кората се лющи, стъблата им се белеят отдалече и те приличат на хора,които събличат дебелите си дрехи,защото им е топло.И още,и още.
    Уморяваме се и сядаме да си починем.Сега си почиват и други–опосумите.Стъмни ли се,идва тяхното царство.Спомням си,че в тази градина дойдохме за първи път нощем.Вървяхме по една от алеите.Аз бях последна.Усетих,че нещо се движи зад мен.Малко е,но е зад мен.Обърнах се.Беше животинче,голямо,колкото катеричка.То също се спря и ме загледа.После подскочи и се шмугна в ниските клони на близкото дърво.Казах:
    –Тук има плъхове,и то добре охранени.Един вървеше зад мен.–Отговориха ми,че това са опосуми,които излизат вечер,но са много разглезени от туристите,които им дават храна.Отидохме до дървото.Животинчето си стоеше кротко.Оставихме го и тръгнахме.То също тръгна след нас.Изпрати ни до някъде,после срещна свое другарче и двете започнаха да се гонят,забравяйки за мен и за надеждата да го почерпя.За всички има място под слънцето.Или под луната.
    И като споменавам луната,на следващия ден виждаме дърво със странни цветове.Цилиндрични,с дълги пипалца,обагрени в червено и оранжево.До тях е друго,окичено в кремави цветя.То се нарича Лунна светлина.
    Но това е на другия ден и ние сме в Голямата Ботаническа градина,в планината Кутъ,до Бризбейн.По време на дъждовния период реката ставала пълноводна,водите ѝ излизали от коритото и наводнявали Ботаническата градина около брега ѝ.Така хиляди дървета,храсти и цветя, се унищожавали.Тя наново и наново била възстановявана. Градската управа решава ,че за да се запази, гордостта на градинарите трябва да се премести далеч от реката.Новата Ботаническа градина се простира на 520 дка земя,270 от които са специализирани градини.
    Нетърпеливи сме да видим Японската градина.Влизаме през порта в типично японски стил.Отваряме я и зад нея виждаме истински рай.Красиво оформени храсти,цветовете на които са бухнали между листата на туфи и гирлянди.Малка рекичка бълбука между камъните.Птици прелитат.Майки водят децата си на разходка сред ухания,тишина и спокойствие.Преминават красиви мостчета и се спират на тревата под шарена сянка.Постилат одеяла,сядат,хапват,говорят си,съзерцават.Кътче от рая на земята,А как да обясниш рая.
    Сякаш си спомням глас на свещеник:„Където има мир и спокойствие,тучни полета и злачни ливади...“Това е.Но има още нещо неизказано и красиво.Мъничко.И не толкова.А те обзема вътрешна омиротвореност.И благодарност към съдбата,че те е довела тук–да видиш.И да отнесеш със себе си една прашинка.Частичка от нещо земно.И неземно. Ако това е раят–аз го видях.
    Разглеждаме къщата с бонзаите,кактусовата градина,всички видове плодове ,зеленчуци,подправки,билки.Минаваме Лагуната с бамбуци,Екзотичен рейнфорест,палмови плантации.Растителност от всички краища на земното кълбо.Широколистна и иглолистна,висока и ниска,цветна и зелена.Планетариумът и хербариумът за съжаление,са затворени днес.
    Вдясно от нас,на брега на езерце има група стволове от дървета,забити в земята.Те са оформени и боядисани като идоли.Изглеждат древни и странни.Показват африканска култура.
    Спираме на един хълм.Тук е Стената на мира.Построена е 50 год. след края на Втората световна война.В няколко открити зали,по целите стени са поставени плътно една до друга малки жълти метални плочки с имената на загиналите във войната австралийци.
    Няма дори покрив.Отвънка са дърветата.Отгоре е небето със слънцето и звездите си.А тук е толкова тихо.Настроението веднага се сменя.Сърцето е стегнато,чувствата –мрачни.Зад всяка табела сякаш те гледат очите на човек.Като че ли чуваш стъпки,шепот,смях.Виждаш сенки на много хора.Зала едно,две,шест...В Ботаническата градина се правят сватби,балове.Колко ли мечтани събития са пропуснали хората зад табелките.Излизам.
    Паметникът е измислен простичко.Без излишна помпозност,коне,парашути,танкове,автомати.Една стена с имената на убитите.И толкоз.Сред планината.И сред всичките цветя на света.
    И както обикновено,простите неща въздействат най–силно.
   
   
    3.ЗАРЯ НАД РЕКАТА
    Тази седмица е празникът на Бризбейн.Многото разнообразни събития по този повод са увенчани в събота със заря над реката.Тръгваме към центъра в пет следобед.Колите са наредени в километрични опашки.Придвижваме се едва,едва.През стъклата виждаме част от шоуто във въздуха.Група самолети правят красиви фигури и развяват австралийското знаме.
    Паркингите са пълни.Много от улиците са затворени.Най–после намираме къде да паркираме.Слизаме и бързаме към реката заедно с огромен поток от хора.В седем без пет сме на един от тротоарите.Народ-десетки и десетки хиляди..Някои са дошли още преди обяд да заемат удобна позиция.Със столове,одеяла,вода.По–големичките деца се катерят по клоните на дърветата.
    Нощта е паднала над Бризбейн.Светят само лампите.Чува се лека музика.Много от присъстващите пригласят на мелодията.Точно в седем над реката прелита военен самолет.Това е знак да започват илюминациите.От три кораба се изстрелват различни фойерверки.Те се пръскат на хиляди красиви букети,цветя,гроздове,звезди и съзвездия,дъги и кълбета и осветяват всичко наоколо.
    Водата сякаш пламти в огън.Мостовете се извиват тържествено над нея.Тридесет минути звездопад.Музиката се сменя с класическа,после пак шлагерна.Хората са в екстаз.Аплодират с бурни овации красивите фойерверки.Отново прелита военен самолет–знакът за края на цветното светлинно шоу.
    Публиката още не смее да мръдне.Всички са развълнувани.Гледат към реката,която се простира величествено през града и извива снага към океана.През годините тя е поливала градините им,давала им храна.Понякога след силни дъждове заливала,запенена и мътна,всичко наоколо.Хората почиствали улици и къщи от кал и тиня и продължавали делничната си работа.А в празник–пак около нея.Защото я обичат.
    Тръгваме бавно към колата.И другите не бързат.Всеки говори възбудено за „Запалването на реката.“Половин час красота от огън, въздух и вода. До следващата година.
    Колите отново се строяват една до друга в редици и една след друга в колони. Всички се прибират по домовете си.Прибираме се и ние. Със спомена. И камерата.
    А навън е топла зимна австралийска нощ. Лек ветрец полюшва клоните на палмите и разнася из въздуха аромат от хиляди цветове. Голямата кръгла жълта луна се оглежда в реката. Приятелки от древни времена,двете си шушукат своите безкрайни,дълги,дълги приказки.
    Ох, как никой не иска да спи...

Добави във Facebook   


Поглед към Голд Коуст от 77 етажПоглед към Голд Коуст от 77 етажЧаст от интериора в Тайландския ресторантЧаст от интериора в Тайландския ресторант
Снимка 3Снимка 4
БонзайБонзайКактусиКактуси
Африканси идолиАфриканси идолиСтената на мираСтената на мира
Заря над рекатаЗаря над рекатаПоглед към Ситито на БризбейнПоглед към Ситито на Бризбейн

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
vendim_64
2009-12-17 20:12:29
  Великолепно! Поздравления!

riki1956
2009-12-18 15:15:08
  Не само пътеписите са и прекрасни, а цялото и творчество. Другата и книга "Орисия"е върховна. Прочетете я! Поздравления и успех Таня!

b_klas.2007
2009-12-24 10:43:01
  Разказът за това вълнуващо пътуване е интересен и за възрастни и за деца. Несъмнено всеки който я прочете се зарежда с положителната енергия на този екзотичен остров. А заслугата на авторката е в нейното умение и талант да ни потопи в този невероятен свят. След прочита на книгата, всеки би си пожелал да има своята австралийска приказка.

rossitza52
2011-04-24 23:02:13
  Да, предишният ми коментар липсва. И пак ще кажа, че книгата е написана увлекателно и е излязла от сърцето на една майка, за да достигне до сърцата на много такива!!! Желая ти здраве и успех!

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Австралия
Цени на билети до Австралия
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Австралия и Океания | Австралия | Международни екскурзии | Моята красива австралийска приказка - 2
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com