dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Вторник, 27 Октомври 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   Австралия
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Австралия: Mungo Adventure (11 и 12 част)
  Публикуван от admin на 31 Май 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 1899 пъти, рейтинг: 5.57

  

    Част 11: East or West, Home is Best!
   
    Вече съм приключил с Mungo и нещата които исках да направя. Вече не съм толкова ентусиазиран от тази отчайваща изолираност. Изведнъж се чувствам безкрайно самотен и ме обхваща огромно желание час по-скоро да се прибера в къщи!
   
    Ясно е че нямам достатъчно гориво да се върна в Balranald. Плана ми сега е да достигна Pooncarie, което е на 70 км от Mungo. Там, според стареца има бензин.
    Не ми се връща в информационния център, където видях указателни табели. Безсмислено губене на време. Имам чувството че пътя по който се движа в момента е същия.
   
    В началото няма проблем. Пътя е прав и широк. Постепенно обаче, след около тридесетина километра започва да се стеснява, обрасва с трева и се извива на север. Тук отдавна не е минавала кола. Това не може да води към Pooncarie. Попаднал съм на fire track!
    Решавам да се върна. Мога да стигна до информационния център, но дали вече от там ще успея до Pooncarie.
   
    В този момент лампичката за ниско гориво светва. Не очаквам да е толкова скоро. Вероятно разходът на червен път и в пясък е доста по-голям. Това не ме притеснява особено. От опит знам, че хондата на Пешо може да кара на резерва чак до края на света. Усмихвам се вътрешно: къде другаде е края на света ако не в пустинята на Австралия.
   
    Стигам до разклонение, което не си спомням добре. Чудя се от къде дойдох.
   
    Решавам да хвана надясно. Дори да греша, така ще се движа на юг, където може да пресека пътя от Mungo дo Lethere и от там до Pooncarie. Скоро навлизам в нещо като гора: ниски, криви дървета и сухи тръни. Напредвам добре и се надявам, че скоро ще стигна.
   
    Тогава идва момента, в който усещам как машината пропуска няколко удара. Сърцето ми се свива! Мощността пада и впреки натискането на газта, двигателя умира. Хондата продължава още малко по инерция и спира. Опитите ми да запаля двигателя отново са безплодни.
   
    В The Road Atlas of Australia е написано: “В случай на авария в пустинята, СТОЙТЕ С КОЛАТА!!!” Това е умен съвет и решавам да го следвам, но е трудно.
    Първото нещо е липсата на климатик. Температурата в кабината рязко се вдига. Навън е още по-топло, въпреки че слънцето залязва.
    От към течности съм добре запасен. Хладилния бокс е пълен с VB, Sprite и Coca Cola, както и стопилия се вече лед. В тубата също има около 6 литра вода.
    Нямам желание да опъвам палатка. Прекарвам неудобна нощ на седалката в колата, мислейки за опасните обитатели на пустинята.
   
    На другия ден времето започва да тече още по-бавно. Не мога да си намеря място от жегата. В колата е непоносимо, а навън под рехавата сянка на ниските дървета, освен че е горещо, пълзят едри черни мравки, които могат да бъдат доста свирепи ако им седнеш на пътя. Да не говорим за мухите! Слънцето се вдига, въздухът трепти и нищо не се случва.
   
    Постепенно ме обхваща меланхолия. По този пасивен начин мога да си стоя тук в следващите няколко дни, в следващата цяла седмица... Полагам огромно усилие да подтисна импулсите каращи ме да се втурна на някъде. Все още съм достатъчно разумен да си дам сметка, че това би било чисто самоубийство. Усещам колко е лесно в подобни условия човек да превърти, но в близост до колата откривам странно пустинно цвете, което вирее самотно в пясъка, противно на познатите ни логики.
    То ми носи необходимото усещане за нормалност и надеждата, че всичко е възможно, всичко ще свърши добре.
   
    Водата в тубата и напитките в хладилния бокс са направо горещи. Къде ще отида, пия от тях, но си мисля за други свежи и утоляващи жаждата неща като кана айрян, извадена от хладилника, студена диня която се пука пред ножа с който я режеш, компот от череши, вишни или малини от хладната изба на село при баба (тази с чугунената печка), оромна запотена чаша газиран сироп “бомба”, какъвто правеха някога във Варна край плажа...
   
    Докато се мъча да изгоня тези мисли от главата си, виждам малък облак някъде далеч над хоризонта. Пожар или по-скоро прахоляк вдигнат от вятъра. Тук обаче въздухът не се движи - няма вятър. Облакът се увеличава и ... приближава към мен. Някой шофира с висока скорост в моята посока!
   
    Очевидно всички, които ми пожелаваха късмет в пустинята, са го желали наистина! Освен това моето пустинно цвете не греши – винаги има надежда!
   
    Част 12: Good Bye Mungo!
   
    Съдбата се усмихва над мен и ми изпраща Stephen, или Steve, както го наричат приятелите му (Стийв на български). Той е някъде около тридесет и носи същата кожена шапка като стареца, когото срещнах преди няколко дни, само че е нова и без тъмни петна по местата където се пипа най-често. Колата му също е нова – Toyota Land Cruiser съоръжена с GPS, сателитен телефон и още някаква апаратура, чиято функция не мога да определя.
    Steve е открит и приветлив. С него се комуникира лесно – английския му е с университетски акцент.
    Научавам, че работи с археологическа експедиция някъде на север и това е седмичното му пътуване до Mildura за провизии. Задните седалки и багажника са пълни с пластмасови денкове, натъпкани с различни продукти, 15 литрови туби вода, подобни на моята, а също и множество 20 л. туби бензин накачени отвън.
    Използвам момента да го питам за Mungo Man. Steve се смее. Става дума за безкрайния ожесточен спор между двама професори в The Australian National University в Канбера, които с течение на годините все повече вадят на преден план огромното си его. По нашенски типично.
   
    Steve щедро ми дава половин туба бензин и изчаква да се убеди, че Хондата ще запали. Разделям се с него с чувството че го познавам цял живот.
   
    В Pooncarie напълвам при шокираща цена $2.00 за литър, обаждам се на нежната половинка, която не подозира нищо за малката опасност, в която съм бил (извинявай моето момиче) и поемам към Broken Hill.
   
    Така историята за Mungo свършва!
    От тук нататък следва дълго шофиране обратно към Sydney през Broken Hill, Cobar, Dubbo, Orange, Bathurst, преспиване на два пъти в съмнителни мотели, селски кръчми и други по-малки приключения, но това вече е друга история.
   
    Дали имам желание да направя друго пътуване? Излишен въпрос.
    Вече мечтая за The Red Centre: Uluru и the Olgas, там където е червеното кръстче, 8 000 км връщане от Sydney, а в сънищата си дори имам пълна обиколка на Австралия (20 000 км). Обещавам на съдбата, че ако ми даде тази възможност (друга командировка до OZ), ще изхарча $50.00 за нова бензинова туба или повече за две.
   
    Благодаря ви, че бяхте с мен на това пътешествие!
    Бъдете здрави и пълни с надежда!
    До нови срещи!
   
    Край
   
    Автор: Веско Петров
   
    http://stojtscho.blogspot.com
    http://stojtscho.blogspot.com

Животът тук е опасен дори и за местните обитатели!Животът тук е опасен дори и за местните обитатели!Накъде да поема?Накъде да поема?
Световната петролна криза, е нищо в сравнение с проблема, който си създадох сам!Световната петролна криза, е нищо в сравнение с проблема, който си създадох сам!My lucky desert flower – носи ми късмет!My lucky desert flower – носи ми късмет!
Тези скали са по-високи от 400 метра! Наричат се The Olgas!Тези скали са по-високи от 400 метра! Наричат се The Olgas!Ето и моя милост: суетата не ми позволи да ви спестя тази снимка.Ето и моя милост: суетата не ми позволи да ви спестя тази снимка.

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Австралия
Цени на билети до Австралия
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Австралия и Океания | Австралия | Австралия: Mungo Adventure (11 и 12 част)
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com