dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Сряда, 21 Август 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:136
  Новини:825
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3787
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Бангладеш
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Бангладеш - не ходете там, ако не се налага
  Публикуван от admin на 28 Март 2008 г.
  Този пътепис е прочетен 22221 пъти, рейтинг: 4.80

  

    Отново съм в Бангладеш. Tази година за втори път. И понеже днес е техният "Ден на независимостта" тук е неработен ден.
   
    Та значи Бангладеш......
   
    До тук може да се стигне по няколко маршрута - през Лондон, Дубай или Сингапур.
    След проби и грешки, вече препоръчвам маршрута София-Атина-Дубай-Дака.
    Макар, че през Лондон е с един трансфер по-малко (София-Лондон-Дака), полетът Лондон-Дака е 10 часа, а Дубай-Дака по-малко от 5 часа, което означава, че във втория случай ще прекарате 2 пъти по-малко време в "маймунарника". "Маймунарник" е термин употребен от един колега за да опише на какво прилича салона на самолет с 200 бенгалци при 10 часов полет. Аз лично смятам, че в случая сравнението е доста обидно за представителите на разред "Примати" с изключение на "Homo sapiens". Виждал съм истински маймунарник - по-чисто е. И по-тихо.
    Бангладеш не е туристическа дестинация или поне - не още. Едно от доказателствата е, че бях единствения с европеидни черти в туристическата ("economy") класа в самолета. Поради тази причина те гледат странно като се разхождаш с фотоапарат по улицата. Колкото и да ми се искаше да снимам от упор някои интересни представители на местното население - не посмях.
   
    Единственото, което знаех за тази държава преди 3-4 месеца беше, че граничи с Индия и че е родина на циганите (за привържениците на "политическатa коректност" - на български е "циганин", а "ром" е на цигански). До колкото първото е географски факт, а за второто може да се спори, все пак докато си тук няма как да пропуснеш усещането за познатата "колоритност" на циганските квартали в БГ.
   
    Когато казвам на приятели и познати "Ще ходя в Бангладеш", обикновено чувам "Ау, супер! Такава екзотика!". Не знам защо аз лично свързвам "екзотиката" с пясъчни плажове, сини лагуни, кокосови палми и красиви полу-голи полинезийки с поли от бананови листа. Сигурно имам леко погрешна представа по въпроса, но не мисля и че неща като ужасния трафик, прашните и мръсни улици, навъсените хора и вонящите жабурняци (наричани гордо от местните "езера"), също биха се класифицирали като "екзотични".
   
    Нещата които правят най-силно впечатление на идващите за първи път (или поне на моя милост):
   
    - Ако кацате през деня няма как да не ви се стори че Дака (Dhaka) се намира върху нещо като блато. Вътре в града не изглежда точно така и единственото доказателство, че си сред нездравословни мочурища е наличието на безброй комари. Дака, както и голяма част от страната, се намира насред огромната делта на Ганг в която се вливат един куп други реки. Та за това е и вода навсякъде. Поради тази причина си имат и ежегодните наводнения.
   
    - При първото ми пътуване, един бенгалски младеж родом от Англия и поданик на Н.В., ме помоли да не си съставям погрешна представа за страната на база впечатления от летището им. Странно, защото впечатленията ми от летището "Zia Airport" са, че е доста по-добро от Терминал 1 на летище "София"... Въпросният младеж до ден днешен е единият от двамата бенгалци, чиито англииски разбирам без затруднение и макар, че се прояви като патриот с този си съвет, по физиономията му личеше, че е безкрайно тъжен от факта, че се налага да пътува до Бангладеш.
   
    - Трафикът. Не съм бил свидетел на, да речем, Ню Йорк-ско задръстване, но всеки който си мисли че пиковият трафик в София е ужасен, нищо още не е видял в този живот.
    Представете си "Орлов мост" в най-пиковия час. Сега поразбъркайте подредените коли, така че да изглежда, че всяка се стреми да заеме 2-та милиметра разстояние между предните две, като всякаква пътна маркировка се игнорира най-съзнателно. Сега добавете още толкова моторизирани рикши в произволна подредба. След това два пъти по толкова вело рикши, като за по-интересно поне 10% от тях карат в насрещното движение. Като последен щрих към всичко, сложете тълпа от пешеходци навсякъде (не само по тротоарите).
    Това горе долу представлява една нормална улица в Дака. Единственото което остава до пълната картинка е невъобразимия шум и комбинираната смрад от изгорели газове, блато и бунище. А, забравих и тълпата от просяци.
    Интересното в цялата работа е, че за 3 седмици не видях нито една катастрофа, а главните улици нямат дупки, освен ако не са изкопани нарочно. При това не е като да имат най-щадящия пътищата климат. Явно българите имаме генетично предопределена невъзможност да се научим как се строят хубави пътища.
    Тук има малък парадокс - не видях нито една катастрофа, но почти няма кола без следи от такава. Примери (виж таксито).
   
    Поради това, че всички маневри се извършват на, буквално, една боя разстояние, 99% от леките автомобили които не са по-стари от мен, имат ролбари и една метална пръчка на срещуположния на шофьора ъгъл. Въпросната пръчка служи за ориентир при определянето на габаритите, при маневра. Естествено, пръчките на най-големите "гъзари" не са метални, а пластмасови и светят във виолетово.
    Вело-рикшите са навсякъде. Дака е градът с най-много рикши в света. Според мен основното изискване за да управляаш такава е липсата на какъвто и да е инстинкт за самосъхранение. Лично аз съм в голямо недуомение, как така шофьорите на рикши не измират със стотици на ден, предвид трафика и отсъствието на здрав разум при предприемане на каквато и да е маневра.
    Пешеходците от своя страна са еволюирали до степен да не чуват звуци с честотата на автомобилен клаксон. Пресичат където искат и когато искат.
    Автомобилният клаксон има и дуго предназначение, освен да не прави впечатление на пешеходците - ползва се като "парктроник". Сериозно. В началото си мислех че шофьорът, който ме возеше, натиска клаксона само защото и всички други правят същото, като при това всеки е задължен да игнорира клаксоните на останалите и да продължава да прави маневрата която си е наумил. В последствие осъзнах, че идеята е по звука да се ориентираш къде са колите около теб и да си прецениш дали да напрвиш опит да изкривиш малкото останала права ламарина по колата си или с малко късмет да се престроиш в съседната лента.
    В заключение - вече съм влюбен в софийските задръствания. Другото което обикнах повече след завръщането си е чистият софийски въздух (забележете липсата на кавички в думта "чист", т.е. говоря сериозно).
    - Няма усмихнати хора по улицата. Не че в БГ всеки срещнат ти се хили радостно в лицето, но в Бангладеш не видях нито една усмивка, различна от раболепното изражение придружаващо фразата "Yes, boss/sir" или куртоазното здрависване с колеги.
   
    Иначе има и забележителности. Целта ми обаче не е да разказвам за изкуствено поддържани хубости, а за всекидневната действителност която изпитваш живеейки и работейки тук. За забележителностите - питайте Гугъл.
    Не мога да не спомена обаче, Bashundara - "най големият mall в южна Азия"... Нали сте ходили на коледен/великденски базар в НДК? Множество малки сергии отрупани с индииска/китайска/турска третокачествена стока? Е това нещо на 8 етажа представлява прехваления mall "Bashundara city". С много мъка и зор сред всичките боклуци успяхме да купим по 1-2 шала за подаръци. Аз лично взех и едно "сари", което едва ли някога ще бъде облечено, освен под формата на плажна дреха. Иначе сарито придава изключителна грация на една жена (лично мнение, разбира се). Имаше някои представителки на нежния пол, които изглеждаха страшо красиво в сарита. За съжаление, сами по себе си красиви жени не видях. Не знам дали моите критерии са прекалено високи, но наистина нямаше такива. Най-много някоя да попадне в графата "симпатични". Местните мъже обаче, явно си ги харесват, след като са 150 милиона души на територия колкото Бългрия :)
   
    Забавления - йок.
    Страната е населена с 99% мюсюлмани, което оначава че алкохол се сервира само в 3-4 големи хотела и 1-2 "International clubs". Последните са по тертип на онези снобски "Members only" места, където англииските "джентълмени" се събират следобяд. Заведоха ни в един такъв. Коментара на шефа беше "Тия ако знаят колко са смешни, ще се гръмнат".
    Mисълта ми е, че в Бангладеш или ходиш в бара на някой скъп хотел, или пиеш това дето си свалиш от самолета.
    В един доста добър индииски ресторант, група европейци на съседната маса си бяха донесли кутиики бира в найлонова чанта. Ние трбваше да поливаме вкусните манджи с минерална вода.
    Относно храната - след престой от 3 седмици, бях готов да убия за свинска пържола, каквото и да е сирене и чаша червено вино. Не че индииската храна е лоша, но на 5-ия ден писва. Главно защото всички ястия са люти. Ако в хотела започнеш сутрин с "индииска закуска", цял ден си обречен да ядеш люти гозби. "Бангладешка кухня" е всъщност синоним на "индийска кухня".
    Като евтино и хигиенично място ни препоръчха "Пица Хът". Аз пък не го препоръчвам. Чисто е, но пиците са - бял хляб плюс заготовка за люти индииски манджи.
    По улиците се продават всякакви неща за хапване. Вчера един продавач мъкнеше между колите в трафика, табла с нарязани тиквички и моркови, и пластмасова бутилка с някакъв сос. Продават и разни неща подобни на дюнери и изобщо всякакви местни "fast food". Аз ги пропускам. Не ми се ще да си подлагам имунната система на неконтролирани тестове с деликатеси от сергията на C.M.O.T Dibbler (за който не е чувал - мистър Диблър продава предимно плъхове на клечка и "наденички от части от прасе").
   
    Ще попитате, след толкова негативи, чий го диря в Бангладеш? Ами добре е да се прави бизнес тук. Развиваща се страна, евтина работна ръка, много университети, които вадят що-годе прилични кадри, добър политически климат. Политическият климат е добър, главно поради липсата на политици в момента. След години на ред управление от две партии в които няма нито един некорумпиран политик (странно защо ми звучи познато), целият едър и среден бизнес е бил съсредоточен в кръгове и фамилии близки до топ политиците и депутатите. Та значи, в един момент на военните им писнало от корупцията и това определен кръг хора да си пълнят гушите за сметка на всички останали, вдигнали танковете (или каквото там имали) една вечер и набутали цялото правителство, плюс по-голямата чат от депутатите в затвора с презумпция за виновност. В резултат - в момента корупцията е в съвсем поносими граници и като цяло обстановката е изключително добра за развитие на някакъв бизнес.
    Жалко, че на нашите военни не им хрумват подобни идеи от време на време.
   
    Автор: Васил Коларов

Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4
Снимка 5Снимка 6

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
iliyananesheva
2008-08-14 03:14:43
  Господин Коларов, вие сте расист от първа класа. Вече от 1 г. аз комуникирам с тези хора и са толкова мили и дружелюбни, колкото 100 българина, а това сравнение с циганските квартали е абсолютно неприемливо. Моите уважения, но имате ограничен мироглед и не обиждайте цяла нация, защото може да има последици за вас.

ventsi
2008-12-25 20:12:58
  Аз работя в тази страна от 2 години. Хората наистина изгреждат дружелюбни, но това е само привидно. Когато ги опознаете разбирате, че това е най-вече страхопочитание останало от колониално време. Иначе при първа възможност биха Ви "забили нож в гърба". От стотиците с които съм контактувал едва ли има 2-3 наистина читави хора.
 
  Пътеписът е много точен но има и някои грешки - официално мисюлманите са около 88%, 8-9% хинду, 1% будисти, 0.5% християни - според мен силно занижен %, като се има впредвид че познавам поне 20. Има цели християнски градове. Забавления също се намират, както дневни, така и нощни. Например има увеселителни паркове - Wonderland, Water Kingdom, както и много клубове. В някои от тях достъпът е свободен - Fu Wang club, Capital club и там спокойно човек може да поръча бира, а често има и диско танци с дисководещ. В други клубове се влиза само ако си член или си придружен от член на клуба - Дака, Гулшан, Утара клубове. Освен това има и около 7-8 клуба само за чужденци, в които се сервира всичко и почти всяка вечер в някой от тях има програма, вкл. жива музика.
 
  Василе, ако дойдеш пак - обади се да пием по бира - ventsi@abv.bg

vascokk
2009-01-23 00:03:48
  Скъпа iliyananesheva, къде точно видяхте расизъм в това което съм написал? Или просто използвате думи чието значение Ви е бегло познато? За ваше сведение - има речници, Уикипедия... четете, учете непознати думи.
  Моята фирма работи в областта на информационните технологии т.е. аз пътувам до там не за да използвам труда на 10 годишни деца, които шият дрехи в цехове на западноевропейски фирми, а за да давам работа на високо-квалифицирани инженери. И не "комуникирам" с тези хора, а РАБОТЯ с тях всеки ден. От което следва че явно не ги смятам за втора, трета, н-та, категория хора (нещо което лежи в основата на понятието "расизъм"). Това за което съм писал че не ми харесва са порядките, някои елементи от културата им и повсеместната мръсотия (в буквален смисъл). Съгласете се, че не съм длъжен да харесвам тези неща и не виждам какво общо има това с расизма.
  Дружелюбността, която и мен подлъга в началото, при една по-задълбочена преценка може спокойно да се дефинира като "сервилност". Там наистина не видях спонтанни усмивки.
  Що се отнася до "циганията" - да, вложил съм пейоративен смисъл в думата и може и да съм обидил някого, ама е спорно дали това са бангладешците или нашите си цигани, предвид това, че не съм виждал редица от 5 човека задружно да пикаят на централна улица в София, посред бял ден (и посред нощ също не съм виждал).
  Факт - бенгалец на около 20 години, роден във Великобриания в прав текст ми заяви, че не му е приятно да пътува до там. Ама като се замисля... то това не е критерий - на много българи не им се пътува до БГ... :)))
  Пожелавам Ви, следващия път да се поразходите пеша из Дака. Нещо което явно не Ви се е случвало...
 
  Венци, ще се обадя задължително! :)

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Бангладеш
Цени на билети до Бангладеш
Избрахме за вас...

Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Азия | Бангладеш | Екстремен туризъм | Бангладеш - не ходете там, ако не се налага
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com