dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Сряда, 21 Август 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:136
  Новини:825
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3787
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   България
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  От София до... Гъстата махала
  Публикуван от svilenpan на 03 Януари 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 3188 пъти, рейтинг: 2.17

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Екзотично пътешествие"

    Познавах ги като леля Тинка и чичо Ванко – дългогодишно приятелско семейство на родителите ми. От дете помнех, че у тях винаги има нещо интересно и необичайно – котка, костенурка, таралеж и разбира се огромният аквариум с шарените рибки, покриващ цяла една стена в скромният им апартамент. Не бях ги виждал доста години, но когато ме поканиха да посетя малката им къща, в която прекарваха летата си някъде дълбоко в Троянския балкан, спомените от детството се възродиха. Затова и тръгнах от София с неясното усещане за нещо хубаво, без да имам и представа, че отивам в един рай.
    * * *
    Отклонявам се от пътя София – Варна покрай язовир Сопот, после прекосявам село Голяма Желязна и питам за къщата на “Полковника”. Артиста, Доктора, Полковника...– така тук местните наричат хората, които са си купили къщички по пръснатите наоколо махали. Упътват ме и под любопитните погледи на няколко бабички влизам в гората по каменист път. Дълбоките сенки и чистият въздух мигновено заличават спомена за софийските жеги! Изровеният път се вие нагоре по стръмното и на места се пресича от бистри ручейчета, които бързо потъват отново в зеленината.
    Скоро излизам на открито и внезапно на отсрещния рид съзирам гледка като от приказките – малка бяла къщичка, заобиколена от жив плет и полускрита между високи дървета. По зелената морава се мярка фигурка, която ми махва с ръка и... изведнъж всичко наоколо ми става близко – като, че се връщам в бащината къща!
    След минути вече седим на масичката, под сянката на отрупаната с плод слива и докато слушам интересния разказ на домакините за стогодишната история на къщата, обгръщам с поглед двора. Ето я чешмичката, ето я лятната кухничка със саморъчно направената тухлена печка и с подредени наоколо бели камъчета, това пък е импровизирана масичка от пънче с широка каменна плоча върху него. Ето я и “Наташка” –изрисувана с нос, уста и очички кратунка, към която от земята така са прорастнали зелени повеи, че изглежда, сякаш куклата си има лятна рокличка.
    На няколко места из дворчето са оформени интересни кътчета – малък алпинеум, увенчан със старовремска ваза със зеленина, лехичка с цветенца, вита каменна пътечка, водеща към чешмичката... Вниманието ми обаче веднага е привлечено от едва подаващия се от земята камък, върху който сутрешните слънчеви лъчи открояват някакви букви. Надвесвам се над него и с труд разчитам писаните преди близо сто години от нечия ръка букви – “Димитър Моев Байрамски, 1911 г., с. Г. Желязна, Троянска околия.” Дядо Димитър е човекът, намерил това чудесно място и построил къщата още преди Балканската война.
    “Зад къщата вятър колкото искаш – обяснява сегашния стопанин – тук отпред, обаче, листенце не помръдва!”. Наистина клоните на сливата, черницата, дюлята, смокинята, бора, та дори и стройното стъбло на слънчогледа не трепват. “Майстори са били не само в намирането на хубаво място, а и в градежа” – допълва и стопанката и разказва как тук са преживели голямо земетресение, но умело подредената каменна зидария угасила разрушителните земни сили. “Само дето мазилката на горния кат вече е стара, а и кълвачите ми изядоха къщата – смее се чичо Ванко, сочи ми няколко дупки в стената и налива за добре дошъл троянска сливова. Погледът ми е привлечен от картинката върху етикета на шишето с лютата течност, на който с изненада разпознавам ...същата тази къща. За секунда се обърквам, но виждам усмивка в очите на стопанина и се досещам. Зевзек и шегаджия, такъв си го знам от дете!
    След малко ме канят да разгледам къщата. Стогодишните дървени стълби, водещи към гостната на горния етаж дори не изскърцват под тежестта ми. Горе, от лястовичето гнездо над чардака бързо се подава малка черна главичка, преценяващо ме поглежда и пак се скрива. Влизам в широката, прохладна одая и изведнъж попадам в друг свят – света на нашите деди. Голямото (вече само декоративно) огнище заема почти една цяла стена, отсрещната пък е заета от дълъг водник с красиво подредени глинени съдове и старинни вещи от бита на нашите баби и дядовци, от които, уви, не всички са ми познати! Под прозореца е миндера с шарено ковьорче на стената до него, а от тавана висят не само умело реставрираните стари газени лампи, а и букетчета билки, които пълнят въздуха с горско ухание. От двете страни на огнището има дървени врати. Открехвам едната и влизам в тясна ъглова стаичка – т. нар. дрешник. Тук ще нощувам аз. Чисто застлано легло, малки прозорчета, яки кръстосани тавански греди от габър, везан ковьор на стената...
    Слизам на долния етаж, където преди е бил дамът, а сега до каменната стена, украсена с шарени кърпи и наниз сушени люти чушки стои вече подредената за госта маса. Хапваме, говорим и не мога да се насладя на приятната прохлада, струяща от каменната зидария и пазеща ни от настъпилата навън жега. Двадесетгодишното лятно съжителство на моите стопани с местните хора е дало плодове и сега с любопитство научавам неща, за които само допреди няколко часа щях да реша, че са напълно безмислени като познание. Например, че махалата, в която сме поради многото сойки е наречена Сойченска (те и къщите са пръснати като сойки по баирите!), по-долу е Гъстата махала, където къщите са по-начесто, има още Чолдарска махала, а някъде махалите са именовани направо по фамилиите, които са живели там – Гошковците, Цвятковците, Люляците... Мою, Съю, Банчо са често срещани имена тук и малко ми напомнят за самобитните разкази на Чудомир, в които също изобилстват подобни, вече изчезващи имена.
    “А с какво са се препитавали Съю и Мою”, влизам в тон с шеговития разказ на чичо Ванко и той ми показва намерените от него каменно-метални слитъци, доказателство за добива и обработката на метали в древността по тези места. След това разказва за производството на сливи и сливова ракия, а когато стига и до майсторското приготвяне на пестил, с удивление усещам как се възвръща забравения детски спомен за сладкия пестил, който правеше баба ми и който вече е затворена книга за днешните деца.
    Минават часове в разговори, жегата вече е понамаляла и чичо Ванко ме кани на разходка към Гъстата махала – да разгледаме старите къщи. Минаваме покрай забрадената “Наташка” и излизаме от двора през все още якия дървен вратник. На десетина метра зад къщата има полянка и под сянката на старата круша се крие изненада...
    Следобедните лъчи осветяват неясните и полуизтрити надписи на леко килната и очевидно много видяла старовремска плоча - оброк. Тук по празници се е събирало цялото село, колели са се жертвени животни, имало е молитви и веселби... Сега е тихо, пусто и камъкът стърчи самотно и нереално сред избуялата трева.
    Тръгваме по пътя надолу, брегът от едната страна е бял от глината (“гнила”, както я наричали тук), над нас се надвесват отрупани с жълти и червени джанки клони и след малко навлизаме в Гъстата махала. Вече съм научил, че тук от години не живеят хора и къщите са запустели. Гледката обаче е отчайващо подтискаща! Като че ли лоша магия е надвиснала и трайно владее над тези места! Дворовете са обрасли с гъста трева и бодливи растения, къщите са с напукани стени, празни прозорци и зеленясали плочи и навсякъде тежи една страшна тишина. В един двор самотно стои затворен кладенец с изкривено покривче, в друг под изронения сайвант почиват оплетени в гъсти паяжини стара каруца и изправена до стената зимна шейна, в трети под стряхата са натрупани камари дърва за огрев, които никой не е използвал, а в стаята виси съдран панталон и на земята се въргаля стара изкорубена семейна снимка... Ниската вратичка на чардака, предпазваща от падане малките деца отдавна не е чувала детска глъч, а на една от входните врати, заключена с катинар съзирам следния пропит с болка надпис, написан с тебешир : “Няма нищо вече, само че не е приятно да видиш собствената си врата отворена...”
    Разглеждам още малко сред чумната тишина старите сеновали, сушилните за сливи и осъзнавам, че духът на къщите вече го няма и Гъстата махала е мъртва! Старата биволска стъпка в сухата кал и разкривените каменни стъпала пред една от къщите само потвърждават този тъжен извод.
    Поемаме обратно. Моят водач често се навежда да откъсне някоя билка (самообразовал се е и ги познава, а тук билки колкото искаш – мащерка, еньовче, синя жлъчка, жълт кантарион, маточина...) и само школуваната през годините на военната служба изправена стойка издава о.з. полковника от автомобилните войски.
    Надвечер по отсрещния рид прозвъняват хлопките на прибиращите се от паша кози стада, а по-късно над нас се захлупва огреният от хиляди ярки звезди небосвод. Белият Млечен път, скрит до сега от моите софийски очи ме кара да извадя фотоапарата и статива и да опитам фотографските си умения с класическата снимка на “въртящо се” небе.
    Сутринта се събуждам от почукване и тъкмо да кажа едно сънено “Влез” се сещам за разбойника-кълвач, който ранобудно почуква по къщата. Излизам на чардака, където се разминавам с двете бързокрили лястовици и подпрян на дървените перила се любувам на балканската утрин. Птичките пеят, между листата на цера - стогодишния дъб - струят потоци чисто злато, от окъпаната морава идва приятна хладина и усещам как ми се иска да попитам дали тук не се продават и други къщи. Откъм живия плет се дочува съскане на коса, по въздуха се носи далечно мучене на крави – изобщо идилията е пълна!
    След закуска слизаме през широките сливови масиви и до язовира. Блесналото на сутрешните лъчи огледало мами и бързо се спускаме по пътеката до водата. Тук се въдят много видове риба - шарани, уклеи, дори толстолоб. С интерес наблюдавам бурната игра на уклеите в плитчините до брега, при която мъжките блъскат женските и те хвърлят хайвера си между камъните. Имам късмета да видя и гъвкавите вълнообразни движения на плуваща водна змия, чиято глава се носи над повърхността на водата като носа на мъничък древен викингски кораб-дракон. Отсреща, в малко заоблено заливче, дърветата спускат клоните си досами водата и над целия бряг се носи нестроен жабешки хор...За жалост, както и другаде, и тук бракониерите идват с джиповете си за да заличат и този воден рай. Зловещите огромни стоманени куки за окачване на уловената риба, които виждам на връщане под един навес за дълго развалят доброто ми настроение!
    ...Гостуването ми е към своя край. С удоволствие и малко гордост прибавям името си на специално отделеното място на бялата стена към имената на посетилите вече този вълшебен кът и се сбогувам с любезните си домакини, които така и не се съгласиха да ги снимам (за да не съм си развалял кадрите!). Малко след това хвърлям последен поглед от отсрещния хълм към малката къщичка от приказките и двете махащи за довиждане фигурки. За миг ми се струва, че и “Наташка” леко се поклаща, но си спомням за дядо Димитър и разбирам, че това е само илюзия!

Добави във Facebook   


"Бяла спретната къщурка ...""Бяла спретната къщурка ..."Алпинеумът в двораАлпинеумът в двора
Стаята с огнищетоСтаята с огнищетоВодникът - една носталгия към миналотоВодникът - една носталгия към миналото
ДрешникътДрешникътСвещеното място с камъка-оброкСвещеното място с камъка-оброк
Гъстата махала - изоставена и потънала в зеленинаГъстата махала - изоставена и потънала в зеленинаСайвантът с изоставените вещиСайвантът с изоставените вещи
Троянският балкан и ... ВселенатаТроянският балкан и ... ВселенатаТишината на язовир Сопот Тишината на язовир Сопот

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
hektor
2010-01-03 20:44:10
  Започвам с четенето на Вашите пътеписи.
  Този наистина ми навява идиличност и екзотика. Радвам се, че преживявате така българските места.

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | България | Екскурзии в България | От София до... Гъстата махала
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com