dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Неделя, 05 Април 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   България
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Топли спомени от Леденика
  Публикуван от admin на 06 Юни 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 2573 пъти, рейтинг: 5.14

  

    Му му мух мули, майкоууу! Напоследък в асансьора, освен обичайните целофанчета от цигари, има и доста борови иглички. Гражданите изнасят труповете на коледните дръвчета и ги струпват край препълнените кофи за пластмасови опаковки. Гледката наподобява екологичен холокост и решавам да си я спестя поне през уикенда.
   
    Отивам с приятели при живите борчета във Врачанския балкан. Далеч от комерса на лъскавите витрини с надписи – 50%. Там, където нервите и напрежението са не с 50, а със 100 процента по-малко и намалението е целогодишно, а не кампанийно.
   
    Ботевградско шосе, в събота сутринта. Казвам “Здравей!” на два кроасана в OMV (един солен и един сладък) и “Чао!” на цивилизацията. Довиждане на пръцкащите касови апарати и на досадните въпроси от типа “А нещо за пиене?”, “Някакви дребни?”, “Фактура желаете ли?”.
   
    След 120 километра Астра-та ми започва да си фръцка задника на легналите полицаи във Враца. Градът изглежда свежо. Имам чувството, че съотношението сгради / хора по улиците е малко неестествено. В смисъл, че няма достатъчно хора за всички тези жилища, но който иска тълпи, да си стои в София. Сега не е време за социологически анализи.
   
    Малко след града идва ред на серпентината, която води към хижа Леденика и хижа Пършевица. Сещам се за кравата от телевизионната реклама, която се оплакваше, че я извикали за рекламно лице, ама никой не й казал, че мандрата е на цели 1300 метра надморска височина.
   
    След всеки завой гледката става все по-хубава, а януарското слънце сърдито пече и на човек му иде да извика “Му му мух мули, майкоууу, каква природа!”. Тази серпентина наистина те отпраща в някакво друго измерение.
   
    А измерението е приказно и в буквален смисъл, защото Врачанския балкан си има Горска пътека на приказките. Сигурно това е идеалното място за туристическия прощъпулник на малкото ти дете, което все още те слушка. Тя вероятно е и най-лошото място за семейна разходка с борещ се за независимост тийнейджър, който нихилистично ще мърмори през цялото време “Баси глупостите!”.
   
    За какво става въпрос ли? По трасето (с наистина детска дължина) са разположени дървени табла, с изписани по тях кратки приказки или стихотворения. Има си и къщичка на Баба Яга, пътят до която представлява лабиринт, осеян с дидактични надписи за грешките в живота. А самата Баба Яга виси заплашително над пътечката, като топъл януари над селскостопанската реколта.
   
    След литературната пътечка, по която срещнахме само възрастни и нито едно дете, се разхождаме още час-два по баирите и компанията решава да се прибере в уютните стаи на х. Леденика. Аз обаче имам нужда от още и продължавам сам. От двете страни на пътя се редуват самоделни табели, указващи кошари и наличието на сирене за свободна продажба (без касов апарат и въпрос “А нещо за пиене?”). Не обичам овче сирене, но от любопитство се отбивам.
   
    На поляната ме пресреща Дядото. Ухилен и зачервен като великденско яйце. Като всеки, който живее на чист въздух, пийва винце на обяд и не му се налага да проверява мейла си през пет минути. Още не сме влезли в къщата и той вече знае какво образование имам, семейно положение, родно място и т.н. Цялата информация, за която ние, градските хора, губим дни и часове. Правим си срещи по кафенета и ресторанти, плащаме скъпи сметки и даваме бакшиши, за да научим постепенно неща, за които се срамуваме да попитаме директно.
   
    “Аз съм на 72 годин (без “и” накрая). Ти кой набор си?” – пита Дядото и след като му отговарям, веднага изчислява къде се намирам във времето спрямо децата му.
   
    Докато е млад, човек си мисли, че неговата рождена година е като нулева за летоброенето. След това новата ера се премества и всичко започва от децата, мисля си аз, докато влизаме в къщата и леко стряскаме Бабата, която е полегнала за следобедна дрямка.
   
    Стопанката веднага скача, за да извади от тенекията кило сирене, а Дядото ми връчва халба, пълна с неговото винце. Двамата живеят в стаята с печката, а останалите помещения са като огромен хладилник. От тавана висят сушени мръвки и сланина. Дядото вади ножката и мезето е осигурено. “Яж, аз нямам зъби за това” – хили се той. Виното му е резливо, леко газирано. Питам го дали слага ориз или нещо друго. “Нищо не слагам, това е от въздуха.”
   
    Канят ме на топло, при печката. Мизансценът включва стенен календар с Боримечката, кибрити Zebra, лекарства в найлонова торбичка, закачена на пирон и гоблен над леглото със сърнички и езерце.
   
    “Тук няма бандити. Вече 15 години се заключваме само с един изкривен пирон” – нарежда Бабата. “Седни, момче! Да ти обеля печен картоф.” Жената поръсва сол и “лютивко” направо върху мушамата, топва картофа в двете купчинки и ми го подава. Истинско гурме изживяване!
   
    Хортуваме си известно време. Децата и внуците им са в близкото село Згориград, което всеки новодошъл чува като “Сгуриград”. На изпроводяк през ума ми минава неприличната мисъл “А дали вечер бабата и дядото все още ...” При този чист въздух и спокоен живот. Тъкмо да се засрамя от себе си и тиквата ми ражда друга мисъл “А защо пък точно вечер? През седмицата тук почти не минават хора и нищо не пречи и през деня да ...”
   
    Прибирам се при моите хора в хижа Леденика, където някой остарява с една година и прикрива нервността си с фойерверки и викове.
   
    На следващия ден се разхождаме по друга образователна пътека, чиито табла въвеждат в планинарството. Екипировка, ориентиране, малко за отровните змии и други такива. Маршрутът е три часа, а маркировката на места е предизвикателство и за туристите с опит. За пещерата не си и помисляме. При това хубаво слънце...
   
    За жалост, връщането към София е неизбежно. По серпентината надолу. Като Джейми и вълшебното фенерче, но не за да попаднем в приказния свят, а за да излезем от него.
   
    Срещаме се челно с реалността още на околовръстното край Ботевград. Там има един равен и прав участък, където момичета с криволичещи съдби махат на камионите. И сякаш махат за сбогом на уикенда.
   
    Му му мух мули, майкоууу!
   
   
    Автор: Васил Богданов
    Dnes.bg

Пътеката на приказкитеПътеката на приказкитеЕто такива табелки ти указват пътя в животаЕто такива табелки ти указват пътя в живота
Самата Баба Яжка на тояжкаСамата Баба Яжка на тояжкаСтихотворение на Ран БосилекСтихотворение на Ран Босилек

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
ALF
ALF
2007-11-06 14:35:43
  там наистина е вълшебно, ходихме с приятели преди повече от година... за съжаление обаче си личеше, че откъм подръжка нещата са много зле, пътеката беше пообрасла, надписите поизбелели, тук там изпочупени парапети и т.н. Обаче къщичката на баба Яга беше много яка:)))

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | България | Пещерен туризъм | Топли спомени от Леденика
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com