dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Сряда, 24 Юли 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:130
  Новини:826
  Снимки:2037
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3787
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   България
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Неочаквана комбинация
  Публикуван от admin на 08 Юни 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 2153 пъти, рейтинг: 1.00

  

    Най-после дойде петък, и към 18.40 вечерта тръгнахме към непознатия маршрут в Западни Родопи. Естествено, измъкването от София беше убийствено, но това не сломи ентусиазма ни. Щом "звяра" порода Астра (Комби) подуши магистралата за Пловдив, отпраши с бясна скорост и в 20.30 (след известно лутане из Града на тепетата) бяхме в на гарата в Пловдив. Взехме автобуса за с. Храбрино. Поехме към х. Родопски партизани през селото и само около пет минути след като потеглихме от площада, вече бяхме сред гората където ни пееха щурци и птици.
    Около 22 часа стигнахме до хижата, където вече двама мъжаги се грижеха за храната - наглеждаха цвърчащите мръвки. Влязохме в хижата, но хижарката - доста пълна и още по-сърдита лелка, ни изгледа на кръв когато я поздравихме и помолихме за бира. Останахме неприятно очаровани от отношението й, глътнахме набързо бирата и потеглихме нагоре към пътеката за х. Върховръх, и на 30 минути път от хижата намерихме местенце за палатката - опънахме я и заспахме веднага. Сутринта се събудихме рано - 6,30 от песента на птиците над нас. Ослушахме се, стегнахме палатката и тръгнахме нагоре след малко повече от половин час. Пътя беше приятен и до хижа Бряновщица не усетихме глад. Там ни посрещна лъчезарния й хижар, който ремонтираше хижата с двамата си сина. Хапнахме по филийка с шоколад (мммммм мое сладко изкушение ) и към 9 потеглихме пак. Ориентирахме се лесно - благодарение детайлното описаните маршрути в Западни Родопи -
   
    11.00. Вече сме на хижа Върховръх, която беше заключена… По-надолу видяхме пушек от някакво ресторантче и решихме да отидем там за шкембе и бира. Посрещна ни леко навъсен хижар, който имаше само бира (добре че имаше)… Отчаяни от недружелюбното отношение на хората от тази част на Родопите седнахме на поляната да си изпием бирата и да починем за пътя към х. Персенк. Около 12 ч. потеглихме. Пътеката (всъщност коларски път) отначало беше приятна и със съвсем лек наклон, но скоро стана кална и в локви заради топящият се сняг - неприятно, но става за бой с кални кюфтета (е, това все пак не го пробвахме)!!! От Бейбунар - обширна поляна, отвсякъде заобиколена с иглолистна гора, в западния край на която е чешмата с чиста и студена вода, дала името на местността, пътя продължава - все така кален. След около час и нещо (в сухо време може и да е по-малко) от коларския път вдясно се отклонява горска пътека, която е значително по-приятна. Само в началото има известно изкачване, после то става съвсем неусетно. Траверсирането на Модър е по лека пътека, която на доста места е затрупана от големи дървета паднали от бурите. На места маркировката се губи, защото дърветата са паднали, а пътеката не си личи, заради снега, който не се е стопил на места. Само трябва да сте по-внимателни и намирате пътеката. По-нататък маркировката е ясна, но пак има сняг на места, както и паднали трупи и коренища.
   
    Най-после към 17.15 ч. излязохме на равен път, минахме покрай някакви ниви с картофи, и след около 30 минути бяхме на х. Персенк. Зарадва ни се като ни видя, побърза да ни настани и се учуди доста че идваме от х. Родопски партизани. Настани ни и прегладнели, грабнахме торбата с храната и отидохме в столовата… Хижаря се беше почерпил леко - нормално - то това е да си хижар… Беше леко подивял от скука - ние бяхме третите, които му идваме в хижата през тази година (ако не се лъжа, така беше отбелязано в дневника за нощувките, в който ни записа на сутринта)… Пихме по една бира и още към 20.30 си легнахме - как сме заспали толкова рано не мога да обясня
   
    На другата сутрин станахме около 7 и 30, хапнахме по една ФаВла Уморена и 8.15 потеглихме към х. Скални мостове. След по-малко от час отново газехме сняг - този път по-продължително време, но сравнително плитък. След още 30-тина минути съзряхме слънчева поляна и с бързо закрачихме към нея. От там нататък пътя стана приятен (ако не броим мочурливите места, през които минава пътеката) и неусетно стигнахме до х. Скални мостове. Продължихме без да спираме към х. Чудни мостове, която е на 15 минути. Преди стотици хиляди години пещера в мраморни скали се е срутила, вероятно при земетресение. Водите на протичащата през пещерата река Айдарско дере са отнесли падналия скален материал и така са се образували двата естествени моста.
   
    Първият мост започва с три отвора, като най-дълъг е този, по който тече реката. Минава се отдолу и гледката е наистина прекрасна и си заслужава всяка една крачка. Под вторият мост не може да се мине. Зад втория мост реката пропада в карстов понор и се появява 1,5 км по-надолу.
   
    Поразходихме се, направихме снимки… край нас имаше група англичани, които разглеждаха и също снимаха приказната природа. Между двата моста се намира хижата, от която ухаеше на прясно сварен боб! Ох, как ни се искаше да похапнем и да пийнем по бира… но като чухме, че до с. Хвойна през х. Кабата са 6 часа, а до главния път има 17 км. асфалт… престрашихме се да попитаме английската група дали няма да ни вземат с тях. Ръководителя ни "премери колко струваме", явно му се видяхме благонадеждни и ни даде "carte blanche" да се качваме. Големи благодарности… не знам от коя фирма бяха, ръководителят се оказа биолог-турист, возеха се в автобус на "Perota" - ама да са живи и здрави, благодарение на тях в 12.50 бяхме на Бачковския манастир (въпреки спиранията за гледане на птички и цветенца), а в 13 - вече в автобуса за Пловдив, където ни чакаше Пенка (Астра-та, де).
   
    Автор: Алекс

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Избрахме за вас...
Фотогалерия
www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | България | Пешеходен туризъм | Неочаквана комбинация
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com