dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Четвъртък, 05 Декември 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:520
  Оферти:98
  Новини:837
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3791
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   България
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Рилска разходка
  Публикуван от admin на 08 Юни 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 1405 пъти, рейтинг: 3.50

  

    Събота сутрин бях тръгнал към Чакър войвода, но през черната скала. Разбира се като стигнах първото разклонение, което трябваше да ме отведе до Черната скала, реших, че не е моето разклонение Беше прекалено кално. Така си повървях известно време по асфалта, докато чуството ми за ориентация реши, че се е изложило достатъчно.
    За всеки случай звъннах на приятел за съвет. Скоро крачех обратно по пътя чудейки се дали някой ще ми спре без да вдигам ръка за стоп... не след дълго чух шумът от намаляваща скоростта кола. Докато се чудех да откажа ли стоп-а за двата завоя, които ми оставаха и разпознах хижаря на Чакър войвода. Зарадва се, че ще му правя компания. Докато се наслаждавах на off roadа ми обясни разните пътища и тайни пътеки в района. Дано да ги запомня до следващото ми идване. Малко преди да излезем на пътя от Боровец за Ситняково подплашихме една сърна, която след като се отдалечи на безопасно разстояние се спря и ни позволи да и се порадваме.
   
    До ситняково е проходимо за Джип. Пеша също, но е голяма кал. От ситняково нагоре е само сняг, но до другата събота и неделя най-вероятно ще е на петна. Не се затъваше много и с приказка на уста стигнахме неусетно хижата, където Иван бързо запали печката в столовата и сложи чай. Седнахме на масата да обядваме, поприказвахме си и след 4-5 часа реших, че е крайно време да тръгвам за Заврачица, ако искам да спя там. Започнахме да стягаме багажа. Аз нагоре, той надолу.
   
    Тръгнах нагоре размишлявайки за живота и темите на разговор, които водехме до преди малко с хижаря. Близо до Сърагьол се отдадох на малко снимки, а до Марица постоянно си блъсках главата над дилемата - със или без снегоходки. Редуваха се голи и снежни участъци чак до кота 1900, където сложих за последно снегоходките. Нагоре продължих размислите си, като от време на време за разнообразие се чудех следите от ски и стъпки дали са от вчера или от миналата седмица. Заради топлото време и проливния дъжд, който валя по обяд не можех да преценя. След час или два бях пред залостената от вън врата на хижа Заврачица. Явно щях да съм сам тази вечер. Разгледах набързо отключените помещения и се заех да чистя снега и леда в коридора. С мократа тениска на гърба, много скоро ме заболя кръста и отидох да напаля печката, което не се оказа лесна работа дори със сухия вестник, който носех. Бях започнал да се отчайвам, когато се сетих за един стар изпитан метод Много скоро вечерях, до топлата печка. След като прочетох останалата страница от вестника реших, че след 40 часа без сън е крайно време да си лягам.
   
    Сутринта станах рано, мотах се до към 7:00, а тръгнах чак в 8:00. Снега беше мек, времето ясно и очаквах да стане съвсем кишав към 11:00-12:00, затова се опитах да държа малко по-бързо темпо, но не ми се отдаваше. Минах напряко по-ръба преди Янчов връх, наслаждавах се на гледките,
   
    попързалях се на слизане в казана, където вече се затъваше и със снегоходките... Минах да видя Овчарската колиба, която се оказа с нов покрив. Колко е нов всъщност не зная, миналата зима като минах беше затрупана изцяло, но по-миналата беше с някакви мушами и гума...
   
    Към 11:00 стигнах Каменити връх, дойде някакъв облак, видимоста падна на има няма един колец, а за капак снега беше омекнал. Отне ми цял час да го кача, едва се движех като стигнах горе. Намразих го и без да почивам побързах да сляза от него. Долу набързо свалих снегоходките и побързах да кача Острец преди времето съвсем да се е развалило. (беше се изяснило, но от северозапад се задаваше облак) Острец имаше шапка от половин метър сняг и се наложи да сложа пак снегоходките. Мързеше ме да ги свалям и за това слязох с тях по въжето.
   
    Разбира се, съжалявах, че тръгнах с тях, но поне бързо се сетих да заключа автоматите и да разкарам щеките. Някъде по средата на въжето вятъра издуха облаците, дори и мен се опитваше да ме издуха, но не му се давах.
   
    Вятъра започна да носи от някъде съграшица, която ме удряше болезнено по ръцете и лицето. Долу, чудейки се тука винаги ли духа така жестоко? си намерих място на завет и полегнах. Слънцето ме напече и вече бях започнал да задремвам, когато силата на вятъра намаля и започна да пада суграшица и върху мен. Няма как трябваше да тръгвам. Нагоре по Равни връх, разбира се недухаше вятър, но пък видимостта пак намаля и се усили суграшицата. Отказах се от идеята да сляза от към източната страна и продължих по маркировката. Бях забравил, колко много заобикаля...
   
    Наближаваше 14:00 часа когато стигнах пред х. Белмекен с мокра коса и влажен полар. В хижата стаичката е претърпяла доста промени. Изхвърлени са леглата и стара печка. Сковани са нарове (за около 10 човека + 1 на пейката), сложена е нова печка, скована е маса и рафт. Заварих е чиста, но имаше неизмити съдове. За дърва може да се ползват стар дървен материал. Но е отвън и съответно мокър. Не намерих брадва или трион. А аз забравих да си взема, пък и очаквах да намеря този, който остави Ники миналата година.
   
    Започнах да разглеждам хижата и се изненадах приятно от работата, която беше свършена есента. От това, което ми бяха казвали приятели идвали преди мен мислех, че само е замазана плочата на покрива и иззидана една стена... Оказа се, че по покрива е останало да се сложи само ламарината,
   
    като на южната част на покрива е била сложена, но вятъра я е отнесъл.
   
    Общо взето като поразгледах малко работата ми се струва, че са я карали доста през пръсти. Да не говорим, че всички дъски са оставени отвън до хижата, заковани са само 3-4 прозореца да не влиза сняг. Като за един дори е бил приготвен капак, но е само подпрян на земята, вместо да го заковат за прозореца... Все едно някой, е щракнал с пръсти и са си тръгнали. Една стена ми се струва доста нестабилна, а са зидали на нея още... На първия етаж са направили още една стая и са укрепили тавана. Иначе навсякъде е мокро,
   
    капе през плочите чак в мазето.
   
    Напалих печката и седнах да обядвам. По-късно отделих останалата част от следобяда да събирам дърва, ходих за вода, правих си чай, прочетох и тукашните страници от вестници (последния беше от 1 април тази година), разглеждах снимките от фотоапарата и неусетно стана единадесет и половина. Сложих няколкото дебели (и доста мокри) дърва, които бях запазил, надявайки се да горят поне час, час и половина и си легнах.
   
    Сутринта поспах до 9:00, но подремвах до към 10:00 когато ме събуди шума от суграшица по найлона на прозореца. Времето беше ужасно, затова се отказах от ходене към в. Белмекен и слизане към Гургулица. Върнах, напалих печката и седнах да закусвам. Когато приключих с чистенето печката тъкмо беше загаснала, а времето да се прояснява. Нарамих раницата и поех надолу. Чак на Дългата поляна заваля дъжд. До тук беше и снежната покривка. Сложих дъждобрана на раницата и облякох якето, но то взе че спря. Стана ми топло и го съблякох. Капещата вода от дърветата ми намокри тениската и тъкмо се чудех какво да правя и ме изненада проливен дъжд. Сложих дъждобрана. Естесвено след 5 мин спря, но се наложи да ходя с него Махнах го чак долу при пътя за х. Венетица. Но пък пътя се оказа с 40 сантиметрова снежна покривка от мек сняг. Олекотих раницата с едни снегоходки и започнах да се наслаждавам на монотонното затъване по пътя. От време на време се наслаждавах на появяващите се следи на баба меца. Всъщност рилските мечки са по срамежливи от старопланинските и не се показа за да видя дали не е бил дедо мечо.
   
    На 15 мин преди вили Костенец, заваля пак и се наложи да полежа неизвестно време на сухо под едни скали. Следващият дъжд ме хвана във влака за София.
   
    Автор: Слави

Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Избрахме за вас...
Пътепис
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | България | Планински туризъм | Рилска разходка
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com