dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Неделя, 15 Септември 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:126
  Новини:834
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
Снимка - Месопотамия
Месопотамия
Цена:
18.00 лв.
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   България
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  От Роженския манастир до Гроба на Ванга
  Публикуван от admin на 06 Юли 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 2342 пъти, рейтинг: 6.00

  

    Ранна утринна хлад. Има едно питие, вкуса на което се променя, не само от това кой и как го прави но и от това, с кого го пиеш и кога. Особено като бързаш нервно пред автобуса да изпушиш първата цигара за деня, докато другите се качват. Тогава е божествено. Във въздуха витае нетърпение по предстоящото приключение. Раници, камери, глъч и поздрави със стари познати. Не съм ходил на туризъм повече от десет години. Заемаме места на предпоследната седалка. Само там е свободно. Но там около нас са все млади. Засега не ги познавам и това е вълнуващо. Автобуса потегля. Навън е тъмно още. Света изплува постепенно, като от морски дълбини. Правим табела за маршрута, която слагаме на предното стъкло. Казанлък – Батак – Роженски манастир – Мелник – Петрич – хижа Беласица – Водопада – връх Радомир - връх Тумба – село Скрът – Рупите – Казанлък.
   
    По магистралата ни изпреварват Мерцедеси. Те бързат повече да направят някоя далавера. Ние спираме пред Пещера. На гроба на Алеко Константинов. Тук има паметник. Децата се катерят по него и го целуват. Защо ли? Възрастните пеят туристически песни. Нали е Основателя. Убили го заради някакъв корумпиран депутат. Били в един файтон. Отдавна е излишно това племе! Има и стихотворения, които ме връщат в детството. В тях се говори за една Родина. Писани са с любов. Сега тази дума се споменава с интонация като за циганска работа! Късам първата борова клонка, да ухае на гора докато пътуваме. В далечината са циклопските строежи на каскадите. Не по разписание спираме в града. Боядисват осoвите линии и трябва да изчакаме десет минути. Снимам много интересна баба, която си говори сама докато плете. Автобуса потегля и аз го гоня. Чукам на вече затворената врата. От вътре ме гледат учудено, че са ме забравили. Те си говорили за Пещерската гроздова и не забелязали , че ме няма?!?
   
    Следващата спирка е Батак. При слизането ръководителя забрави да каже в колко часа да се съберем отново и ние се пръскаме като парчета от кристална ваза, хвърлена от несъществуващия вече Търговски център в Ню Йорк. Добре че има по-бързи да ни предупредят, че за да влезеш в Църквата-костница, трябва да си купиш билет от музея, който е на другия край на площада. Поне свещите се продават на място със стотинки, а не с платежно в ОББ-то на третия край. Гледката вътре е покъртителна. Мисля че тези , които дават Горна и Долна Арда, трябва да минават от тук и да палят по една Свещ. Стойността на фалшивите марки на Роко доста ще падне в ценностната им система. Обгорелите стенописи по тавана ми напомниха за църквата в Девичия манастир в Казанлък, където са затворени стотици и е запалено житото което се е съхранявало вътре. Смъртта им е била ужас_но мъчителна, даже е нямало дръвник да ги съжали. След половин-часово закъснение и издирвателнаи дейности достойни за Шерлок Холмс, се събираме за потегляне. Следващата спирка – Юндола ни посреща с проливен дъжд. Това заменя похода до връх XXX с подтичващо задоволяване на по-прозаични дух_овни потребности.
   
    Минаването през Велинград е удоволствие за очите ни. Светнати фасади, уютни ресторантчета с висящи цветя по прозорците ми напомнят швейцарски курорт. Сините минерални басейни мамят дори в такъв мрачен ден. Обещавам си да вкуся от тези наслади някой близък месец.
   
    На Предела не вали и всички се разполагат за дългоочаквания обяд по една поляна. Дегустират се лютеници и домашни питиета в бутилки от безалкохолно. Дори и бездомния пес остана доволен от “похода”. Никой не може да ни убеди , че слънцето не свети по цветно и вятърът не е по-топъл след прилично хапване! В автобуса разговорите са по-мъдри вече.
   
    Движим се вече на юг. Сградите добиват разточително-гръцки стил. Личи си, че наближаваме европейска държава по зачестяване на сините табели с дузина жълти звезди, които показват от къде се връщат парите ни за финансиране на ремонтите по пътищата. В далечината отдясно се възправя Беласица, която ни се струва по-високо от облаците. Нима ще ходим толкова близо до боговете. Та Олимп е едно хълмче в сравнение с това туловище! Спомена за Икар ме напада. Някои се радват на предизвикателството, а аз започвам да се чудя, какво аз бледоликия канцеларски плъх правя с тях, волните планински орли? От ляво в облаци е Пирин, който преди двадесет и пет години съм преброждал лете и зиме. Може би все пак ми се е запазило някое рошаво перце по прилепясалите криле?!?
   
    След лявото отклонение от главния път, пейзажа става носталгично познат. Стари лозя по склоновете и нови замъци по билата говорят за проспериращ край. Мярваме в движение неописуемата долина на Мелник, която коства на околните планинари, изслушването на сентенцията, “Че Духовни върхове има не само в планините”. Село Рожен е белнато до неузнаваемост. Добре че зървам една баба с наредени пред нея шишета от Кока Кола, пълни с подобна по цвят, но несравнима по вкус течност. Това ми навява спомени за едни студенти, които с туби в левите ръце и чашки за дегустация в десните, на този площад оценяваха подред качествата на новата реколта директно от каните на производителите. Тръпчивите букети предизвикваха такива философски спорове, че Марксовите вакханалии бледнееха. Накрая след три обиколки на мегдана всеки пълнеше от това, което му е стоплило направо сърцето. По-късно на Кончето, когато тубите си показваха дъната, всички единодушно си признаваха, че точно неговия избор е бил точния.
   
    Край на спомените ми слага суетнята по слизането за Роженския манастир. За тези от вас, за които храмовете са кръчмите ще кажа, че още на паркинга има великолепно място с масивни маси и голяма колекция от стъклени произведения на “изкуството”. Най-напред минаваме покрай църквата пред чийто олтар се намира гроба на Яне Сандански. Това че е направен и изпразнен по социалистически (костите на Героят са по_дарени на сърбите) ми припомня думите “С враг врагувам мера според мера, с друг другувам вера според вера”. Природата по-вярна е съживила капките му кръв с минзухари по големи от холандски лалета.
   
    Продължавайки попадаме пред вратите на Рая (Роженския манастир). Там сякаш божията ръка е сътворила цветни градини, които е населила с всички животни от фермата на Ной. Много удачно щеше да бъде на това място да има павилионче за продажба на видео и фото ленти. Защото запасите ни от тези консумативи опасно бързо се стопяват във всички налични техники. Когато се заприказвах с едни невероятно интелигентни туристи от Истамбул, забелязах че ни завиждат, въпреки че в Двореца на султана видях доста ограбени през вековете красоти! Освен това съм уверен , че монасите нямат продоволствени проблеми, тъй като живите зайци и китайски петлета ще стигнат за изхранването на немногобройната вярна на православието част от българския народ.
   
    Влизаме в двора на Храма. Ореоли от залезно слънце светят в косите на хората. Двувековна лоза обгръща трите страни на църквата, както стара майка свидно чедо. Бистра и студена чешма утолява жадата ни. Покрай една стена ни козирува почетна стража от бъчви, готови да приемат нектара на Земята. Привличаща ме като магнит песен на монашеския хор, ми припомня, че божествената музика на Ения е само ехо от родените по тези земи химни към Бога. Нали един наш прародител е правил с арфата си от боговете роби. Възкресете се роби Българи синове на Траки!
   
    Автор: Костадин Димов

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Избрахме за вас...
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | България | Пешеходен туризъм | От Роженския манастир до Гроба на Ванга
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com