dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Четвъртък, 01 Октомври 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   България
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Пикник в Железница
  Публикуван от emsy на 26 Юли 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 7125 пъти, рейтинг: 4.17

  

    Отдавна не бях ходила там и смътно си спомнях пътя, а се оказа, че аз съм водача. Още повече, че последния, всъщност май и единствен път, когато съм ходила беше с автобус. Минаваше се през Бистрица и следващото село е Железница. Първо има една чешма и малко след нея вдясно започваше пътеката за нагоре, която в началото си е черен път.
    Там се намира и перило и имаше много коли, които първо мислехме, че са спрели също за излет, но като понамаляха хората видяхме, че всъщност там си перат килимите. Но ние не бяхме отишли да перем, а да помързелуваме на сенчеста поляна. Така, че се качихме с колата, до първото удобно място и там се стоварихме.
    Иначе до Железница може да се стигне с автобус № 98 от Хладилника или № 69 и № 70 от Дървеница. За жалост всичките са ужасно претъпкани и в жегите си е цяло приключение да пътуваш с автобус.
    Всъщност на мен ми се стъжни и в колата по време на пътя, защото завоите които водеха до Железница ми дойдоха в повече. Събрано с невероятната жега, от която искахме да избягаме и меката возия на колата имах на лице всички предпоставки да ми се гади през целия път и да помоля за инцидентно спиране. За малко да се откажем от целта и да спрем още в Бистрица или след нея, просто където и да е. Но аз се бях заинатила да търсим и рекичка освен полянка, където да си изстудяваме биричката и така след глътка въздух, продължихме.
    Иначе, по този черния път, отляво ти се пада рекичката, върви се по нея и малко по-нагоре се завива на дясно, където всъщност започва панорамната пътека. Целия преход е около 2 часа и се слиза в Бистрица, където по пътя задължително се отбиваш в една малка сладкарничка, но пък какви вкуснотии има там… Панорамната пътека е пълна с полянки, пейчици, табели със житейски мъдрости и май имаше чешмички на едно-две места. Преходът не е труден, почти целия път е равен, по сянка и между борове. Чувствах се прекрасно да дишам този мирис. Лично аз умирам да усещам миризмата на бор. Но по тази панорамна пътека този път нямаше да отидем, колкото и да ми се искаше.
    Спряхме колкото се може по-встрани от черния път, защото беше доста тясно, а минаваха и други коли, които спираха по-нагоре. Прескочихме рекичката по камъните и се озовахме от другата страна. Реката не е много пълноводна, а и камъните са много и на близко разстояние един от друг. Не ставаше за цамбурване, най-много да си натопиш краката. Даже не беше и студена, но ние все пак складирахме бира и безалкохолно. Все е по-добре от това да стои на слънцето.
    Тъкмо разпънахме одеалата и се разположихме, когато от горния край на поляната заприиждаха говеда. Ужас, направо към нас се спускаха! Всъщност към рекичката, но ние се озовахме на пътя им. Водеше ги старец на видима възраст 75-80 години, а животинките си бяха към 20. Едва ли можеше да ги опази всичките, а всяко се спускаше на където му скимне. Човека ни каза да си пазим семействата и тръгна подир тях. На всичкото отгоре два бика се сбориха точно при нас и си ме достраша. От къде да знам какво ще ги подразни и да не се окажа аз този дразнител. Мъжете ни се въоръжиха с двете части от плажния чадър и взеха да ги пъдят. Слава богу, пийнаха водица и продължиха напред.
    Дойде ред и на нашето барбекю. Вятърът се оказа идеален и дървените въглища се разпалиха много бързо. Имаше и много големи шишарки, които бяха отлични за разпалки. Бях приготвила мариновани пилешки пържолки, но бройката, като че ли се оказа недостатъчна. На чист въздух, май се хапва по-добре. Но пържолките, обилно полети с бира и набързо стъкмената салата ни заситиха що годе. Решихме да дремнем и привечер да слезем до селото за попълване на хранителните запаси. Така да си стъкмим и вечерята и чак тогава да се прибираме към задушната София.
    След хапването и дрямката дойде ред на разходката. Първо мъжете ни, а после и ние. Те се отправиха към реката и скоро разбрахме, че са се втурнали на лов за раци. Посъбраха малко и тъкмо се наточих за печени раци, когато за жалост малко по-нагоре по реката видели доста такива, но мъртви. Набързо се оказахме да ги ядем. Не се знаеше от какво са умрели и не ни се рискуваше.
    Над нас се пресичаха доста пътечки. Сигурно имаше и други подходящи места за пикник, но нямаше време да ги разучаваме сега. По-нагоре покрай рекичката има една много голяма поляна. Там предвидливи хорица бяха опънали няколко палатки. Хем са сред природата, хем селото наблизо ако нещо инцидентно ти потрябва.
    Всъщност нямаше кой знае на къде да се ходи. Или тръгваш по панорамната пътека или се връщаш обратно да си лежиш. Ние се върнахме, а си обещахме, че когато децата пораснат ще ходим и по пътеката. Имаше доста хора, които разхождаха децата си я в количка, я в кенгуро. Мъничето в кенгуруто сигурно беше на не повече от 3 месеца. Евала на родителите, че са го завели сред природата, а не са го затворили в апартамента на климатик или пък в кварталната кръчма да бистрят политика със съседи.
    Прибрахме се в София в 20.30 ч., а температурата на сянка беше 34 градуса. Спасихме се и от още един жегав ден, като се насочихме сред природата. Добра инициатива!

Добави във Facebook   


Черният път от селото към панорамната пътекаЧерният път от селото към панорамната пътекаРекичката с умрелите рациРекичката с умрелите раци
Други почиващиДруги почиващиГоведата, които преминаха през полянката ниГоведата, които преминаха през полянката ни
И хората на палаткаИ хората на палаткаГледка от нашия лагерГледка от нашия лагер

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Избрахме за вас...
Пътепис
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | България | Уикенд | Пикник в Железница
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com