dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Сряда, 08 Април 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   България
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Из "Капитански дневник" 3
  Публикуван от binin на 20 Август 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 2237 пъти, рейтинг: 3.70

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Моето незабравимо лято"

    Капитански дневник
    Звездна дата: 5-6 август
    Назначение: вр. Ботев
   
   
    Ден първи:
   
    Петък. Събуди ме радиочасовника – явно тази нощ тока не беше спирал. Излъчваха някакви новини на турски. За момент изтръпнах – помислих, че са върнали робството. Оказа се, че баща ми е въртял радиото. Програмата беше “Хоризонт”, а това което чувах интервю с някакъв либиец. Нали сестрите се бяха върнали. Мисъл която ме накара бодро да скоча от леглото и да запраша към кухнята за закуска. Знаех, че ако някога ми се случи нещо, правителство ще се погрижи за мен в осем годишен срок.
    Хапнах набързо и отпраших на работа. Мислех, че колкото по-рано започна, толкова по-бързо ще завърши работния ден. Багажа ми беше събран още от сряда, че щяха да ни идват гости, та трябваше да опразня стаята, която ползвах за склад на разни раници, чували, боздугани, лъкове, виончела и папагали, както и 3.6 кг прах за пране “Омо”, подарак за предния ми имен ден. Оставаше да се добави само храната, но това щеше да стане в обедната почивка, която дойде бързо като хм.. иде ми да кажа като голяма нужда в равно поле.. ама ще прозвучи твърде просташки, а и не на място. Затуй перефразирам..
    Обяд настъпи бързо и точно по обичайното време. Прибрах се вкъщи, за да лапна и да взема чантата. Доста тежеше понеже бях добавил 2 шишета по литър и половина вода и три килограма домати.
    Реших да потичам до работата, за да вляза във форма, а после наложи да потичам и обратно, понеже бях забравил раницата.
    В 16 часа Гергана и Наско дойдоха, последвани малко по-късно от Светльо, Марийка и Орела, който всъщност е автомобил. Натоварихме се и отпрашихме към най-добрия магазин за сирене в града – щото аз три кила домати без сирене не мога да изям! Сега погледнато от дистанцията на времето, както е модерно да се казва – не съм сигурен, че това беше добра идея, щото багажника беше пълен, а и ние бяхме добре натъпкани, та се наложи да крепя тенекията в скута си чак до Сопот.
    Лифтаджията Иван беше предупреден и ни чакаше, така че след като изпихме по бира с него, ни натовари на лифта към 18:30, като към без друго обемния ни багаж прибави и кило и половина бира. Оказа се обаче, че тя не била подарък за нас, както си помислих, а средство за колегата му горе да изкара по-добре нощта. Човека горе явно много ни се зарадва, щото ни пожела лек път и се прибра в стаичката си с бутилката бира в ръка.
    Нямаше кво друго да правим освен да поемем към Добрила. Изкачвахме се бавно, говорихме глупости и хапвахме солети. По едно време Слънцето започна да пада, та се наложи да го подпрем с подръчни материали.. Ей тъй, колкото да пристигнем в хижата по светло. Ангел ни посрещна на входа, който изненадващо вече беше от лявата страна на сградата. Здрависахме се и поговорихме малко, след което се настанихме в родопската стая, която всъщност не се намира в Родопите. Там се запознахме със Светлозар от Стара Загора. Беше му седми ден от Ком-Емине. Тъкмо беше изпрал дрехите си, та можеше да се захване и с нашите. А ние дружно слязохме долу, за да се къпем и режем домати. Хапнахме и пийнахме чешмяна водица и анасонлийка ракийца. После излязохме да попем на пейките с тримата туристи вън. Двама бг и един с алаброс – внос – приказваше и пееше само на инглезе и понеже не му разбирах отидох да се поразходя за половин час.
    Около полунощ си легнахме с изключение на Наско, който реши да се изкъпе. Пак.
    Тъкмо задрямвах когато вратата се отвори и мокрото туловище на гореспоменатия господин се изтърси до мен. Протегна ръка, хвана одеалото ми и с един замах ме разви, а него си зави. Около 3 часа сутринта Светлозар ме помоли да спра да псувам, понеже щял да става рано, та се наложи да млъкна и да опитам да заспя. И тъъъъъкмо задрямах, когато часовника на Светлозар започна да пищи и той скочи да опакова багажа си. Оставащото от ноща време прекарах ритайки Наско, който много хъркаше и както после сподели – сънувал, че се бие с някой.
   
    Ден втори:
   
    6:00 телефона на Насенцето започна да пищи: “Ставай. Часът е шест. Ставай. Ставай. Часът е шест...” С тъга си спомнихме за отминалите хубави години в казармата /особено момичетата/ и се заизмъквахме от леглата. Докато съберем багажа и оправим леглата Наско реши, че е мръсен и отиде да се изкъпе.
    В 6:30 вече закусвахме. Последва последна проверка на багажа, при която се установи, че едно от шишетата с вода липсва. Нямаше какво да правим – отидохме да преровим боклука за празни шишета, а Наско използва паузата, за да се изкъпе.
    7:00 бяхме вече на път. Точно по график. Бавно и мъчително се заизкачвахме към Амбарица. Някъде пред нас се чуваше песен на английски, но скоро така задуха, че както се бяхме разкъсали трябваше да крещим, за да се чуваме един друг.
    Набрахме височина и видяхме в далечината слънцето да блести зад кулите на Ботев.
    Пред нас чакаха Купена, Кръстците, Костенурката.. Около 8:30 бяхме на върха. Спряхме съвсем за малко, колкото Наско да.. /хаааа, не познахте, не да се изкъпе, а да/ извади слънчогледа от раницата, защото духаше зверски. Слизахме бързо и се опитвахме да чоплим семки, което не беше съвсем лесна задача, защото вятъра ги издухваше от ръцете ни. Марийка даже, като по-раздразнителна, реши да смени семките с домати, като по-тежи и трудни за отнасяне. Ние нямахме нищо против.
    Скоро приближихме мястото къде пътеката се отклонява за х. Хубавец и х. Амбарица. Там щяхме да почиваме, понеже имаше хубав завет. За наша изненада там се беше настанила група от 15 човека, идващи от х. Амбарица. Изчакахме ги да тръгнат и се настанихме на тяхното място. Хапвахме, препичахме се и се наслаждавахме на гледката, чакайки колонота да се отдалечи. След като и последния човек се скри от очите ни нарамихме багажа и поехме след тях. Излизайки на пътеката отново усетихме вятъра и Гергана и Наско решиха, че е време да сложат дългите панталони. Светльо и Марийка продължиха напред. Забързахме, за да ги настигнем.
    В подножието на Купена настигнахме последните от предишната група. Смъкнахме се няколко метра на завет и седнахме да починем и изчакаме да освободят трасето. Предния път като бях идвал тук имаше цял табун коне, които пиеха вода от езерото. Сега около него нямаше жива душа, само вятъра браздеше повърхността му рисувайки картини. Даваха “Костенурките нинджа”. Останахме за три-четири епизода. После се наложи да тръгваме, понеже времето напредваше. Горе на върха отново се сблъскахме с голямата група. Бяха налягали по целия връх и си подаваха книгата за гости от ръка в ръка. Седнахме да починем и ние. Най-близкостоящата до нас групичка ни оглеждаха.
    “Откъде сте?” попита една жена. Преди да оборя мързела и да отговоря тя се обърна към нейната група “Мда.. Чужденци. Не отговарят..”. Отговорих й и я питах те откъде са – тя отвърна, че са от всякъде, но ги води Мондо. Светльо измърмори под носа си нещо от рода на “Ае ху керс”, а Наско каза “Да ве, мене ще лъже. Виж че са с шапки на пловдивското енерго..”. Полежахме известно време и като отпочинахме се приготвихме да тръгваме. По същото време и Мондо реши да поведе групата си, та си седнахме отново на задниците и ги оставихме да се смъкват надоле, разгонвайки змиите. Използвахме времето, за да разгледаме тетрадката.
    Когато пътеката надолу се разчисти поехме по нея. Повече не се засякохме с другите. Тя бяха отбили на юг към х. В. Левски, а нашата цел беше заслон Ботев. Вървяхме напред в добро настроение, вятъра беше утихнал, подухваше колкото да ни разхлажда от жешкото слънце.
    На най-неподходящото място, при слизането по последното въже, се скъса презрамката на раницата на Гергана. Докато я вържем и нагласим Светльо и Мимка бяха дръпнали напред. Продължихме бавно след тях, докато стигнахме място където от пътеката се отделяше друга, подсичаща склона от северната страна. Те бяха тръгнали по нея, но така се губеше доста височина. Забързахме се, за да ги настигнем. Това стана на следващия завой – тъкмо бяха спрели за почивка. Поседнахме и ние като се чудехме какво да правим - да се върнем, да продължим по пътеката спускайки се още по надолу или да се опитаме да се изкачим директно нагоре и да излезем на билната пътека. Естествено след толкова изгледани серии за мутанти и нинджи нямаше начин да режим друго и поехме право нагоре. Наклона на око беше 60-70 градусов, като на места достигаше и до 120. Хващахме се за тревата и се издърпвахме нагоре. След 30-ита метра пълзене достигнахме и до скали, които предлагаха по-стабилен захват и опора. Пренебрегвайки падането, най-притеснителното нещо беше да попаднем на змия, понеже търсейки опора опипвахме скалите над главите ни. Извадихме късмет – невредими, но и доста изморени бяхме на горната пътека. Излегнахме се в тревата, а на приличащия на площадка камък пред нас, Марийка /завършила курс по актьорско майсторство/ ни изигра некъв филм с Ал Пачино и Робърт Де Ниро, чиито име не запомних, но определено беше много интересен. Препоръчвам на всички да го гледат!!
    Наближаваше 14 часа, та забързахме в посока в. Жълтец. В подножието му /както традицията повелява/ отново се отклонихме от верния път – та после се наложи да “минаваме напряко”, в следствие на което достигнахме заслона към 16-16:30. /Марийка, която беше включила на автопилот в 16, останалите които дремнахме около Жълтец – 16:30/.
    В заслона Милен ни посрещна с думите: “А са кво ще правим?”. Места по принцип нямаше, но както каза Милен – “В хижа и в гробище винаги има място за още един”. Местата бяха преразпределени, гостите сгъстени, дървата в бойлера горяха, а старите мръсници се къпаха по двойки. Някои от гостите /с резервация, не като нас ::]/ още не бяха пристигнали, други бяха в общото помещение, една двойка както казах се къпеше /как се побраха там двама?!?/ та спалното беше празно – факт, от който се възползвахме, за да извадим което ни беше необходимо – за къпане, миене, преобличане и хранене, а останалото да мушнем под вишките. Първо се къпаха дамите, а ние с Насето излязохме навън да остудим шишето с ракията ^^. После докато Светльо режеше вътре некви колбаси и меса, с Танас пекнахме къде 400 кренвирша на скарата отвън. Тъкмо се прибрахме и седнахме на масата и.. падна мъгла. С мъглата пристигна и кервана – идваха още гости + провизии + Вальо – инициатор за възстановяването на заслона, виден местен каубой /в смисъл владее коня, кравите ги подгони Милен като ги замерваше с некъв прът ^^/ и виден акордеонист.
    Ааа, в заслона се запознах и с Таня – сестра на Митето, загинал на Тарзановата пътека тази година. Имах заръка от Любо да й предам специални поздрави. Та Любо, да знаеш, че съм ги предал – жената много се зарадва и каза, че ще те чака на заслона /мисля че спомена, че до първия сняг ще е там/. Аз пък обещах снимки на Милен, така че живот и здраве, някъде към октомври /до тогава имам планове уж/ може да идем? /За тези, които не знаят Любо написа разказа – Младият хижар – посветен на Митето. ( http://rakovskibg.com/content.php?article.56)/
    Та тя ни каза, че скоро се била качвала на върха в 22 часа вечерта и гледката била невероятна. С Наско решихме, че ако мъглата се вдигне ще се качим задължително.
    Последва хапване и пийване. После момичетата отидоха да лягат. Малко по-късно ги последва и Светльо. На нашата маса останахме сами с Наско. Малко по-късно при нас седна и Милен. Поприказвахме за Балкана, разказа ни истории, показа ни снимки на мечки и кошути които беше снимал. После отвън се чу шум, вратата се отвори и заедно с мъглата, вместо вендоли, влязоха туристи. И то не какви да е, ами се стари познайници. Бяхме се срещали тази година при ходенето ни до Узана. /http://rakovskibg.com/forum_viewtopic.php?26.2890/
    Седнаха при нас и се заприказвахме. Оказа се, че Димитър бил падал и си чупил бедрото, но ето, че 3 месеца по-късно се срещахме в подножите на Ботев. Е как да не му кажеш “Ха наздраве”. За съжаление обаче той се почувства длъжен да отвърне малко по-късно. И стана еднаа.. “Ха наздраве!”, “Ха наздраве!”, “Ха наздраве!” и “Ха на Ботев!” Мъглата се беше вдигнала. Часа беше 23. Светлините на кулата се виждаха.
    Нахълтахме в спалното и ако е имало някой успял да заспи въпреки шумотевицата и песните от съседната стая със сигурност го събудихме. Не че ни пукаше.. Състоянието не ни го позволяваше :]. Взехме фенерчета, якета и отпрашихме. Е, отпрашихме е силно казано, но тръгнахме. Врявахме нагоре и почивахме често гледайки здездите големи като дини. За късмет Насето си носеше ножа та разрязахме една. После тичахме нагоре, за да наваксаме загубата на време. От заслона ни бяха дали час и половина, за да се върнем. Иначе щяха да екзикутират останалите двама по двама. В 23:45 бяхме на върха, което беше хубаво. Мъглата обаче падаше отново, което не беше хубаво. Започна и да вали. Тръгнахме бързо надолу към мъждукащата светлина, която представляваше заслона. Мъглата се сгъстяваше и светлинката започваше да се губи. Затуй прибягнахме до стара индианска тактика, използвана и по времето на студената война за обезвреждане на ядрените ракети. Единия стоеше неподвижно, сочейки с фенерчето си мястото, където допреди малко се виждаха светлините на заслона. Другия вървеше по посоха на образувания в мъглата лъч известно разстояние, след което спираше и насочваше неговия лъч в същата посока. Първия го подминаваше на известно разстояние и отново така. Скоро доловихме шума на агрегата. Още малко по надолу просветна и лъч на фенер. Някой ни чакаше. Продължихме по посока на шума – светлината беше изчезнавла защото вече се бяхме смъкнали от задната страна на заслоно и той я препречваше. Тухлената стена изникна в лъча на фенера сякаш от нищото. Бяхме на около 3-4 метра от нея.
    Вътре песните продължаваха. Седнахме отново с Габровци на масата, но скоро отидохме и легнахме. В спалното ни чакаше нова изненада. През краткото ни отсъствие, някой беше вдигнал втория етаж на вишките с няколко метра. Едва успяхме да се покатерим. Лично аз от третия път. Наско мисля, че успя от втория.. Както и да е.. Вече никога няма да пия...
   
    Ден трети:
   
    Стомаха ми беше на топка. През прозореца се виждаше стена от мъгла, по покрива се чуваше трополенето на дъжда, което си беше музика за ушите, след като цяла нощ си слушал мощното хъркане на Самоиловата армия.. Никой не бързаше да тръгва. Някои решиха да останат за още една нощувка, но ние трябваше да се прибираме – на следващия ден бяхме на работа. Плана да ходим до х. Рай и да се прибираме от Калофер отпадна. Лично аз не се чувствах съвсем в кондиция /странно защо/, момичетата също не горяха от желание да катерят Ботев, а и времето не предразполагаше съвсем безопасно слизане по Тарзановата пътека.
    Закусихме, сложихме дъждобраните и тръгнахме към Карлово. Мъглата не беше много гъста, а скоро започна и да се разкъсва, откривайки величествена гледка към Гранд каньон.
    Три часа по-късно пристигнахме в х. Васил Левски. Беше спряло да вали, та позабърсахме пейките и седнахме да хапнем. Като отпочинахме Насенцето почерпи с лукче за отскок и тръгнахме към близкия водопад “Пръскалото”. Отне ни около 20 мин отиване, снимане и връщане. Нарамихме раниците и поехме отново надолу. Пътеката бе кална и хлъзгава. Обувките джвакаха звучно, слонове ревяха в далечината. Отново заваля. Подминахме “Балкански рози” без да спираме. Спирахме няколко пъти покрай реката и сядахме на мокрите камъни. Следваше х. Хубавец – там се тръшнахме за 10-тина мин. на пейката пред хижата обсъждайки дали да влезем да хапнем. В крайна сметка болшинството реши, че не желае да съхне в неква си хижа, а да продължи гордо под дъжда. Речено сторено. Последва още слизане, после изкачване и пак слизане през опожарената гора над Карлово. В града Гергана, Мимка и Светльо поеха към центъра, а ние /даааа с Наско :]/ отскочихме до вдпд. Сучурума. /Бтв. направили са и някаква екопътека там, но решихме да я оставим за друг път.
    От центъра хванахме автобус за Сопот, от там пеша до лифта и колата. Преоблякохме се и тръгнахме обратно. Термометъра в колата сочеше 18 градуса, докато на отиване беше 36. Сгушихме се на задната седалка и заспахме. Събудих се пред вкъщи. Свалих багажа, пожелахме си до нови срещи. После отворх вратата и влязох.
   
    Дъ ент
   

Добави във Facebook   


Амбарица от КупенаАмбарица от КупенаБотевБотев
Към ЛевскиКъм ЛевскиПанорамкаПанорамка
Снимка 5Снимка 6

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
binin
2007-08-20 18:34:02
  Имам въпрос ^^
  Автоматично с качването ли се добива рейтинг 1 или се стартира от 0?

admin
admin
2007-08-20 19:14:48
  Оценка 0 няма, тъй че оценяването започва автоматично от 1-ца. След това при гласуване, рейтинга се формира като сбора на натрупалите се оценки, се радели на броя на валидните гласове.
 
  Site Admin


  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | България | Планински туризъм | Из "Капитански дневник" 3
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com