dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Неделя, 20 Октомври 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:90
  Новини:836
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   България
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Фотовица (Огняново) или приказка за светлина и топлина
  Публикуван от admin на 21 Август 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 2410 пъти, рейтинг: 4.37

  

    Светлина, слънце, огън - всичко това древните гърци наричали с едно име - "фотос" и кръстили поселището до горещата минерална вода - Фотовица. Днешните хора го превели като Огняново... Породено от парата на бликащата от недрата вода, огряно от светлината на богатството и плодородието на земята, обитавано от незапомнени времена... сякаш винаги съществуващо...
   
    Случи се най-после и аз да попадна за няколко дена в този райски кът на Родопите по време на най-големият му празник. Да го усетя истински... Да заспивам с щурците и да се събуждам със светлината... Да оставя умората в горещината на "Мирото" и тъгата в хладината на пеещата река....Да слушам приказния говор на моите засмяни домакини, пиивайки домашна ракиика с доматки от градината...Да се помоля на Светата Майка, палейки свещичка за здраве... Да уловя усмивката на непознато дете... да нахраня нечие куче... и да си помечтая за Доброто Бъдеще с новите си приятели...
   
    Сега, когато отново съм в града и си връщам лентата, в мен се надига носталгия... И пея... Приказката за Светлината на Надеждата и за Топлината на Гостоприемството... Песента за миналото на Фотовица и бъдещето на Огняново... За да се запечата дълбоко Днешната Искрица Любов....
   
    Малко преди да се влее в голямата Места, река Канина, чието име идва от "канто" - пея, оглася долината на Фотовица. Припяват горещите минерални извори, птиците, щурците и даже рибите. Спускащото се от Ковачевица ждрело е като пазва - зелено, дъхаво, звучно, кипящо от живот. Казват, че винаги е имало хора по тези земи и винаги ще има. Наследници на няколко цивилизации, на няколко религии и на хилядолетна история, днешните люде живеят с надеждата, че идват добри времена и вярват в тях. Ще разберете че е така, когато се наложи да намерите квартира, фотоапарат, нещо за хапване или да утолите жаждата си за знания. Прочетох в книжката за Огняново, която ми дадоха любезните ми хазяи, че макар и малко изследвано, селището има с какво да обогати потребностите от исторически данни. Тракийското племе от беската група "бризи" живяло по тези места и оставило след себе си няколко надгробни могили датирани от времето на Одриското царство. След това дошли римляните и построили Никополис ад Нестум, направили си бани при минералните извори и крепост с бойна кула. От там контролирали важния стратегически път "Виа Егнация", който свързвал долината с Пловдив. После пристигнали славяните и заварили една от първите християнски общини в Европа, създадена от Апостол Павел. След битката при Черномен дошли турците... и станало още по-горещо във Фотовица....Съществуващите дотогава няколко махали се обединили в крупно село, а молитвите и службите се правели на скрито, в култовите местности на Св.Илия, Св. Георги, Св.Никола. Средновековието донесло развитие и спокойствие на района благодарение на разрастването на Неврокоп като търговски, военен и стопански център. Нямало насилствено ислямизиране и семействата започнали да се увеличават. Занимавали се основно със земеделие и скотовъдство, имало и кираджии. Замогнали се. Успяли да съберат достатъчно средства и започнали Възраждане. Веднага след Султански Указ, разрешаващ строителството на черкви, построили първата за района - "Успение Богородично" - през паметната 1835. Първият Свещеник - отец Бумбаров дарил своята земя, а високата камбанария направили след време. Станали пионери и в Просветата - първо открили килийно, а след това и светско училище през 1850. После направили училищна сграда и поддържали всичко със собствени средства. Добрите практики на тези хора били наследени от техните деца и днес аз разбирам от самите тях, че духовността се поддържа от будните и заможни наследници, та дори и от Кметството. Църковното настоятелство и Кметицата съвсем скоро успяли да съберат средства и да реставрират стенописите, които са уникални по своему - колоритни, стил-наив, даряващи настроение. Дърворезбите и иконите са дело на майстори от Дебърската и Банската школа, на пода под централния полюлей има плоча - "Двуглавият орел - знакът на Василевса.... нещо, което може да се види и в черквата в Долен, която е правена по същия образец...както и черквата в Банско, но без полумесеца" - добавят усмихнато те... И продължават да творят история. Имало времена, в които загивали заради вярата, имало времена, в които отмъщавали, имало и такива, в които живеели спокойно и в мир - както сега. През време на двете световни войни нито един християнин от Огняново не оставил костите си на фронта, защото преди да заминат, войниците получавали причастие и благословия в Светата обител на Богородица... Уважавана и почитана е Светата Майка в този край. Независимо от обществения строй, селото винаги е успявало да организира празника и да почете своята Закрилница през август. След промените големия празник - "Успение Богородично" се празнува на 15 август от цялата община. Тогава се прави и Събор - с песни, танци, селски борби и концерти на мегдана. В ранната слънчева утрин, черквата се изпълва с хора от всякъде, има служба, въздухът се насища с тамян, здравец и августовски цветя, Мариите черпят, а църковното настоятелство раздава курбан за здраве. Следват традиционните борби и фолклорните програми.
   
    Тази година леля Люба приготви риба, защото се падна в сряда - постен ден... Женски гласове пригласяха на свещенника и всички заедно припяваха "Господи, помилуй", а свещичките се топяха и отнасяха молитвите нависоко, в кристалното синьо... Поседнах в двора и си поприказвах с Димитрина - светла и приятна жена, в момента кметица на селото, която бързаше да помогне за раздаването на храната и после да журира в традиционните борби на игрището. От нея разбрах, че до момента за реставрацията на черквата са похарчени над 30 000 лева и търсенето на спонсори продължава. Разбрах също, че се очаква крупен чуждестранен инвеститор, който да се погрижи за състоянието на профилакториума, минералните извори и малкото изоставено езерце до реката. Разказа ми и за инициативата на общинския кмет - да се направи каталог с всички културни, природни и туристически забележителности в общината, както и план за развитието им. Винаги, когато срещам далновидни управници, в мен просветва надежда за добруването на Татковината. Фотовица ми даде този лъч. После се запознах с Георги - загрижен, уважаван и услужлив човек - родом от там, председател на църковното настоятелство, един от организаторите на събора и както разбрах от други хора - майстор в намирането на средства. Неговата мечта да види проспериращо и туристическо Огняново започва да се осъществява. Зъболекар по професия, той и семейството му правят проект за семеен хотел и в момента приемат гости в неголямата си "Алексова къща". Тази година тя отворила врати за ценители на екологичния живот и здравословната кухня. От него научих повечето любопитни факти за живота на селото и съм му безкрайно благодарна за фото-апарата, с който направих няколко чудесни фотографии на Фотовица и нейните фотогенични стопани! Да отидеш до Фотовица и да не направиш фотоси...!!! Няма такова фото!
   
    Програмата на събора продължаваше на игрището, където малки и големи юнаци мереха сили в традиционните борби "стил Крали Марко". Момчета, юноши и младежи - подканвани и насърчавани от мъже и старци доказваха, че са живи и силни.... и достойни поне за един благосклонен поглед на мълчаливите полуусмихнати мадони. Съдии и жури оценяваше и награждаваше, а традициите отколе са обединявали хората от различни етноси и вери в благородно състезание, в което побеждава силата, волята и достойнството. Мислех си за древните български бойни изкуства, за "пехливаните", за Дан Колов, за олимпииските игри и за глобализацията. Въображението ми рисуваше в цветове и звук нещо типично и нашенско, някакво усещане за мъжественост, създавало във времето знайни и незнайни дружини от момчиловци... Стигайки до архетипа - спрях се в подножието на Мадарския конник... Полъх от древността...Истинските жени, раждали истински мъже... Още един фотон надежда...
   
    И понеже сме на стадиона, припомних си снощната еуфория - началото на събитието. По древните закони денят започва от вечерта....Бяхме там малко след залеза. Селско игрище. Оградено. Събор. Над 3 хиляди души. Полицаи. Бира, кебапчета, пилета, захарен памук, сергии, бляскотии, всякакъв модел дечурлиги, двойки момичета със забрадки на рози и бродирани с пайетки престилки, бабки с пъстри шалварки, мургави красавици, озъртащи се ергени... До мен е седнала влюбена двойка, която си държи ръцете - младежът, още голобрад е в спортно облекло, а момата - почти дете, е забрадена, носи блестящи шалвари с бели чорапки и обувки с ток... Защо при мохамеданите от селата момчетата могат да носят американски дрехи, а момичетата - не? Защото така... Няма значение, щом им отива... Странна ми се вижда обстановката в центъра на игрището - има построена сцена и вместо прожектори, две улични лампи осветяват задната й част, така че виждаме фигурите на музикантите и певиците в контражур. Забелязвам танцуващи сенки пред сцената, но хората са ги наобиколили и ние - публиката виждаме само горната част от белите им костюми и махащите им ръце. Със съжаление разбирам, че това е ансамбъл "Гоце Делчев" и ще помня само красивите песни и свирни... Тъмнината победи танцьорите тази вечер, осветените капанчета и сергии насмешливо хвърляха по някой лъч, но нощта настъпи и фигурите се стопиха като привидения в мъгла... Дали това беше причината никой да не се хване на хоро... Хиляди хора и нито едно хоро... Тръгнах си когато местния оркестър подкара позната песен... Личните ми преживявания бяха толкова чисти и светли, че дори липсата на хоровода не успя да наруши хармонията и усещането за щастие и благодат - седнала на терасата в къщи, погледнах обсипаното със звезден прах небе и полетях в прегръдката на безкрая...
   
    Леля Мария Бебечева е моята гостоприемна домакиня, а бай Георги Бебечев е неин съпруг и наш хазяин. Живеят до черквата, имат магазинче за храни, дрешки и дреболии и дават горния етаж от къщата на мераклии като нас. Непретенциозно, уютно и чисто... Като "у дома" е при тях. Каквото им поискаш - дават ти го с радост, разказват, смеят се много и даже бай Георги си припява с акордеона. Учители са. Обиколили са селата в района, тя - математичка, той - историк, сега заминават за Канада при децата си - на гости. Станахме почти роднини, а тяхната къща - нашият дом във Фотовица. Ще запаля свещичка за тяхното здраве и успешно пътуване и нека Божията Майка им помага... От тях научих какво ми харесва, когато съм на квартира. Отзивчивост, дискретност и свобода! Подари на госта си това и той сам ще си изчисти стаята, ще си смени чаршафите и ще изхвърли боклука....И ще поправи кранчето на душа, ако капе... А минералната вода се лее отвсякъде в Огняново - с нея си поливат и доматите даже... Богати хора!
   
    Ние, българите сме богати хора! Когато раздаваме - раздаваме с пълни шепи Топлина и Светлина! За това сме създадени - да споделяме богатството на Божието царство, което Създателят ни е завещал - да го пазим, да го милваме и да го възраждаме. И да си даряваме благодат...
   
    Фотовица ми подари букет от разноцветни лъчи - все надежди, които ми върнаха увереността. В Себето... и в Доброто Сърце!
   
    Благодаря на всички приятели за топлото гостоприемство!
   
    .... И на Майката Земя, която продължава да ни кърми въпреки всичко...
   
    ... Ако на някой му се ходи до Фотовица - да ми пише на momera@abv.bg - ще му помогна да открие топлата вода!
   
    Автор: Момера Здравкова
    Дневник.bg

Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Избрахме за вас...
www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | България | Селски туризъм | Фотовица (Огняново) или приказка за светлина и топлина
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com