Идеята на това пътуване беше да се поразтъпча из хълмовете на Меден Ред, тези след Бакърлъка — надолу към Приморско. Щурмът започна следобед, но заради по-късите зимни дни остана време само за възвишенията над село Веселие.
   
    Малко преди влизане в село Весилие има асфалтова отсечка (тази в червено), която не е обозначена нито на военните, нито на GPS картите. Проверката показа, че пътя води до село Равадиново, което отстои само на 7 километра.
   
    На влизане в селото поемам директно нагоре към баирите (с лилаво на картата), към веригата Меден Рид. Хълмът, който се вижда би трябвало да се казва Лободово-Кале с височина 314 метра. Може би е по-разумно подходът към него да се осъществи от към Равадиново, най-вероятно пеш. От там би трябвало да се открива гледка към Аркутино, Маслен Нос и Ропотамо.
   
    След като стана ясно, че щурмуването се отлага за някой по-слънчев ден поемам на проучвателна мисия към двата хълма (в жълто на картата) над село Веселие. По-високият хълм носи интересното име Мара-Лишанка, на който е самия гроб на Мара. Гледката наистина си заслужава, дори и пеш е на сравнително кракто разтояние от селото.
   
    Язовирчето (синя линия) веднага привлече погледа ми. До него се стига през красива горска пътека. Половината язовир е заобграден (сигурно защото е частен), но входната порта беше примамливо отворена. Някои щастливци са се облажили и са вдигнали китни къщурки на самия му бряг. Какво повече му трябва на човек — местенце скрито в планината, заобиколено от буйните странджански гори, да е близо до морето, по възможност там където се оттича река Ропотамо и не на последно място, частен водоем за риболов и разтуха с голяма поляна за провеждане на разни спортни и хранително-развлекателни мероприятия.
   
    Автор и снимки: Евгени Динев

Дайте Вашата оценка за този пътепис

Моля изберете 1 (ужасен) 2 (слаб) 3 (среден) 4 (добър) 5 (много добър) 6 (отличен)