dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Вторник, 26 Май 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   България
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Обиколка из старо Търново
  Публикуван от emsy на 17 Септември 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 2346 пъти, рейтинг: 4.18

  

    През събралите се почивни дни около шести сепември, решихме да отидем до Търново. Тъй като съм родом от този край, отсядането не беше порблем. Единственото, което ни притесняваше беше да случим на хубаво време, което да ни позволи да направим отдавна плануваната и желана раходка из старата част на Търново.
    Всеки път се отправяме на тази обиколка, като че ли никога не сме били там, или сме ходили много отдавна. И пак поехме из старите стръмни улици, защото да отидем до Търново и да не направим дежурната разходка, беше все едно, че не сме ходили изобщо.
    Този път имахме набелязани цели и така обикалянето, което малко беше започнало да ми втръсва, придоби по-голям смисъл.
    Първа цел беше да открием има ли в Търново квартал „Вароша”. Скоро преди това се беше развихрил спор между мен и съпруга ми, дали има такъв квартал и къде се намира. Google не ми помогна особено, единственото което показваше като резултат от търсенето беше, че има такъв стар квартал в Ловеч и Благоевград. И това е така, но също така е вярно, че като тръгнеш по Самоводската чаршия нагоре и стигнеш до едно малко площадче, виждаш спретнати табели, на една от които си пишеше „Варуша” и указваше посоката. Значи затова Google не ми показва нищо свързано с Търново, проблема бил едно „у”. Така, сега вече знам, че в Търново се намира китния квартал „Варуша” със сгушени една в друга стари и красиви къщи, а в Ловеч е квартал „Вароша”, който не знам с какво се отличава, защото не съм била там.
    Направи ми впечатление, че от последния път когато минавахме през Самоводската чаршия, до сега се бяха нароили доста семейни хотелчета. Почти всяка трета – четвърта къща предлагаше стаи за настаняване. Няма лошо, хората се ориентират към този вид туризъм. Имаше какво да се види, старовременната обстановка те заобикаля отвсякъде и просто потъваш в нея. Красиви дървени чардаци тежко са надвесени над тесните калдъръмените улици, а балконите не се виждаха от красивите цветя по тях.
    Колко ли е хубаво да живееш сред цялата тази жива история? Дори шумът остава далеч зад китните къщи, и можеш да се насладиш с цялата си душа на спокойствието тук. Този път разглеждането Самоводската чаршия и многобройните дюкянчета, беше много набързо. Още помня как предишния път се провирахме из тесните и стръмни улички, докато ми се подбиха краката от ходене, по старинния калдъръм и откриването на все повече задънени улички, завършващи с бесен лай на кучетата – пазачи на стопаните на старите къщи.
   
    Цел втора – църквата „Свети 40 мъченици”. Бързо излязохме от Самоводската чаршия, като не пропуснахме да минем покрай шекерджийницата, където пихме от прекрасното кафе приготвено на пясък. За първи път опитахме от ароматните глътки на така приготвеното кафе преди две години и дали защото тогава бяхме още влюбени гаджета, или наистина кафето беше невероятно, но този вкус завинаги се запечата в съзнанието ми. Ммм, истинско кафе! Имаше и много сладки изкушения, като локуми и други захарни изделия от рода на петлетата по сборовете и разни цветни захарни пръчки, които направо се разтапят в устата ти.
    Отправихме се към крепостта „Царевец”, в която нямахме намерение да влизаме. Общинската агенция по туризъм „Царевград Търнов”, осигурява излъчване на спектакъла „Звук и светлина”, по всяко време на годината, за групи от минимум 30 човека, както и на някои празници. Обикновено японските туристи си поръчваха аудио-визуалния спектакъл и вечерта се наслаждаваха на нещо наистина грандиозно и незабравимо. Само че говоря за спектакъла, който аз гледах преди 10-тина години. Тогава настръхнах цялата, подобна беше реакцията и на приятелите ми. После пак го гледах, но мисля, че бяха променили звукът и като цяло магичното въздействие за мен изчезна. А последния път, когато решихме да заведеми племенницата ми, кой знае защо нямаше звук. Горкото дете, само гледаше тия проблясъци и светлини и хич не се сещаше за какво идеше реч, след като надълго и нашироко и бяхме обяснили какво да очаква.
    Само за информация, в четвъртък има безплатен вход за „Царевец”. Иначе за едно четиричленно семейство, плащането на входа може да се окаже доста солен. Набързо запечатахме два – три кадъра и учтиво поздравихме жената, която веднага ни забеляза и дойде да ни иска въпросните пари за вход. Обяснихме, че няма да влизаме в крепостта и пордължихме към църквата „Свети 40 мъченици”.
    Още в първия момент в който я видях, започнах да правя снимка след снимка. След реставрацията, изглеждаше доста солидно и красиво на фона на моста, реката, тъмнозелените дървета и къщите наоколо. А каква руина беше само! Всъщност реставриран е само дворът пред църквата и много малко след нея. Там докъдето бяха стигнали, просто беше покрито със стари плексигласови плочи, които обаче изобщо не предпазваха старите камъни от обилния дъжд, който се изсипа над Търново предишния ден. По-нататък, руините потъваха в храсти и дървета.
    Колкото повече наближавахме толкова по-красива ми се струваше. Успях да снимам и гробът на цар Калоян. Поглеждайки вече от другата страна към църквата, гледката беше още по-красива. Зелената тревичка чудесно открояваше старинните камъни. За момент се зачудихме защо горе на Царевец беше пълно с тълпи туристи, които слизаха направо с автобусите, а няколко метра по-надолу, никой не си правеше труда да дойде до тази прекрасна църква съхранила, такава важна част от историята ни. Чудейки се над тази незаслужена несправедливост към старата църква, стигнахме до входа, пред който имаше заплашителна бариера и жената в будката ни обясни, че входа е 5 лв. на човек.
    Скоро преди това ровейки се из нета за повече инфо, попаднах на един разказ, в който гневно се описваше ситуацията около цената на билетчето за вход срещу който успяваш да видиш вътре единствено голи, бели стени. За снимка на сякаш току що купените и поставени икони, се плащало още 5 лв. Отказахме се и от това удоволствие. Докато се двуомяхме, 6 коли с врачанска регистрация, спряха на устроения за целта паркинг пред църквата. Явно хората бяха дошли с намерение като нашето, но научавайки за входа, май всички се отказаха.
    Това даде отговор на въпроса ми защо тази тъй прекрасна църква не се посещава и остава все така малко позната и неизвестна. Според мен, правилната стратегия е това свято място да се популяризира, колкото се може повече, дори и без вход, ако се налага, защото е повод за гордост на българите. Аз лично не изпитах гордост стоейки пред бариерата, изпитах смущение и недоумение защо при тази така чакана реставрация и толкова много вдигнат шум около нея от страна на политиците после са решили да сложат този вход, сякаш да си избият парите. За средностатистическия любознателен българин посещението на това място заедно със семейството му е непосилно. Неволно си представих как бихме искали като порасне още малко нашият син да го доведем тук, за да му обясним огромното историческо значение на тази църква, а не да се чудим дали можем да си позволим да платим 15 лв. за вход.
    Продължихме към Асенова махала. Много близо до църквата „Свети 40 мъченици” се намираше една друга църква.
    Докато правехме снимки, видяхме една чуждестранна двойка да се снима пред работен фургон, явно изостанал от реставриращата работа по църквата. Всъщност точно пред вратата на църквата „Свети 40 мъченици” имаше и някакво изостанало ремарке пълно с боклуци за изхвърляне. Изумих се направо! Защо тия млади хора предпочитат да се снимат пред един мръсен фургон, намиращ се между две прекрасни църкви? Дали, те не представляват никакъв интерес за тях или просто искат да се щракнат за спомен пред поредната грозна гледка от все по-малко красивата ни България? Това ли е новата атракция на стараната? Ами защо не, те чужденците си имат красиви, чисти и подредени градове, ценят си и историческите паметници, пък така безразборно нахвърляни боклуци и изоставени стари фургони си нямат… Нека се снимат за спомен, да има да показват на своите приятели и роднини, къде са били и какво са видели. Все пак това е имидж за нас, пък макар и лош.

Добави във Facebook   


Самоводската чаршияСамоводската чаршияШекерджийницатаШекерджийницата
ЦаревецЦаревец"Св. 40 мъченици"
"Св. 40 мъченици"Гробът на Цар КалоянГробът на Цар Калоян

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | България | Екскурзии в България | Обиколка из старо Търново
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com