dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Петък, 04 Декември 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   България
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Великата рилска обител
  Публикуван от admin на 04 Декември 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 1804 пъти, рейтинг: 2.67

  

    През втората половина на IX век България изживява решаващи събития в своето духовно и културно развитие. Цар Борис I приема християнството и започва покръстването на българите.
   
    През 886 г. той посреща сърдечно в Плиска прогонените от Великоморавия ученици на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий. С тяхна помощ Борис I развива широка просветителска дейност в страната. Този период е изключително важен за утвърждаване на славянската писменост и книжнина, на славянския характер на българската народност и култура.
   
    В тази епоха около 876 г. в село Скрино край Велбъжд (Кюстендил) в семейство на бедни родители се ражда Иван Рилски. Събрал в душата си мъката от феодалната експлоатация и духът на непреклонния българин, той се оттегля в дебрите на Рила, където като отшелник прекарва най-плодоносните дни на своя живот. На 5 км. от днешния манастир, в легендарната пещера-обител, за която се носят не малко предания, той заживява в съзерцание и размисъл.
   
    Легенди озарени от образа на пустинника „светец” през време на византийското робство от 1018 до 1185 г. разнасят славата на „великомъченика”.
   
    Когато тръгваме по недоизказания път на преданията, неусетно се озоваваме в местността „Белите килии” под постницата „Свети Лука”, за да изживеем на това място чувството на преклонение към отдавна изчезналата Рилска обител на Иван Рилски. Още по-силно това чувство ни съпровожда и когато пристъпваме към новия манастирски комплекс. Издигащата се в двора кула и днес напомня за неговия първостроител, наречен Хрельо войвода. С правата на независим феодал той е почитан не само от народа, но и от коронованите владетели.
    Най-красноречиво за това говори напълно запазеният до днес пергамент с царствена грамота – хрисовул – издадена от самодържеца цар Иван Шишман. Подробните описания направата над голямата територия, която е притежание на манастира (северните и западните покрайнини на Рила), потвърждават, че той е бил важен културен и религиозен център в Средновековна България.
   
    Може би извоюваният във вековете авторитет или отдалечеността му от пътищата, по които са се движили турските войски, запазват привилегиите му до втората четвърт на XV век, когато бива разграбен и напълно разорен.
    Но българският народ пази своя книжовен и църковен център. С усилията на тримата братя Йоасаф, Давид и Теофан манастирът бива отново възстановен през втората половина на XV век.
    Рилските монаси продължават да кръстосват не само нашите земи, но и установяват връзка с могъщата руска държава. За това свидетелства грамотата от московския цар Иван IV Василевич (Грозни), множеството послания, донесени от Русия през XVI и XVII век,както и много книги, икони и църковни предмети, подарени от различни страни и владетели.
    Въпреки суровата действителност на османското робство във Великата рилска обител продължава да се развива богата книжовна дейност. За нея свидетелстват сборниците от проповедта на видния книжовник Йосиф Брадати, живял в манастира през XVIII век.
   
    В края на XVIII и началото на XIX век настъпват редица помени в обществено-икономическия и политически живот на българите. Това е свързано с огромната просветителска дейност, развивана от нашите манастири, в която централно място заема рилската обител с нейните многобройни метоси, пръснати из България.
   
    Разбира се, тази широка известност привлича и злонамерените погледи на разбойническите шайки, които кръстосват страната и поругават българското население.
    През 1778 година Рилският манастир е безмилостно разграбен и разорен. Частично възстановен, той преживява до 1816 година, когато започва неговото изграждане.
   
    През 1833 година отново е опожарен и от него оцеляват само каменната Хрельова кула и малката църква до нея. Останали без подслон, монасите заедно с архитектона – Уста Баши Алекси от село Рила, Кръстьо Дебралията, Павел от Костурско и други изграждат източното, северното и западното манастирско крило във вида, от който и днес се възхищаваме.
    С изключително майсторство дебърските резбари майстор Атанас и неговите възпитаници Стойчо Фъндъков, Петър и Георги Дашин оформят вътрешността на централната църква. Над прекрасния църковен иконостас те изобразяват причудливи сцени от светото писание, заобиколени с множество птици, растителност и геометрични елементи.
   
    Незабравим остава за всеки споменът от посещението на Рилския манастир. Обгърнат от могъщите склонове на Рилския масив, огласян от буйните води на реките Рилска и Дрешлявица, той като че ли е станал неразделна част от величествената природа на Рила. Затова не случайно манастирът продължава да бъде един от най-красивите и посещавани туристически обекти на нашата страна.
    Пътувайки към него, покрай дефилето на могъщата Рилска река и облъхнати от напевния шум на вековните иглолистни гори,ние неочаквано се изправяме пред могъщите стени на Великата рилска обител. Строги, изградени от камък и осеяни от малки засводени прозорци, сградите на манастира всяват респект и уважение. Преминем ли през засводения вход на югозападното му крило, се разкрива истинска дантела от архитектурни форми и краски, която приковава от възхищение.
   
    В средата на калдъръмения двор се разкрива живописно разчленената в пирамидална композиция църква „Света Богородица”, построена през 1834 – 1837 г. на мястото на старата Хрельова църква. В контраст с външните строги форми със своя разигран силует и многоцветие на употребените строителни материали, тя стопля посетителя и му вдъхва чувството, че е допуснат в гостната на тази голяма обител. Ще от пръв поглед се налагат трите високи, разположени в средата на църквата куполи с изцяло разчленените барабани от прозорци. А под тях като пояс се вие разиграният в кобилични форми корниз на сградата.
    В храма се влиза през едноетажна галерия, открита към двора с непрекъснат низ от арки, които опасват сградата от запад, север и юг.
   
    През сравнително малката, но пищно обработена врата се преминава във внушителното със своите размери кръстообразно вътрешно пространство – 14/13 метра. Общото впечатление, когато влезем в него, е потресаващо. В сумрака, полуосветен от многобройните малки прозорци, потъналите в сянка странични параклиси и огромният пластимен – ефирно изработен от дърворезба олтар ни приковават. Погледът неусетно се плъзва по стените и извисените в средата куполи, всички изпълнени от нескончаем низ от стенописи, религиозни портрети и сцени, изографисани в ярки тонове и реалистичен рисунък. Вплетени с разиграната дневна светлина и мъждукащите свещи, те ни карат неусетно да се преклоним пред великолепното изкуство на техните създатели.
    Непосредствено свързано с храма се извисява каменният силует на Хрельовата кула. Със строгата си архитектура и крепостен вид тя силно се откроява от останалата част на манастира. Това особено се дължи на високите и тесни вдлъбнати аркади по стените и на каменния зъборез, увенчаващ кулата. Студените и неприветливи вътрешни пространства са оживени единствено от стенописите на включения в нея малък параклис, а музикалните танцови сцени с битов характер по стените ни приближават до този най-отдавнашен период от изграждането на Рилския манастир.
   
    Огледаме ли се наоколо, изведнъж чувстваме като прегръдка близостта на плътно заобикалящите ни високи крила на манастира. Прорязани от непрекъснатия низ на високите и масивни аркади, те напомнят на разноцветна българска шевица. А горе, за да увенчае това великолепие, се вие дървената галерия с кобилично оформените колонади и окаченият към тях живописно надничащи над пространството многостенни кьошкове (еркерно издадено във фасадата и приповдигнато по отношение на пода малко скрито пространство).
   
    Открили по своему истинската красота на тази архитектура, даровити стари зографи с чудесни багри са изписали многобройните белоснежни аркади, които в контраст с топлото кафяво на дървените парапети, колони, врати и прозорци, със синята бездна на небето отгоре и с ормоните зелени борики в двора многоголасно зазвучават с дивната природа на Рила.
    И затова е трудно да се опише цялото богатство от история, архитектура и изкуство, събрани като във фокус на тази малка земя, която с право можем да наречем олицетворение на българската култура.
   
    Не можем да не надникнем и в магерницата със засводените и опушшени стени, огромни почернели посуди и многобройните съоръжения за приготовление на храната, за да почувстваме сред подредените като в музей предмети духът на скромните манастирски обитатели.
    За да почувстваме истинската стойност на Рилския манастир, за да се насладим на прекрасната му природа и за да опознаем докрай неговата история, не може да не посетим и изпълнената с очарование околност.
    Навестили все още крепящата се постница „Свети Лука”, тясната и стръмна пътека ни отвежда до легендарната пещера, където провирайки се между излъсканите камъни на тясната пещерна дупка, сякаш наново се срещаме с духа на великия българин Иван Рилски.
   
    Трудно е да се възприеме наведнъж цялата значимост на Великата рилска обител, възловата й роля при оформянето на българската нация и огромното й значение за развитието на българската архитектура и изкуство, тя се е утвърдила като един от най-значителните културни обекти на България.
    И накрая, когато напускаме Рилския манастир, всичко видяно сякаш се слива в едно неделимо цяло. А в съзнанието остава величавият образ, обединяващ добродетелите и красотите, които са съпровождали българския народ в неговата многовековна история.

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | България | Културен / фолклорен | Великата рилска обител
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com