dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Сряда, 11 Декември 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:520
  Оферти:98
  Новини:835
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3791
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   България
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Пътешествие по Петровден
  Публикуван от todi на 05 Януари 2008 г.
  Този пътепис е прочетен 4271 пъти, рейтинг: 2.76

  
Конкурс
 Пътепис, отличен с Втора награда
в Конкурса "Моят роден край"

    Спомените и мечтите ми много често ме връщат към родния ми край, към дивната и величествена Родопа планина.
    Повод за пътуването ни към Смолян на 29 юни 2007 г. беше предстоящия троен празник в семейството ми- двама именници, от които единият и рожденик.
    И така на връх Петровден, рано сутринта завързахме огромната раница на мотора и потеглихме!
    За да бъде пътуването ни още по – красиво решихме (в движение, с ръкомахания) да минем по стария път за Пловдив, понеже магистралата е доста скучна. И още на първата възможна отбивка хванахме по „променения” маршрут. И не сгрешихме! Толкова е красиво там, минахме покрай Нови хан, Ихтиман, пътя за Септември и оттам към Пловдив. И през лятото между дърветата е толкова красиво, свежо и прохладно. Неусетно стигнахме до Асеновград. Там спирането е задължително, а в нашия случай и наложително, за да понаместим някои части от тялото! Почивка от 15 минутки и после потеглихме нагоре към планината на Орфей.
    Разстоянието между Асеновград и Смолян е около 71 км, но с цел да не се пропусне някоя забележителност е осеян с доста завои. За да можеш да се наслаждаваш на красивата гледка е по- добре да се возиш, както беше в моя случай. Така е сигурно, че няма да пропуснеш нито една забележителност - високо над пътя кацнала на една скала - величествената Асеновата крепост (на излизане от Асеновград, разположена на скалист връх над левия бряг на река Асеница). Бачковския манастир (вторият по големина български манастир след Рилския), Нареченски бани (прочут с лечебните си минерални води и с огромните мекици и катми, които естествено не пропуснахме да хапнем) Чепеларе (градът на Катя Дафовска - олимпийска шампионка по биатлон от Нагано 1998 г. и освен това прочут с единственият в Европа музей по спелеология, представящ красотите на пещерите и пещерни експонати, запазени от зората на човешката история).
    Чувството да се возиш на мотор е още няколко пъти по- вълнуващо. Освен, че разглеждаш красивата природа, ти вдишваш от чистия планински въздух, усещаш как вятъра играе с листата на дърветата.
    След Чепеларе планината вече се разкрива с цялата си прелест. Огромни ели, величествено издигащи снаги покрай пътя и кротко течаща, почти пресъхнала река, ясно синьо небе и усмихнато слънце, нежно галещо с лъчите си.
    Достигайки до курорта Пампорово цялата тази загадъчност, дивност на планината за миг изчезна. Пред нас се появиха огромни лъскави новопостроени и строящи се хотели, издигнати един в друг сякаш искат да задушат и малкото останали около тях ели. Но хората смятат, че колкото по-лъскав, висок и модерен е хотела им, толкова повече туристи ще го посещават. Ние май сме изключение от това правило, не се блазним от лъскавите, скъпи и модерни хотели.
    На излизане от Пампорово, посока Смолян от дясната страна на пътя има голяма чешма за която местните хора казват, че водата и е със същия вкус както девинската минерална вода. След тази чешма започва спускане по завоите водещи към моя роден град. Гледката е неописуема. След местността „Райковски ливади” (за съжаление, ако строителството върху същите, като по-горе споменатите хотели продължи със същите застрашителни темпове, за ливадите ще се носят само легенди), сгушен малко в страни от пътя се намира храма Св. Пантелеймон. Казват, че мястото на което е построен параклиса е свещено и е заредено с положителна енергия. Много хора, дошли от всички краища на България са намирали лек за болката си.
    В страни от пътя (отбивката) за Св. Пантелеймон има тайнствена пътека. Тайнствена, защото навлиза в гората и накъде води, може да ви каже само човек ходил по нея! Това е пътека, водеща до Турлука - „телескопа” на Смолян. Използвам тази метафора, защото от това място се вижда почти целия град като на длан. Но похода до Турлука го оставихме за след празника, чакаха ни именниците.
    С радост както винаги ни посрещнаха в къщи. Майка ми и снаха ми се бяха подготвили подобаващо за празника. Хапнахме, пийнахме, попяхме родопски песни и така отбелязахме празника в тесен семеен кръг.
    На следващия ден имахме тежка организация- трябваше да подготвим трапеза за около 40 души на нашето ранчо, където от рано сутринта баща ми беше сложил на жарта да се върти чеверме. (В моя род половината от мъжете са Петьовци, та освен баща ми и неговия първи братовчед беше решил да празнува на „теферич” с приятели)
    Нашето място се намира на не по-малко магнетично място, под пътя от Пампорово към Смолян , малко след параклиса Св. Пантелеймон.
    И докато бавно, бавно се въртеше чевермето ние имахме време (понеже за да се изпече добре трябва да минат около 6-7 часа) да направим похода до Турлука. Минахме напряко през гората нагоре, за да стигнем до пътеката, започваща от разклона за параклиса и водеща точно до скалата. Прехода не е никак труден, пътеката не е стръмна, ходи се много сигурно и приятно! По пътя има такива красиви гледки, че дори и на снимка не може да се усети онази пленяваща красота.
    До върха на самата скала е малко по- трудно качването, защото е направена дървена стълба по която хора с по-слаби нерви не биха се престрашили да се изкачат. Но веднъж качили се и видели целия Смолян като на длан, вече нямат страхове! В основата на скалата от ляво на стълбата има поставена плоча в памет на обичания от всички алпинисти и художници в Смолян Христо Христов (На 20 май 2004 г. той прави безкислородно изкачване на вр. "Еверест" /8 848 м./. На слизане, остава завинаги под върха.). На Турлука се чувстваш почти толкова могъщ и силен колкото са върховете около теб- и Кайнадина и Карлък и Червената скала.
    За съжаление не ни оставаше много време до началото на купона и трябваше да се връщаме. Сбогувахме се с върховете, езерата и елите и потеглихме обратно по пътечката. Пристигнахме на ранчото тъкмо на време, чевермето вече беше готово, гостите вече бяха насядали и началото на веселбата дойде. Беше много забавно. Бяха дошли много приятели на баща ми и братовчед му. Имахме си и гайдарско присъствие, което направи празненството подобаващо родопско.
    На другата сутрин за съжаление трябваше да потегляме обратно към София. По предварителни планове ни очакваха около 5-6 часа път. В последствие обаче се оказа, че са малко повече, защо, ще разберете след малко.
    Решихме да отидем да видим наши приятели в с. Мугла. Това е село на около 20 км. северозападно от Смолян. (В селото и в околностите му е сниман филма "Време разделно", сериала "Гори, гори огънче". На хълма над селото, посока хижа "Ледницата", расте известният Пирински чай, наричан тук "Мурсалски"известен като родопската виагра). Там се видяхме за малко с едни приятели от София, решили и те да избягат от жегите и мръсния въздух. Нямахме много време, защото ни чакаше дълъг и труден преход с мотора. Бяхме решили да минем през тесните планински пътеки, и да слезем в Триград, да разгледаме Триградското ждрело. През такива места минахме, че на моменти да си призная ме беше леко страх, защото на места пътеката се губеше, имаше много стръмни участъци през които се наложи да ходя пеша, доста екстремно преживяване като цяло. Но не се отказахме и не съжалихме. Преди да стигнем Триград минахме през такива диви места през които хора почти не минават. И наистина там е толкова спокойно, тихо, неописуемо красиво. Реката си тече бавно, кротко, сякаш не е онази буйна река, загадъчно губещата се в пещерата и излизаща на няколко стотин метра по-надолу.
    Нямахме време да влизаме в пещерата Дяволското гърло, затова само направихме по 1-2 снимки и отново потеглихме към София, но по различен от пътя на идване към Смолян. Понеже имам баба във Велинград решихме да се отбием да я видим. (Е, не че не и бяхме гостували преди 2 седмици, но просто си търсехме поводи пътешествието да е максимално вълнуващо). И за това потеглихме към язовир Доспат. На брега си направихме пикник с провизиите, които майка ми ни беше приготвила, полюбувахме се на гледката и потеглихме към Велинград. По пътя минахме покрай язовир Широка поляна, Голям Беглик, язовир Батак. Времето беше прекрасно. Слънчицето ни следваше през целия път. Трябваше да побързаме, защото часа беше около 17.30, а ни чакаше още доста път до София. Изненадахме баба ми. Тя не знаеше, че ще и ходим на гости, но като всички баби винаги е готова да посреща гости. Нагости ни с вкусна баница и домашно кисело мляко. Хапнахме набързо и потеглихме. Вече се беше стъмнило. По стария път за София почти не срещнахме коли. Карахме възможно най-бързо, защото започна да става доста студено. Благополучно към 22 часа се прибрахме в София и така завърши вълнуващото пътешествие по Петровден.
    Пожелавам на всички да изпитат несравнимото чувство да се возиш на мотор, да те галят слънчевите лъчи, да те докосва нежно летния вятър и да дишаш от свежия родопски въздух.

Добави във Facebook   


Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4
Снимка 5Снимка 6

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
melody
2008-01-06 14:09:49
  Браво, Тоди! Това е страхотен пътепис, а тази част на България за която разказваш ми е повече от любима! Наскоро минах по този маршрут, но се отбихме и на Кръстова гора. Пожелавам ти успех!

presi_kb
presi_kb
2008-01-06 15:15:51
  ami bravo

wave
wave
2008-01-08 10:21:44
  Направо ми се прииска да съм била с вас на този празник. Не заради чевермето ;), а просто винаги съм мечтала да чуя гайда в Родопите!!! Когато гледам нещо подобно по телевизията настръхвам, какво ли е усещането на живо?!

ALF
ALF
2008-01-10 13:53:13
  леле мале... и после как няма да се гордеем, че сме българи. Ей хора, връщайте се тука - в щатите, в Гърция, Испания и т.н. няма такива неща

melody
2008-01-15 18:49:30
  Поздравления! Смятам, че заслужаваше първото място.

ilijanka
ilijanka
2008-02-09 22:55:31
  Оф... то се разбра... melody и todi са съпруг и съпруга!

ALF
ALF
2008-02-10 11:26:32
  melody и todi са две жени... ако не знаеш да ти кажа :))) - вчера дойде в сайта, а днес вече познаваш потребителите му, бравос

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | България | Празнични пътувания | Пътешествие по Петровден
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com