dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Неделя, 20 Октомври 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:90
  Новини:836
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   България
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Стара Загора - жив град с темели в кости забити
  Публикуван от nasabagins на 05 Януари 2008 г.
  Този пътепис е прочетен 3854 пъти, рейтинг: 1.46

  

    Стара Загора е един от най-старите български градове. Намира се в Старозагорското поле, което е част от Горнотракийската низина, в склоновете на Средна Сърнена гора.
    Свидетелство за хилядолетната му история ни дават намерените на територията на града неолитни жилища, както и няколко селищни могили в околностите. Наличието на медни находища в близост до Стара Загора (при Мечи кладенец – Аирбунар) е дало силен тласък за развитието на селищата през неолита. Данни за живота и бита на първобитните хора ни дават археологическите находки от Азмашката могила. Най-долните и пластове са от неолита – V хилядолетие пр. н. е. За селищата си древните хора избирали естесвено украпени места с близка изворна вода. В могилата са намерени каменни оръдия на труда – брадви, тесли, мотики и др., а през следващата епоха и медни сечива. По това време са отглеждани пшеница, фия, леща и др. Зърното се съхранявало в жилищата, в големи глинени съдове, изплитани на място от тънки пръчки и замзвани отвътре и отвън с глина. Открити са и основи на жилище, което се сътояло в началото само от едно помещение, а след това от няколко с различно предназначение. Намерените сметни ями с кости от домашни животни показват утвърдено животновъдство в първобитните общини населяващи Стара Загора. През неолита и енеолита започват да се правят глинени съдове, които се отличават с голямо майсторство и художествен усет. Въпреки, че грънчарското колело не било още известно някои от откритите съдове са така правилно и точно изработени, че се предполага използването на други приспособления за спазване на симетричността им. Те са украсявани с бяла паста върху червен фон. По-късно започват да ги украсяват с графит и инкрустирани изображения. Намерени са и фугурки на хора предимно на жени правени от кост, мрамор и глина. Имало обичай мъртвите да се погребват близо до селищата, в свито положение напомнящо зародишът в утробата на майката. Така хората вярвали, че мъртвия ще бъде приет от майката земя и ще се прероди. Други неолитни селища са открити при Берекетската могила (най-голямата селищна могила в България), Шопова могила и при тази западно от село Дъбрава.
    В района на Окръжна болница се намират запазените и до днес неолитни жилища. Първите поселения на това място са от началото на новокаменната епоха (VI хил.пр.н.е.), а последните го напускат през старожелязната епоха (II хил.пр.н.е.). Откритите жилища са две прилепени едно до друго. Представляват едностайни помещения с неправилна правоъгълна форма. Стените са били изградени от забити в земята дебели дървени колове и изплетени в тях тънки пръти, след което измазани отвътре и отвън с глина. Подът е трамбован и измазан с дебела глинена замазка. Покривът е бил двускатен. До северната стена на по-голямото жилище е долепена пещта. Древните имали каменни ръчни мелнички за стриване на зърното, както и големи съдове за съхранението му. Има и издигната над нивото на пода правоъгълна глинена площадка , която е служела за лежанка. В югоизточния ъгъл на жилището се намират три глинени колонки, които в горния си край са разчленени и най вероятно са били олтари за извършване на култови обреди. В тези жилища са намерени и множество фрагменти от начупени съдове, които са се разпиляли по време на пожар.
    През VI – V в.пр.н.е. Тракия била гъсто заселена с траки. Предполага се, че едно тези племена пирогеите основали Берое. Името на селището по всяка вероятност е тракийско и означава град, крепост, пазар, а според други автори – желязо. Не се знае точно къде се е намирало и как е изглеждало. При археологическите проучвания под антична Августа Траяна липсва културен пласт от Берое, което предполага че е бил на друго място. В източния край на днешна Стара Загора е намерена яма със множество начупени глинени съдове. Техният произход е гръцки, което предполага оживени търговски връзки със средиземноморския свят и, че Берое е било селище от градски тип. Тези находки вероятно са били част от сметище, което по тогавашните образци е било извън рамките на града. В такъв случай селището е било разположено наблизо, по поречието на река Бедечка (както Севтополис е бил разположен на брега на река Тунджа). Предметите намерени при разкопки – бронзови доспехи, нагръдник, сребърни и глинени съдове показват обществено-икономическото състояние на племенната върхушка. Берое наред с други големи градове като Кабиле и Филипопол са завладени от Филип II Македонски. След това в началото на III век пр.н.е. келтите идват по тези земи и подчиняват цяла Тракия, вероятно и Берое. Въпреки тези завоевания градът устоял във времето. В началото на I век пр.н.е. започва и римската експанзия на Балканите.
    В началото на II век от н.е. римската власт по нашите земи е вече утвърдена. Започва изграждане на нови градове и разширяване и благоустрояване на стари. Едни от тях се развили от центровете на старите племенни поселения, какъвто бил случаят и с Берое, получавайки ново име – (Улпия) Августа Траяна в чест на император Траян (98-117 г.). Засиленото доизграждане и укрепване на града започва от втората половина на II век, когато придобива и истински римски облик. През този период са издигнати монументални обществени сгради, храмове, частни къщи на богати граждани и великолепни образци на изкуството и бита. И неслучайно бил наричан от съвременниците “преблестящият град на траянците”.
    Античният град бил застроен извън рамките на Берое, но недалеч от него. Той бил изграден в северната част на днешна Стара Загора и обхващал площ от 500 дка, което го нареждало сред най-големите антични селища по нашите земи. На града било дадено правото да сече собствени емисии монети, което продължило почти 100 години. От това време е запазен форумът на Августа Траяна, който се разполагал в югозападния сектор на града в непосредтвена близост до крепостната стена и западната градска порта. Той представлява изключение от изискванията на градоустройствената схема на античната урбанистика, при която форумите обикновено се изграждат в централните градски части. Добре запазен е каменният му площад. Застлан е с добре обработени и изкусно монтирани плочи, под които преминават три зидани канала за отвеждане на отпадните води от термите (намиращи се в непосредтвена близост до форума). В центъра на площада има каменен постамент за конна императорска статуя, която не е открита, но вероятно е принадлежала на някои от династията на Северите (тъй като града бил посещаван от императорите Септимий Север(193-211 г.) и Каракала (211-217 г.), а по-късно и от основателя на Тетрархията – Диоклициан (284-305 г.)). В севрната част на форума е театрона (аудиториума) със осем или девет реда седалки разположени амфитеатрално. Завършвал е с колонада и арки, между които вероятно са поставяли статуи на видни личности и заслужили граждани. От театрона зрителите са наблядавали тържества от светски и религиозен характер, събрания на градския демос, шествия, церемонии, както и свещенодействия свързани със широко разпространения в града императорски култ. Предполага се, че на каменния форум са се провеждали гладиаторски борби (съдейки по намерения мраморен релеф на гладиатор от II-III век), които също са били организирани в чест на култа към императора. Форумът бил разрушен около средата на V век от набезите на хуните, които нанесли щети и върху останалата част на града. От това време е запазена и главната улица «декуманус максимус» , както и част от градските терми. Запазени са също и многоцветни мозайки от аристократичен дом и от обществена резиденция.
    Разрушената от хуните Берея или Верея (тъй като «б» в старогръцкия звучи като «в») била възстановена в началото на VI век от император Анастасий. Планировката на града била запазена и старата крепостна стена възобновена. Върху старите храмове се изграждали нови християнски църкви. Вероятно при големия аваро-славянски поход Верея е била разрушена до основи. В последствие през втората половина на VII век , когато славяните “наводнили” целия Балкански полуостров, върху развалините на Верея се заселило едно по-бедно население. То не могло да възстанови старите постройки и да строи нови. По това време града не е играел съществена роля при военните действия между България и Византия. За да изолира славяните все пак Византия се заела да укрепи своите позиции на юг от Стара планина. Започнало възстановяването на редица селища-крепости сред които и Верея. Така през 784 г. града бил посетен от империатрица Ирина и кръстен Иринополис в нейна чест, но скоро след това възстановил старото си име – Верея.
    През 1189-1190 г., когато през българските земи минават войските на III кръстоносен поход начело с императора Фридрих I Барбароса, католическият свещенник Ансбертус пише за Верея, че е голям и богат град, който кръстоносците превзели, заграбили и опожарили.
    В следващият период Верея, а по-късно Боруй (видоизменена форма на Берое или от сторобългарската дума “бору” – крепост) загубва значението си на погранична крепост и отново става важен икономически и културен център. Крепостните стени строени в предходните години били запазени. През тази епоха градът не е имал нито водопровод, нито канализация. Къщите с изключение на някои църкви и обществени сгради били паянтови и не са оставили трайни следи.
    Сведенията за завладяването на Боруй и настъпилите след това събития са твърде оскъдни. Все още остава неизяснен въпроса за съдбата на българското население на града през първите векове на османското владичество. Най-ранният турски документ, в който се споменава градът е от 1430 г. В него той е наречен Ески Хисар. По-късно в други документи и писмени извори, се среща още като Ески Загора, Загра, Заграси Атик, Загралие Ескиси (различни транскрипции на едно и също име). Според една легенда, разказана на П.Р. Славейков от поп Станчо, служащ в църквата “Свети Николай” в града, когато османците завладявали Бер (Боруй) местното население и войска се изселили оттук. Първите във все още българското селище Мъглиш, а вторите основали ново селище Бер, наречено от турците Карафер, заради нещастията които ги сполитали тук (за последното се предполага че е Калофер). От това време е запазената в града Ески Джамия (Старата джамия), строена 1409 г. Турският пътеписец Евлия Челеби споменава, че през втората половина на XVII век града бил административен център – каза – наброяващ 124 села. Интересно е, че не споменава наличието на българско население в града, въпреки, че има данни за такова от надгробни плочи с български имена на тях. Друго доказателство за това е запазения гръцки надпис в църквата “Свети Димитър” който показва наличието на църкава на това място много преди 1743 г., обслужваща християнското население. В началото на XIX век български махали се оформят в почти всички части на града. Това е времето в което селището е сполетяно от не една беда. В 1813 г. къджалийския водач Кара Фейзи напада и опустошава голяма част от града, като го запалва. 1814 и 1837 г. са останали в историята като “голямо чумаво” и “малко чумаво”, при които епидемии българите бягали в Балкана, “на зелено”.
    По време на Възраждането града се нарича Железник, тъй като по думите на стари хора наблизо имало стар град с това име, защото хората му били силни и яки като желязото. През 1856 г. в града има над 300 дюкяна организирани в еснафи, като най-развитите от тях били абаджийският и казанджийският.
    В годините на национално освободителното движение Стара Загора играе ключова роля. Тук е организирано Старозагорското въстание в 1875 г., което не успява да се превърне в общобългарско (това до някаква степен достига избухналото на следващата година Априлско въстание). По време на Руско-турската война от 1877/78 г. града отново е сринат до основи, което води до ново модерно изграждане и планиране на Стара Загора. Архитект е чеха Любор Байер, който полага първи камък на 5 октомври 1878 г., дата превърнала се в празник на града. За този си план Стара Загора е града с най-правите улици в България. Друго превърнало се като емблема е Града на липите и поетите.
    Стара Загора града се наименува от месец април 1871 г. Това е превод от по-старото име Ески Загра. Можем да приемем, че е наречен “Стар град под планината” от “гора” – планина, или “Жители на стар град” от “загорец” – жител, заради дългата си история. А може би “загора” идва от античната област Загоре в Тракия, въпреки, че града не споменава от хронистите като част от нея (дарена на българския кан Тервел от византийския император).
    На територията на Стара Загора се намира и парк Аязмото – първият градски парк от европейски вид в България – от 1895 г. Създаден е по инициатива на митрополит Методий Кусев и залесен с дървесни видове от цял свят. При така наречения “първи баир” се намира параклиса “Свети Теодор Тирон” под който е и азмото – извор с лечебна сила. Има легенда, която разказва как заболяла дъщерята на болярина Цолю (местният управител) – красивата Цветана. Тогава двама византийски пленници казали, че могат да я изклекуват, ако се покръсти. Така и станало, Цветана приела името Теодора и пила от водата на аязмото. В този миг девойката била изцелена, а баща и в знак на благодарност също се покръстил. По-късно научавайки за това българския кан Борис също приел християнството на това място.
    Печат в карето на Стара Загора може да се вземе от споменатите по-горе Неолитни жилища (оформени в музей), от регионалния исторически музей (помещаващ се в Техникума по строителство, тъй като сградата на такъв трябва да бъде завършена края на месец май 2007 г.) и от паметник “Бранителите на Стара Загора” (Самарското знаме) – изграден през 1977 г. в памет на загиналите в боевете за града (скулптор проф. Крум Дамянов).
   
   

Добави във Facebook   


Фрагмент от капителФрагмент от капителЦърква Свети Никола и Княз Борис МихаилЦърква Свети Никола и Княз Борис Михаил
Ески ДжамияЕски ДжамияОпълченциОпълченци
Бранителите на Стара ЗагораБранителите на Стара Загора

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
mihail_90
Нерегистриран
2010-12-04 23:49:03
  Прекрасен материал!!!
 

Yanek
Нерегистриран
2017-07-19 11:46:05
  Това не отговаря съвсем на истината, но в общи линии е вярно. В Стара Загора има водопровод от 2000 години, при това същият все още се ползва от ВиК. А джамията е строена върху църква, която пък е строена върху тракийско светилище. Не е вярно, че в града през турско не е имало българско население. Градът е с преобладаващо българско население от 9-ти век. А и статистиката в османската империя обхваща населението само по вероизповедание.

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Избрахме за вас...
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | България | Културен / фолклорен | Стара Загора - жив град с темели в кости забити
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com