Казаха ни да заобиколим зад културния дом и покрай реката, от лявата страна – нагоре по пътя. Стигнахме до разклона, минахме от там два или три пъти, но се ориентирахме. Така започна пътешествието ни до село Делчево над сгушения Гоце Делчев.
    Пътят е около 6 км от града до селото в планината, но серпентината от завои и наклони е отегчително дълга. Това беше първото ни впечатления, защото нощем, Гоце Делчев се вижда само като едни постепенно отдалечаващи се светлини. През деня обаче гледката е приказна.
    В село Делчево ни посрещна едно сънливо куче, което с недоумение ни наблюдаваше в продължение на няколко минути, а после отегчено тръгна нанякъде. Жителите са предимно възрастни хора – около 80-90 човека. Селото е планинско, улиците, до колкото въобще има такива са калдъръмени и много стръмни. Веднага се зачудихме, как тези баби и дядовци катерят баирите по цял ден, но отговорът на този въпрос все още предстоеше.
    Отседнахме в стара къща, всъщност тук всички къщи са стари и безкрайно красиви. На наше разположение имаше няколко стаи с удобни легла, както и всички домакински удобства, включително и сателитна телевизия. Камината гореше с едри цепеници и до нея на шарена рогозка спеше дребна котка. Може би всеки си е представял именно по този начин да посрещне нова година. Така я посрещнахме и ние – в полите на Пирин, сред приказни гледки, загадъчни звуци от козите в съседните обори и тишината на възрожденската пасторалност. Разбира се имаше и пиратки, и бомбички, и народни хора, песни и веселие, ракия, вино и отново песни…а след това селото притихна в пазвите на собствената си история.
    Нова година е като всяка друга, както се казва, човек като се напие, все му е едно, дали посреща 2008, или 2208 година. Този първи януари обаче беше обагрен с непресъхващата красота на село Делчево. Първо ни посрещнаха в църквата “Успение Богородично”. Пет баби веднага ни наобиколиха, почерпиха с питка, баница и вино. Когато отпиеш от чашата, предаваш я на следващия, но преди това се долива – такъв е адетът тук.
    Църквата е малка, вътре е студено, но топлината е в душите на хората. След това пътят ни продължава по стръмните калдъръми от гладко-бели камъни. Повечето къщи в селото са във възрожденски стил – покрити са с плочи, дървените чардаци и каменните стени придават на сградите невероятен блясък. Селото има своеобразен архитектурен облик, в който хармонично са съчетани стръмният терен, амфитеатралното разположение на къщите и тесните улички. Голяма част от жилищните сгради са строени в края на XIX и началото на XX век от местни майстори. Двадесет и седем от тях са паметници на културата.
    Старинните му къщи, повечето строени през втората половина на XIX в., са накацали амфитеатрално на стръмния югоизточен склон на планината. На някои места е използвана скалата направо за зид на приземния етаж и се наблюдава едно интересно вплитане на природата в архитектурния облик на селото. Много от къщите са с еркерно наддаване на втория етаж. Те, в съчетание с тесните, виещи се по планинския скат улички, създават на места типична възрожденска атмосфера. Съветвам ви да посетите този чудесен кът на България!