dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Сряда, 08 Април 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   България
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  След пътешествието по Петровден и втората награда...
  Публикуван от todi на 25 Февруари 2008 г.
  Този пътепис е прочетен 5313 пъти, рейтинг: 1.26

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Зимно приключение"

    Здравейте приятели!
   
    Пътешествието по Петровден и пътеписа със същото име, ни спечелиха награда от конкурса "Моя роден край" - уикенд за двама в с. Згориград във Врачанския балкан.
   
    Щом разбрахме, че журито ни е отредило тази награда, бързо решихме датата, на която ще посетим това място. Аз лично нямах търпение да отида за първи път в тази част на България и за това не можехме да отлагаме дълго. Избрахме си 2-3 февруари - възможно най-близките свободни почивни дни.
   
    Този път времето не беше подходящо за пътешествие с мотора ;), но за сметка на това видяхме истинската зимна врачанска приказка.
    Тръгнахме не много рано сутринта в събота по "царския път" през Ботевград, Мездра и Враца. Пътуването ни мина неусетно, може би от вълнението за предстоящата среща с домакините от къща "Тони" и заобикалящата ни красива природа.
    Достигайки до Враца вниманието ни се изостри още повече, защото търсихме табелата за Згориград и тайно се надявахме да е в посока към онези планини, които сякаш ни викаха при тях. Радостта ни ставаше все по-голяма, вървяхме право посока пещерата Леденика, супер, „ето плана за този следобед вече е направен” - мислех си аз, но още не бяхме стигнали до Згориград.
    На излизане от Враца усетихме, че минаваме през „входа” за Врачанския балкан - Огромните варовикови скали, внушително изправили се от двете страни на пътя сякаш стояха там и зорко пазеха красотата на балкана. Естествено не пропуснахме да направим няколко снимки. (Снимка №1) и продължихме към Згориград. Още с влизането във Враца разбрах, че това не е онази Северозападна България, която съм си представяла. Никога не бях идвала в тази част на страната ни (сега разбрах, колко много съм изпуснала). Това още повече ме амбицира да не губя и миг, а да се отправям към планината.
    Ето че стигнахме до къща „Тони”. Още не бяхме спрели колата и леля Роза се показа на вратата усмихната. Скочих от колата и се затичах да се запозная с нея.
    „Добър ден, приятно ми е, аз съм Тодора”.
    „Добър ден, аз съм леля Роза, заповядайте, влизайте. Искам да се чувствате като у дома си, все едно сте наши деца.” Това бяха първите й думи. Толкова ме трогнаха - да гледат на теб не като на поредния клиент, а като добре дошъл гост в къщата им. Прекрасно чувство е.
    Свалихме набързо раницата от колата, облякохме дебелите дрехи и потеглихме към пещерата „Леденика” - нямахме време от нетърпение дори да хапнем.
    Мислех си, че към Смолян има много завои и пътя е опасен, заблуждавала съм се. Тук наистина можеш да видиш пътя по който си минал преди 3 минути, защото завоите се вият един след друг от остър по-остър. Стигайки до върха се чувстваш победител, защото си толкова нависоко, че си мислиш, че си се качил на върха на Земята.
    Отправихме се към пещерата. Трябваше да изчакаме малко докато излезе другата група и направихме едно бързо проучване на подходящите за зимна разходка пътеки в района. Решихме след като разгледаме пещерата да тръгнем по пътеката „Карст и биологично разнообразие”, която е в непосредствена близост.
    Дойде време да влизаме в „Леденика”. Още с първите стъпки всички ахнаха. Е, не само от скалните образувания, а и от леда по пода на входната зала, по който малко трудно можеш да се задържиш прав. Пещерата е неописуема!!!! Невероятно съчетание от скални и ледени образувания. За пореден път се убеждавам, че по-голям творец от природата няма!!!!! Милиони години природните сили са творили тази красота. (Снимка № 2 и №3)
    Обиколката в пещерата продължи около 1 час. Накрая всички ни чакаха, защото изоставахме със снимките.
    След посещението на Леденика тръгнахме по пътеката „Карст и биологично разнообразие”. Оказа се много приятна и лека за ходене. Всичко добре, но достигайки до 3 „контроли” преди финала нещо маркировката се изгуби и ние............. също. Започнахме да се спускаме надолу по гъстите храсти, ориентирани единствено от последната видяна карта, според която края на пътеката излиза малко в страни от началото и. И така в продължение на около 30 минути вървяхме из гората, не знаейки със сигурност дали това е правилната посока, но изведнъж се озовахме точно там, откъдето бяхме тръгнали. Обиколката завърши благополучно.
    Вече беше започнало да се стъмва и трябваше да се прибираме към Згориград, където ни чакаха нашите домакини.
    Още от вратата леля Роза ни попита дали ни е харесала местността и дали сме гладни. И на двата въпроса отговора ни беше „да”. Така бяхме огладнели, че само съблякохме дебелите блузи и дотичахме до трапезарията. А там.......... леля Роза и Ива бяха сложили вече масата, чакаха ни домашно приготвена туршия, кисели краставички, домашно винце и ракийка, „специална селекция”.
    Седнахме на масата и леля Роза започна да донася още вкусотии - качамак в огромна глинена купа, поръсен с червен пипер и полят с разтопено масло. Невероятна вкуснотия. И това не беше всичко, втората изненада бяха специално приготвените пълнени пилешки бутчета. Хапнахме и бутчета и от дума на дума стигнахме до песните. Започнахме да се поздравяваме - ние с родопски песни, леля Роза с врачански. И така от приказка на приказка, от песен на песен стана 3 часа. Вече наистина беше време да си лягаме, че на сутринта планината ни очакваше, а преди това и закуската на леля Роза.
    Хапнахме от вкусната баница със сирене и чай и трябваше да тръгваме, въпреки, че не ни се разделяше с тези толкова мили хора.
    Решихме да минем по пътеката на приказките, но се оказа, че е затрупана със сняг и продължихме нагоре по пътя, който не знаехме къде води. Пред нас се разкриваше космическа гледка, все едно си в самолет, а долу ниско са планините. И така любувайки се на невероятните красоти, които ни разкриваше с всеки миг планината стигнахме до хижа „Пършевица”. Там малко съжалихме, че не си бяхме взели ските за да направим няколко спускания по пистата и затова решихме да я изкачим пеша. Изкачването мина бързо може би заради това, че първо искахме час по-скоро да достигнем до върха, за да видим гледката от там и второ защото около нас постоянно преминаваха скиори и по един или друг начин ни подсказваха, че това не е място за ходене, а за каране на ски!
    Достигайки до върха заслужено имахме време за дълга почивка с чай (който беше останал от предния ден в термосчето). Седнахме, хапнахме си последните запаси от шоколад и без никой нищо да каже просто стояхме на върха и гледахме - невероятната красота и величието на планината.(Снимка №4 и №5)
    Времето мина неусетно. За съжаление трябваше да се сбогуваме с върховете и слънчицето, което беше толкова близо до нас през тези два дни.
    Слизането по пистата стана почти толкова бързо, колкото и качването. Някои използваха странни начини за пързаляне - якето на Ники се превърна в много добро средство за предвижване надолу. Аз за съжаление бях „нагърбена” с „тежката задача” да документирам случващото се!
    На връщане към София решихме, (вслушвайки се в съвета на леля Роза и Ива) да минем по стария път, по поречието на река Искър. Неописуема гледка, невероятна красота, истинска приказка.
    Непростимо беше да подминем Черепишкия манастир. (Снимка №6) В параклисчето запалихме по една свещ, помолихме се и продължихме пътуването към София.
    Благополучно се завърнахме по тъмно. В сърцата си носехме спомена от невероятната красота на планината, добротата, топлотата и гостоприемството на домакините от къща за гости „Тони” и силата на вярата от Черепишкия манастир.
    Приятели, горещо ви съветвам да отидете в този край на страната ни. Не пропускайте възможността да хапнете от вкусотиите на леля Роза и да пийнете от специалната ракийка на чичо Тони.

Добави във Facebook   


снимка №1снимка №1снимка №2снимка №2
снимка №3снимка №3снимка №4снимка №4
снимка №5снимка №5снимка №6снимка №6

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
presi_kb
presi_kb
2008-02-27 21:48:31
  Оффф, ко се фукаш че си спечелила втората награда ве? Егати тъпачките. Мноо мразя такива като теб! Да ми се фукат, че били спечелили втората награда на конкурс. Оффф а ве бягай ве!

rumy
rumy
2008-04-06 10:55:21
  Браво за емоцията! И думите, и снимките ти говорят за невероятна красота! Дай Боже всекиму да я види! :)

meri
2008-05-03 22:19:01
  Между думите "здравейте" и "приятели" сложи запетая!

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | България | Селски туризъм | След пътешествието по Петровден и втората награда...
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com