dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 21 Септември 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   България
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Един не толкова обикновен ден
  Публикуван от cielo на 26 Октомври 2008 г.
  Този пътепис е прочетен 4809 пъти, рейтинг: 2.93

  
Конкурс
 Пътепис, отличен с поощрителна награда
в Конкурса "Близо до природата"

    Повечето от Вас са чували за сухоречията на Добруджа, но може би много малко от Вас знаят, че в древността по тези места е кипял бурен живот и по вода и по суша. Днес можем да научим по нещо от легендите и някои археологически открития направени по тези земи. Имало е големи реки, които са били плавателни, имало е обширни гори, така че тези места са съхранили много необичайни природни забележителности и привлекателни местности богати на различни представители на флората и фауната.
    Моето пътешествие е свързано с две от тези реки - поречието на Сухата река и поречието на река Табан. Някои източници твърдят, че тези реки са текли преди стотина години. На географските карти са отбелязани с пунктир, тъй като са напуснали коритата си към края на 18 век. Също така се твърди, че са станали подземни, а на старите карти от 17 до средата на 19 век по време на Османската империя са отбелязани като течащи.
    Но стига с история... През месец август тази година имах късмета да прекарам един не толкова обикновен ден по тези места, главно по поречието на река Табан. Очертаваше се горещ ден, но това не ни попречи да осъществим замисленият план за вело обиколка. Аз и моята сродна душа тръгнахме от село Кайнарджа, Силистренско (и там има интересна история, но ще я оставим за друг път) в посока село Стрелково, по пътя Силистра - Добрич. Тези местности са с интересен релеф, въпреки че всички знаем, че Добруджа е равна, в тези участъци има много „чаири”, както казва местното население или каньони, които са се образували именно от Сухата река и река Табан. Както стана ясно бяхме с колелета. Излизането от село Кайнарджа с велосипед си е цяло умение, тъй като се изкачва 3 километров участък. Достига се кръстовище, на което пътя се разделя в четири посоки - с.Войново, Силистра и Добрич.
    Карането на колело по натоварен път не е особено приятно, но имайки в предвид какво ни очаква, това ни най-малко не ни притесни. В тази част от пътя погледът ни беше привлечен от малкото летище и няколкото самолета спрени пред него. Тук много хора идват и за удоволствие и да се научат как се управлява самолет. Разстоянието до село Стрелково е около 15 км, които въпреки че съм новак с велосипед на дълги разстояния, изминах много бързо. Преди самото село има голяма стръмнина. Спускайки се по нея човек се чувства все едно лети. Много хора, излезли да вършат своята всекидневна работа ни наблюдаваха с интерес.
    В самото село видяхме малък паметник на загиналите през войните, а на самия му край, където свършва асфалтовия път се открива спираща дъха гледка на коритото на река Табан и скалните образования около него. Ето тук забравихме всичките си ежедневни грижи и проблеми и се потопихме в едно приключение сред природата. Около нас беше просто неописуемо. Чуваха се само насекоми, полъхваше слаб ветрец и се усещаше жаркото слънце.
    Пътя насипан с камъни ни отведе до първото скално образование и тракийско светилище, наричано от местните жители „Баджалията”. Пещера висока около 6 метра. До нея се достига по изсечена в скалата стръмна каменна пътека и тунел, за който се счита, че е бил затварян с дървена врата. Южно от пещерата е изсечена ниша, за която се твърди, че е играела ролята на храмов олтар, ориентиран на изток. Там са открити много натрошени керамични съдове, кости на животни и следи от огън, предполагащи извършването на древни ритуали. На около 200 метра южно от пещерата се намира висока скала, чийто връх е подравнен, с перфектно изсечена права, за което се предполага, че е било място за наблюдение на звездите, нещо като днешните обсерватории. През последните 2-3 години, общините се е погрижила да направят тези места достъпни. Има метални стълби, по които можеш да се качиш до върха, има направени места за пикник и указателни табели. Интересно място, на което човек започва да си задава много въпроси. Все още не толкова проучено, но са намерени много находки, които свидетелстват за хронологически най-ранните тракийски светилища в Добруджа.
    След разглеждане на „Баджалията”, продължихме по черен път през гората. От ляво имаше красива, на някои места гъста гора, а от дясно смайващи скални образования. Наоколо летяха разноцветни пеперуди. Не мина много време, когато изведнъж достигнахме до разклон и пътя просто стана в два коловоза, личеше си, че скоро никой не е минавал. Информацията, която имахме предварително беше, че пътя, който трябва да изминем по поречието е около 5 километра, но това не беше точно така... Редуваха се различни гледки на ниви, на гора, но от дясно винаги се виждаха странни и причудливи скални образования, кое от кое по-интересно. Слънцето започна да пече много силно, а карането по коловози и през храсти се оказа доста трудно. Но човек изпитва странно усещане, когато се е потопил изцяло в магията на природата около него.
    Постоянно си правехме почивки и се оглеждахме на всички страни, за да можем да запазим в съзнанието си, колкото се може повече от тази девствена красота. Стана обед и слънцето вече изгаряше. Това беше първият от най-горещите дни на месеца. Бяхме се оборудвали с какво ли не. Всеки носеше по една раница, но стана така, че водата започна да свършва... По тази причина нарушихме заплануваната почивка насред гората, в палатката, която носехме, защото без вода щяхме да се изтощим напълно...
    Пътя се виеше и виеше и малко по-малко започнаха да се появяват насипани камъни и чакъл, което ни подсказа, че наближаваме крайната точка от нашето пътуване по каньона, а именно „Войновските скални манастири”. Скален комплекс, включващ пещера и олтар, в подножието, на които е открита тракийска керамика. Оглеждаш се и навсякъде около себе си виждаш редки скални и природни феномени. Недалеч беше и пътя Алфатар - с.Войново - Кайнарджа. Излязохме по него, с което завърши карането на колелетата по самия каньон на реката.
    Пътят е асфалтиран, не много натоварен. Видяхме виещ се орел, който сякаш усети, че ще бъде фотографиран и срамежливо се скри зад височините. Предстоеше изкачване, но вече жегата беше нетърпима и ние бяхме капнали от умора. Наближавахме гора леко отдалечена от пътя. Кривнахме по една пътечка и решихме да лагеруваме за час, два, докато жегата поотслабне, а и да отдъхнем след трудния преход. Опънахме си палатка под дебелата сянка на няколко дървета, хапнахме, дремнахме и в горската обстановка отпуснахме сетивата си, за да натрупаме колкото се може повече положителна енергия от приятните шумовете около нас.
    Възвърнали част от силите си се отправихме към село Войново. Пътят е очарователен. След един завой се откри местният микро язовир. Леко се полюшваха папурите, тук там се мяркаха и птици. След следващият завой се появи и селската чешма. Водата беше студена и освежаваща. Подновихме запасите си от ценната течност и продължихме. След голямото изкачване ни очакваше и голямото спускане. С последни сили достигнах до кръстовището, на което сутринта поехме към Стрелково. Сега баирът, с който започна нашето вело пътешествие ни подканяше. Това бяха 3 километра надолу. На кой няма да му хареса такова спускане?
    Ето така премина моят необикновен ден. Докоснах се до много непознати за мен неща и места. В спомените ми останаха незабравими гледки и форми. А усещането, не мога да опиша с думи. Само едно зная, че при първа възможност ще се върна пак.

Добави във Facebook   


Снимка 1част от каньона на река Табан част от каньона на река Табан
по пътя към "Баджалията"по пътя към "Баджалията""Баджалията""Баджалията"
"Баджалията"отвътре"Баджалията"отвътре"обсерваторията""обсерваторията"
скални образованияскални образования"Войновски канари""Войновски канари"
"Войновски скални манастири""Войновски скални манастири"Чешмата до село ВойновоЧешмата до село Войново

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
Arcadia
2008-11-19 07:03:51
  Поздравления за пътеписа. Написал си го много картинно и увлекателно. Един въпрос извън пътеписа: Познавам (задочно, разбира се) потребител със същия ник във фотосайта 4coolpics. Това онзи cielo ли е, или е просто съвпадение? Независимо от отговора - още веднъж - пътеписа е много добър.

nikoleta68
2008-12-05 00:41:14
  Arcadia: Да!!! Тя е!!!

listani
2008-12-11 21:48:04
  Радвам се, че пишете за този край на България, общо взето непознат като туристическа дестинация. В случая не оценявам пътеписа Ви, а обекта на разказа.

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | България | Екотуризъм | Един не толкова обикновен ден
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com