dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Петък, 03 Юли 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   България
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Пролет в Родопите
  Публикуван от pelister на 07 Декември 2008 г.
  Този пътепис е прочетен 2990 пъти, рейтинг: 2.40

  
Конкурс
 Пътепис, отличен с Първа награда
в Конкурса "Близо до природата"

    Това е някаква краста. Прибирам се, уморен, мръсен, всичко ме боли...взимам един душ и вместо да си легна - сядам да пиша. Не мога да го обясня. От една страна това е един вид желание да споделиш и направиш и други хора съпричастни към това, което си преживял и изпитал, а от друга - стремежът да запазиш спомена и усещането в най-чистия му вид. Да го спасиш от избледняване, да запишеш, не толкова самите факти, а емоцията, която чувстваш в момента, когато знаеш, че всичко е приключило и се превръща в част от чекмеджето с красиви спомени. Не че можеш да разкажеш планината... Не можеш, повярвайте.
    Та, всичко първоначално беше една идея - да си направим разходка из Родопите. Приключенците, както винаги, бяхме аз и моят другар по разбирания за живота, вселената и всичко останало - Боби. И двамата бяхме ходили там, но с кола и без да видим кой знае какво, така че изпитвахме някакво особено вълнение от срещата си с тази, изпълнена с толкова мистика, легендарност и загадъчна красота, българска планина. На последния ден от Великден - 30 април, ние се натоварихме на рейса за Смолян, откъдето щеше да започне нашият дълъг, но интересен път. Пътуването, като цяло не си струва описанието, та ще започна от момента, когато вече бяхме на хижа "Смолянски езера". Наистина, красиво беше, но нещо ме смути. Бях гледал снимки на тази местност - поляни, езера - идилия с една дума. Сега гледката беше друга - райската местност се беше превърнала в една голяма строителна площадка, където бетонът заливаше поляните, високите хотели засенчваха езерата, а спокойствието беше заменено шум на машини и моторни резачки... Времето не беше хубаво, даже започна да ръми, но това не беше в състояние да ни изплаши и след като ни упътиха накъде да вървим, запътихме се към първата си цел - хижа "Перелик". Скоро ни предстоеше да установим, че, нито картата ни отговаря по някакъв начин на действителността, нито маркировката води донякъде, нито обясненията на местните хора съвпадат с истината. Както и да е. Пътеката заобикаляше езерата и ни се наложи, вместо очакваната дива природа, да се "любуваме" на бетонните сгради, строящите се хотели. Скоро и друга гледка щеше да прекърши отчасти нашата идея за девствената Родопа. Навсякъде лежаха дънерите на изсечени дървета, кални коловози, оставени от камиони и верижни машини, просичаха гръдта на планината. Много болно ми стана, не мога да го скрия. Това, всъщност, не беше първата такава гледка. Пътьом минахме през Пампорово, което беше една бетонна джунгла, отдавна задушила околната природа, превърнала в пустош от изсечени дървета и засипани със студен асфалт поляни. Замислих се докъде, по дяволите, може да доведе човешката алчност. Строяха се хотели, които дори зиме остават празни, изсичат се столетни гори за дребна печалба, съсипва се национално богатство, което не е възстановимо и в никакъв случай не е съизмеримо със спечелените пари, колкото и да са те. Заболя ме като човек, заболя ме и като българин, защото това, по дяволите, е мое! Това е моята страна, разрушавана от собствения си народ и нехайни управници. Същите тези, които бяха извадили зоната на Перелик от "Натура 2000", за да я превърнат един ден в нови ски писти...Беше грозно, никой, дори туристите на харесваше това, което се прави там. До каква степен трябва да си се самозабравил, че да виждаш в древната снага на планината само възможност за печалба, да не изпитваш ни най-малка жал, забивайки веригата на моторната резачка в столетни дървета!? Не знам, наистина...
   
    Продължихме пътя си през гората, където дървосекачите не се бяха посвенили да режат дори дърветата с маркировка и така стигнахме до едно място, където тя просто свършваше. В последствие всички, с които говорихме бяха безкрайно учудени, как точно сме изгубили пътя, къде е изчезнала маркировката. Стигнахме до един извод - някой изрод просто беше изсякъл гората...цялата...с маркировката... Въртяхме се, чудихме се, накрая потеглихме по някаква остатъчна маркировка, която, обаче, ни изведе почти оттам, откъдето бяхме тръгнали. И така - два часа път отидоха на вятъра. Проклинайки всичко и всички, тръгнахме да търсим нов път и накрая с помощта на двама местни, успяхме да се ориентираме. "Ей тука е - 4, 5 километра...толкова." Това определено ни обнадежди. И така, вървяхме, после пак вървяхме и...вървяхме. След около час започнахме да се ядосваме. След час и половина заваля суграшица, после сняг на парцали. Вятърът запращаше малките ледени късчета в лицата ни и ни караше да се чувстваме все по-малки и смачкани от голямата планина. А там времето се мени буквално за секунди. Наистина, сякаш бяхме в някаква странна приказка, където дъжд, сняг и суграшица се редуваха с жарко слънце и за минути се озовавахме в друг свят. В един момент не виждаме на пет метра пред себе си, а само след минута пред теб се открива море от планини, огряно от залязващото слънце. Пътят не свършваше, умората се натрупваше и в един момент наистина се чувствахме смазани. За наше щастие, накрая достигнахме хижата. Всъщност, признавам, доста бяхме подценили планината. Бяхме оставили хубавото и топло време долу да ни заблудят и бяхме потеглили с мисълта, че ще спим на палатка там горе. Огромен късмет беше, че хижарката не беше слезнала в града, иначе щяхме да прекараме една много тежка вечер. Тя ни прие с пословичната родопска гостоприемност, запали ни печка, наля ни чай. След като се посъвзехме и хапнахме, се заговорихме с леля Кина, която ни очарова с усмивката и чистосърдечната добрина, с която се обръщаше към нас. Сякаш бяхме загубили вярата, че и такива хора има. Големият и изпълнен с хиляди безлични лица град ни беше накарал да привикнем със студенината на злобните малки човечета, пъплещи насам-натам и пълнещи сутрин градския транспорт. Тези хорица бяха джуджета. Мънички, озлобени болтчета в бездушната машина на съвременния свят, в който ти си едно малко нищо, в който с времето губиш себе си, превръщайки се в част от тълпата. Тази жена не беше такава. Тя, може би нямаше добре платена работа, хубава кола, не пазаруваше в МОЛ-а, не ходеше по скъпите клубове и дискотеки... Беше просто един добър човек, от тези, които все по-рядко се срещат. За много неща говорихме, много въпроси обсъдихме, но няма да забравя един неин разказ. Разказ за двама братя, единият приел исляма, а другият останал християнин. Единият в Широка лъка, а другият - в населеното с българи мюсюлмани село Брезе. И така и до днес се помни общият корен, а двете фамилии, на които братята дали начало, носят едно и също име. "Нашите българомохамедани са добри - говореше тя - ние живеем заедно, празнуваме празниците си - Байрам и Великден. Кръвта ни свързва, преди и те са били християни, но са приели Исляма. Но вярата не ни разделя. Някои хора, идващи отвън се опитват да я използват, за да насадят омраза помежду ни, но ние винаги сме живели като едно, защото в Родопите сме здрави българи. Родопите са българска твърдина!" Силни думи. Едно е да ги прочетеш в някой учебник, друго да ги чуеш от един родопчанин, защото в тези думи сякаш беше събран духът на Родопа и на нейните деца. А тези, които днес се опитват да сеят разделение, те забравят, че хората в Родопите помнят разказите от своите баби и дядовци, това е родова памет, която трудно се заличава... Така леля Кина ни разказа легендата за помохамеданчването на някои от близките села, която й е предадена от нейната баба. И в думите й имаше много истина и много мъдрост. Доста смешни пред тези прости думи изглеждат всички високопарни слова за толерантност и тн, с които ни заливат всеки божи ден по разните медии. Малко по-късно към нас се присъедини и един от граничните постови. Хижарката се заговори с него на своя си, родопски диалект, а ние, уморени, се отпуснахме на столовете си и се заслушахме в разговора им. Говорът им беше мек и плавен, като гънките на планината, някак топъл и унасящ, сякаш слушаш собствената си баба да разказва приказка. Скоро усетихме как умората взимаше превес и се отправихме към леглата. Така заспахме, а в главите ни се блъскаха мислите и емоциите от изминалия ден.
   
    Събудихме се, беше студено. Печката беше изгаснала през нощта. С много усилия се облякохме и излезнахме навън, където очите ни бяха заслепени от белия сняг, покрил всичко наоколо. След като закусихме се отправихме към върха. Лека, полека, по заснежените склонове достигнахме великана на Родопа планина. Валеше сняг, не можехме да застанем на самия връх и се качихме на една от вишка, явно изоставена. Оттам отправихме погледите си на юг, към Беломорието, тази незараснала българска рана, рожба на несправедливия Ньойски договор. Замислих се как някога родопските овчари са водили многохилядните си стада зиме в Беломорието, замислих се за Капитан Петко войвода, роден също там... На такова място трудно е да не ти стане тежко за съдбата на осакатената ни Родина. Направихме си няколко снимки с българското знаме и тръгнахме надолу. Все пак имахме да гоним още много път, а наближаваше обяд. След като хапнахме, нарамихме тежките раници и закрачихме по немаркираната пътека. Скоро и тя се изгуби в гората, зарита със сняг и паднали дървета и ни се наложи да си пробиваме път сред шубраците. По едно време съвсем изгубихме посоката, започваше да става все по-трудно. На места затъвахме до кръста в сняг, падахме, гората беше толкова гъста, че се ориентирахме само по интуицията си. Със сетни сили успяхме да излезем на пътя, откъдето се ориентирахме към Гела. Бяхме доста уморени, но когато пред очите ни се показаха трите малки селца - Гела, Стикъл и Солища, забравихме за натегнатите мускули и болящите стави... Пред нас, върху налудно зелени поляни, бяха накацали бели къщички, сгушени една до друга,а рамка на всичко това бяха високите родопски върхове, обрасли с столетни и моравозелени борове. Идиличната картинка, сякаш излезли от някоя народна приказка, се допълваше от стадата, пасящи по склоновете и цъфналите овощни дръвчета. Сякаш и времето в този момент стана по-хубаво, слънце огря планината, а над нея се синееше, изпъстреното с бели облачета, небе. Седяхме в захлас, забравили за бързането, за пътя, който ни предстоеше да извървим. Боби още не беше свалил своите мартеници и ги закачи на едно от окъпаните в цвят дръвчета. Решихме да останем още малко и да обядваме там. Струваше си забавянето... Искахме да попитаме някого, накъде точно да се упътим, за да стигнем Широка лъка най-бързо и виждайки един овчар, сметнахме, че той е човекът. Да, ама не. "Колко е от Гела до Широка лъка?" Отговорът му беше...интересен: "Ми, то оттук е шест километра, то и оттам е шест километра, абе..." Явно разбиранията за време и пространство на местните хора бяха малко по-различни, но ние вече бяхме свикнали с това. Скоро се спуснахме в една приказна долинка, на която имаше малка, изоставена къщичка, река в средата, която се пенявеше и разбиваше в малки бързейчета. Наоколо, освен наситенозелените поляни, имаше и гора от величествени борове, поникнали от покритата с мъх земя. С всеки изминал час в тази планина, усещахме как тя ни грабва и завладява, усещахме цялата й магия и прелест. Ходехме по един огрян от слънцето път, ограден от пасища, гори и цъфнали дръвчета. Сякаш създателят беше използвал тук цялото си въображение, за да изпише картината пред очите ни. Лек беше пътят ни надолу, пък и бяхме забравили за тежките раници и болящите колене, толкова беше хубаво. Скоро бяхме в Широка лъка. Белите родопски къщички, накацали една над друга, бяха огряни от залязващото слънце. Ние намерихме една полянка в края на града, където разпънахме палатката си. Никой не вярваше, че в това време ще спим навън, а на нас ни се струваше бзкрайно топло, в сравнение с вчерашния студ на върха. Всъщност цялото това бързане беше, защото Боби държеше да гледа полуфинала за Шампионската лига и любимия си Ливърпул. Това ни отведе в колоритното местенце - Гостилница "Филтер". Там явно предизвикахме интерес и освен сервитьорките, с нас реши, че иска да си говори и местния пияница - овчар - чичо Митко (хахаха). Той беше преживял жестока житейска драма, след като в кръчмата му бяха взели 1 лв за минерална вода. Реакцията му беше оправдана - обяви, че са търгаши и обирджии и че ще запали ресторанта. След това реши да го купи, и развя банкнота от 50 лв във въздуха, крещейки: "Ще ви купааааа". Обясни ни, че той е истински, чист българин - капитан Петко Войвода, а на сервитьорката заяви, че заслужава: "най-голямото" :) После каза, че ние сме му много добри приятели и иска да ни вземе "координатите".... Едва се измъкнахме от неговата компания и през смях се прибрахме в палатката. Над нас беше звездното родопско небе, до нас шумолеше реката, а боровете леко поклащаха върховете си. Неприятното беше, че Боби беше започнал да се разболява и ни се наложи да отпътваме спешно на следващия ден. Оказа се, обаче, че е празничен ден (1 май, труженико) автобуси няма... Кофти работа, но и пътуването на стоп е спасение. Е, имахме късмет, не мога да отрека, и следобеда отново бяхме в пазвите на бетонното чудовище... Вече ви казах, не мога да разкажа планината, но, надявам се, че този разказ ще ви отведе при нея. Тогава ще го разберете по-лесно....
   
    Мислех си...за пътуването. Какъв е смисълът - да, срещаш нови хора, разширяваш хоризонта си, отваряш очите си за неща, за които без това би останал сляп. Но не е само това... Целият път, той е най-вече път към себе си. Пътуваш, за да откриеш себе си, да разбереш кой си, откъде идваш, накъде отиваш. Такова беше и това пътуване, пътуване назад към природата, към корените, опит да се докоснем до това, което ни прави повече българи и повече хора... Ще оставя въпросът отворен, все пак..."Започва път от моя праг"...

Добави във Facebook   


Снимка 1Снимка 2
Снимка 3

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
pelister
2008-12-07 19:30:53
  Повече от автора на www.napredinagore.blogspot.com

wave
wave
2008-12-09 22:49:27
  Четейки разказа ти, си мисля, че си струва да посетиш Родопите, дори само и единствено да срещнеш човек като леля Кина. И това ще те зареди с енергия, която не би могъл да получиш от никъде другаде...

admin
admin
2008-12-09 23:36:35
  pelister, много бихме се радвали ако публикувате и останалите си пътеписи в OkoloSveta.com, тъй като те са изключително увлекателни и смятаме, че ще представляват интерес за нашите посетители.
  Ако нямате нищо против, ние също бихме могли да ги добавим, следвайки условията на Криейтив комънс лиценза, указан във Вашия блог.
 
  Поздрави
  Site Admin


nikoleta68
2009-01-09 22:58:59
  ЧЕСТИТО!!!

ALF
ALF
2009-01-10 23:34:30
  Честито и от мен! Добър избор, браво!

pelister
2009-01-11 15:32:05
  Благодаря за признанието! Ще се постарая да ви зарадвам с нови пътеписи.

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | България | Екскурзии в България | Пролет в Родопите
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com