dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Четвъртък, 02 Април 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   България
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Манастир на края на света
  Публикуван от admin на 07 Юни 2009 г.
  Този пътепис е прочетен 2034 пъти, рейтинг: 3.86

  

    Ако човек отиде до Църногорския манастир, до село Гигинци и види това…
   
    ….ще си помисли колко е жестоко времето. Всъщност не е виновно времето, а хората. През дългогодишната му история този манастир е стигал небето и се е превръщал в пепел, като времето няма нищо общо с това. Този храм е символ на това как едни градят, а други рушат. На два пъти този манастир почти изчезва, в средата на Османското робство и през комунизма.
   
    Това, че турците са палили и рушили манастира да кажем, че можем да си обясним, но не мога да разбера как човешка душа ще превърне това място с хилядолетна история и с принос към българщината равна на Рилския манастир в обор. Ето какво се случва в манастира през годините на комунизма така, както е написана историята на сайта на храма…
   
    “През 1960г. духовните лица са принудени да напуснат монастира окончателно и той става пионерски летен лагер. Започва най-мрачният период от историята на св.обител. През 1956г. монастирът е обявен за архитектурен, а от 1976г. – и за художествен паметник на културата, а в действителност е предаден на осквернение и разруха. В края на 60-те години на миналия век със съгласието на Софийска митрополия става място за отглеждане на добитък. “Наемателите”, на които бил “харизван” най-често за по една година, оставили стопанските постройки да се саморазрушат и почнали да отглеждат животните в самия монастир. В стаите, предназначени за монаси и благочестиви миряни, вече блеели, грухтели и пръхтели крави, кози, овце, свине, зайци. Самият български патриарх Кирил считал обителта за “джендем” , в който след 1968г. се канел да заточи несъгласните с приемането на папския календар монахини от Княжевския девически монастир.
   
    В тези тъмни години светата обител е преживяла бедствие, еднакво по своите последици с опожаряването й през 1737-1739г. Изчезнал почти целият архив, всички богослужебни книги били отнесени неизвестно къде от протосингела на Софийската митрополия, ограбени били ценностите: сребърен малък кръст за водосвет, сребърни нимбове и ръка, сребърна звездица и дискос, сребърна лъжичка за св.причастие и още един малък сребърен дискос, три сребърни кандила, множество стари икони; поругана била сребърната мощехранителница, съдържаща мощи от покровителите на обителта св.св. Козма и Дамян и други светии, а другите св.мощи изчезнали заедно с кутията, в която били съхранявани. Аязмото пък оплячкосали иманяри, които задигнали множество златни и сребърни монети.
   
    Заинтересовани единствено от собственото си обогатяване, „наемателите” превръщали монастира в развалина. Бидейки невярващи, а и непросветени хора, те не проявявали никакви грижи за опазване на монастирските светини. Така през 1976г. наемателят Яне Митрев лекомислено предал на отговорника на снимачна група от киноцентъра 18 икони, голяма част от които не са върнати. Това небрежно отношение на Софийска митрополия спрямо обителта направило впечатление и на светската власт. В края на 1978г. Пернишка община реагира с остро писмо до св.Синод, в което се казва: “… ежегодно харизаните се сменяваха и на стопанските сгради и църквата бяха нанесени много щети, за което бяха своевременно известени длъжностните лица в Софийска митрополия. Всеки харизанин идваше с намерение да ползва имота както намери за добре - да извлече максимална полза, с цената на нанасяне на щети на същия и на следващата година идваше друг… По неофициални сведения от Михайловградски окръг се канят да дойдат трима души с определеното намерение да отглеждат свине и едър рогат добитък. От близкото минало имаме горчивия опит в Билинския монастир, където църквата бе използвана за обор и бяха нанесени непоправими щети…”. Митрополията в лицето на патриарх Максим реагира с писмо до община Перник, в което признава, че отдаването на обителта под наем е “временно и палиативно решение” и обещава да обърне необходимото внимание за по-доброто стопанисване на “…този най-голям наш монастир в Пернишки окръг.”. Решено било да се прекрати отдаването на обителта под наем и да се повери управлението й на свещ.Любен Плочарски от с.Ярджиловци.
   
    Вместо да се подобрят обаче, работите на монастира тръгнали още по-назле. Докато при предишните разпоредници обителта все още разполагала със значителен стопански инвентар и покъщнина, както личи от приемо-предавателните протоколи, скоро след като о.Любен назначил баща си за пазач, в монастира вече нямало дори достатъчно кревати и завивки. Стопанските постройки били разрушени, а строителният материал - керемиди, греди и камъни, били присвоени. Така следващите наематели, които идват в края на 1981г. след напускането на свещеника, вече започват да отглеждат животните в самия монастир. За времето от 1961 до 1989г. се сменяват повече от 10 наематели, като често тяхната смяна е съпроводена с недостойни пазарлъци, както личи от документи на историята. След рухването на комунизма постоянната смяна на наематели продължава, като монастирът бива доведен до все по-окаяно състояние. В края на 1991г. кметът на с.Гигинци повиква телевизионен екип, за да бъдат заснети овцете и свинете, които обитават монашеските килии. Това обаче не предизвиква реакция. През 1993г. от монастирската църква изчезват двете царски икони - тази на Спасителя и тази на свв.Козма и Дамян и св.Йоан Кръстител. През 1997г. са откраднати двете по-големи камбани.
   
    Като не могли повече да търпят такова поругание на своята обител, светите братя Козма и Дамян устроили завръщането на монаси тук. Последният наемател, който се канел “да вземе монастира под аренда” за 50 години, бил ужилен от оса и издъхнал почти на мига в монастирския двор. През 1998г., когато нашето братство избра обителта за свое “място на покаяние”, я завари напълно разграбена и полуразрушена. Оказа се при това, че идването ни е объркало сметките на някакъв кръчмар от с.Гигинци, възмечтал да е стопанин на монастира. С всевъзможни заплахи, посещения с ловно оръжие извън сезона, с люти закани и демонстративно забиване на тесли, той и приятелите му се опитаха да изплашат братята и да ги принудят да напуснат. Разбира се, това не стана, но въпросният кръчмар се сподоби с незавидната участ да стане хладнокръвен убиец на собственото си семейство и в момента излежава присъдата си в затвора. „Недейте се лъга” - казва св.ап.Павел, “Бог поругаем не бива!” (Гал. 6:7)
   
    Първите години след като са възстановени духовните функции на монастира, игуменът архимандрит Евгений и монасите Калиник, Варлаам, Нектарий и Адриан заедно с послушниците се подвизават в тежки лишения. Принудени да живеят в негодни за обитаване помещения, без вода и електричество, без никакви доходи, те разчитат за своята издръжка изцяло на труда на ръцете си и на Божията милост. Пригодили някои от помещенията за живеене, братята започват да разчистват място за градини. Почвата е бедна, слаба, камениста. Полека-лека са поправени всички стаи, които някога са използвани за овчарници, кочини и зайчарници; изграден е вътрешен водопровод, локално парно отопление, съвременен санитарен възел. В началото хора и животни съжителстват в монастира. Едва през есента на 2004г. е завършен новият обор и стопанството се премества изцяло там, където някога е било - на 800 м от обителта”
   
    Слава Богу днес манастирът изглежда добре. За първи път от много време се радвам на строителна площадка….
   
    И пак се връшам на приказката за онези, които градят и рушат. През последните петдесет години рушителите на този манастир са безброй. Градителите са двама. Кой се оказва по-силен?
   
    Автор: Жоро
    Жоро и Първан

Снимка 1Снимка 2

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
forry
forry
2009-06-07 14:37:45
  Уникално място! А подобен на отец Никанор скоро не бях срещал по нашите ширини! Нещото, което лично мен невероятно ме радва в тази монашеска обител е, че е точно такава, а не е превърната туристическо-търгашеско средище в подобие на повечето български манастири...

erogance
erogance
2010-09-19 09:37:55
  Гигински (Черногорски) манастир "Св. Св. Козма и Дамян"
 
  http://bulgariatravel.tv/landmark/get/56/

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до България
Цени на билети до България
Избрахме за вас...
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | България | Културен / фолклорен | Манастир на края на света
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com