dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Сряда, 08 Април 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   Канада
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Канадски истории - Любов незаменима
  Публикуван от dragon на 02 Септември 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 3968 пъти, рейтинг: 3.68

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Моето незабравимо лято"

    При второто си гостуване в Канада,заварих брат ми в нов дом.Макар,че старият ми харесваше повече.Изграден типично по американски стил.В цялата от дърво ,самостоятелна на един етаж,двор отпред и зад къщата.Много зеленина и дървета.Изобщо Ванкувър като Лос Анжелис е "разлят" като ярък персийски килим на,който се накачени еднофамилни къщи.А в центъра на този "килим" са накацали небостъргачите и като ги наблюдаваш от високо имаш усещането,че някое дете си играло с "Лего" и построил тези монументи от бетон и стъкло.
    "Даун Таун"-така се нарича административният и икономически център на града.Или по-скоро мегаполис.Наситен с магазини,бутици и огромни молове.
    В задният двор беше частица от България.На това малко парче озеленена земя,беше събрана цялата носталгия по всичко родни и толкова далечно.Вероятно за това си носеше семе от България и отглеждаше разни други зарзавати.Магазините бях пълни с огромни,красиви и евтини зеленчуци.Но му липсваха вкуса на нашите пропити от родното слънце.Като яеш доматите им,имаш чувството,че са направени от изхвърлената пластмаса на Нефтозавода.
    Близо до портичката имаше красиво скована къщичка за Рита,така се казваше кучката от "Вълча" порода.Там беше нейното царство.Скоро се опознахме,бесувахме,гонехме се,а най-любимата и играчка беше една оръфана от яките й зъби тенис топка.Носеше я с огромната си пастоставяйкия пред краката ти,оттегляше сена разстояние и очакваше удара.Ловеше,носеше и така,можеше да продължи с часове.Когато оставахме сами,лягах да си почина.Усещах как Рита,като "на пръсти" влизаше ,от време,навреме в стаята и поглеждаше ум мен.Като не реагирах,тя тихомълком се оттегляше.Не разбрах само,мен ли пази или имуществото на собственика.
    Още щом наближих новият дом,носталгията по старата ме обхвана но ... аз бях само гост.
    Кварталът беше престижен.Къщите бяха :накацали" един върху друг.Необкновена архитектура!Двуетажни и пак дървени.Изобщо дървото е на почин в Канада.Дори кейовете край океана са изградени от дървесина,повече от половин век,но и до днес не са мръднали,стабилни и подържани.
    Странното и учудващо за мен беше,че първият етаж на съседа където е кухнята,върху нея е построена спалнята на другия наемател от вторият етаж.И така всички блокчета бяха "навързани" един до и на друг като букет от цветя.
    Резонно е да попиташ,как се разбират и понасят комшиите.Много лесно и елементарно.Въвели са ред И дисциплина.Закон,”след 22 часа никакъв шум”.ама тези западняци са много елементарни бе,как могат да спазват всички закони.Направо се болни на тази тема.Що за човек си ако не нарушиш или малко не заобиколиш закона?
    Имат си платен управител на района или комплекса,не зная как да го нарека.Те го наричат “блок”.Но нарушиш ли реда,веднага глоба и ако е система И има оплакване,те гонят..Когато има повод за празнуване,изградили специална сграда.Там са поместени офис за отговорника,пералня за изпиране и машини за сушене на бельото и голяма зала с кухня.Там можеш да посрещаш и празнуваш с гостите си.Викай,лудуваш,пей никoй не ти се бърка.На големите религиозни или национални празници се събират почти всички обитатели на комплекса.Всеки си носи ядене и пиене.Всичко се слага на обща трапеза и започва купона.Най-ценното и учудващо за мене се оказа,че не гледат кой колко носи,а се надпреварват повече и разновидна почерпка да сервират.Толкова за реда и живота на в тези “комуни”.Нека не бъда разбран погрешно,това е само в определени дни.Иначе,през останалото време рядко ще видиш да се използват дворовете като при нас.Почти всеки ден по залез слънце извеждах Джилда,пудела на снаха ми.Джилда е родена в българия и със “триста зора” я принесоха в Канада.Много проблеми на границата в Лондон и Ванкувър.Но брат ми е много напорист и малко нахален по нашенски,успял да спаси бялото И къдраво паленце.Вече Джилда е доста възрастна И не всеки път се “съгласяваше” да ме придружава за следобедните ми разходки.Когато на желаеше да излиза извърташе отегчено глава в страни при моята покана.
    Ала при добро настроение сама се спускаше по стълбите носейки между зъбите каишката си.Маршрута беше един и същ ,първо по-трудният път-,нагорнището,до подножието на планинският склон.Минавахме покрай десетки,стотици къщи почти еднотипни,уредени И чисти,други кичозни-но без хора.В този квартал живееха и доста китайци надничаха зад пердетата с любопитство.Какво ли са си мислели?-“Кой е този експонат дето ходи паша по улиците?”.Крайната точка беше парка.Всички квартални паркове си приличат.С изкуствени възвишения,безупречна трева,игрища за бейзбол и футбол и ръгби.По средата езеро,разделено на две.Едното за развлечение и къпане на хора,другото за кучета.Винаги много посетители имаше на футболното игрище.Родителите водеха децата син а обучение за най-популярната игра в света.Няма разлика в пола на обучаващите се.Колкото момчета,толкова и момичета,от различните възрастови групи.Въпреки,че тази услуга се заплаща,наплива беше голям.
    Седях на някоя пейка И наблюдавах играещите деца и младежи.Толкова жар И страсти влагаха в играта,че нищо чудно след някоя друга година,Канада да стане световен шампион.
    Започваше ли да се смрачава поемах обратният път.Гледах да се прибера навреме та да не изтърва залеза.Да наблюдаваш залязващото слънце от западното полукълбо е неописуема гледка.Чудо на природата.такава прелест и красота,не бях заминил за планини от злато и скъпоценни камъни.Съзерцаваш огромно слънце,което е кацнало на хоризонтал готвейки се да тръгне по обратният път.завладяващи багри от които не можеш да откъснеш очи.Чувствах се като хипнотизиран.Закован за пода и същевременно усещах меката топлина,която ме загръща от глава до пети.Колкото повече потъваше,толкова се сменяше и цвета.От ярко жълто го изгарящо червено или както аз си го наричам “мечтателно” пурпурно.един толкова красив нажежен диск,неволно си мислиш,че ако имаш под ръка наковалня И чук можеш ли да изковеш един нов свят?
    Съвсем на края,преди да се скрие окончателно достигаш до тъмно червено.Отдавах го на факта,че си отива и явно часове няма да се любува от високо на красивата гледка,която представлява Канада.Няма да може да потопи лъчите си в кристално чистите води на реките и езерата.Няма да огрее върховете на гигантските дървета с които е осеяна страната с кленов лист на знамето си.Когато последните лъчи трасираха пътя на настъпващата тъма,която беше си отвоювала владения.Чувствах празнота и нега,по родния си град,Бургас.Където отново над морето ще се роди голямото изгарящо слънце,ще се изкъпе в прохладното море и отново поеме далечния път на запад.
    Не бих ви разказал всичко това ако не бях видял с очите си и преживял,драмата или по-скоро взаимоотношенията между животните и човека.В съседство живееше една особа от женски пол,доколкото разбрах от холандски произход.Необикновеното,което я различаваше от другите,тази много семпла и обикновена жена беше грижата и за едно куче.Според нашите представи нещо много тривиално.Таня,така се казваше “господарката” на Джеки.Просто се набиваше на очи това,което вършеше.Тази самоотвержеа грижа за едно старо и вече неугледно псе.Достигнал свръх пределната възраст от 18 години,измършавял от болести,дори не личеше породата му.Страдаше от всички “човешки” болести.Ослепял от старост,имаше артрит и някаква болест в главата и вървеше захождайки на една срана.Въпреки глухотата безпогрешно различаваше глас ана господарката си.В отношението им един към друг,личеше много грижа,обич и вярност.
    Може би това беше утехата на Таня,която беше изживяла една неудачна любов и тежка раздяла.
    Вече 18 години споделяха дните и нощите си в взаимни грижи.Трудно се удаваше на Джеки да стои изправен на краченцата си.За другите живи твари оставаше незабележим.Може би,то се чувстваше неравностоен с останалите кучета,които весело припкаха и огласяха радостен лай околността.Но и те не си даваха труда да контактуват с него.Най-много да се доближат,помиришат и хукват да се гонят в градинките.Но дали Джеки чувстваше това “пренебрежение”,много се съмнявам.Единствената му грижа бе да се задържи на изтощените си старчески краченца.За това се грижеше и домашният ветеринарен лекар,който от 5-6 години,не зная дали го лекувал успешно.Но много находчиво се облагодетелстваше от господарката му.Една инжекция струваше 50 долара.Седмично се налагаше два-три пъти възстановяване на състоянието му.От чисто любопитство,по нашенски,се заинтересувах каква заплата получава Тя-отговорът бе,не е важно колко?-Може би в хладилника си има само един картоф,но за него отделя всичките си средства.
    Толкова се бяха духовно сили,тя не чувстваше ,че грижата и е за животно.Не бяха малко години прекарани заедно и в унисон.18 години,това е един изграден съзнателен живот.Такъв дълъг срок на съжителство,много семейни двойки не удържат.А тази симбиоза между човек и животно,издържаше на всичко,което можеше да ги изправи един срещу друг.
    За мое нещастие,когато бях готов да отнеса един хубав спомен от това,което видях и преживях,случи се голяма беда.Изглежда съвестта на доктора “заговори” или по-скоро беше невъзможно повече лекарства да спасят изтощеният организъм.Дали и медицината не се отказваше използването й за свои меркантилни цели.Тази любов невъзможна.
    Просто отказаха повече да го лекуват с аргумента невъзможно е нищо повече да се направи,освен да бъде “приспано”.Тази манипулация се извършваше в специална клиника,където имаше и кучешки гробища.срещу заплащане можеш да погребеш домашният си любимец с всички почести.Една прекрасна слънчева утрин,каквито в Ванкувър не липсват,натовариха се на колата И тръгнаха.Не липсваха изпращачи,които мълчаливо се сбогуваха с Джеки.Пътят до там е доста дълъг.Два часа предвижване с автобус и след това се качваш на ферибота.Непосредствено преди пристанището Таня спряла да си отдъхнат.Взела го в скута си и седнали на зелената морава.В прилив на енергия,то подскочило и се заразхождал край нея.Приближил се и се озовал в прегръдките й.Погледнал я с влажните си очи,склонил глава на една страна И тихо издъхнал.Животното се отблагодарил за хилядите грижи,отървавайки господарката си от угризенията на съвестта,да присъства при умъртвяването му.
    Този факт не смекчи болката и тъгата.Чух страхотен шум и рев.Слязох да видя какво се е случило.Още като видях “картинката”,разбрах за какво става реч.
    Чудех се как да реагираш?Стана ми малко смешно.При нас,човека го убиваш като животно И никoй не се трогва. А ние ревнали за едно куче.Мислех си,”да ви имам грижите”.Доближих се до снаха ми И малко ехидно проговорих-Да изразя ли съболезнованията си?Тя долови сарказма в гласа ми,обърна се с разплакани очи.-По добре замълчи!-изсъска ми строго.Наблюдавах неутешимо плачещи съседки И не можех дапрoумея?Какво толкова ги обединяваше,мъката по едно куче или съпричастност.Гледах с присъщата ни подозрителност,дали “играят” или са искрени.Уверих се.че преживяваха скръбта взаимно.
    На другият ден,когато ситуацията малко се поуспокои,Хелен ме поведе на Пазар.Обеща ще видя нещо,което няма да ме направи толкова скиптичен.Стигнахме пред една гола сграда.За да стане по-ясно ще я сравня с размерите на бишите партийни домове.Обесниха ми,че това е magazine за кучета и котки.Още от входа качваш домашният си любимец в количката за пазаруване,където има седалка за него.Поразен бях от вътрешното оборудване И изобилието на стоки.Дори на сън не бих видял,такава разновидност на храни,играчки,медикаменти и още какво ли не?Имаше дори щандове за картички за рождени дни,имен ден,сватби И др. празници.Предлагат услугата за бракосъчетание с всички подробности,включително ресторант и хотел,осигурен за младоженците.Бях шокиран от това,което виждах,та дума не можех да обеля.Направо бях сразен пред фризьорският и козметичен салон.”Клиентите” чакаха седнали в нещо като гардеробчета самостоятелни,обзаведени с меки възглавнички.Търпеливо изчакваха тези пред тях да бъдат подстригани,изкъпани и да им се направи педикюр.
    Сигурно бях придобил много глупаво изражение та когато погледа ми се “засечи” с едно бяло къдраво пуделче,усетих сякаш ми говореше:-Какво гледаш бе не си ли виждал да се прави педикюр?Сепнах се когато ме издърпаха да тръгваме,имаше още много да обикаляме И много да видя.Видях на различните щандове консултанти винаги на вашите услуги.Минахме и покрай модерна лечебница,където освен доктор,специалист диетолог ще инструктира коя храна е най-полезна за питомеца ви.
    Спокойствието и сигурността на хората в утрешният ден се отразяваше и върху поведението на животните.Не видях някое дете да хвърли камък по коте,можеш да се доближиш да я погалиш И тя няма да избяга бъдете сигурни.
    Любопитен съм да зная,дали и сега е така след 11 септември?Дано не се задълбочи кризата и не станат като нас,защото тогава ние никога няма да станем като тях!
   

Добави във Facebook   


Наследство от индианците.Наследство от индианците.Красивата растителност около прекрасното езеро в квартала.Красивата растителност около прекрасното езеро в квартала.

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Канада
Цени на билети до Канада
Избрахме за вас...
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Северна Америка | Канада | Почивен туризъм | Канадски истории - Любов незаменима
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com