dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Неделя, 15 Септември 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:126
  Новини:834
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Китай
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Най-голямата мастилница в света - първа част
  Публикуван от natali_vn на 04 Април 2012 г.
  Този пътепис е прочетен 1145 пъти, рейтинг: 5.92

  

    И най-красивата – добавям спокойно, без да съм видяла останалите претендентки. След малко ще я видите и вие.
   
    Облачен октомври в Пънлай. Но в душата – слънце.
    “Искаш ли да отидем в Имението на Моу?” пита ме Сун. Нямах представа какво е това имение, но я прекъснах бързо: “Естествено, Сун! Нали знаеш, че искам да отида навсякъде и да видя всичко!” Знае, знае – ентусиазмът ми я развеселява. Записваме се за екскурзията в една туристическа агенция.
    Срещаме се сутринта в уречения ден. Заедно с нас в маршрутката влизат три двойки китайци на средна възраст. Сун води и сина си – деветгодишния Сун Ие Чън (в превод – “Ще работи за велика кауза и ще има успех!”)
    Пътуваме около два часа през Великата китайска равнина. На въпросите ми към шофьора за местностите, през които минаваме, той дава мъгляви отговори, както е обичайно тук… Или пък Сун не беше сигурна в превода – едно от двете!
    Времето не бърза за никъде. Както и ние – когато стигнем… Тук е така – животът си тече равно и спокойно, без излишна динамика.
    Слизаме на малък селски площад. Това е Чишиа (Qixia на пинин) – мястото, където се намира най-голямото и най-добре запазено феодално имение в Северен Китай. Дижу (едрите земевладелци) са гръбнакът на феодален Китай. След 1949 г. комунистическото правителство конфискува земите и имуществото им и те са лишени от многовековните си привилегии (спомнете си филма “Последният император” на Бертолучи).
    Стоим пред входа на имението на Моу Молин (1789 – 1870) – виден севернокитайски феодал. В разцвета си семейството е притежавало 4 000 хектара земеделски земи и 8 000 хектара планини. Всяка година се е добивало повече от 3,3 милиона килограма зърно. Фамилното имение е започнато да се строи през 1722 г. – първата година от възкачването на престола на император Ион Джън от династията Цин. За 150 години фамилията е дала десет учени, което е рядкост не само за китайско семейство. С богатството, натрупано от поколения, Моу Молин го е разширил до сегашния му вид. Днес то обхваща площ от два хектара и има повече от 480 стаи – по наши разбирания – дворец, но доста различен от европейските… Годишно се посещава от почти два милиона туристи.
    Но няма екскурзоводи с английски, затова тръгваме сами по тесните улички – коридори.
    При определяне местоположението на имението са били поканени специалисти по фън шуй, за да са сигурни господарите, че семейството ще бъде благословено с голямо богатство и късмет. Фън шуй е древната китайска практика на подреждане на пространството, за да се постигне хармония с околната среда. Така имението се намира в благоприятен район, където двете енергии от Вселената – на успеха и на щастието – се срещат.
    За да запази своята мистична енергия, имението е оформено като древна ключалка. В него има три големи двора и няколко квадратни площада, заобиколени от къщи от всички страни. Безкрайният поток от туристи тече устремно, завихря се по дворовете и се оттича нататък по лабиринта. С утехата, че по-добре като вихър, отколкото никак, препускаме и ние с останалите.
    Писател, облечен в носия, предлага книгата си, дава автограф и позира за снимки.
    Оставам само със снимка за спомен и влизам в поредната къща. При оформлението на имението е спазена социалната йерархия – задължителната храмова зала, където по време на празници семейството отдава почит на починалите предци на специален олтар. Господарят е живял на горния етаж, съпругата му, конкубините и децата му – на долния, а слугите са в отделна къща. През целия си живот той е имал една съпруга и четири наложници, бил е баща на петима синове и шест дъщери.
    Господарите не са имали определено меню, те са можели да ядат каквото пожелаят. Счетоводителите, частните учители и техните семейства обаче, са ядяли едно и също всеки ден – парен хляб (манту) и готвено ядене за закуска и вечеря, а за обяд – ориз и готвено. На наемните работници, слугите и бавачките се полагали само просени питки и туршия.
    Има още плевни, мелница, аптека, лятна сцена, погребална зала, бомбоубежище и поредица работилници – истински китайски Етъра – сърцето и душата на народните занаяти и изкуства. Е, разбира се, нашият Етър с простора и зеленината е много по-красив и въздействащ от поставените в кошари работилнички. Но все пак можах да сравня изкуствата на двата народа. Някои са общи, има, разбира се, и специфични за района.
    Докато надничаме през кошарите и щракам с апарата, Сун подхваща следната история за стопанина Моу: “Моу Молин се е обличал в обикновени селски дрехи, когато предприемал дълги пътувания. Бедното му облекло било изпитана тактика както против разбойниците по пътищата, така и за заблуда на някои превзети търговци в големите градове.
    Веднъж той отишъл в Янтай (най-големият град наблизо, днес със седем милиона жители) със свои съдружници да направи някои покупки. Видял да се продават купчини седла в магазина до хана, където бил отседнал. Хрумнала му една идея, той отишъл при търговеца и го попитал наивно – глуповато: “Колко струва пейката?” (тук вече аз предвкусвах победата на китайския Хитър Петър и цялата се превърнах в слух). Съдейки по неговата външност и глупавия въпрос, магазинерът помислил, че той е беден и невеж селянин и отговорил презрително: “Един юан за една… Имаш ли един юан?” . Моу хвърлил бегъл поглед на стоката и, преструвайки се, че брои парите си в чантата, казал: “Нямам много пари в себе си. Моля, дайте ми като начало петстотин броя!” В същото време той хвърлил чантата с 500 юана на тезгяха, оставяйки търговеца смаян и объркан. Като собственик на приличен магазин той трябвало да си спази думата. Моу също знаел това много добре и продължил да го притиска, с което привличал все повече зрители (надхитрянето в магазина – любимо китайско зрелище! Не питай старило, а патило…). Заобиколен от шумна тълпа, и разтревожен от повече загуби, изпотеният собственик викал отчаяно: “Тази стока може да бъде продадена само на този клиент, който е платил, но на никой друг!” Тогава той с болка подал петстотин от седлата на Моу, който си тръгнал с чест и достойнство. Умният човек наел едно муле, което да откара стоката в Чишия и скоро направил състояние от нея.”
    И ние знаем много подобни поучителни истории, но с герой нашият мъдрец Хитър Петър. Случката с Моу по асоциативен път ме отведе до един епизод от пънлайското ми ежедневие (няма как да не спомена следната особеност на китайския характер). Позната китайка ме покани да излезем заедно по магазините – за мен неприятно занимание, но за тукашните жени – вдъхновено състезание по пазарене с търговците – умение, изведено в култ. След дълго надприказване с продавачката и мерене на безброй якета, тя се спира на едно и обобщава: “нищо, че ми е малко, ще го взема, защото е евтино!” Ключовата дума е евтино – няма значение дали стоката ви харесва или подхожда, нали е евтина…
    Корените на тази хилядолетна философия са чудесно илюстрирани със следния цитат от сборника “Юанши Чанцин”, писан през 821 г., на който попаднах днес. Съвети на роднините към начинаещия търговец: “По-добре е да се сдобиеш с печалба, отколкото със слава. Тичайки за слава, не винаги можеш да постигнеш успех, а в търсенето на печалба никога няма да се излъжеш в сметките си. При продажба на стоки съумявай да излъжеш. Съумявай да измамиш митничаря в митницата, така ще нараства богатството ти и няма да претърпиш загуба… Изучавай тайните знаци на търговията. И не се съобразявай даже със земляка си.”
   
    Наталия БОЯДЖИЕВА

Добави във Facebook   


тъкачкатъкачкаедно от дворчетатаедно от дворчетата
народното изкуство "изрязване на хартия"народното изкуство "изрязване на хартия"писател дава автографписател дава автограф
традиционни люлкитрадиционни люлкигрънчаргрънчар
кошарите с работилницитекошарите с работилницитеплощадът в Чишиаплощадът в Чишиа
Сун със сина сиСун със сина сивхода на имениетовхода на имението

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Китай
Цени на билети до Китай
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Азия | Китай | Културен / фолклорен | Най-голямата мастилница в света - първа част
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com