dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Сряда, 21 Август 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:136
  Новини:825
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3787
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Куба
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Пътуване през времето
  Публикуван от Hincheto на 31 Август 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 7759 пъти, рейтинг: 4.52

  
Конкурс
 Пътепис, отличен с Първа награда
в Конкурса "Моето незабравимо лято"

    Животът всеки ден ни поднася безброй възможности да изживеем нещо, което да се запечата в паметта ни и да остави усещането на радост от факта, че ни има на този Свят, удовлетворение от това, че сме живи... Някои чакат тази възможност с години, други я получават често, но независимо от това всички помнят онова, което им се е случило сякаш е било вчера, а може да са изминали десетки лета.
    Аз за щастие изживях своето първо незабравимо лято през месец май на две хиляди и седма година, едва на шестнадесет годишна възраст и то лято, за което без да преувеличавам или да звуча самоуверено, много хора биха могли само да мечтаят, както правех и аз до онзи миг... Без дори да предполагам, че една от най – красивите ми и неизпълними в представите ми мечти може един ден да стане неповторима реалност...
    Живея в малък град отдалечен от суетата на забързаното столично ежедневие, град в който ти се струва, че да пътуваш може да е само трудно достижим и дори неизпълним копнеж по невъзможното. В гърдите ми винаги е тежало онова тягостно чувство - сякаш съм обречена до живот да остана в малкото си родно градче с представи за Света, ограничени само в неговите рамките . Но убедих се, за щастие, че в живота ни стават и чудеса, от онези които те променят завинаги...
    Точно преди три месеца се завърнах отново у дома си, изживяла едно такова чудо, променена, навярно, но и още по – устремена в желанието си да опитам, колкото се може по – голяма част от Света ни. Вероятно вече се питате къде съм била и защо така безмилостно не щадя думите в своя разказ... Дори сега ми звучи невероятно и почти невъзможно, но през месец май бях в Куба!!! Сещате се, онази малка островна държава на Карибите с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан, кубинските пури, ромът, Фидел Кастро, революцията и обстановката на всичко онова, което помнят само родителите ни, отминало преди повече от осемнадесет години, там в Куба е още и живо и смея да кажа ме очарова по неповторим начин.
    Като всичко, случващо се в живота ни за пръв път, така и моето първо пътешествие ме изпълваше със смесени, противоречиви чувства, които не само не даваха мира на мислите ми, а и ме объркваха до толкова, че не знаех, дали съм повече щастлива или по – скоро уплашена, радвах ли се или не... Още в началото на тази година разбрах, че през май ще замина за Хавана с група от осем човека, които също като мен бяха участвали в конкурс за есе и бяха получили отличие и награда – пътуване до Куба, за която всъщност бе и самият конкурс. През всичките пет месеца, в които живеех с мисълта за изключителния шанс, който ми поднася съдбата, аз упорито отказвах да повярвам, че е възможно красивите обещания и думи да се реализират на практика, затова и често си повтарях: „Скоро ще се събудиш и ще видиш, че всичко е било шега!”. Но не беше... Не беше, защото на седми май в единадесет часа на обяд се понесох във въздуха, за да изживея приключението на живота си... И макар пак да ми бе трудно да осъзная и повярвам в това, което ми се случва, то все пак се случваше...някак извън мислите ми, но ставаше реалност...
    Предполагам ви е известно онова чувство, сякаш си попаднал във филм или някоя фантастична приказка...Сякаш си изпаднал в безвремието, не знаеш колко е часът, не знаеш къде точно се намираш, камо ли какво те очаква... Е, това бяха първите ми спомени, когато слязох от самолета на летище Хавана, след като бях пътувала почти петнадесет часа... „пътуване през времето”, както го нарекох по – късно, не само заради голямата часова разлика, а и за това, че топлия кубински свят, който сякаш живее в друго измерение, остави трайна следа в моето собствено...
    Първа спирка Хавана. Първите пет дни прекарах в столицата Хавана, един от най – гъсто населените градове на Куба, където живот кипи почти на всеки ъгъл. Още с първото ни излизане от лагера на разходка из града имах чувството, че съм попаднала в дивата реалност на някой латиноамерикански сапунен сериал. Отстрани по шосето се извисяваха величествени палми, а вятъра си играеше с косите ми и обливаше лицето с топли тропични вълни. По улиците се разхождаха полуголи хора, с шоколадов загар и много страст в очите, а от малките им къщички се чуваше да гърми кубинска музика, в чийто ритъм те движеха съвършените си тела. Колкото по навътре навлизахме в Хавана толкова по – причудливо и непознато беше всичко за мен. Архитектурата на сградите напомняше на някой отдавна забравен старовремски град от колониалната епоха, но всичко изглеждаше толкова истинско и така на място, сякаш времето само се бе погрижило да забави своя ход и да запази всичко такова, каквото е, съхранило духа на онази Куба, в която всъщност всеки имал възможността да я посети, се влюбва. Капитола, мемориалът на Хосе Марти, музеят на революцията, Хабана Виеха и безкрайната крайбрежна улица Малекон, където вълните се разбиват на малки капчици млечна пяна... запазили спомена за отдавна отминали времена и епохи, за идилията на Робинзон Крузо и пищната феерия на "Тропикана”...
    Втора спирка Исмаелийо. На шестият ден от пребиваването ми на острова заминахме за Сиенфоегос на около петдесетина километра, от който се намираше и вторият ни лагер Исмаелийо, кръстен на сина на уважавания в Куба писател и революционер Хосе Марти. За него, за живота му и за безкрайното преклонение на народа пред личността му бих могла да ви говоря много, но предпочитам да оставя това, надявайки се че със своя разказ ще успея да запаля интереса ви към Куба и вие сами ще потърсите нещо за тази страна...А търсейки, неизменно ще попаднете и на името Хосе Марти... И така... В Исмаелийо прекарах също пет дни, в непосредствена близост до Карибско море... Да, Карибско море, онова което често изниква в представите ни докато рисуваме идеалната почивка...
    До преди месеци си мислех, че живея в спокоен град, но едва ли има думи, с които да мога да ви опиша какво спокойствие цари по девствените брегове на Карибско море, в Сиенфоегос където се намирахме ние... Каква блажена тишина и морска хармония витае из въздуха пропит с аромата на солена вода и тропическа топлина... Напълно отдалечена от каквато и да е цивилизация през онези пет дни познах истинския смисъл на това често да оставам сама със себе си и мислите си и в онези само мои мигове аз да съм център на своята малка Вселена...
    Времето течеше тъй бавно, на моменти дори ми изглеждаше че е спряло, но не, то отминаваше и с всеки изминал ден водеше пътешествието ми за ръка, към неговия край...
    На десетият ден от престоя ми на острова заминахме за Варадеро. Ако до онзи момент ми се е струвало, че живея като на сън, когато се озовах там сякаш спрях да дишам и се преселих в Рая. В съзнанието ми се е запечатало само едно нещо и то все още изниква пред очите ми..., кристално синята океанска вода и ситния сребристобял пясък... Макар и десетки пъти, преди да замина, във въображението си да бях рисувала безкрайните екзотични плажове, кокосовите палми и жаркото слънце, макар и да ми се струваше, че всичко изградено в съзнанието ми е идеално..., реалността ми доказа, че явно имам твърде бедна фантазия... Никога през живота си не бях виждала нещо по – съвършено, по – красиво и по – нереално вълшебно от гледката, която се откриваше от просторния балкон на третият ни лагер. Бях така опиянена и завладяна от всичко, че не обръщах внимание нито на палещата горещина, нито на обстановката, в която живеех... стигаше ми само да седна в старото дървено кресло на терасата и да гледам до забрава океана... А с отмирането на деня и последните слънчеви лъчи, които си отиваха в най – красивите залези, които е виждало човешкото око, сюрреалистичното спокойствие на копринено белите пясъци отстъпва на звуците на нощния живот и неговите изкушения...
    След четири дни прекарани във Варадеро, отново се завърнахме в Хавана... Приключението беше към края си... Валеше силен топъл тропичен дъжд, който ми подсказваше, че скоро ще се събудя, приказката ще свърши и отново ще потъна в еднообразието на малкия си роден град... И наистина след още два дни в столицата и последната ни разходка из града отново стоях на летището, но този път не бях така развълнувана, както когато тръгвах... Чувствах се безкрайно спокойна и единственото нещо, което терзаеше сърцето ми беше болката, че си заминавам... В онзи миг не можех напълно да осъзная, до колко Куба бе успяла да проникне във всяка фибра на душата и тялото ми, но знаех, че вече не съм същата, че нещо в мен се е променило...
    И ето времето измина така бързо, а с всеки следващ месец отдалечаващ ме все повече от топлината на „Приключението Куба” успявам да оценя всичко, което ми даде тази малка островна държава... И както за корабокрушенецът Робинзон Крузо „островът на отчаянието” се превърна във втори дом на чийто пристан той разкри силата на човешката личност, така и на мен моята малка Куба показа, че само със силна вяра мечтите, все пак се сбъдват...
   
    P.S. „Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че чудеса не съществуват. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.”

Добави във Facebook   


Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4
Снимка 5

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
flory_tinip
2007-09-16 08:30:13
  Не беше ли едно от условията на конкурса за пътепис да е в рамките на една страница. Излиза, че повечето от номинираните са доста дълги?

binin
2007-09-17 09:21:16
  * Публикуваните пътеписи да бъдат авторски, с обем НЕ по-малко от една стандартна машинописна страница (формат А4)

binin
2007-09-17 09:22:42
  Опа :) Забравих да кажа честито на Hincheto. Честито :)

nikoleta68
2008-01-15 08:20:52
  Чудесен разказ!!!

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Куба
Цени на билети до Куба
Избрахме за вас...
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Южна Америка | Куба | Международни екскурзии | Пътуване през времето
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com