dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Четвъртък, 23 Ноември 2017 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:418
  Статии:504
  Оферти:254
  Новини:999
  Снимки:2037
  Каталог:231
  Пътеписи:948
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3752
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Еквадор
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Островите Галапагос
  Публикуван от admin на 30 Август 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 6618 пъти, рейтинг: 4.76

  

    Връщахме се от продължително изпълнено с несгоди пътуване. Бяхме близо до бреговете на Антарктида на лов за китове и сега уморени се прибирахме към дома. На пътя ни лежаха островите Галапагос, захвърлени сякаш сред Тихи океан почти на самия екватор. Трябваше да се отбием там, за да се подчиним на една стара китоловна традиция – да приберем писмата от най-чудноватата поща на света, за да ги предадем на пристанищната станция в Панама.
    Бях млад моряк, но с интерес се вслушвах в разказите на по-възрастните и по-знаещи моряци. От тях научих интересни като приказка неща за тия 16 по-големи острова, 48 по-малки и близо 375 почти голи скали, стърчащи над океанската шир. Пиер казваше, че всички те заедно биха могли да се поберат спокойно на о. Корсика, защото тяхната обща площ е 4643 кв. км. Други разказваха за чудните островни животни, които будели страх в невежите, а учените смятали, че тук най-добре може да се изучи историята на Земята. С всеки изминат ден интересът на младите моряци към островите растеше. Най-после се решихме да помолим капитана да прекараме някой ден на тях. Като пред изпит застанахме през строгото лице на капитана: “Добре, момчета, нямам нищо против, и без това се завръщаме по-рано, но само да не останете разочаровани. Старите моряци ви разказват за това, което е било някога. Сега вече няма пирати, които да укриват ограбени съкровища сред черните вулкански скали, нито пък капитани, които да запасяват корабите си с месото от гигантските костенурки.”
    По време на пътуването научих историята на откриването на островите. За пръв път европеец е стъпил тук през 1535 г. Това е бил епископът Томас де Берланг, който от Панама трябвало да отиде в Перу като съветник на Писаро – покорителя на Перу. Застигнала го страшна буря в Тихи океан, която тласнала кораба му в студеното Перуанско морско течение и то го отвело на безлюдния остров Санта Фе. Не намерил прясна вода и трябвало да дъвче бодливите сочни кактуси, за да утоли жаждата си, затова той с неудоволствие описва острова. Във втората половина на ХVІ век испанците няколко пъти посещавали островите, обявили ги за свое владение и им дали името Галапагос (костенуркови острови) заради многобройните гигантски костенурки. През ХVІІ и ХVІІІ век островите служели на пиратите за временно пребивавае и укриване на съкровищата им. Към края на ХVІІІ век те усилено се посещавали от китоловци, за да се запасяват с костенурки. Това довело до масовото унищожение на тези редки морски животни. В 30-те години на ХІХ век Еквадор обявил островите за своя провинция и там започнали да заточават политическите затворници. По време на Втората световна война САЩ създали военноморска база на о-в Сеймур.
    Най-после дойде и желаният ден. С разтуптени сърца и вперен поглед ние оглеждахме пощенския залив на о. Флориана. Тихото пристанище във формата на полумесец приюти нашия кораб. Няколко любопитни моряци и капитанът слязоха на пясъчния бряг, където в дъното се очертаваше една полуразрушена колиба, а до нея, привързана към кол, бяла пропукана бъчва. Тая бъчва бе пощенската кутия. Капитанът я отвори и от нея паднаха обемисти пликове. “Някога – каза капитанът – тук са оставяли писмата си китоловците. Всеки идващ от лов кораб е бил приятелски задължен да прибере пощата и да я остави в най-близкото пристанище, намиращо се на пътя му. Това станало традиция и всеки капитан, без да е задължен, се подчинявал на нея. Сега вече писма пишат само пътешественици-любители, които слизат на този залив, сякаш за да се похвалят на своите познати.” Ние поехме по отъпканата пътека, която водеше навътре в острова, като обещахме на капитана да не се бавим за обяд. Пред погледа ни се разкриваше не много радостна гледка – бодливи кактуси, тук-там храсти с корави листа, рядка жилава трева и почти голи скални грамади, тъмни, самотни и печални. Слънцето печеше силно, но не бе така топло, както е обикновено до екватора “Защо?” – питахме нетърпеливо. „Като моряк би трябвало да си припомниш, че покрай бреговете на архипелага минава студеното Перуанско течение, което понижава температурата. Освен това духат и ветрове, най-често югоизточни – каза Пиер, - затова валежите са непостоянни, което е довело до тая оскъдна и своеобразна растителност.” Погледнах смутен към дребните храсти, не можех да си простя небрежността, която допуснах. Но какво виждам там, дали не ме лъжат очите? Едно странно същество приличащо на гущер, силно уголемен, с жълтеникав цвят в зеленикав оттенък, с изпъкнали очи ме гледаше спокойно и се печеше на обедното слънце. Пиер сякаш забеляза учудването ми и побърза да обясни: “Ах, ето ги тия чудни същества, отвратителни и глупаво спокойни, на които учените толкова много държат. Това са така наречените игуани. Този вид гущери е от сухоземните и затова е и по-дребен от крайбрежните игуани. Но все пак тежи към 7 кг и достига дължина около един метър. Те са неприветливи на вид, но безобидни същества. Подайте му едно късче кактус и сами ще се убедите в това. “Отрязахме късче кактус, подхвърлихме му го и влечугото с охота го загриза. Пиер, който и друг път е идвал по тези места, ни обясни, че игуаните – крайбрежни и сухоземни – са едни от най-старите влечуги, които земната история е запазила тук и досега. Крайбрежните игуани са по-големи и с тъмен цвят като тоя на крайбрежните скали. Някога те са гъмжели по крайбрежието, но сега са малко – само на о-вите Санта Крус и Исабела. Кому са нужни тия грозни същества, за да ги унищожават. Пиер хитро се усмихна и отговори: “Когато костенурките намалели, месото и яйцата на игуаните започнали да служат за храна на населението, а кожите им одрани и изсушени, се продавали на минаващи търговци.” Оставихме игуана да догризва кактуса и се спуснахме в една падина. Там вместо прясна вода намерихме мочурище, цялото запълнено от грамадни коруби на голям брой костенурки. “Това е сравнително малко гробище на костенурки – отбеляза Пиер. – На другите острови те са повече и по-големи. Гигантската, или слонската, костенурка е живяла преди милиони години и като по чудо се е запазила само на този пустинен архипелаг. Но това, което съхранила природата, човек понякога при хищническо стопанисване е на път да го унищожи. Заради вкусното месо и гигантските им размери, понякога костенурките достигали до 400 кг тежина, те били масово унищожавани. А само преди три века островите са гъмжели от костенуркови стада. Сякаш живи бункери са пъплели всред храсталаци и треви, всред скали и кактуси. За 2-3 дни те изминавали от 11 до 13 км. Така достигали до изворите с прясна вода, където се застоявали по няколко дни и отново поемали към сухите пасища. Някои от тях живеят и по крайбрежията до изворите. Там те се гмуркат във водата и независимо от тежестта си са отлични плувци.” Всички гледахме с укор и печал костенурковото гробище. Но тишината бе нарушена от сигнал на кораба – викнаха за обяд.
    През останалите няколко дни посетихме по-главните и населени острови Санта Мария и Санта Крус. Изненадани бяхме, че край бреговете им виждахме пингвини, да, истински пингвини само че по-дребни от събратята си в Антарктида. Архипелагът Галапагос е интересен и по разнообразния птичи свят, като някои негови представители са характерни само за тези Тихоокеански острови. За съжаление някои от ценните птици са напълно изтребени. Запознахме се с местното население – потомци на политически заточеници и преселници предимно от Южна Америка. Те бяха приветливи хора с характерните испански черти. Те търпеливо обработваха плодородните тъмноцветни почви в подножието на старите изгаснали вулкани. Там те бяха изкоренили естествената растителност и засадили захарна тръстика и други топлолюбиви култури. Изкачвайки се по скалите, ние попаднахме на чудно красиво езерце, разположено в кратера на угаснал вулкан. Обясниха ни, че такива езера се срещат често на тоя архипелаг. Последният остров, който посетихме, бе Сан Кристобал. Там видяхме скромния паметник на Чарлз Дарвин – велик английски естественик, който при посещението си на архипелага най-напред е слязъл тук. Капитанът ни обясни, че през 1934 г. са чествали 100 г. от идването на Дарвин. Тогава екуадорското правителство издало закон против убиването на характерните и редки видове птици и животни. Но контролът трудно се провеждал. Като най-решителна мярка е създаването на фондацията “Ч. Дарвин” за Галапагос от Международния съюз за защита на природата и на ЮНЕСКО и изграждането на международната биологична станция “Дарвин” на о. Санта Крус. В нея могат да работят биолози от всички страни. Така със сплотените усилия на всички страни ще бъдат защитени своеобразните растения и животните на островите Галапагос, които ни дават възможност да надникнем в миналото на нашата планета.
    Удовлетворени и обогатени от видяното и чутото, ние напуснахме Костенурковите острови и заплавахме към Панамския канал.

Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
iskra
Нерегистриран
2012-06-11 12:38:31
  prekrasno e

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Еквадор
Цени на билети до Еквадор
Нашето предложение...

Последно от форума...

всички теми...  


Онлайн магазин за парфюми и козметика
www.OkoloSveta.com - Пътепис | Южна Америка | Еквадор | Морски туризъм | Островите Галапагос
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2017. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com