dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Събота, 24 Август 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:135
  Новини:827
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3787
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Египет
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Един ден в Кайро
  Публикуван от Eliya Atanasova на 27 Октомври 2009 г.
  Този пътепис е прочетен 4263 пъти, рейтинг: 2.40

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Екзотично пътешествие"

    Представете си следната ситуация – часът е около 00:00 местно време или малко повече, намирате се в напълно непозната за вас страна, тъкмо сте слезнали от самолета и сте попаднали в сумрачни коридори, пълни с хора в бели униформи. Виждате скупчване на хора около една жена с изцяло покрито лице с маска на него от онези, които като ги видите си представяте как микробите са се населили в радиус от поне метър около обекта. Тя раздава на идващите пътници листчета, малък формат, като хората трябва да се сгънат на 8 и да използват всевъзможните условия като стените и гърбовете на хората пред и до себе си, за да попълнят задължителните данни за поне 10-ти път в коридор, в който няма абсолютно нищо наподобяващо формата на стол или маса.
   
    Следва стандартната опашка от тип „да не изпусна нещо”, която е така типична за страните намиращите се на юг от определена географска ширина. По-всяка вероятност тя върви даже по-бавно, отколкото ако хората се опитваха да се редят един след друг, все пак в началото има място само за един - но какво успокоени е, когато знаеш, че между теб и предходния човек няма нито милиметър разстояние, дето се вика „игла не може да падне”. Подпирате се така мило и си убеден, че няма начин да изпуснеш реда си, ти ще си там преди да ти е дошъл реда и ще си се надвесил над човека пред теб!
   
    Идва редът ти да подадеш старателно попълненото листче, а междувременно си се подпрял на някой другарски гръб отпред, за да попълниш друго едно листче, упоменаващо броя и вида болести, от които страдаш. Та, стигаш реда си и установяваш, че голямото чакане е било, за да ти вземат листчето от ръката, онова дето едва си намерил къде и с какво да попълниш и да го метнат на куп с хиляди други листчета, като внимателно можеш да проследиш пътя му до кофата под масата, който то успява самичко да си проправи, а ако няма усет - остава на пода и получава печат от очертанията на някоя близка обувка. Да, мина, ... първата опашка.
   
    Минаваш по странно изглеждащи, видимо неподдържани коридори и те насочват към гишето за визи, където никой не поглежда паспорта ти, а си чака няколкото долара, за да ти подаде лепенката, разбирай виза, давайки ти пълен кредит на доверие кой си и за кого я купуваш. Разбира се, предполага се сам да си я лепнеш на някоя празна страница в паспорта преди паспортната проверка, но няма страшно, до нея има много време – надигаш глава и поглеждаш леко притеснено към следващото препятствие – опашка от типа „скупчване”, като хората тактично са се само-наредили на няколко опашки - местни и други. Тълпата с туристите или не-местните хвърля леко притеснени и кисели погледи към обстановката, в погледите им се чете „къде попаднах, къде дойдох”. След минути се изсипват 300-тина местни от току-що кацналия джъмбо джет, които ловко заемат всички опашки, старателно залепяйки се един за друг с хилядите дисаги, които самолетът е успял някак си да побере. Представихте ли си го добре?
   
    В залата става все по-топло, направо не се диша, а въздухът е пълен с комари, за които е ударил часът на „шведската маса”. Времето минава много бавно, хората по опашките говорят емоционално на тотално неразбираем за някои език. Служителите на гишетата проверяват бавно един по един... И така два часа....
   
    Навън е много топло, доста влажно, нощ е, а едва се диша. Пътищата - чудесни, за жалост участниците в движението нямат навика да използват фаровете на автомобилите си, което прави обстановката доста „адренилинеста”. Явно тези модерните коли напоследък ги правят с твърде силни светлини, да те заболи главата, не може да се кара така. междувременно тук-таме притичва някой бързайки да пресече улицата - това животът не се цени като такъв, важно е да се бърза, но не е ясно за какво. Времето е като спряло, всичко отнема часове и въпреки това, извършителите на всички действия осъзнато бързат.
   
    Следват инструкции за оцеляване през идващите дни – хубаво е да не ядеш нищо, което се мие с вода, а ако не се и мие с вода пък съвсем. Най-важно е да се избягват храните с витамини – плодове и зеленчуци в никакъв случай. За предпочитане е нещо, което е минало поне една термична обработка. Съвсем определено това не е място за вегетарианци, но пък и към месото има конкретни обичаи. Изобщо ако не ядеш е най-добре.
   
    Истинското зрелище е през деня – 24 милиона жители, един светофар в целия град … и той да се развали.... не им е лесно. Но за сметка на това се пести доста от каско - фирмите не смеят да предлагат такава услуга. Биха фалирали в първите няколко часа на бизнес начинанието си. Защото културата повелява друго - всяка кола трябва да се сефтоса докато е нова, това се случва доста зрелищно - клаксони и ругатни… А клаксоните, най-ценният атрибут на местните автомобили са придобили такива способности да говорят, че успяват и да поздравяват радостно и да крещят доста ожесточено.
   
    „Една боя разстояние е повече от достатъчно” – вероятно това е един от основополагащите принципи на закона за движение в Кайро. А колите – вярваш или не – те са направени от разтегателна харния – побират цели родове. Впрочем, това се отнася за всяко нещо на колела, въпреки че част от превозните средства водят до по-зрелищна смърт от други.... някои полагат големи старания и смелост като накачулят n на брой кръвни роднини на нещо с не повече от две колела. Броят на колелата е видимо обратно пропорционален на товара, който побират. А това прави много. Смелостта е наистина безгранична черта – никой не би се разтревожил, ако ти хрумне да запалиш цигара на бензиностанция, даже ще им се види нормално. Можеш спокойно да пушиш докато си пълниш резервоара, може и да хвърлиш цигарата си някъде там, без да привлечеш никакво внимание, още по-малко пък възмущение.
   
    Освен извънредна смелост, това е място, където има ненадминати обноски, ако искаш да кажеш на някого „гледай си работата, няма да ти помогна”, можеш съвсем любезно да му пожелаеш „изчакай 5 минути”. И без това времето тече в друго измерение, след 4 часа може и да се сетиш за него и да си кажеш ”е, тоя пък къде ли е отишъл, за къде ли се е разбързал”.
   
    Практика или естетика - може би и двете. Не е редно да се цепиш от колектива - ако никой не си е измазал къщата и всички карат на арматурно желязо, ти пък къде си тръгнал да харчиш средства и без това тя постоянно е в строеж с тези множащи се семейства и поколения, които се нуждаят от по-горен и още по-горен етаж, за да получат необходимото им ниво екзистенц минумум от лично пространство. При тези обстоятелства някак си изглежда доста безсмислено да строиш пък и покрив – то и без това не вали, я падне дъжд веднъж на няколко години за около минута и половина, я не, но тогава със сигурност предпочиташ да си на открито – че това си е цяло събитие! А прозорци за какво са ти – къде ще си сушиш дрехите тогава? Разбира се имаш и малко пространство върху арматурното желязо за целта, но да – оптимизацията е от голямо значение, радост за очите. Тези хора са над всички материални неща. Чак се чудиш – ти ли нещо си твърде прагматичен или те са ужасно възвишени същества, които нямат нищо общо с боклуците наоколо, нещата трябва да стоят с години непокътнати, пазейки духа на времето и спомените от изминалите години. С такова впечатление оставаш, минавайки по улицата – и преди десетина години със сигурност е можело да се видят абсолютно същите неща тук. Всичко трябва да се цени и в чест на това да не се докосва. Това е важи с особено значение за прахта.
   
    Емоциите са основен принцип, който обуславя човешкото действие - трябва да се говори високо, да се призовава, да се обича, да се мрази, да се преговаря, да се спори, да се наддава, иначе комуникацията да нищо не става. Да си купиш нещо е не само събитие – то е предизвикателство за тренирани души и никога не знаеш дали си „минат” или си „минал” някого, защото продавачът винаги изглежда на ръба на фалита заради това, че ти е продал нещо си на малко по-ниска цена, но все пак ти го е продал... не си го карал насила?! Чудя се дали има продажба на загуба и дали изобщо някой помни колко струва стоката му, или просто слагат някоя и друга цифра повече в цената, за да са убедени, че няма да загубят. Това ценообразуването е много интересно в един такъв контекст, а отчитането вероятно е невъзможно и безсмислено упражнение, подобно на каското.
   
    Пейзажът на пазарската част е доста еднообразен, в общи линии всеки се опитва да нахвърля колкото се може повече стока на възможно най-малко пространство и ако може с нулева себестойност. А най-блажено би било ако и имаш възможност да спиш зад всички тези неща и да не ти се налага да хабиш сили и да ги продаваш.
   
    Само трябва да се пазиш от слънцето, доста е силничко там. Можеш да преживееш безболезнено всичко останало, което те заобикаля. В края на краищата, това са временни неща, а само вечните имат значение…
   
    Елия Атанасова

Добави във Facebook   


На Пирамидите е пълно с фейк бедуини, голямата напаст там, тактиката е да се правиш, че не ги виждаш, в никакъв случай да се ги заговаряш, да не се качваш на камилите им и в никакъв случай да не ги осНа Пирамидите е пълно с фейк бедуини, голямата напаст там, тактиката е да се правиш, че не ги виждаш, в никакъв случай да се ги заговаряш, да не се качваш на камилите им и в никакъв случай да не ги осПостоянна мъгла...Постоянна мъгла...
Всички се опитват да се снимат как докосват пирамидите, много е забавно отстрани!Всички се опитват да се снимат как докосват пирамидите, много е забавно отстрани!Типичен градски пейзаж...Типичен градски пейзаж...
Още по-типична градска картина.Още по-типична градска картина.Бедуинско дете...Бедуинско дете...
Бензиностанция - забележете производителността на единица труд и време...Бензиностанция - забележете производителността на единица труд и време...

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
valeria
2009-11-06 07:48:29
  Елия, много хубаво си описала атмосферата в Кайро.
  По повод на неизмазаните и недовършени къщи - в Египет законът е такъв, че започваш да плащаш данъци на къщата едва, когато е покрита и завършена. За това построяват няколко етажа, нанасят се, живеят по 20 и повече години и не довършват, за да не плащат.

vmiloev
2009-11-09 17:42:46
  Много смешно. Добър усет да културните специфичности и томно отговаря на нашите впечатления от 2000. Когато заключението бе: Хубаво, че дойдохме, ама следващия милениум ще го посрещнем другаде. Е, един от нас се върна по-бързо... Б-р

hektor
2009-11-11 23:58:29
  Искам да съм в момента по тези места или поне за Нова година.

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Египет
Цени на билети до Египет
Избрахме за вас...
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Африка | Египет | Един ден в Кайро
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com