dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Четвъртък, 23 Ноември 2017 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:418
  Статии:504
  Оферти:249
  Новини:1000
  Снимки:2037
  Каталог:231
  Пътеписи:948
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3752
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Испания
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  В Севиля на празника Ла Ферия
  Публикуван от grasia на 04 Август 2008 г.
  Този пътепис е прочетен 4296 пъти, рейтинг: 3.27

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Лятно настроение"

    Още съм на летището в Севиля, когато каца и папата. Испания е поредната спирка от маршрута на Светия отец; аз пък пристигам на сляпо и се надявам да вляза на истинска корида без предварително закупен билет. И, за разлика от папата, който често говори за Бога, аз съм се прицелила в нещо като езическо жертвоприношение.
    Излизам от летището и вдъхвам нажежения севилски въздух. Слава на Бога(и папата) – усещам и лек ветрец, който поклаща тъничките палми. Започвам дори да се потя. Предстои ми Ла Ферия, най-голямата фиеста в Севилия, а освен това е и време, така да се каже, да хвана бика за рогата. Моят гид Иван е ухилен до уши. Прилича на бикоборец – висок, елегантен и мургав. В компанията му се чувствам страхотно. Иван ме закарва в хотел недалеч от старите палати на севилското Експо. Настанявам се и, какво да се прави, веднага отварям бутилка риоха. Пускам CNN, за да бъда истинска американка, и се натъквам на обичайната тъпа поредица – тук индексът на стоковата борса пандел, ту Буш с каубойска шапка. Трябва да убия два часа, преди Иван да ме закара до Андалуския дворец, за да погледам фламенко.
    Ето ме пак по напечените улици. Сиестата е отминала, виждат се хора. През август температурата тук редовно минава 40 градуса, но и сега, през юли, си е достатъчно горещо – почти 30 градуса. Не точно уютна атмосфера. По-скоро уютна сауна.
    След малко над мен надвисва гигантската севилска катедрала, построена през XIII в. – най-големият католически храм в света след Св. Петър в Рим. Мушвам се в ирландския пъб отсреща, за да пийна една ледена бира. Започвам да разбирам – Севилия е прекрасен град, пълен с чудни кътчета, храна и вино. Освен това е един от най-старите в Европа, и архитектурата му – смес от мавърски и испански елементи – също е неповторима.
    Андалуският дворец е пълен с почитатели на фламенкото – включително и по време на фестивала, когато то всъщност е навсякъде и е напълно безплатно. С Иван пием студено бяло вино и ядем tapas (коктейлни сандвичи с различни видове риба и морски деликатеси).
    Осем жени ваят с танц онова, за което пише Федерико Гарсиа Лорка – че фламенкото превръща дори пълните жени на средна възраст в знойни изкусителки. “Най-важното в този танц е дуенде”, примлясква Иван. “Дуенде е онзи вълшебен дух, който преобразява танцьора или певеца, когато потънат в музиката. Дуенде е пълното отдаване на мига, когато целият останал свят избледнява и остава само представлението. Истинските афисионадос го разпознават на мига. Мнозина танцьори живеят цял живот за един миг на дуенде”. След час (и две-три бутилки вино) вече ми се иска да се присъединя към танцьорките. Иван ме дръпва обратно на стола. Била съм пийнала повечко.
    “Не може да излизаш на сцената”, шепне той. Носят ни голяма купа сангрия. Опасно, сладко вино, което кара иначе сдържаните хора да скачат на крака, да се разсъбличат и да имитират Джо Кокър. “И аз искам да танцувам пък”, настоявам и си сипвам щедро с инкрустирания черпак.
    “Аз го умея фламингото – така де, фламенкото”. “Не, не. После. Не тук”, мърмори той.
    “Хубаво де”, съгласявам се. “Но поне ще се приближа да погледам”.
    Във въздуха трепти вълшебство. Успявам да се въздържа все пак и ставам свидетелка на оглушителното кресчендо – всяка танцьорка се покланя поотделно, с въртене и енергично тропане на токове по пода, преди да скочи обратно в редицата и да започне да пляска с ръце. След минута Иван ме сграбчва за лакътя и почва да ме дърпа към изхода. Боря се като пантера, но не успявам да се справя. Иван не се сърди. Дори казва “хайде сега на Ферия”.
    Ла Ферия е един от най-големите фолклорни фестивали в света.Състои се от стотици малки частни партита, които се провеждат във фестивални павилиони, наблъскани един до друг чак до хоризонта.Малко прилича на Октоберфест в Мюнхен, само дето е елегантен и се концентрира върху костюмите, танците и виното. През нощта атмосферата става сюрреалистична: взрив от цветове, рокли и фламенко. Местните жени, на всякаква възраст, се готвят по цяла година, а любимият им десен, доколкото виждам, е бяло на червени, сини или розови точки. Испанките се плъзгат покрай нас, клатейки бедра, а токовете им тракат ритмично по паважа.Мания.По-късно нощта отстъпва на утрото сред шептящи поли и проблясващи глезени.
    “Кога ще ходим на корида?”, питам Иван на другата сутрин.Жумим срещу слънцето посред Пласа де Еспаня. “Каква корида?!”, недоумява той.
    В продължение на девет дни, всяка сутрин се пускат шест бика, от които се спасяват желаещите да изпитат нервите си. Улицата, на която се разиграва гонитбата, е дълга не повече от 800 метра и завършва с арена, на която по-късно животните се срещат с матадорите.
    Особеното на тези удоволствия е максималното приближаване до опасността.
    Участниците се стремят да се доближат колкото е възможно по-близо до биковете и внимават животните да не ги докоснат с рогата си.
    Ую, зле ми е. Абе борбата с бикове, нали се сещаш. “Ти луд ли си? Няма да можем да си намерим билети. Всички схватки са разпродадени. И впрочем изразът “борба с бикове” не е съвсем точен. Това не е просто двубой, а древен ритуал. Датира още от времето на древните гърци, че и преди това. Бикът е най-силното животно на европейския континент и да го победиш си е цяло изкуство”. “Хубаво, обаче искам да го видя. Наистина ли е невъзможно да си намерим билети?”, мрънкам. “Ще ни трябва mucho късмет”, казва Иван. “И поне по сто евро на човек”.
    Стигаме пред касата. Билети няма. Изведнъж късметът ни проработва – виждаме двама дребни мъже с барети, които предлагат своите. Иван ги пита за цената. Искат по 50.
    На билетите пише 27. “Кажи 40”, прошепвам. Той казва и за моя радост те кимват. Плащам бързо, преди да са размислили. Иван се усмихва. “Само 40 евро. Невероятно. Muy bien.”
    Пред арена Маестранца тълпата изглежда жадна за кръв. Биковете нямат шанс. Освен срещу пикадорите с техните копия и матадора с тесните панталони и острата като бръснач сабя, животните застават и срещу многовековна традиция, която повелява да умрат. Промъкваме се до местата си, разбутвайки нетърпеливи испанци. Всички изглеждат на върха на щастието – за местните няма по-голямо забавление. За чужденците като мен пък борбата с бикове е нещо като гузно удоволствие – разпалва древни и недотам цивилизовани инстинкти. Горещо е като под мишницата на ковач. Дървените пейки са претъпкани. Хората седят на възглавнички, наети срещу едно евро. Носят се облаци цигарен дим. Над главите ни се стрелкат лястовици. Не е време за съчувствие – биковете ще умрат и аз трябва да съм готова за кръвопролитието.
    Матадорът застава на колене, отпуснал цикламената пелерина пред себе си, и мами бика. Животното се втурва към него, навело глава. Има общо шест схватки и трима матадори.
    Всички правят горе-долу едно и също – първо падат на колене, после бикът се втурва напред. Пикадорът го пронизва. Матадорът крие страха си зад своя особен, арогантен полутанц.
    Слънцето – нажежен камък – потъва на запад. Бикът се хвърля. Пелерината се развява.Сабята се забива в гръбначния стълб на животното и то рухва. Тълпата реве. Аз не рева, а седя, боря се с 45-градусовата жега и си мисля дали няма да ми стане малко по-интересно, ако надрусат бика с мескалин, за да полудее и да не изпитва болка. Но просто в тази игра не е много забавно да си бик. Биковете могат да “избират” само между арената или фабриката за хамбургери.
    Пускат нов бик. Този изглежда кротък, наплашен и се олюлява много странно. “Да не са му дали нещо?”, смигам на Иван. “Не, не, клати глава той”. “Не правят такива неща”. Да бе не правят. Но нещо наистина не е наред. Новият рогат участник посяга да мушка с все по-голяма неохота, сякаш иска да каже "бе не може ли тук да изсимулирам няколко атаки, а после да ме връщат на пасището, където ме чакат едни много яки кравички?"
    Внезапно се сещам защо е тая неочаквана флегматичност. Севиля, вторият по важност бикоборски град в Испания (след Мадрид), си е създал репутация на място, където се раждат по-скоро пацифистки настроени бикове. Но не винаги – само за последните 2 десетилетия севилските бикоборци са дали цели 14 жертви.
    Третата, последна фаза на коридата – фаена – предлага още повяли двубои. Повечето бикове предимно тропат с копито по земята и се дърпат, явно от страх. Един дори отива в края на арената и незаинтересовано застава с гръб към матадора. В тесните си панталони матадорът ми изглежда все по-нелепо.
    Толкова по въпроса за древното жертвоприношение. На летището влизам в безмитния магазин и откривам две бутилки Балънтайнс на абсурдно ниска цена. Гърлото ми е пресъхвало. Какво точно видях на коридата? Не знам, честно. Уважавам традициите на испанците, но да се убиват бикове за забавление хич не е по моя личен вкус.

Добави във Facebook   


Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4
Снимка 5

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
Севилския гламар
Нерегистриран
2012-06-11 23:12:49
  Почти е така, но определено феерията не е през юли.
  Казва се "Feria de Abril" и се провежда през април, в много редки случаи през май в зависимост от това кога е Великден (Semana Santa). Температурите през юли достигат и до 52 градуса, като нормално се движат около 45-46 градуса.

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Испания
Цени на билети до Испания
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

Последно от форума...

всички теми...  


Онлайн магазин за парфюми и козметика
www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | Испания | Празнични пътувания | В Севиля на празника Ла Ферия
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2017. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com