dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Петък, 23 Август 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:135
  Новини:827
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3787
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Гърция
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Една почивка на Халкидики (2006) - 1 част
  Публикуван от admin на 08 Май 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 4584 пъти, рейтинг: 5.31

  

    Тази година имах (и все още имам) доста натоварено служебно лято. Моите клиенти решиха, че юли и август е подходящо време за поставяне на етапни цели (milestones), които естествено трябва да се спазят. Обикновено юли и август натоварването намалява, но този път не стана така. По тази причина евентуалната лятна отпуска трябваше да се вземе през септември, което съм правил по-рано, или юни, което досега май не ми се е случвало.
    Миналата година бяхме ходили (като допълнително море) на Резово в първите дни на септември (около 6-и). Бяхме на квартира с изглед към Турция, хазайката беше много готина, и за сравнително малко пари си изкарахме чудесно. Е, не всеки ден ставаше за плаж, но септември си е септември. Иначе “нормалното” ни море го правим края на юли, най-късно началото на август. Втората половина на август, поне на Черно море, според мен е малко рисковано заради времето. Затова и Резово ни беше като “допълнително”море – бяхме се вече напекли и наплували през юли на Ривиера и едно отспиване с малко плаж на Резово ни дойде добре.
    Та искахме да повторим и тази година да идем някъде на спокойно място – на квартира или нещо подобно, без да се ходи по 14-етажните хотели на Слънчев бряг или Златните. И без това в София живея на 8-ия етаж – за почивка искам нещо по-ниско.
    Възможните месеци останаха септември и юни. Септември, както казах, е рисково откъм дъждове и не става за “основно” море. Така, че остана юни. Къде през юни морето вече е достатъчно топло? Правилно – в Гърция. После се оказа, че си е направо като чайче.
    От колеги и приятели бях чувал нелоши неща за южната ни съседка – е , имаше и отрицателни мнения, за прекалено соленото море например. Една пък колежка беше ходила на Халкидики на сватбено пътешествие и също беше доволна от спокойствието.
    Чрез познати се свързахме със собственика на едно хотелче на Касандра - първия ръкав на Халкидики.
    Халкидики, за жителите на София особено, има едно допълнително предимство в сравнение с Черно море – не е далеч. Солун се намира на 330 км от София, а курортите започват веднага след него. Пътят до Бяло море, освен това, е хубав и широк – изключение прави участъка между София и Дупница, но и той е на път да се оправи.
    Е, а най-краткото разстояние между София и Черно море е, както знаем, 400 км.
    Та последната събота на юни запалихме колата и дадохме газ към Мола Калива, както се казваше селцето, в което си бяхме резервирали стая в едноименния хотел.
    Границата минахме бързо – за няма и половин час. Т.к. бях първият, който разбра, че фри-шоповете няма да отворят, успях да се наредя пръв от към гръцката страна – другите чакащи на фри-шоповте реагираха малко по-бавно и вече бяха след мен. За влизане в Гърция чакаше и опашка от не по-малко то 15 автобуса!!! Добре, че бяхме с кола и то първа на опашката.
    Гръцката е най-гадната от всички европейски и шенгенски граници – природният мързел на балканците се съчетава с високомерието, демонстрирано от държавните служители (гранични полицаи и митничари) на южната ни съседка. Нееееее, не съм имал проблеми, нито съм показвал факсове с резервации или медицински застраховки – досега не са ми ги искали никъде – но надутите гръцки граничари са нещо, наистина неприятно. Просто с тях общуването е малко гадно.
    С усмивка всичко става, а и с мен не могат да се заяждат, така че минахме без проблеми. Има една особеност на гръцката граница – ако сте с кола, трябва да се обадите на гръцките митничари да ви запишат колата. Едно време слагаха печат в паспорта с номера й, сега вече слагат печата на едно листче, което трябва да представите после на излизане от Гърция. Това е някакво гръцко изискване, което го няма в нито една друга държава от ЕС.
    Както и да е – изпреварихме всички от чакащите на фри-шопа, минахме гръцката граница и вече сме по пътя за Солун. Първите 50-60 км не се наблюдава някаква съществена разлика с България – даже пътят е с неравности. Вярно, строи се, но поне в сравнение с шосето Дупница-Кулата, гръцкият участък е малко по-лош. Селата се редят едно след друго, като правят впечатление многото слънчеви колектори, поставнеи на покривите. Пътят за Солун е лесен за ориентация – има табели навсякъде – както на гръцки, така и на латиница. Малко преди Сер има светофар, на който трябва да свиете вдясно – после вече карата само напред, докато не стигнете подстъпите на Солун, където трябва да се внимава, защото трябва да се отклоните от магистралата по посока Халкидики – това отклонение е точно преди Солун (градът вече се вижда), има табели Halkidiki, но може да ви дойдат изведнъж и да сте неподготвени.
    После пътят продължава по околовръстното на Солун. Тук движението вече стана доста натоварено. Гърците карат отвратително – имайте го пред вид. Даже в България не се кара толкова безогледно. Полицаи по пътя не видях.
    След Солун отдясно започват да се виждат първите курортни селища и села. Морето има великолепен синьо-бял цвят – общо взето като гръцкото знаме.
    Някъде там има отклонение към Ситония (втория ръкав на Халкидики), а ние продължаваме към първия – Касандра. Тук естествено ползвам общо приетата терминология като наричам най-западния от трите ръкава “Първи”. За Ситония няма спор, че е втория – и от изток на запад да ги брои човек, и от запад на изток – все е втори. Най-източният ръкав на Халкидики е Атон, където е разположена монашеската република.
    Пътят към вътрешността на Касандра минава през провлак, който свързва полуострова със сушата. Провлакът е толкова тесен, че има място само за пътя – а от двете му страни се вижда Бяло море. Страхотно усещане...
    Двайсетина километра по-нататък влизаме в Мола Калива. След внимателно оглеждане на табелите намираме и надписа към едноименния хотел. “Добър ден – Калимера”, “Добър ден – Калимера” – се запознаваме със собственика Танасий и жена му – Танасия. Може да са били Атанасий и Атанасия, но звуково не съм сигурен, така че ще ги наричам фонетично – Танасий и Танасия.
   
    Малко география: Мола Калива е малко селце, и даже не толкова селце, колкото вилна зона, разположена в един от заливите в западната част на Касандра. Ако имате карта на полуострова ще забележите, че левият (т.е.западният) бряг има един участък, чийто бряг е обърнат на юг (южно от най-голямата ширина на Касандра). Точно там, в един от заливите се намира и Мола Калива.
    Самата Касандра е доста дълга, като обиколката й по крайбрежното шосе е 100 км. На самия полуостров се влиза и излиза по един-единствен път, който минава по провлака. Този провлак го свързва с континента и е толкова тесен, че минавайки по шосето можете да видите морето и от двете си страни. Естествено по-нататък полуостровът се разширява до (не съм 100% сигурен) около 15-20 км. Та Мола Калива се намира от южната част на това разширение на западния бряг на Касандра.
    Преди да се стигне до самото селце се минава през няколко градчета. Запомнил съм Касандрия и Скала Фурка. Самата Фурка е градче във вътрешността, а на най-близкия бряг се намира Стълбата на Фурка, както би се превело Скала Фурка. Ударението е върху първата сричка – скАла. В Гърция е пълно с такива СкАли – реално това са пристанищата на градчета, разположени във вътрешността. В общия случай крайбрежният вариант (т.е.Скалите) в момента са по-големи и по-оживени селища от основните.
    В България се сещам за подобен пример: знаете ли къде се намира село Голямо Белово? Правилно: в планината над град Белово. Голямо Белово е бивше Белово, но когато построяват железницата от Цариград в посока Западна Европа – първият етап е свършвал (и дълго време е бил само до там) в полите на Рила (или Родопите – точно този участък май е спорно към коя от двете планини принадлежи – абе най-точно: под Белмекен). Най-близкото селище до последнта спирка на пътя е било с.Белово, бъдещо Голямо такова. Да, ама Белово е горе по планината, а долу е трябвало да бъде построена гара, която кръщават гара Белово. След което Гара Белово започва да се разраства, докато вземе името Белово, а селото – основател, за да няма дублаж на имената, се е преименувало на Голямо Белово. Намира се по пътя между днешно Белово и Юндола.
   
    Да се върнем на Касандра.
    Та Мола Калива се намира на няколко километра след Скала Фурка. Няколко пък километра по на юг от нашия курорт се намира Неа Скиони. За мен е спорно кое е град, кое е село – всичките са един такъв междинен размер и местните жители очевидно се знамиват и с туризъм и със селско стопанство. Неа Скиони прилича на градче, но Танасий каза, че е село.
   
    Хотелът: Казваше си и той Мола Калива и се намираше от горната страна на пътя – т.е. не към морето, а в основата на склона. Представлява триетажна (приземния етаж го броя също) бяла постройка. На пръв поглед изгкежда двуетажен, т.к.долната част е с перголи и разни увивини растения за сянка, та не се забелязва много. Там е разположено ресторантчето с терасата под сянката, стаите на собственика (и те там си живееха) и персонала, а така също една или две стаи за гостите. Вторият и третият етаж бяха само за гости на хотела. До тях се стига по външно стълбище от задната страна на хотела. Изобщо задната страна – откъм хълма - е мястото за влизане и излизане, там е и така да се каже паркинга, а след него е една маслинова горичка, в която наша милост най-нахално си паркираше колата на сянка. От предната страна е разположен дворът с басейна и терасата на ресторантчето. Всички стаи са с балкон и гледка към морето. То самото беше на около 150 метра по-надолу, като се минава по една уличка между другите хотелчета и вили.
    Стаите бяха сравнително големи – в нашата имаше три пълноразмерни легла. Не съм дребен и за мен този размер има значение. Нещо важно – всяка стая си има собствена баня с тоалетна, също доволно прилични. Танасий разправяше, че до края на това лято ще ги оборудва и с климатици и телевизори – на учуденият ми въпрос, за какво са му притрябвали телевизори, той отговори, че като му се обади някой по телефона и пита има ли това-онова и той като каже, че няма TV – потенциалните клиенти мрънкали. На мен нито климатикът не ми трябва много, хеле пък телевизор (с гръцки програми;-). Но след като гръцките му клиенти го натискат – явно ще ги сложи. Малко послъгах с климатика – в Гърция не е лошо да има климатик, но може да се преживее и без него – особено като се направи течение. В интерес на истината стените са бая дебели и при спуснати щори на прозорците, в стаите се запазваше поносима температура. Навън си беше ад по всяко време на денонощието.
    Освен това в стаите имаше миниатюрна кухничка и хладилник – ама не като ония, дето служат за минибар, а съвсем нормалноразмерен хладилник (помните ли размера на Мраз – е те толкави бяха).
    Цялото оборудване в стаите е ново – ако не е купено тази година, ще е от миналата.
    Хотелчето го държат двама млади старци – Танасий и Танасия, като извън сезона, както бяхме ние, те са и обслужващ персонал. През юли и август идват дъщерите им да помагат, а и наемат допълнителен персонал, като поне един от този персонал е българин(ка). Освен това с Танасий човек може да се разбере и на български – достатъчно добре го владее. А и да не забравяме, че Халкидики до края на Първата световна война е населен с българи. Самият Танасий е от Волос. Веднъж той разказваше за един негов познат: Абе той е от Драма, как няма да знае български....No comment.
    Като цяло такъв вид хотели са нещо по-добро от квартира, защото стаята си има необходимите аксесоари като баня и т.н., но и още не е станало истински хотел, защото всяка сутрин можеш да си пиеш кафето с домакините. А Танасия правеше страхотно фрапе сутрин.
   
    http://stojtscho.blogspot.com

Карта на Касандра - източният Карта на Касандра - източният "пръст" на ХалкидикиМола Калива (изглед от балкона)Мола Калива (изглед от балкона)

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Гърция
Цени на билети до Гърция
www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | Гърция | Морски туризъм | Една почивка на Халкидики (2006) - 1 част
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com