dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Четвъртък, 18 Октомври 2018 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:515
  Оферти:231
  Новини:845
  Снимки:2037
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3771
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Гърция
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Вечно зеления и слънчев остров Тасос - Част 1
  Публикуван от Анда на 14 Юни 2008 г.
  Този пътепис е прочетен 8805 пъти, рейтинг: 4.00

  

    Щом стъпихме на острова, ни посрещнаха със следните думи: „Добре дошли на вечно зеления и слънчев остров Тасос!”. За съжаление това мило обръщение беше казано на майтап и предизвика у нас криви усмивки, защото времето беше сиво, мрачно, облачно и валеше лек, но неприятен дъжд. И така продължи през всичките три дни на нашия престой. Вероятно лошото време оказа твърде голямо влияние и впечатленията ми не са чак толкова прекрасни, колкото очаквах.
    Организаторите на екскурзията бяха решили минаването на граница да не е на Кулата, а на ГКПП Илинден-Ексохи, така че се отправихме към Гоце Делчев. Нямахме абсолютно никакъв проблем нито на българска, нито на гръцка граница и минахме за по-малко от 5 минути.
    Тук интерес представлява тунелът, заради който откриването на нашия граничен пункт е било забавено. Този прословут тунел е трябвало да бъде построен, за да не пречи на популацията на мечките в този район, както и на особен вид застрашени червеи. Екскурзоводката с тънко чувство за хумор ни обясни, че самата Бриджит Бардо е държала страшно много на построяването му, за да могат спокойно мечките да си ходят на гости.
    Излизайки от тунела, нашите гористи планини отстъпиха място на каменисти хълмове с рядка растителност. Друго, което напомняше, че вече сме на гръцка територия са табелите на гръцки с напълно непонятен за нас текст и многобройните миниатюрни параклисчета, които видяхме край пътя. Това, което екскурзоводката ни обясни за тях, е че те са поставяни от близките на загиналите в катастрофи, причинени от неразумното им шофиране. Но тъй като те вече се срещали толкова често, пътищата им заприличали на гробище и правителството забранило поставянето на тези параклисчета. Неволно направих сравнение с паметниците и кръстовете, осеяли нашите пътища, нима не приличат на гробище? Дано повече хора си вземат поука и карат по-разумно.
    Минахме през Драма и на мен страшно много ми допадна този град. Ако си спомням правилно населението му е около 30 000 души, а къщите бяха просто прекрасни. Не можех да се нагледам на тази красота. Всичките бяха едно- и дву- етажни, с прекрасни балкони и цветя. Райграс, палми и мрамор бяха част от интериора на всяка къща. От момчето зад нашата седалка научихме, че в Гърция има закон за това как да изглеждат фасадите на къщите и държавата подпомага семействата, а също така и налага солени глоби ако не са направени както трябва. Както между впрочем било навсякъде по света. Същата красива гледка видях и по време на престоя си в Италия преди две години. От тогава всеки път като гледам руините на сивата ни столица ме боли страшно много, защото, за да се постигне подобно нещо и у нас, според мен ще трябва да се срине всичко до основи, да се засели с културен народ и да се започне всичко от нулата. Нещо, което естествено няма да стане. Да, виждала съм хубави къщи и тук, подредени и цветни, но обикновено са оградени с високи зидове. В Гърция не видях такъв зид никъде. Оградките им бяха не повече от 20 см., колкото за декорация.
    Ако в България красивата гледка на някоя къща (обикновено извън София, в по-малките градове) е нещо необичайно и единично, то впечатленията ми за Гърция са точно обратните, само случайно можеш да видиш неуреден дом, строителство на някоя нова къща или пък отпадъци. Българина сякаш е като Мечо Плюшкин или вехтошар, който държи всички непотребни боклуци да бъдат прибирани и трупани по дворовете, до входните врати, по терасите, на таваните и по мазетата им. Тук се сещам за едно златно правило. На всеки шест месеца да има основно разчистване. И всяка вещ, която през последната половин година не ти е била нужна, просто се отърви от нея и я изхвърли.
    Изпадам в такива подробности, само защото страшно много искам красивата ни България, наистина да остане красива, а не като видя някоя подредена къща с дворче и цветя в чужбина тъжно да се усмихвам и неволно да направя сравнението с България.
    Стигнахме до Керамоти, от където щяхме да хванем ферибот до Тасос. Тук страшно впечатление ми направи организацията по качването във ферибота. Като видях дългата извита опашка от коли и автобуси, си помислих, че е абсурдно да се качим и ние. Но само след 10 минути вече бяхме на горните нива на ферибота. Щракахме с фотоапарата по борещите се чайки, които неуморно се спускаха към подадената от пътниците храна. Духаше ужасен вятър, а студът направо сковаваше и предпочетох остатъка от пътуването да съм вътре на бара, вместо на вън. Разстоянието от Керамоти до острова е не повече от 40 минути. Слязохме в столицата на острова Лименас, на нас ни е по-позната като Тасос. Тук отново видях същата стройна организация на излизане на автобуси, коли и хора от ферибота. Качихме се отново на автобуса и потеглихме за Пефкари. По-късно разбрах, че това е нещо като къмпинг с 5-6 хотела, а в близост на около 800 м. се намира градчето Потос. В другата посока на около 4 км. се намира Лименария. До Потос ходихме няколко пъти, да се разходим и на вечеря пеш, но до Лименария само с автобус, въпреки, че не беше кой знае колко далече. Причината отново беше неподходящото за дълга разходка лошо време.
    Интересен факт, който научихме за острова, е че тъй като тук маслиновите дървета са саморасли и ги има в изобилие е достатъчно някой просто да си избере район, да го заяви в общината и от този ден започва да се грижи за него. Да си поддържа дръвчетата, да си бере маслините, да си ги продава или да произвежда зехтин. Всичко това е направено с цел да се подпомогне икономиката на острова.
    Настанихме се в хотела, където беше същия ужасен студ като навън. Помолихме да ни дадат дистанционното на климатика, но се оказа че ще трябва да си платим за удоволствието. По-късно се смилиха над нас и ни пуснаха парно. За съжаление, стаята ни не гледаше към морето, а към задния двор на хотела. И въпреки, че имаше тенис корт, фитнес зала, басейн, паркче, фонтани и цяла горичка с маслинови дървета, пак нямаше кой знае какво да се прави и всичко това си оставаше неизползваемо в този дъжд. От маслиновите дръвчета в задния двор, собствениците на хотела си произвеждаха зехтин, от който можеше да си купиш на рецепцията. Голямата тенекия от 5 литра струваше 19 евро, а малката от 3 литра, струваше 15 евро. Слязохме към морето, което беше точно пред хотела. Изуми ме, че не видях нито една мида. Само безброй разноцветни камъни. А водата на морето беше просто прозрачна от чистота. Липсваха дори водорасли, които по нашето Черноморие събираха на купчинки и оставяха да миришат и да събират мушички. Толкова много съжалявах, че не можах да се потопя в морето, че няколко дена по-късно вече в България, отново и отново сънувах как се гмурвам в тези чисти води.
    Повечето хора, които срещахме бяха българи от други подобни на нашата екскурзия, които също като нас се шляеха в това мрачно време. Тези три дни се оказаха предостатъчни, просто защото нямаше какво да се прави, а да се стои в хотела беше безсмислено...
   
    >>>Следва Част 2>>>

Добави във Facebook   


Чайките зад ферибота.Чайките зад ферибота.На КерамотиНа Керамоти
В ЛименарияВ ЛименарияЛименарияЛименария
Прозрачни води и разноцветни камъни.Прозрачни води и разноцветни камъни.Параклисче край пътя.Параклисче край пътя.

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Гърция
Цени на билети до Гърция
Избрахме за вас...

Нашето предложение...
Оферта - НОВА ГОДИНА В ДУБАЙ
НОВА ГОДИНА В ДУБАЙ

   Цена: 1828 лв.

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | Гърция | Уикенд | Вечно зеления и слънчев остров Тасос - Част 1
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2018. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com