dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 14 Октомври 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:90
  Новини:838
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Израел
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Ейлат и Петра - на двата бряга на времето
  Публикуван от valeria на 02 Ноември 2009 г.
  Този пътепис е прочетен 9469 пъти, рейтинг: 2.62

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Екзотично пътешествие"

    Нашето пътуване продължава и ето тук:
   
    се вижда, че от Мъртво море, пресичаме почти цялата пустиня Негев, за да стигнем до Ейлат. Това бил най - хубавият им курорт. Така казват. Дали е тъй, не мога да кажа, защото не съм видяла друг освен него / Натания, например /, но той е на Средиземното море, недалеч от Тел Авив, а този е на Червено море, на залива Акаба, където се събират границите на три държави – Израел, Египет и Йордания.
    И като казвам, че минаваме през пустинята, не си мислете, че това е наистина безлюдно и безрастениево място. Напротив, напротив - навсякъде има кибуци, около тях - палмови горички, нарочно и специално засадени, всякакви оранжерии, бананови масиви и авокадо или нещо подобно. И до всяко дръвце, до всяко растенийце - маркуч за капково напояване. Казах в един от първите пътеписи, че това е и страна на маркучите – всяко растение получава точно определено количество капчици вода за единица време. И нищо не е изсъхнало или залиняло, като по нашите поля родни. Освен това, си гледат кози, овце, кравички и пр. животинки за ядене. Нали свинско не ядат, та от тази порода няма или поне - не видяхме. Някъде четох, че в пустинята със сондажи са намерили вода, но тя също била солена и то – много. И тогава евреите си генно модифицирали специални сортове, които могат да преработват солената вода. И съответно – фурмите, бананите, гроздето и портокалите били още по – захарни. Израел се смята за най – успешната страна в отглеждането на растения и животни в условията на пустинята.
    По вечерно време стигаме в Ейлат - светлини, красоти, шумотевица и глъчка - оказва се, че заради хубавото време всичкото еврейско съсловие се е изнесло там за почивните дни.
    Стана ми смещно, като разбрах, че религиозните евреи нищо не правели в събота, даже не си натискали копчето на тока, седяли на тъмно, защото и това било работа. Ей тъй, седят на тъмно и редят молитви.
    И в хотелите, специално за тях, имало един от асансьорите, програмиран да спира на всеки етаж, че да не натискат и там копче, та да спазят правилото да не работят в събота. Всъщност - да обясня - религиозните евреи са тези, които имат кипА и две дълги плитки.
    В тази връзка, една вечер влизаме в ресторанта и гледам, един мъж седи на масата до нас със салфетка на главата. Ама така, както си е сгъната на триъгълник. И понеже, през деня беше много горещо, аз си викам - " Ох, този горкичкият, сигурно е слънчасал. " И подминавам. Да, ама, на другата маса гледам две млади семейства, единият от мъжете с кипА, другите - и те с по една салфетка отгоре, той чете молитви, а те слушат. После пийнаха от една чаша с вино всичките поред и седнаха да ядат. Оказа се, че е петък - тоест Шабат. Ето какво е написано за този празник: " Шабат е най-големият за евреите религиозен празник, съпроводен с много ритуали. В събота не се пали огън, не се подхваща и никаква работа. Празникът започва всеки петък, след като изгрее първата звезда, а преди това всички дълго са се къпали и са облекли новите си изгладени дрехи. Този ден е не само символ на религиозната почит на евреите към Бога, но и на привързаността им към семейството. Два дни преди Шабат къщата се лъска до блясък, а жените подготвят празничната кашерна трапеза, която включва 12 ястия и ритуален хляб, наречен хали. Свещената еврейска кухня изключва свинското месо и се приготвя по специален начин. В петък вечер всички сядат край отрупаната маса, след като са измили ритуално ръце. Храненето започва с молитва, прочетена от жената пред две запалени свещи, а след нея мъжът чете молитва за виното, после и за хляба. Денят има и еротичен привкус. На Шабат съпругът е длъжен да влезе в сексуално отношение със съпругата си. "
    Хехе, това последното много ми хареса - дето съпругът е ДЛЪЖЕН Ще , не ще, може, не може.
    А ТорАта съдържа свещените за еврейския народ закони, завещани му още от времето на пророка Мойсей в планината Синай. Заповедите съдържат правилата, които всеки евреин трябва да следва в своя живот. Четенето от свитъка на ТорАта замества акта на жертвоприношението. Казват, че в ТорАта има 600 000 букви, защото такъв е броят на свидетелите, когато Всевишният я дарил на евреите. А името на Израел идва от абревиатурата на иврит на думите " Има 600 000 думи в ТорА ". Освен това, ТорАта е свита на едно рулце, което се разгъва от единия край и се нагъва от другия. Но като ги гледах, си четяха и от книжки, по – удобно е за носене.
    Много интересно място е синагогата. Там мъжете и жените застават отделно - жените са на балкона. И молитвата не може да почне, ако не са се събрали десет мъже. Жени може да има сто хиляди, ако няма 10 мъже - няма молитва.:)))
    Ясно е кой е по - важен за юдаизма.
    В двора на синагогата има място за къпане, нарича се " микве ". Там, бъдещите булки се къпят три пъти, за да се очистят от предишния си живот / и грехове ли?/ и да встъпят в брак очистени. На ритуала присъстват само жени, като една определена възрастна жена следи стриктното спазване и после свидетелства, че булката е чиста и непорочна.
    Ако ставаше с къпане... :)))
    А за да се сключи религиозен брак според ТорАта и двамата трябва да са евреи по майчина линия.
    Евреин е този, на когото майката е еврейка. Ако е само бащата - значи, не е никакъв евреин. Важна е майката, бащата – няма значение.
    И тази шапчица / респективно нещо друго / , играе ролята на преграда между Господ и вярващия.
    А ето и малко обяснение, от къде идва Шабат: Божието Слово изяснява много добре, че съблюдаването на Шабат беше специален знак между Бог и Израел :
    “Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.” (Изход 31:16–17).
    Във Второзаконие 5, Мойсей повтаря десетте заповеди на следващото поколение евреи. Тук, след заповедта за съблюдаване на Шабат в стихове 12-14, Мойсей дава причината Шабат да бъде даден на народа Израел: „И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; затова Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден.” (Второзаконие 5:15).
    Забележете думата затова. Божието намерение да даде Шабат на Израел не беше, за да помнят създаването, но те трябваше да помнят тяхното египетско робство и избавянето им от Господа. Обърнете внимание на изискванията за пазенето на Шабат: човек, който е поставен под закона на Шабат не можеше да напусне своя дом в Шабат (Изход 16:29), не можеше да пали огън (Изход 35:3), и той не трябваше да кара никой друг да работи (Второзаконие 5:14). Онзи, който нарушеше закона на Шабат, трябваше да бъде умъртвен (Изход 31:15; Числа 15:32–35).
    По този повод си има и виц:
    За оня равин, дето си вървял, и пред него на пътя - кесия. " Въх, ама шабат!" Какво да прави, като не може да вземе кесията? Помолил се той и Господ сторил чудо. Отляво шабат, отдясно шабат, а в средата четвъртък. Навел се той и с чиста съвест взел кесията.!
    Още нещо, което ме впечатли: На всяка врата на хотелска стая, има на страничната дъска на касата закрепено нещо, което ние не успяхме да разгадаем. На пожарникарския началник му приличаше на някакъв датчик,на инженера му се струваше като част от алармена система / но пък, нямаше жици/, на мен - по- скоро на украшение, на друг му се виждаше като тръбичка, като кутиика и пр.
    Оказа се, че това нещо се нарича е МЕЗУЗА - традиционен предмет на еврейския култ - цилиндрична декорирана кутийка, изработена от дърво или метал, което, стоеше на вратата на всяка еврейската къща и синагога. Поставя се върху страничната рамка на входната врата , вътре има листче, което съдържа една от молитвите на ТорАта. Вярвало се е, че Мезузата предпазва от прегрешения и прогонва злите духове. На предната стена има изображение на ръка, с дланта напред - там, изображението на ръката си има точно предназначение - " до тук, не се доближавай повече "- както в действителността поставяме ръка между нас и човека насреща, ако искаме да го задържим.
    Накупихме се с такиви кутийки - идеята ми хареса много.
    И ето ни в Ейлат, на Червеното море - чисто, спокойно, хубави хотели - независимо от глъчката и многото народ - едно чудесно място за почивка. Самото градче е почти на залива Акаба и се явява безмитна зона, осеяна с хубави магазини и заведения. Направи ми впечатление, че освен чужденците - туристи, имаше много израелци, които си почиваха, предимно млади семейства с дечица. Другото много приятно нещо беше, че няколко пъти ни се радваха и ни заговаряха евреи, живяли в България, отдавна не идвали тук. Искаха да им разкажем, питаха ни за разни неща, на два пъти се наложи екскурзоводката да им напомни, че си имаме програма. Явно, не са много българските туристи по онези места. На Галилейското езеро се случи същото - възрастно семейство евреи, които не били идвали много години в България, като чуха българска реч, се втурнаха да ни прегръщат, да ни се радват и да ни разпитват.
    Най-голямата атракция на Ейлат е аквариумът, а в него най-впечатляваща е подводната обсерватория - стотонна стоманена кула, забита в морето, около която от естествени материали е изграден коралов риф. На шест метра дълбочина стените на тази кула са стъклени и като на длан се вижда естественият жизнен ритъм на цялата коралова колония, в която са се заселили десетки видове риби. Разнообразието на цветове, форми и поведение на животинките е толкова голямо, а водата - толкова кристално чиста, че човек може да залепи нос на стъклото и да остане така няколко дни.
    И понеже йорданската граница е близо, си бяхме предвидили и ходене до античния град Петра, едно от 7 - те чудеса на света. Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. Пътьом разгледахме и Акаба - градът на същия залив откъм йорданската страна. Също много красиво и зелено място. И много им е сложна системата на преминаване през границата. Израелски екскурзовод ни води до границата, вътре - между двете граници - втори, в йорданска страна - трети - йорданец.
    Преминавайки границата, към Йордания, картината се сменя драстично - пустиня, скали и камънак. И цигания, като във всичкия арабски свят.
    Ноооооо, Петра е нещо, което трябва да се види. Непременно. Преди години, когато за пръв път видях Ефес, бях прочела, че прилича на Петра. И така си мислех, и така си го представях. Но сега, когато видях този античен град, не мисля така. Името на града идва от гръцката дума / латинска – също / - „петрос” – камък. Това е модерното име на античния град и е избрано заради това, че градът всъщност е изваян от трошливите скали, чиито цветове преливат в различни нюанси на кремаво, охра, розово, пурпурно до тъмно кафяво. И до днес учените не могат да кажат със сигурност как се е наричал този древен град, преди времето на римската окупация /името Петра е оттогава/. Това е нещо, което е наистина уникално. За да стигнем до него, минаваме през Вади Муса / долината на Моисей/ по един прашен път, където е стоянката на камили, магарета, коне и двуколки. Които са транспортът на това място. От двете страни на пътя в ляво и дясно остават малките гробници на на набатеите. Вече по-надолу, от ляво подобно на стена изникват пясъчни скали. От дясно се намира входът за Сик( това е каньонът) - тесен проход, който води към Петра. Всъщност Сик е естествено природно образувание-дълбок процеп в пясъчниковите скали. Пътят през каньона е към километър, може да се придвижиш с местния транспорт. Каньонът, който води към града, наистина не оставя никакви съмнения, че в един момент просто земята и скалите са се разцепили и раздалечили, за да дадат възможност на хората да направят път, по който да минат и да изградят в скалите своя град. Движението през каньона е странно преживяване - и интересно, и клаустрофобично, и загадъчно - нищо не виждаш напред, освен скалите над теб. Докато, в един момент каньонът свършва и пред теб е това велико творение на човека / а може би - на свръх човека /, създал град в скалите. Първата сграда, която изникна пред нас е хазната – Ал Казнех, символ на града, тук е сниман филмът „ Индиана Джоунс „, снимаме се с пазителя на съкровищницата, който има много колоритна униформа. А и е свикнал да позира – по цял ден само това прави – снима се с туристите по причина, че просто няма какво да пази. Сградата е красива отвън, чакаме на опашката, за да влезем вътре и да видим, че няма кой знае какво за гледане – само една празна зала. Другите интересни места са Манастирът, Римският театър и Кралските гробници.
    Бих определила Петра като уникално и невероятно място, като късче от друга планета, като нещо, което непременно трябва да се види. И което е ярък пример за човешките възможности, които са безгранични.
    След Божиите места, красивият Ейлат и необикновената Петра бях чудесен финал на пътешествието ни.

Добави във Facebook   


На границата с ЙорданияНа границата с ЙорданияВ арабски стил...В арабски стил...
Петра - транспортътПетра - транспортътЕйлат - аквариумЕйлат - аквариум
Петра - край на каньонаПетра - край на каньонаПетра - каньонътПетра - каньонът
Петра - хазнатаПетра - хазнатаС пазителя на съкровищницатаС пазителя на съкровищницата
Петра - кралските гробнициПетра - кралските гробнициПетра - манастирПетра - манастир

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
polito
2009-11-05 15:24:13
  Прочетох пътеписите Ви, макар че са много дълги и понякога скучни. Допускате и много правописни грешки и на места използвате доста махленски изрази все едно си седите и си клюкарствате с някоя приятелка. Това не ми хареса.

valeria
2009-11-05 18:10:54
  Много съм далеч от мисълта, че съм написала шедьовър, който ще се хареса на всички. Тези ми волни писания са насочени към интелигентния читател, който иска да научи нещо ново, който има макар и минимално чувство за хумор, за да усети ироничната нишка, пък и е наясно с правописа.

wave
wave
2009-11-07 15:22:01
  Valeria, пътеписите Ви са информативни и това наистина е полезно за желаещите да научат повече.
  Благодаря за търпението да споделяте и внимателно да описвате подробности!
  polito - всеки има право на мнение, Вашето е такова. За мен лично ще бъде интересно да прочета нещо написано от Вас самата.

listani
2009-11-08 11:10:51
  За съжаление, съм съгласна в общи линии с Полито. Пътеписът, все пак е художествен разказ и предполага литературен изказ - без ма, бе, туй-онуй и т.н. Разбира се, мястото, което сте посетили е интересно, но това не е достатъчно.

hektor
2009-11-11 23:54:49
  Редактирайте разказа си и го пооформете, може и да се получи, нали оценяваме написаното, а не мястото. То отдавна е оценено.

nikoleta68
2009-11-12 18:04:07
  valeria, поздравявам Ви за това забележително пътуване и искрено се радвам, че сте се докоснали до тези уникални места. Все пак, не всекиму е даден този шанс! Поздрави и за търпението да опишете преживяванията си! И тъй като местата, по които сте били, са предимно библейски, относно критиките към Вас, ще си позволя да взаимствам една библейска мъдрост - по безплодните дървета никой не хвърля камъни, нали... В края на краищата - всеки от нас е тук, за да сподели нещо видяно... нещо преживяно, а не защото се е взел за Вазов, Ботев или който и да било велик автор. Бъдете жива и здрава и... безброй незабравими пътешествия, Ви пожелавам!!!

valeria
2009-11-13 14:32:39
  Николета, благодаря, аз също мисля като Вас. Важното е новото, което може да се научи от едни такива писания /разбира се, когато са и грамотно написани/, па макар и не чак достойни за "Пулицър" :))) Мен ме впечатли святостта на тези места, особеното им излъчване, странното настроение, в което попада човек, докосвайки се до тях, а до колко съм успяла да го предам, за да е разбираемо и четивно, ще кажат четящите. Като отлично разбирам, че на тези, които не се интересуват от библейските въпроси наистина ще им бъде дълго и скучно. Но имат чудесен избор - могат и да не четат.

sunnycom
2010-01-28 20:12:10
  Валерия, благодаря ти за чудесния пътепис, толкова е добре да има някой, който да пише за местата, на които е бил... Много малко хора в България го правят, а в чуждите сайтове хората си споделят най-редовно и така се ориентират най-добре за местата, на които ще ходят. А за тези които ти критикуват стилистиката или правописа, искам да им кажа - напишете поне един път нещо по форумите вместо да си избивате комплексите и злобата по хора, които си правят труда да Ви запознаят с места, които няма да посетите, защото сте дребни душици... Ако малко попътувате, няма да сте толкова черногледи и озлобени. Дано съм написал всичко правилно и без правописни грешки, за да ме разберете точно! Още веднъж благодарности на Валерия.

valeria
2010-03-09 09:38:43
  И аз благодаря, много съм доволна, когато писанията ми са били полезни за някого. Още повече, че всеки човек, когато пътува вижда различни неща. Аз самата, преди да тръгна за някъде винаги се информирам какво е било интересно за някого, който преди мен е бил там, какво може да се види, какво е повече или по - малко известно.
  А колкото до стила на писане - вече някъде казах - все пак, това е информационен сайт, не е тест за Пулицър.
  Поздрави от мен и пожелания за много пътувания.

Кета
Нерегистриран
2012-04-11 13:08:20
  Валерия,
  невероятно пътешествие сте направили и описали.Отдавна искам да посетя Израел, сега може би е дошъл този момент.Ако нямате нищо против да се свържа с вас да споделите вие сами ли организирахте или чрез фирма и екскурзоводката Амалия от тук България или от там я наехте.
  ето моя е-мейл keta_bg@yahoo.com.
  Благодаря предварително! Бъдете благословени!


Общо 11 коментара в 2 страници:
 1  2  следваща »
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Израел
Цени на билети до Израел
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Азия | Израел | Международни екскурзии | Ейлат и Петра - на двата бряга на времето
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com