dolu
05_01
05_03
  Ќачало  |  Ќовини  |  “ур оферти  |  —амолетни билети  |   аталог  |   нига за гости  |  –еклама  |  «а сайта
      —р€да, 21 јвгуст 2019 г.
06
 онтиненти
≈вропа
јвстрали€ и ќкеани€
јзи€
јнтарктида
јфрика
—еверна јмерика
ёжна јмерика
ƒържави
¬ сайта
  ‘орум:422
  —татии:518
  ќферти:136
  Ќовини:825
  —нимки:2038
   аталог:231
  ѕътеписи:949
   онкурси:6
   нижарница:10
  ѕотребители:3787
јнкета
ƒоволни ли сте от състо€нието на плажовете у нас?

ѕо-скоро да
ѕо-скоро не
Ќе мога да прецен€
   

¬иж резултатите
ќнлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Ќовини
  ќферти

ѕътепис
‘лаг   »сланди€
   ѕътеписи | —татии | ќферти | ‘орум | √алери€  | E-магазин 

  Ќеверо€тната »сланди€ - 1
  ѕубликуван от svilenpan на 03 януари 2010 г.
  “ози пътепис е прочетен 4304 пъти, рейтинг: 3.25

  
 онкурс ѕътепис, участвал в  онкурса "≈кзотично пътешествие"

    –анната утрин в малкото исландско градче —ейдисфьордур е €рка и слънчева и предизвикателно мами пътешественика на път. Ќабързо товарим раниците на джипа и потегл€ме. ƒнес ще видим н€кои от чудесата на »сланди€.  ато начало гоним водопада ƒетифос Ц най-големи€т в ≈вропа.
    ѕът€т постепенно се издига и скоро започва да се вие на широки, плавни завои между поредица от върхове. „е върховете са бивши вулкани н€ма и капчица съмнение Ц повечето са правилни конуси, видели не едно изригване. —амото шосе е издигнато върху чакълест насип над околността и добре се вписва в пейзажа, без обаче да пречи на възприемането й. » изглежда съвсем новичко макар, че никъде отстрани не се виждат следи от строителна дейност.
    —коро местността се промен€ Ц тревните хълмове отстъпват м€сто на каменисти сипеи. —лед около час се отклон€ваме по път€ за ƒетифос, равнината се отвар€ и в далечината започват да се беле€т н€какви заснежени върхове. ќколността за кой ли път смен€ прем€ната Ц жълтозелените полета, осе€ни с ниски храсти и треви се замен€т от все по-марсиански пейзажи. —коро около нас н€ма нищо друго освен безброй разхвърл€ни по сивото прашно поле камъни и гледката става все по-безжизнена. » едновременно с това внушаваща все по-гол€мо страхопочитание.  ой и кога ги е нахвърл€л всичките тези камъни? Ќа километри разсто€ние наоколо н€ма нищо, от небето ли са паднали?
    «а разнообразие пускам първото попаднало ми под ръка CD и още след началните акорди ме побиват тръпки!  ак една позната музика може да промени всичко! —лушам изтръпнал величествени€ глас на Ћучано ѕавароти, носещ се над безкрайните хълмове на »сланди€ и усещам как душата ми напуска подскачащата по черни€ път кола и става част от  осмоса ...
    —лед двадесетина километра все още нищо не се е променило наоколо и недоумението ни нараства. Ќещо май сме объркали! Ќаоколо е суха, каменна пустош и къде ти тук буен водопад, камо ли най-големи€ водопад на ≈вропа?! ¬ърховете са все още в далечината, река не се вижда, а водата все тр€бва да дойде отн€къде. Ћъч надежда ни дават н€колкото коли, с които се разминаваме по тесни€ път. ћоже би все пак не сме сбъркали?
    »зведнъж коловозът р€зко свива, изкачва се леко и от височинката пред нев€рващи€ ми поглед се разкрива като мираж неверо€тна гледка. ƒълбок каньон, пълноводна река и облак воден прах над т€х! » тогава, насред пустин€та, в съзнанието ми бавно изплува образът на вид€ните преди два дни безкрайни ледени полета на ледника ¬атнайокул, останал н€къде далеч на юг! ¬атнайокул, виновникът за всичко това!
    Д ... …окулсарглювур е най-широки€т и впечатл€ващ каньон в »сланди€. ѕриблизително 25 км. дълъг, половин километър широк и дълбок на места до 100 метра, той е формиран от бурните води на река …окулса, ко€то води началото си от северните части на ледника ¬атнайокул. ¬одопадите са отличителна черта на този млад ландшафт, където водата още не е усп€ла да изглади напълно руслото на реката. ѕо течението има н€колко водопада Ц —елфос (10 м.), ’афрагилсфос (27 м.), –етарфос (7 м.) и разбира се гигантът ƒетифос Ц най-мощни€т водопад в ≈вропа. ¬исочината на последни€ е 45 м., ширината му е 100 м., а дебитът около 200 куб. метра за секунда, като се увеличава по време на пролетното топене ... У
    ƒвеста кубически метра в секунда! “ова може да напълни за н€колко мига ц€ла бална зала! —ухите цифри в справочника обаче са едно, а рев€щите води на чудовището Ц съвсем друго. —лизам по пътечката до напуканите от напора на водата скали и се озовавам само на метър от стихи€та. ”дивително! Ѕил съм на н€кои от най-големите водопади в света, но точно в този момент не се наемам да кажа кой е най-впечатл€ващ. ѕоразително е какви чувства могат да пород€т в душата на човека тези огромни маси падаща вода! ћътносивите кълб€щи се потоци бучат с все сила и със самолетен рев се сгромол€сват надолу. “ам, естествено, нищо не се вижда, закрито от облаците б€ла мъгла, но не ми е трудно да си представ€ каква гигантска пералн€ е!
    ќтстъпвам малко настрани, за да направ€ снимки и на каньона. —тените му леко червене€т, успокоената за кратко сребриста лента в него криволичи към следващи€ водопад и за момент се пренас€м далеч назад във времето, когато малко ручейче смело е пропълз€ло през пустин€та. ќттогава насам са минали хил€долети€ и всеки ден реката е отнас€ла надолу по течението си тонове каменни отломки, за да се получи днес картината пред очите ми!
    ’вала на посто€нството, усп€ло да пребори твърдата скала!
    »нтересните места в »сланди€ са буквално на вс€ка крачка, а разнообразието им не позвол€ва да те завладее никаква скука. —коро отново сме прекосили каменната пустош, преминали сме през обсипаните със светло и тъмнозелени петна полета от лава и вече се разхождаме по ръба на гол€м вулканичен кратер. “ова е един от най-младите и известни вулкани тук Ц  рафла.
    —ами€т вулкан в момента не е активен! “ака е и с повечето от съществуващите в »сланди€ вулкани, а те са около двеста на брой. ¬ наше време само около тридесет от т€х се събуждат периодично, бушуват н€колко дни, седмици или месеци и след това отново заспиват. —редно на всеки пет години по тези земи изригва вулкан, излива дим€щата си лава и после отстъпва на следващи€ нетърпеливец, готов да привлече вниманието на туристите и местните хора. »зглежда не особено внушително, но ц€лото действие се развива на територи€, по-малка от тази на Ѕългари€.
    » в този факт н€ма нищо странно, поне по тези места.  акто е известно, по€вата на острова, наречен »сланди€ е в резултат на €вление, случващо се на н€колко километра под повърхността на океана. “ам земната кора е разпукана и м€стото на приплъзване на двете големи тектонични плочи е един гол€м източник на енерги€. “оплината се пренас€ нагоре през не много дебели€ слой скали и периодично избива на повърхността под формата на кип€ща вода или жива лава. √олемите лавови полета днес покриват една десета от територи€та на страната и след вс€ко изригване площта им се увеличава. ¬прочем, от средните векове насам една трета от изригналата по ц€лото земно кълбо лава се е изл€ла именно тук, в »сланди€!
    » в историческо време УканонадатаУ на вулканичните изригвани€ не е преставала и за миг. —амо през последните 150 години са отбел€зани множество изригвани€, н€кои от които разрушителни за човека. ѕрез 1873 г. активни€ вулкан Ћаки разтворил над сто отделни кратера по продължение на двадесет и четири километрова дъга и избълвал през т€х огромно количество лава, покрила над 500 кв. км площ. “ри месеца отровните пари се носили над острова, като причинили пр€ко и косвено смъртта на десет хил€ди човека и много добитък. » до днес не е отбел€зано по-гол€мо изливане на вулканична лава на «ем€та в човешката истори€!
    ¬ по-близко време н€колко са вулканите, които редовно стават център на внимание. √римсвьотн, част от разломната верига на Ћаки извест€ва събуждането си на 29 май 1983 г. с осемкилометров облак пара и дим и повтар€ изригвани€та си през 1996, 1998 и 2004 г. ќще по-често се про€в€ва може би най-атрактивни€ вулкан в »сланди€ - ’екла. Ќаречен още през средните векове от в€рващите У¬ратата на јдаФ, той изригва с учудваща последователност Ц средно на всеки десет години. ѕоследното му безплатно представление е наблюдавано от десетки столичани от покрива на една друга атракци€ в –ейк€вик Ц екзотичната сграда УѕерлатаФ. »зригвани€та в районите на јск€ (1961), —ъртсей (1963-67), ’ермаей (1973), езерото ћиватн (1975-84) и на сами€  рафла (1984) дооформ€т реалната ми представа за тази неспокойна зем€.
    —ега  рафла кротува и в широката му чаша се е разположило тихо, синьо езеро. √оре, по перифери€та на остри€ му ръб има пътека, по ко€то се разхождат любопитни туристи, снимат и гледат да не се претъркул€т в езерото. ќтвреме-навреме по каф€вата спечена пръст под нечи€ обувка се търкулва камъче, полита надолу по склона, но р€дко достига до огледалната повърхност. »зобщо наоколо владее една тихо, заспало безвремие.
    «ем€та под краката обаче е топла! “ова те кара да застанеш нащрек и да се огледаш за невидимата дебнеща опасност. Ќо наоколо такава не се вижда. ≈динственото, което привлича погледа са километрите блест€щи тръби, през които парата от вулкана отива до построената в низината електроцентрала. ƒа, н€ма грешка Ц вулканът е впрегнат в съзидателен труд и покорно изпълн€ва неособено трудните си задължени€! ѕлетеницата от човешки съоръжени€, дим€щата зем€ и изключително разнообразните наситенокаф€ви и червени тонове на почвата наоколо, прав€т пейзажа да изглежда още по-футуристичен.
    —пускаме се по склона и спираме до горещата, миришеща на с€ра рекичка, ко€то лъкатуши покрай централата. —инкаво-белезникавата вода ромоли по белите, покрити със серни отлагани€ камъни и отминава към равнината.Ќавс€къде се нос€т изпарени€ и ми е трудно да дишам. ¬прочем, по €вно богатата каф€ва почва около вулкана, освен мъхове не се забел€зват никакви растени€. «атова пък, според брошурите н€къде в централата имало истинска пекарна за тестени издели€ и сладкиши, при печенето на които се използвала естествената вулканична енерги€. » това ако не е начин да привлечеш туриста!...
    ƒолу, в равнината ни чакат още емоции. ƒесетки пушеци се стел€т из покритата с червеникави камъни зем€ и закриват лицето на слънцето. ѕръснати на стотици метри, наоколо се издигат н€какви каменни купчинки, приличащи на къртичини, от които с оксиженово свистене излитат разсърдени серни газове и запушват околността. ј между т€х се разхождат като лунатици множество туристи, доста наподоб€ващи призраци сред белите пушеци.
    “ова е Ќамаскард! «ем€та на вр€щите кални €ми, серните изпарени€ и сухата, напукана пръст. «ем€та, пълна противоположност на това, което би тр€бвало да изглежда една райска градина! «ем€та, ко€то по-скоро прилича на ¬енера, отколкото на ћарс!
     акто си му е редно и ние обикал€ме, като гледаме да не стъпим в н€ко€ гореща €ма. «ем€та е наситено жълтокаф€ва, разнообразена със синкавите петна на вр€щата кал. ќт €мите се чува приглушено бълбукане и едри кални балони се пукат с непривичен за ухото пукот. ћирише на зоопарк. —ерните пари идват от дълбочина един километър, където температурата им надхвърл€ 200 градуса и мигновено вмирисват дрехите ми. ƒоста трайно, както забел€звам по-късно!
    ћожем още много да стоим и да се чудим на странните про€влени€ на природата, но слънцето клони на запад и тр€бва да тръгваме. ќт другата страна на планината ни чакат езерото ћиватн и път€т до јкурейри.
    ќт горе наистина се разкрива интересна гледка. ≈зерото бездруго е прочуто с красотата си и вид€ното само потвърждава фактите. Ќиското слънце наднича иззад облаците, покрили стоманеното небе и освет€ва с ветрило от лъчи водната повърхност. Ќасред водата малко необичайно се подават малки и големи правилни конуси, с€каш разхвърл€ни от н€кого по неразгадаема схема. ≈зерото ћиватн е една от най-активните вулканични зони в »сланди€. —амото име означава "≈зерото на комарите" и казват, че рибата в него се хранела точно с досадните насекоми.
    ѕът€т обикал€ почти ц€лото езеро, за да може пътникът да му се наслади изц€ло. ћестността е известна с естествените си геотермални басейни, пещерите, издълбани в лавата, влажните зони, обитавани от птици и разбира се множество насекоми. Ќие обаче разполагаме с малко време, което отдел€ме само на една от забележителностите тук. «оната на малките псевдо-кратерчета —кутустадир.
    ¬ южни€ край на езерото, на малък полуостров, заобиколен от син€ вода и плуващи в не€ лебеди намираме едно от най-необикновените места, които съм виждал! ѕолуостровът е осе€н с малки симетрични кратерчета, почти застъпващи се едно друго. «елената трева н€как странно се съчетава с определено лунни€ пейзаж и ц€лото м€сто ми прилича по-скоро на изоставени разкопки. »ли на резултат от учебно изригване на неопитни вулкани.  оето е по-близо до истината, защото нико€ от €мите не надхвърл€ двадесет-тридесет метра в диаметър. “ази местност най-веро€тно държи рекорда за най-много вулкани на квадратен метър и опасението, че всеки момент може да пробие още н€кой, а не започнали€ дъжд ни принуждава набързо да се сбогуваме с не€!
    „ак след завръщането ми у дома прочитам в сниманата в дъжда табелка об€снението как е създадено това уникално м€сто. ѕарни експлозии, резултат от срещата на горещата лава и студените води на езерото! ¬печатл€ващо!
    ѕоследната спирка през този дълъг ден е пред зеленикавите води на водопада √одафос. »мето му буквално означава У¬одопадът на ЅогФ и естествено и за него има създадена истори€. Ћегендата твърди, че председател€т на исландски€ парламент - алтинга, връщайки се от събранието в “ингвелир, на което било решено »сланди€ да приеме христи€нството, хвърлил в бурните води на водопада сво€ езически идол и по този начин сам приел в€рата. » днес водите на √одафос се ле€т не по-зле от легендите в исландските саги и за кой ли път усещам, че исландците усп€ват да прав€т истори€ от вс€ко интересно м€сто в страната си. ƒостойно за пример и подражание!
    ¬ече на здрачаване навлизаме във втори€ по големина град в »сланди€ Ц јкурейри. —лед чудесата, които вид€хме днес е нормално да предполагаме, че нищо повече не може да ни учуди. “ака и става, ако разбира се не броим кацащите самолети върху €рко осветената писта, построена наполовина във водите на фиорда ≈й€фьордур ...

ƒобави във Facebook   


"«емен" изглед от »сланди€"«емен" изглед от »сланди€ћарсиански изгледћарсиански изглед
 расиви€т каньон …окулсарглювур расиви€т каньон …окулсарглювур¬одопадът ƒетифос¬одопадът ƒетифос
¬улканична зем€ - това е »сланд般улканична зем€ - това е »сланд般улканът  рафла и електоцентралата¬улканът  рафла и електоцентралата
¬улканът √раброук¬улканът √раброук" ъртичина" - но пълна със серни пари под нал€гане" ъртичина" - но пълна със серни пари под нал€гане
ћестността Ќамаскардћестността Ќамаскард≈зерото ћиватн≈зерото ћиватн

ƒайте ¬ашата оценка за този пътепис


 оментари
hektor
2010-01-03 20:51:07
  —упер е разказът ¬и, а пътуването до ледени€ остров - мечта за всеки пътешественик! ќдобр€вам доброто познание на местностите и особеностите им!

  ¬сички полета са задължителни!
  Ќаправете сво€т коментар:    
   ѕодател:*
  од за оторизаци€:
*
 од за оторизаци€



»зпрати на при€тел  –азпечатай   



[Ќазад] [Ќачало] [√оре]

÷итирането на материали от ќколо—вета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


–аздели
ѕланински туризъм
ћеждународни екскурзии
≈кскурзии в Ѕългари€
ћорски туризъм
—елски туризъм
’оби туризъм
јрхеологически туризъм
”икенд

ѕешеходен туризъм
”ченически / ¬аканционен
ѕочивен туризъм
ќздравителен / балнеоложки
≈кстремен туризъм
≈котуризъм
Ѕотанически туризъм
‘ото туризъм

Ћовен туризъм
¬инарен туризъм
 ултурен / фолклорен
ќбучение
Ќедвижими имоти
ѕразнични пътувани€
 онгресен туризъм
ѕещерен туризъм


»згодни резервации на самолетни билети до »сланди€
÷ени на билети до »сланди€
»збрахме за вас...
‘отогалери€
Ќашето предложение...

www.OkoloSveta.com - ѕътепис | ≈вропа | »сланди€ | ≈кстремен туризъм | Ќеверо€тната »сланди€ - 1
  ѕри€тели: Idi.bg | ’отели | Bultourism.com | «а’отелите | —илистра Online |  азанлък.com | Online  алкулатори | —писание за туризъм | MyHoliday.bg | —андански.org | Ѕ√сервизи.info
—паси, дари на... √ласувайте за този сайт в Ѕ√ чарт ќказион за бебешки и детски стоки  ниг»ко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" Eќќƒ, 2007 - 2019. ¬сички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com