dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 14 Октомври 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:90
  Новини:838
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Италия
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Анжера в мислите ми
  Публикуван от dany_cherneva на 14 Декември 2009 г.
  Този пътепис е прочетен 2738 пъти, рейтинг: 1.54

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Екзотично пътешествие"

    Чудя се, как след няколко обиколки в Европа, Анжера ме провокира да седна и опиша преживяното. Отговорът е: беше като в приказките. Пълната хармония между природа и история. Езерото – Лаго Маджоре, определящо живота на хората тук – в миналото с търговията, а днес с туризма.
    Един замък, кацнал на скалата, издържал превратностите на историята в продължение на осем века. Очарователен музей на куклите и детските играчки. Почти пълната липса на тълпи туристи, божествената тишина и приятната прохлада по крайбрежната алея в 8 часа вечерта.
    Един ранен следобед се озовахме в Анжера. Без предварителен план, по стечение на обстоятелствата, по волята на съдбата, заради картата в атласа, защото успяхме да паркираме почти до езерото...не знам точно как. Първата цел беше туристическият офис, който ни осигури нужната информация за градчето /около 4700жители/ и забелжителностите в района. След това се отправихме към езерото. Зелена площ, на която играеха деца и родители. Пейки. Лодки. Малко островче. Шумяща тръстика над прозрачна вода. На висока скала се извисява замъкът крепост Рока Боромео. Поседнахме край водата и времето наистина спря. Видяхме лебеди на брега. Фамилията доста трева изхрупа. Чак сега разбрах приказката „Грозното пате”. Малките се придвижват много смешно, а грациозните шии още ги няма. Стигнахме до спирката на ферибота. Решихме утрешният ден да започне с посещение на отсрещния бряг, където се намира гр. Арона.
    В Анжера винаги е имало много църкви. В началото на 14 век се споменават повече от 20 религиозни постройки. През средновековието градът е бил религиознен център за селищата по двата бряга на езерото. В прекрасен розово-жълт цвят е камъкът от Анжера, послужил за изграждането на главната църква „S. Maria Assunta”. На брега на езерото, срещу пристанището, през далечната 1657 г. е издигната внушителна църква „S. Maria dei Miracoli”.Чудо предизвикало строежа – от икона на Мадоната потекли кървави сълзи. Църквата беше в реставрация. Продължихме по крайбрежната алея до малък плаж, а идеята да се изкъпем в езерото ни се видя доста привлекателна. Тук се подразбира, че следва сладолед, пица и пак разходка край езерото, докато се стъмни.
    В четвъртък сутринта се оказа, че денят ни започна с ежеседмичния пазар. Не се въздържахме да пообиколим. На ферибота претичахме по два пъти насам-натам, снимайки с фотоапарата и камерата и пристигнахме в Арона. Крепостта отсреща украсява пейзажа. Високата 36 м. фигура на Св. Карло Боромео, издигната в края на 17 век, закриля града. Твърдят, че до издигането на Статуята на свободата, това е най- голямата бронзова фигура. Първо поседяхме край езерото. После обиколка из уличките в старата част. Във Вила Понти е отседнал Наполеон след похода до Египет. Камбанарията на църквата, която се вижда от нашия бряг. Малък параклис привлече погледа ми- дело на ренесансов творец от 15 век. Град Арона е два пъти по-голям от Анжера, търговски и транспортен център. Хотелите и заведенията бяха доста на брой, но по единодушното ни мнение с Вальо, откъм романтика губи точки.
    Пак сладолед на крайбрежната и фериботът обратно. /Билет за двама отиване и връщане струваше 7,70 евро-реших и нещо практично да напиша/. Вече е горещо, но поемаме към крепостта. На сянка почиват семейсво холандци с 5 деца, а най-малкото беше в триколка. Ентусиазмът ни движи нагоре, но вече в крепостта решихме да започнем от барчето и студено безалкохолно. Вальо избра местна лимонада - детски спомени. Прекрачвайки във вътрешния двор се връщаш назад във времето. Твърдят, че това е една от най-добре запазените средновековни крепости. Наполеон е разрушил крепостта в Арона, а тази останала непокътната. Родовете Висконти, а след това Боромео притежавали замъка. Наследници на рода Боромео се грижат и днес за съхраняването на своето историческо наследство. От залите най-известна е Съдебната зала. Стенописи от 13 век представят политическите и военните успехи на Отон Висконти. Впечатление правят и изобразените фантастични същества. Трябва да се спомене, че преплетените три кръга, които символизират връзката между родовете Сфорца, Висконти и Боромео, присъстват в украсата и заедно с еднорога са символи на рода Боромео.
    Запазена е огромна преса за вино. Районът се слави с виното, грапата и пчелния мед. Градините не са поддържани в средновековния си вид, но експозиция с текстове и миниатюри, с възстановки, музика и звуци дава цялостна представа за мястото на градината в живота на средновековния аристократ и духовник и те пренася в друга реалност. В замъка се намира богат музей на куклите и детските играчки. Колекцията обхваща основно 18-19 век – порцеланови кукли от Франция и Германия, механични играчки и какво ли още не. Видеофилм показва движенията на механичните играчки – продавачка на цветя, джентълмен с пура, пикаеща баба, музикант.
    Накрая поехме по стълбите към върха на кулата. Гледката наистина е удивителна. Понеже разполагахме с времето си, изкарахме половин час, съзерцавайки езерото.
    Тръгнахме надолу. Фермата за агротуризъм в подножието на замъка /такова нещо при нас си е обикновен селски двор, ама без туристи/ вече нямаше посетители. Обядът наистина го пропуснахме, без да забележим. Чак сега му дойде времето. Взехме банските и на плажа. Това беше компенсация за миналото лято и носенето на хавлията около Тразименското езеро, където плаж не намерихме, но имаше едно невероятно градче – Пасиниано сул Тразимено, ама това е друга история.
    Седмици по-късно, се улавям, че мислите ми постоянно се връщат към Анжера, а в зараждащите се планове за следващото лято Лаго Маджоре няма начин да бъде заобиколено.

Добави във Facebook   


Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Италия
Цени на билети до Италия
Избрахме за вас...
Пътепис
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | Италия | Международни екскурзии | Анжера в мислите ми
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com