dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 16 Юли 2018 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:512
  Оферти:132
  Новини:851
  Снимки:2037
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3767
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Италия
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Венеция за повтарячи и букетче люти чушки
  Публикуван от admin на 10 Юни 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 1712 пъти, рейтинг: 3.88

  

    Да отидеш във Венеция и да си купиш сапун звучи... еретично. Еретично, казах, не еротично. Не че има нещо греховно в сапуна, но все пак това е Венеция, а не бакалията в Тутракан.
   
    Когато обаче повтаряш посещение в този колкото мразен, толкова и обичан град, сапунът може да се окаже приятно разнообразие.
   
    Няколко разяснения по предното изречение.
   
    Защо мразен? Защото по света има хора, за които Венеция е символ на водорасли, смрад и канали.
   
    „Ма кво му харесваш на този смръдляк, само канали и боклуци“ е тезата, която тези създания поддържат и аз я приемам, защото съм толерантна към вижданията на другите, колкото изкривени и да са те.
   
    Но понеже аз спадам към другата половина, която все пак обича този стар, уникален град, ще ви разкажа какво е да си повтаряч във Венеция.
   
    Когато веднъж вече си виждал наживо Канале Гранде, Сан Марко, гълъбите, продавачите на царевица и тълпите на площадите, ти се иска да попаднеш и да изживееш нещо малко по-различно там. Въпреки че сигурно е малко снобско да казваш, че няма какво да видиш повече във Венеция, след като един път си бил там.
   
    И така, започваме да си играем на открий десетте разлики /или по-малко/.
   
    Слизате на гара Венеция Санта Лучия. Много е вероятно да дойдете в града така, защото ако не довтасате със сал или надуваема лодка, общо взето други опции няма.
   
    Още на самата гара виждам нещо, което веднага си заслужава снимката. Подобие на Ориент Експрес-а, обаче се казва Гранд Експрес. Жизнерадостните пътници махат на всички отвън, които също толкова жизнерадостно ги зяпат и им махат в отговор и въобще цялата картинка причина на своеобразен зоопарк, само дето няма табелки „Не хвърляйте храна на пътниците“.
   
    Първото, което виждам, излизайки от гарата, е статуята "La pieta", която изобразява Дева Мария с Младенеца в ръце, покрити с американското знаме - очевидно свързано с момента 11 септември.*
   
    За щастие, времето е прекрасно, което е много важен елемент от разходката там. Ако е кофти и вали, градът се наводнява и се налага да си купуваш огромни жълти ботуши и да крачиш като чапла навсякъде. Ако си от по-суетните, се съмнявам, че ще се съгласиш да го направиш.
   
    Тълпите са тук и са разнообразни. Италианци, французи, много азиатци, които имат особен начин на придвижване като туристи.
   
    Винаги ми приличат на нещо като хлопнати по главата кукувици, омотани в кабели от i-pod-и, mp3-плейъри, фотоапарати, камери и мобилни телефони, блеещи с раззинати усти и очевидно не разбиращи нищо от обиколния свят.
   
    Но са чаровни по свой собствен начин и аз ги харесвам.
   
    Този път поемаме по друг път, който така или иначе води към Сан Марко, щото там всичко около него се върти. Часът е малко след 10 и освен туристите, в града са наизлезли и жителите на Венеция. Извеждат си кучетата, децата, пазаруват си – въобще, абсолютно нормални дейности, естествено. Това че някои отиват с лодка за хляб, не ги различава от нас.
   
    Пазарче №1. Всякакви зелениши, салати, чушки, печени кестени. Приятно за окото, но погледът ми се увлича по нещо, омотано като китка и с извънредно ярък цвят. На второ взиране установявам, че е... букет чушки. По-точно - люти чушлета. Или както им вика австралийската приятелка на брат ми – чуфки.
   
    Ценителите ще ме разберат – това е нещо, което трябва да притежаваш, да ги държиш вкъщи, да ги гледаш с умиление как остаряват и накрая изсъхват. Веднагически се закупува една китка чушки, след което обиколката продължава.
   
    Пазарче №2,3,4,..100 си приличат. Навсякъде се продават типични за района неща – пръстени и други бижута от Мурано /стъкло, което се произвежда на намиращия се наблизо едноименен остров/, карнавални маски, някои от които са доста зловещи, и други подобни джиджавки.
   
    Ако сте пристрастени към фотографията – пейзажна или портретна, това е мястото, където жаждата ви ще бъде утолена. Може да се снимате на всеки голям мост, малък мост, малки стълбички, големи стълби, малки площадчета и големи такива.
   
    Практически от всяка улица излизаш на ъгълче, което носи собствен чар, на което е закотвена различна лодка и във водата около която слънцето се отразява по различен начин.
   
    Разбира се, намират се места, на които мирише на водорасли, но хайде да не си говорим за смрад. Нашето собствено Черноморие в конкретни участъци вони повече от гадно.
   
    Ако сте отишли във Венеция от гъзария, то и тази ви страст може да бъде задоволена.
   
    Там може да си купите всичко, с което шопинг-звярът във вас ще бъде укротен за дълго време – бижута, обувки, дрехи, аксесоари, антики, че дори и къщи. За последното се обърнете към няколкото венециански агенции за недвижими имоти /хаха, малко оксиморонно звучи, не съм сигурна доколко имотите в града са наистина недвижими/.
   
    Ако пък сте отишли само заради туризма, съществуват изобилие от нещица, които можете да заберете по път. Така стигаме до сапуна. При предното ми посещение пак минах през този магазин, но не купих нищо. Този път не се стърпях.
   
    Мястото се нарича Lush и се усеща от около 500 метра. Мирише на най-разнообразни... ами, сапуни. Големи, направо огромни калъпи, нацепени на парчета. Също и малки такива. Кръгли, квадратни, правоъгълни. Розови, лилави, жълти и сини. Не съм очаквала един сапун да предизвика такова вълнение у мен, но, ето нá, случи се. Радостното е, че не бях единствената.
   
    Продължавайки надолу /или може би нагоре/, задължително трябва да излезеш на малко, слънчево площадче, с поне две-три кафетерии отпред, да си избереш най-симпатичната от тях и да се пльоснеш навън, където правиш следното:
   
    * обръщаш стола с лице към слънцето и минувачите
    * чакаш сервитьора, който почти винаги е мега симпатичен, и му казваш да ти донесе обичайното latte или малко по-готското caffe corretto. Последното буквално означава коригирано кафе и представлява – ами, кафе, „поправено“ с бренди или ракия. Които ти се донасят отделно, така че да си се наливаш напоително и да заобичаш живота още повече. Е, възможно е да си поръчаш и голяма, потна бира, ама някак не върви с общия изглед.
    * Запалваш си цигара и в следващия половин час зяпаш хората.
    * Не си запалваш цигара, но все пак зяпаш.
   
    Около теб ще са насядали и всякакви други симпатяги: приятели, които живеят в града и просто са излезли да си се надрънкат на воля; двойки гейове, които се обичат много и се гледат влюбено; стилни баби за милиони, които си говорят за паста, вино и много други неща.
   
    Всичко това действа изключително позитивно на душевното състояние и след едно-две такива коригирани кафета си почти убеден, че някъде между плешките ти са започнали да никнат крила.
   
    След като смажеш канализацията с една-две ракийки или брендита, може спокойно да продължиш по пътя. В случай, че внезапно ти се доходи на църква и ти се прииска да се помолиш, скачай в първата срещната. Аз влязох в Santa Maria della Salute, но не подтикната от религиозен фанатизъм. Просто бях любопитна.
   
    На излизане пък, като един типичен нещотърсач и последовател на Пипи, си намерих празна бутилка от вино, оставена акуратно върху паважа. Виното е било хубаво, бутилката – не чак толкова, но пък човек трябва да се радва и на малко. Малко извън темата, но винаги съм се чудила колко ли неща можеш да си откриеш по венецианските канали... със сигурност стотици фотоапарати и слънчеви очила, изпуснати по невнимание, докато собственикът им се е навеждал през мостовете да зяпа гондолите и корабчетата. Както и да е.
   
    В някакъв момент със сигурност ще се озовеш на Сан Марко. Ако веднъж си бил, общо взето няма голям смисъл да влизаш пак. Всичко е на мястото си, дори и копитата на железните коне на балкона горе. Гълъбите все така хвърчат, но за щастие, като че ли са станали малко по-меркантилни, и ако не ги замеряш с царевица, няма да ти ровчат в косата.
   
    Така че можеш да си седиш спокойно и да гледаш сеира на другите. Особено интересни са разни мацки, които издават неистови писъци в момента, в който гълъбът загуби ценно зрънце царевица някъде в главата й и започне да копае с човка и крака, за да си го намери. Гледката си заслужава.
   
    В случай пък, че нещо те досърби и ти се прииска да си напазаруваш сирене, мляко и ориз, веднагически може да се завреш в Била и да изкараш колкото време ти трябва вътре. Малко тъпо звучи, разбира се, но, повярвайте ми, понякога се налага.
   
    Разбира се, и във Венеция трябва да се яде сладолед. Не защото е нещо по-различен от останалия в Италия, ами просто така. Трябва. Ако ли те влекат кестените – тук ще си отядеш и на тях. Аз не съм им особен фен обаче. Въобще – от глад няма да умрете.
   
    Освен всичко друго, направете така, че да видите Венеция и вечер. Просто си тръгнете малко по-късно, в случай, че не сте на хотел там. Гледката е доста различна от тази по светло, а и качествените тълпи излизат точно тогава. Магазините са наясно с тази особеност и много от тях развиват бурна търговска дейност именно вечер.
   
    Преди да си тръгнете, което най-вероятно пак ще е с влак, се обърнете за последно.
   
    Погледнете цялата съвкупност от светлините, гондолите, стари сгради с хубавите им кепенци, цветята по прозорците, минувачите, стотиците малки кръчмички и се заслушайте в този изключителен език, който се крепи на едната интонация. Уверявам ви, че няма да има и помен от миризма на водорасли.
   
    Ако все пак я усетите, значи Венеция не е за вас. Няма лошо - по света има милиарди места, където можете да идете, вместо там. И те ви чакат.
   
    Моят нос, за щастие, не е толкова придирчив. И затова пак ще го заведа.
   
    Автор: Красимира Хаджииванова
    Dnes.bg

Това е Венеция. Буквално. Това е Венеция. Буквално. Сан Марко и гълъбите, които все са си там.Сан Марко и гълъбите, които все са си там.

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Италия
Цени на билети до Италия
Избрахме за вас...
Пътепис

Онлайн магазин за парфюми и козметика
www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | Италия | Международни екскурзии | Венеция за повтарячи и букетче люти чушки
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2018. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com