dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Неделя, 25 Октомври 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   Италия
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Обувки от Задник? Само в Триест.
  Публикуван от admin на 10 Юни 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 2065 пъти, рейтинг: 4.65

  

    Естествено, че това заглавие ви е накарало да отворите статията. Спокойно, не съм ви излъгала – то е абсолютно вярно. Ще ви разправям и за обувки, и за Задник, и за Триест. Само че – в обратния ред.
   
    Като човек, пристрастен към Италия, гледам да се възползвам от всяка възможност да ида там. Този път започвам от Триест – първият италиански град след границата със Словения. Ако трябва да съм точна, намира се на не повече от 20 километра от словенско, а може и по-малко.
   
    По тази причина в града често се чува словенска реч, а някои от триестяни /сама си го измислих, хихи/ говорят и него, освен италианския, който пък в тази част на страната се нарича Триестино. Логично някак.
   
    Триест не е типичен италиански град, защото отскоро /60 години/ е официално част от Ботуша. Trst, както му викат словенците, има типична австрийска архитектура, /поради факта, че е бил част от Австро-Унгария/, в която обаче витае италиански дух. Ако трябва да го сравнявам с български град, то той прилича на Бургас, по население и големина.
   
    Пълен е със стръмни улички, а от хълма Наполеоника, наречен така именно на Наполеон /който трябвало да иде там, офицерите му приготвили пътеката, но той се врътнал и не дошъл/, се виждат три бряга – италиански, словенски и хърватски. Демек – близо е и до Любляна, и до Загреб, и често жителите на двете столици ходят до Триест на разходка и да понапазаруват туй онуй.
   
    Градът е жизнерадостен, весел и спокоен. Едно от първите неща, по които можеш да познаеш, че си на италианска земя, е фактът, че магазините не работят от 12 до 3. Просто продавачите пускат кепенците – в буквалния смисъл, и отиват да почиват. Разбира се, големите магазини, търговски центрове и супермаркети, не си позволяват подобно нещо и дори се хвалят, че работят и в неделя. И в понеделник също.
   
    Другата невероятна особеност на Триест е транспортната уреденост. Всички автобуси в града са с такова разписание, че да успееш да хванеш следващия натам, накъдето си тръгнал.
   
    Ако планираш правилно /което не е трудно, защото разписанията висят по спирките и са верни/, няма да изпуснеш рейс. А и да го изпуснеш и ти се наложи да търчиш, за да го хванеш, шофьорът няма да ти вика, че си тъпа патка и да те остави да висиш като прани гащи на спирката, а ще спре и ще ти отвори най-близката до теб врата. Отнема малко време да го възприемеш.
   
    Освен това отскоро в града отново се движи и умален вариант на нашите трамваи – мъничко трамвайче, което обаче бъхти по баирите с невероятна амбиция. По най-стръмните участъци имаш усещането, че къщите около теб са построени накриво заради ъгъла, под който се движи желязната буболечка.
   
    Както във всички италиански градове, и този е изпълнен с хора, които се придвижват на мотопедчета, което е умно, тъй като и там има задръствания. По улиците е честа гледка 17-годишни хлапета и 50-60 годишни хора да се веят върху мотопед с бясна скорост, а сутрин някои улици са просто задръстени от моторчета.
   
    Хрумна ми, че трябва и аз да си купя такова в София, само че най-вероятно ще ми го откраднат на втория ден, ако не и на първия, и то докато го карам. Освен това някой комплексиран шофьор на автобус веднага ще ме размаже на предното стъкло, което практически обезсмисля инвестицията.
   
    И в Триест, както и навсякъде в Италия, пешеходецът е нещо като свещена крава. Сега осъзнавам, че първите дни се държах доста странно за много от шофьорите в града. Тренирана от софийските идиоти, стъпването върху пешеходна пътека за мен не означаваше нищо повече от това, че автоматично се превръщам в подобие на яребица, която трябва да бъде прегазена или най-малкото стресирана качествено, докато не оплешивее и й изпадат зъбите. Всъщност, яребиците май нямат зъби, но разбрахте сравнението.
   
    По тази причина на няколко пъти се гледахме от упор с разни шофьори, които просто искаха да ме пуснат да си пресека като нормален човек, аз в отговор хуквах презглава и гледах да се добера до тротоар за части от секундата, а те ме гледаха потресено. На третия ден престанах да препускам и започнах да си пресичам бавно и спокойно, тъй като колите заковават безотказно в момента, в който стъпиш на улицата. Нещо, което тук няма да се случи в следващите десетилетия, така че се връщам към яребишките си навици и умения.
   
    В града има два търговски центъра, които НЕ се казват мол. Имат си имена – единият е Giulia, тъй като се намира на едноименната улица. Другият е Torri d’Europa – демек, вратите на Европа. Освен това градът е изпълнен с всякакви магазини и магазинчета, като преобладават тези за обувки. Естествено.
   
    Да отидеш в Италия и да не си купиш обувки си е грехота. Дори глупост. Това е страната на обувките и общо взето целият свят го знае. В един от тези магазини намерих и ботуши, върху етикетчето на които ми благодаряха, че съм избрала тях, тъй като са направени от еди какво си и са просто едни прекрасни ботуши. Made in Bulgaria. Браво. Не си купих тях обаче. Може и да съм сбъркала, но заложих на чисто италианско.
   
    Така стигаме до лелеяния Задник. ZADNIK е магазин за обувки, който съзрях най-случайно или може би извратеният ми мозък е получил сигнал отнякъде. Не се стърпях и го снимах. Както сами виждате, то си плаче за снимка. Предполагам, че магазинът е кръстен на фамилията на някой словенец и дори не се чете точно задник, а заднứк, но това са подробности. Иначе обувките вътре си бяха супер, което доказва, че и да се казваш задник, все пак може да излезе нещо от теб. Ако не друго, поне ботуш, хаха. Пардон.
   
    Триест се намира на морето, както казах по-горе, а това означава много неща. Плаж, яхти, корабчета и други подобни. Плажът не прилича на българските, които честно казано напоследък не приличат на нищо. Всъщност триестяни се пекат върху крайбрежната алея и като ги досърби, се тикват директно в морето, в което не плуват семки и найлони. Плуват чайки и рибки.
   
    Самата крайбрежна алея е доста дълга и тръгва от града, а краят й е извън него. Всъщност, алеята свършва с голям парк, наречен Мирамаре. Паркът е частна собственост, а собствениците се оказали свестни хора и вместо да си построят тухлен зид и да пуснат ток по оградата, те са го отворили за всички, построили са малки езерца и са развъдили рибки и костенурки в тях.
   
    Освен това там има и тропически аквариум, музей на Максимилиан, брат на Франц-Йосиф и император на Мексико, чиито роднини държат самия парк, множество извънредно тлъсти котки и разни симпатични маломерни птиченца, които, ако имаш достатъчно нерви да кибичиш с разперени ръце, в които държиш натрошен хляб, ще ти кацнат върху дланите.
   
    Под парка се намира и пристанището, в което стоят десетки яхти, отстрани далновидни хора са направили две кръчмета, от които се лее италианска музика, а ти седиш, пиеш си виното, гледаш морето и, ако си наред с очите и времето е ясно – виждаш и Алпите в далечината. Като чета това и почва да ме хваща яд, че се върнах, обаче иначе как пък щях да ви го разкажа.
   
    Срещу парка Мирамаре се намира и Международният център по теоретична физика “Абдус Салам” /ICTP/, наречен на едноименния нобелов лауреат – пакистанският физик Абдус Салам, взел престижната награда през 1979 година. Ама как вакло си го изблеях, ще кажеш, че сме били първи приятели. Да живее Уикипедия!
   
    Сега в центъра работят и множество други вероятни нобелови лауреати и се занимават с неща, от които аз не разбирам нищо, което пък от своя страна ме изпълва истински срам.
   
    В съседната сграда се помещава друг голям институт - SISSA, известно по света висше училище за обучение на аспиранти, в което също работят хора, отдадени на науката, и по-специално на физиката, математиката и биологията.
   
    Така научих и доста неща за една много приятна частица, наречена неутрино, с която не се бях запознавала досега. Неутриното е неутрално, както подсказва и името му, и съществува много отдавна. Още от Големия взрив. И това кара някои от най-умните учени в света да се опитват да навлязат дълбоко в личния живот на добричкото неутрино, за да го разберат що за стока е, а също така да разгадаят и някои от мистериите на Големия взрив.
   
    Съвсем от кухнята на нещата, на чаша лимончело, за което ще ви разкажа след малко, научих, че за 1 секунда през нокътя ми /не само моят, естествено/ минават няколко милиарда неутрина, някои от които са именно онези възрастни представители от времето на Големия взрив. Всичко това ме изпълва с голям респект и смятам да лобирам за промяна на един израз, с който обикновено конкретна дейност се характеризира като трудна. Предлагам оттук нататък да не казваме, че нещо е rocket science, а че е nuclear physics. Мисля, че има защо.
   
    Сега за лимончелото. Това е извънредно традиционен италиански ликьор, който се прави от кори на лимони, чист спирт и вода. Вкусът му е невероятен и също е грехота да не го пробваш, ако си в Италия. Препоръчвам ви да не си го правите сами вкъщи обаче, тъй като самата идея, че трябва да налееш чист спирт в сока от лимоните нещо ме изпълва с ехидност. Затова го пийте само по кръчмите – хората там си знаят работата.
   
    Освен това сърдечно ви съветвам да вземете да си хапнете паста с морски вкуснотии, най-вече миди, от които директно ще си оближете пръстите. Кулинарната прекрасност идва в компанията на поцинкована кофа, в която да си хвърляш черупките от мидите, които поливаш с домашно бяло вино, а накрая гарнираш цялото великолепие с гореописаното лимончело и отиваш да спиш като заклан.
   
    Разбира се, не пропускайте сладоледите, защото и те са нещо като национална гордост. Освен това просто трябва да пиете caffe latte, тъй като то няма нищо общо с българския му побратим. За сирената няма да отварям голяма дума, че ще отидат още две страници. Ще спомена само, че е абсолютно задължително да се яде пармиджано. Също така всякакви видове Горгондзоли, някои от които ужасно миризливи и зверски вкусни. За виното да не говорим... То, разбира се, не е миризливо, де. Просто е... италианско вино. Не случайно Италия и Франция непрекъснато си разменят първото място в класацията за най-големи износители на вина в света.
   
    И ако след всичко това съм успяла да ви убедя да наминете към Триест, мога само да ви обещая, че няма да съжалявате. Даже напротив – ще искате още.
   
    Така че сега, на чист словенски, какъвто може да чуете и там, ви казвам: Видимо се в Трст. Лимончелото е от мен.
   
    Автор: Красимира Хаджииванова
    Dnes.bg

Пристанището под парка Мирамаре.Пристанището под парка Мирамаре.Гледката, която се открива пред очите ти от пристанището. Вгледай се внимателно - последните очертания са на Алпите - точно под облачето.Гледката, която се открива пред очите ти от пристанището. Вгледай се внимателно - последните очертания са на Алпите - точно под облачето.
Част от двореца на Максимилиан, разположен в парка Мирамаре.Част от двореца на Максимилиан, разположен в парка Мирамаре.Рибите в едно от езерата, които любезните собственици на гигантския парк са създали.Рибите в едно от езерата, които любезните собственици на гигантския парк са създали.
Крайбрежната алея и нейните естествени обитатели.Крайбрежната алея и нейните естествени обитатели.Добре, де, добре. Ето го. ЗАДНИК. Как да не го снимаш?? Добре, де, добре. Ето го. ЗАДНИК. Как да не го снимаш??

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Италия
Цени на билети до Италия
Избрахме за вас...
Нашето предложение...
Оферта - ЦВЕТНИ ЕМОЦИИ В ПАРИЖ
ЦВЕТНИ ЕМОЦИИ В ПАРИЖ

   Цена: 899 лв.

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | Италия | Международни екскурзии | Обувки от Задник? Само в Триест.
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com