dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Четвъртък, 29 Октомври 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   Италия
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Италиански пътепис
  Публикуван от admin на 19 Юли 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 2071 пъти, рейтинг: 3.17

  

    Ще пропусна пътуването към Италия, тъй като не се случи нищо интересно – през цялото време бях забол нос в компютъра си и доизкусурявах доклада, който трябваше да изнеса в първия ден от конференцията. Доста бях спекъл и дори да е имало нещо интересно около мен съм го пропуснал.
   
    И така, започваме с изгледа от балкона на хотела – плаж, хълмчета, селца... нищо особено.
   
    Следва остров, който се виждаше от хълма, на който беше хотела. Първо си помислих, че това е остров Капри (възпят в едноименната песен на незнам кой си френски или италиянски певец, май беше французин все пак). Впоследствие се оказа, че това не е о-в Капри и, че въобще не е остров, а полу- такъв. На въпросния полуостров се мъдреше един замък (или поне замъкоподобна постройка), който аз успях да заснема използвайки опцийката Zoom-in на моя фотоапарат. Впоследствие ще се разбере колко “вредна” може да е тази опцийка.
   
    След кратко обикаляне из околността все пак успях да открия и заснема о-в Капри, а също така и корабче, което евентуално би могло да ме откара до този остров (тук отново zoom-а е на max). Ех, да имах още един ден на разположение... ама нямах. Затова продължих да обикалям наоколо и се натъкнах някакъв си фар, който беше позаграден небрежно, видимо необитаем и на който аз опитах да се покатеря и да се насладя на хубава гледка. Обаче докато се мъчех да се провра през оградата, отнякъде изникна поопърпано войниче, което ми обясни на неаполитански диалект (незнам дали знаеш, но той няма почти нищо общо с италиянския), че това била военна зона и фотографирането било vietato – забранено демек. Като ми посочи и ръждива табелка, на която преди много години вероятно е пишело точно това. Аз чинно се обърнах кръгом и се изкатерих на съседния хълм, откъдето изпрасках една снимка на този свръх-секретен фар.
   
    На следващия ден бодра интернационална група в състав от петима българи, руски товариш и полска паня тръгнахме да обикаляме из Неаопол. Бяха ни уплашили, че няма никакъв градски транспорт в околията и практически никакъв начин да стигнем от нашето село до Неапол, с изключение на такси, разбира се. След кратко проучване сред местното население успяхме да открием тайнствения градски транспорт, който си работеше съвсем прилично и за около 40 мин. успяхме да се доберем до Неапол. Интересно се получи като слезнахме на гарата в Неапол (не централната, ами някаква второстепенна) – залутахме се, ха тук изход, ха там... накрая намерихме едно стълбище водещо навън. Стълбището собствено водеше в някакъв кенеф, някаква воняща купчина отпадъци. Ние решихме, че това неможе да е главния изход, което си беше точно така. Намерихме и главния изход, но се оказа, че той води в същия кенеф, просто от противоположната страна :о). Оказа се, че въпросния кенеф, не е кенеф, ами си е нормална неаполска уличка, на която цареше пълен хаос. Но това е съвсем друга тема, хаоса в Неапол е пълен, страшна кочина (софийската централна гара би минала за изключително спокойна, подредена и чиста в Неапол). Но с това бързо се свиква и на мен почти веднага ми хареса в Неапол. Има някаква атмосфера, която трябва да се види..
   
    Както и да е... та значи, обикаляйки из Неапол, се натъкнахме на статуя на крал Максимилиян I (или император, аз знам, че е бил крал, но на статуята пишеше император). Малко по-нататък пък изникна някакъв си Нов замък, който отблизо хич не изглеждаше нов. Пред него ние се фотографирахме – моя милост, една българска колежка Румяна, полската паня Ева и руския товариш Ренат, кйто всъщност е татарин от гр. Уфа и фиркаше страшно и непрекъснато. В замъка нямаше нищо интересно, а и да е имало сме го пропуснали, тъй като събираха някакви пари за да влезеш вътре. Затова му снимах само портата, която имаше хубави барелефи. На един по-далечен хълм пък заснех “Яйцевидния замък” , понастоящем музей някакъв – какво му е яйцевидното така и не разбрах, тъй като беше далеч и високо.
   
    Продължавайки разходката се намърдахме в някаква покрита галерия пълна с лъскави магазини и кафенца. Снимката е леко размазана, но все пак могат да се различат колежката Румяна, втори колега-българин Филип и трети колега-българин Цецо (адаш отсекъде, и по фамилия). Според мен тва беше най-гъзарското място у цял Неапол и ние решихме да си закупим сладолед от една жълтата сергийка. Хапвайки сладоледа поседнахме на масичките пред кафенцето и някакъв келнер дойде мърморейки нещо за местата, за консумация и т.н. Аз чевръсто си поръчах две бири, бях видял в ценоразписа, че са по 1.9 евра. Оказа се обаче, че със сядането на масичките и поръчването на келнера цената им автоматично скочила на 4.2 евра всяка. Навярно беше някаква примоция за чужденци :о) И така, пих два Хайнекена от по 330 ml за скромната сума от 8.4 евра и заснех купола на галерията, който ме впечатли като конструкция. И тази снимка е размазана, което навярно се дължи на цената на бирата в тази галерия.
   
    По-нататък стигнахме до един този площад – където се бяха събрали маса младежи и яко кадяха халдабо. Снимката отново е размазана и тук аз започнах сериозно да се съмнявам във фотографските си умения. С колкото и модерна апаратура да се въоражи човек, като не му иде отръки нещо... На следващия ден минах по същия площад, нямаше и помен от кадящи младежи, а само множество автобуси, които стоварваха стада японски туристи. Праснах една снимка на сградата, която е зад тях. Навремето била седалище на църковната администрация или нещо такова, страшно подтискаща сграда.
   
    Последния ден, вече сам, реших да предприема по-далечен поход и се подфърлих до Помпей. Една камара работи има за гледане в Помпей, аз обикалях 5-6 часа и по мои скромни сметки видях около 1/3 от разкопките. Отначало се опитвах да разглеждам систематично но, видях че до никъде няма да я докарам и почнах да обикалям безразборно. Първо по една помпейска улица, после по друга, на която имаше много къщички с дворчета и басейнчета. На всяко кръстовище в Помпей има чешмичка. Дори до една чешмичка си седеше оригиналния тръбопровод от оловни тръби, който аз не заснех, тъй като дори на живо е доста трудно да разбере човек какво се вижда. Добре, че имаше някаква френска група наблизо, та подслушах екскурзовода и разбрах какво всъщност гледам. Същия екскурзовод ме осветли и по въпроса за камъните стърчащи насред улиците и най вече по кръстовищата – това били пешеходни пътеки! Мен лично това ме хвърли в джаза – пешеходни пътеки в Помпей. После, като продължих да обикалям и открих, че е много по-лесно да пресечеш улицата на пешеходна пътека - практически без да слизаш от единя тротуар и да се качваш на другия (на места бордюрите са високи по 70-80 см че и повече). Друго, което ми се стори интересно бяха коловозите издълбани от каруците при преминаването им през пешеходните пътеки, както и въпроса как ли горките коне са преодолявали пешеходната пътека? Както си обикалях се натъкнах и на типична помпейска кръчма с всичките и делви и прочее посуди. Минах и през Форумът на града. Непосредствено до Форума е Базиликата - там било съсредоточено управлението на града - съд, финансови институции и прочее (живи и здрави да са екскурзоводите :о) Както си обикалях попаднах и на единя от амфитеатрите (другия го мернах само отдалеч). Това е и мястото, където гладиаторите, а и останалите граждани са спортували – един екскурзовод на английска група твърдеше, че в този двор тренирали по 500 човека на веднъж, ама май не му повярваха.
   
    В една от къщите попаднах на някакъв стенопис, а в друга на един жител на Помпей. В трета къща имаше запазена статуйка на глиган и ловни кучета – специално в чест на Метошко я снимах. В същата къща видях и едни тухлени колони – досега си мислех, че колоните ги правели само от дялан камък. Оказа се, че ги правели и от тухли и ги замазвали с мазилка от мраморен прах да изглеждат мраморни – ментета демек. Също така, сред колоните видях и една девойка от Остин, Тексас, с която се запознах във влака, но сега да ме убиеш не се сещам за името. Въпросната девойка много делово ме отсвири, когато и предложих да обикаляме заедно и тръгна да обикаля с две други щатски девойки. По случайност ги срещнах в къщата с глиганчето и тухлените колони.
   
    Общо взето тук свършва обиколката ми из Помпей, тъй като бях решил да си оставя и време да се покатеря на Везувий. Речено-сторено, обаче от въпросното катерене намя кьорава снимка, тъй като нямах вече място във фотоапарата, а и бях каталясал и хич не ми беше до снимки. Само аз си знам как съм се покатерил, слязъл и прибрал в хотела. Беше ми причерняло като се прибрах към полунощ. На сичкото отгоре мъкнах и една буца базалт от Везувий, та съвсем ми се еба мамата. С това свършва пътуването ми в Италия.
   
    Автор: бай Цецо

Замъкоподобната постройкаЗамъкоподобната постройкаСвръх-секретния фарСвръх-секретния фар
Снимка 3Ккъщичка с дворче и басейнче в ПомпейКкъщичка с дворче и басейнче в Помпей
Пешеходна пътекаПешеходна пътекаЖител на ПомпейЖител на Помпей

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Италия
Цени на билети до Италия
Избрахме за вас...

Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | Италия | Международни екскурзии | Италиански пътепис
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com