dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Сряда, 08 Април 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
Снимка - Месопотамия
Месопотамия
Цена:
18.00 лв.

Пътепис
Флаг   Йордания
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Една седмица в Йордания
  Публикуван от Geri на 10 Септември 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 4011 пъти, рейтинг: 4.39

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Моето незабравимо лято"

    Самолетът на чартърен полет Варна – Аман току що кацна. Към изхода започнаха да се прескачат върволицата от местни жители и туристи. Служителите на летището много несловоохотливо разговаряха на английски с неговорящите арабски език….. До тук ваканцията ми се очертаваше, да се превърне в провал.
    А колко само я очаквах… Беше планирано пътуване с покана за сватба на братовчедката на моя приятел – дъщеря на българка и на йорданец.
    Посрещнаха ни радушно и ни поканиха в огромния си апартамент, който според тях бе малък. Не заради друго, а защото йорданците обичат да имат много деца.
    Очакваше ни трапеза отрупана с всевъзможни ястия – най-вкусните дюнери, които някога бях яла и странен хляб, приличащ на разточени кори за баница.
    „Къде са виличките?” попитах аз, след като си казахме „Наздраве”. „Добре дошла в Йордания, скъпа! Тук всичко се яде с ръце…” И започнахме обяда. Беше невероятно вкусно.
    На следващия ден ни взе шофьор и потеглихме към Петра. Жегите бяха непоносими. Прекосявайки магистралата през пустинята, се отбихме в много странно кафене. Имаше само мъже и много сувенири. Бях с панталонки до колене и все пак се чувствах пронизвана от техните изследователски погледи. Но ако не ти пука, няма проблем. Бяха много любезни.
    Стигнахме в Петра. Скромен и малък град предшестваше едно от новите-стари чудеса на света. Платихме вход и влязохме. Отвсякъде заприиждаха примамливи предложения за разходки с кончета…не камили, а кончета. Е, слънцето беше толкова жарко, че не устояхме.
    И ето, на малката количка в галоп през тесните и високи процепи в скалите се понесохме към Съкровищницата. Уаааау…Неописуемо е! На места се виждаха фигури изваяни в скалите, но от слънчевите лъчи, които ги огряваха, те като че ли си сменяха облика …и трябваше да се заглеждаме повторно, за да ги видим отново.
    Пристигнахме и като на сън пред нас се отвори Сезам…Въпросът „Това ли е Съкровищницата?” беше излишен. В цвета на пустинята и във величието на вечността пред нас се разкри една от най-впечатляващите картини, които бях виждала. Всеки миг в очакване на тази гледка беше оправдан.
    „Намерих си съкровище!” – извиках аз. В пясъка пред мен, прекосявайки т.нар. площадче пред голямата Съкровищница, намерих накаква дрънкулка, наподобяваща обеца.
    Камили неохотно правеха кръгове със зажаднели за емоции туристи.
    Не останахме дълго в най-оживената част на Петра, а продължихме нататък. Черни козлета си играеха по скалите, между които се гушеха големи шатри, а малки арабчета се опитваха да ни продават тенекиени монети от древността. Духът на този каменен град витяеше навсякъде. Перфектни форми, издялани от човешка ръка, заобикаляха и впечатляваха минувачите.
    Потеглихме към пустинята отново, но този път не за да минем по магистралата, а за да посрещнем залеза в нея. Шофьорът ни спря пред пет звездния къмпинг. Нямаше хора, а само палатки. Решихме да използваме правото си на избор.
    Трябваше да посрещнем залеза преди да се настаним. Слънцето не чака, особено ако имаш само една нощ в пустинята.
    Повярвайте ми трудно се оцелява там. Дори и това там да е една от най-красивите и гостоприемни пустини в света, а именно Вади Рам.
    Пясъчни скали и пясък са единственото, което виждаш, което те заобикаля и което има значение. Човек, осъзнава себе си и колко нищожен е всъщност в природата. А тя е вечна, вечно красива и неприкосновена.
    Краката ни потъваха в пясъка и вървяхме доста трудно, не като на плажа…много по-трудно по баира нагоре и после надолу…без цел и без посока.
    Накрая водачът ни ни съжали и ни качи в джипа, за да ни закара до най-прекрасното място за посрещане на залеза…..Там, случайно се засякохме с друга група, на която бедуин приготвяше чай на самоделно направен огън. Почерпи ни. Беше докосващо и топло. Още по-топло. А ние му подарихме за спомен мускалче с розово масло и той остана много доволен. Още по-доволни останахме ние, че запомни България.
    Ах, залезът…..Толкова романтична и възвишена атмосфера създаде той. Проследих с въздишка, как голямото огнено кълбо се изтърколи зад пясъчната дюна……
    Прибрахме се в друг лагер. Огромни бели палатки, тип шатри заобикаляха мястото за вечеря, постлано с черги, около жаравата.
    Не ни хареса, но пихме по още един чай. Разбира се, не толкова вкусен като предишния. Решихме и се върнахме в първия къмпинг. Не случайно го наричаха петзвезден.
    Имаше хубава баня, ужасно необходима след горещия и забързан ден, а също и басейн. Урааа. Басейн с чиста и топла вода.
    Посрещнаха ни с вкусна и екзотична вечеря. Започнах да харесвам арабската кухня. А какво е арабска вечеря без типичното наргиле и за завършек ароматното тяхно кафе. Него, изпихме край огромен огън под светлината на звездите в абсолютна тишина. Огънят започна да затихва, после и да тлее, но светлината оставаше все същата, защото звездите не загасваха. А там те светят силно…Мигове на размисъл и задоволство ни споходиха. Трудно, но все пак решихме да си лягаме.
    Спахме в палатки.
    Дали не бях в приказка или сънувах….а може би играех във филм?!
    Каквато и да беше емоцията си заслужаваше всяка секунда…
    Събудихме се от виковете на отегчения шофьор, който бързаше да се прибере в къщи и да кара други туристи към неясна дестинация. Така се правят пари.
    Останахме до край..Не издържах и след закуска се впуснах в едно бързо изкачване на най-близката скала. Гледката от горе беше изключителна, невероятна, неописуема. Бързо направих няколко снимки, за да я увековеча.
    Даже и камили се видяха, скрити между белите, приличащи на гъбки палатки.
    Събрахме камъчета и трябваше да слизаме…..право в басейна. Запотени и сгорещени скочихме в басейна и се отдадохме на най-великото отпускане.
    Сбогувахме се със стопанката на „резервата”- австралийка, женена за местен, и отново потеглихме, но този път с тъга по отдалечаващата се пустиня.
    Веднъж бил там, никой не забравя шепота на пясъците и прегръдките на слънцето в неговият дом.
    Прибрахме се по-уморени от всякога, но изпълнени с впечатления, оставили дълбок отпечатък в съзнанията ни.
    Незаменимо е пътешествието до пустинята, но несравнимо с нищо е пренощуването там.
    Посетих,усетих и разбрах, че всяко нещо има своята красота, но трябва да се види за да се сравни и оцени и запази дълбоко в сърцето, защото животът е кратък, а земното кълбо е нашия дом, който трябва да познаваме.
    Ден трети-сватбата.
    Ако си мислите, че йорданките не обичат да се гласят, сте в голяма заблуда. Започнаха се едни приготовления, рокли, гримове, прически…
    Всъщност сватбата там е парад на суетата. Всички се показват, харесват, избират и преценяват. Годежът е бракосъчетанието, което ние считаме за брак.
    Бяхме гости на младоженката, с която спретнахме едно моминско парти предната вечер. Това всъщност е вечеря с родителите и и нейни приятелки, на която освен много ядене друго не се случва, защото всички и без това са много тъжни.
    Денят на голямото събитие не започна по-различно от останалите. Чак до пет следобед не можеше да се разбере ще има ли нещо или не…Освен, че всички ние се върнахме с направени прически и много силен грим от трудно извоювани часове при коафьорите.
    Към седем суматохата се усети. Всички се разхвърчаха нанякъде. Само след миг на танци и арабска музика, булката се нагизди готова да посрещне своя и на нейното семейство избранник. Започнаха да прииждат гостите. Забрадени стари жени и мъже в строги костюми насядаха по големите дивани. Млади девойчета, в цветни и предизвикателни одежди ги наобиколиха.
    Всички тръпнеха в очакване… Дойде мигът на истината. От долу се чуха клаксоните. Музиканти като войниците на Али Баба наобиколиха входа и започнаха да вдигат врява, но не по-голяма от тази на жените със забрадките. Едните свиреха, а другите викаха, като че ли нареждат нещо.
    От черна лимузина слезе младоженецът, скрит под странно жълто чадърче с балони, някакъв вид палестинска традиция.
    Отправиха се към входа. Само след миг и вече бяха на вратата. Видяха се. Нямаше купуване-продаване. Нямаше препятствия. Просто се усмихнаха един на друг и под звуците на странните пригласяния, сляха лицата си в една мечта за бъдещето…
    Разцелуваха се с родителите си. Булката се разплака, заобградена от бъдещите си роднини и разделена от майка си…Майка и също. Около тях, включително и аз, напълних очите си със сълзи…дали защото усещах или защото виждах, че я отвеждаха.
    Бавно, хванал я под ръка, от една страна я водеше баща и, а от другата бъдещият и съпруг. Отпред и отзад вървяха само мъже в тъмни костюми. Излязоха, а майка и от терасата наблюдаваше и викаше от болка: „ Ох, детето ми! Ох, рожбата ми! Къде те водят!”
    Всички бързо се съвзеха и по четворки в коли се отправиха към един от най-луксозните хотели „Гранд Хаят”, за да отпразнуват сватбата.
    Проверяваха всички гости, като престъпници преди да влязат. Казаха, че е мярка за сигурност. Хотелът обещаваше, да е луксозен. Така и беше…
    Навсякъде имаше цветя-орхидеи, дизайнерски аранжирани, но най-голямото цвете, разбира се, беше булката.
    На входа на залата поздравихме наредени в редица най-близките на младоженците.
    Самата зала беше обляна в танцуваща светлина. Масите, бяха украсени с букети от естествени цветя, воали в същия цвят и посипани с малки кристалчета.
    Без алкохол. Нито грам. Така премина цялата сватба.
    В очакване на младоженците с лимонада и вода, гостите над 300 на брой се оглеждаха и опознаваха. Една част от жените бяха строго религиозно облечени, за разлика от друга, която беше неудобно разголена. Мъжете спазваха строг стил с еднотипни костюми.
    Най-после затъмниха залата и под звуците на тъпан, доста зловещи звуци, като крал и кралица, ги посрещнахме…
    Младите, красиви и безгрижни като волни птички, влязоха официално и се отправиха към дансинга, където ги очакваше огромна картонена торта и меч, с който да я разрежат. След тази проява, последва разчувстващ блус на младоженците и после танци. Всички танцуваха…два часа на арабска и само арабска музика. Младоженците бяха настанени на тронове, където те никога не седнаха, защото танцуваха през цялото време. Вечерята им беше поднесена в апартамента за младоженци.
    Последва антракт, бюфет и кафе. След около час бързо и безпогрешно сервитьорите намериха и почистиха останалата храна по масите.
    Последваха танци, хора и пак танци …отново около два часа.
    В края на сватбата, който искаше можеше да се снима с младоженците.
    Нямаше хвърляне на було, жартиер или каквото и да било.. Нямаше дори и целувки. Никой не видя, нито пък аз.
    Сватбата свърши без край и всеки пое своя собствен път отново.
    За едно семейство само нещо не беше същото, а именно една стая остана празна и една девойка нямаше да види родителите си дълго време.
    На следващия ден ние продължихме туристическия си маршрут за седмицата, но след събраните емоции вече нищо не успя да ни впечатли.
   
    Благодаря на семейството, което ни покани и на семейството, с което заминах за всяка преживяна секунда от това незабравимо лято!
   
    Гери Хараламбиева – гр. София

Добави във Facebook   


Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4
Снимка 5Снимка 6

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
wave
wave
2007-09-11 08:56:35
  Потънах в този разказ! Наистина незабравимо преживяване!

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Йордания
Цени на билети до Йордания
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...
Оферта - ЦВЕТНИ ЕМОЦИИ В ПАРИЖ
ЦВЕТНИ ЕМОЦИИ В ПАРИЖ

   Цена: 899 лв.

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Азия | Йордания | Празнични пътувания | Една седмица в Йордания
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com